Tweet
Днес аз, Данчо и Сифона покарахме из насипите на рудник Трояново 2.
Пак много кал, много нещо! Отгоре е сухо, но на 1см е още много лигаво. Поне беше пък меко и се скъсахме да се търкаляме.
Там наистина има чудесни условия за ендуро, че и за такива, които искат да пробват джиповете си. Насипите следват един след друг на огромна площ и можеш да си избереш каквото си искаш място и колкото си искаш стръмно. След 15 дни, ако не вали ще бъде перфектно!
Ето малко снимки от днес:
Товарим и последния мотор. Раднево е на 30км от Стара Загора, а рудникът на още 4 от Раднево.
Направихме първо 10 км по насипите, като слизахме и се качвахме постоянно.
Тук не потъваше толкова и със засилване се качваш с лекота.
Сифона не даваше на мотора почти да стъпи на предна гума.
Данчо пък с 525-цата, дори ускоряваше яко по стръмното.
Тук се качваме вече на второ ниво.
Решихме да зарежем разходката и да пробваме по-трудни места.
Почнахме и да се търкаляме, но отказване няма.
Имаше постоянно прагове, а под тях беше много кално и меко, но се заинатихме с този насип.
Междувременно съм минал през ръкавиците на Сифона и съм ги взел с гумите. Нашият човек кърти буци кал от мотора ми и си ги търси.
Едната я намерихме на мотора, а другата съм я изтръскал някъде, но и тя се намери.
По едно време моторът на Данчо така се задръсти с кал, че нито нагоре, нито надолу вървеше. Данчо направо каталяса.
Аз обаче продължих с опитите.
Моторът се качи, но аз - не. Все пак целта бе постигната!
На Данчо му остана последния праг, но моторът направи салто назад.
Е, поне си направихме кафа!
Тук портокалчето пак се задръсти и решихме да се прибираме, че ни чакаше поне час миене.
Снимка пред "багерчето", което вече е каталясало.
Едвам измъкнах джипката от тресавището, а по моторите имаше един тон кал.
Добре се позабавлявахме, натъркаляхме се хубаво и се прибрахме.
Шоуто щеше да е много голямо, ако не беше толкова кално и да се убива скоростта, но друг път пак ще отидем.
Пак много кал, много нещо! Отгоре е сухо, но на 1см е още много лигаво. Поне беше пък меко и се скъсахме да се търкаляме.
Там наистина има чудесни условия за ендуро, че и за такива, които искат да пробват джиповете си. Насипите следват един след друг на огромна площ и можеш да си избереш каквото си искаш място и колкото си искаш стръмно. След 15 дни, ако не вали ще бъде перфектно!
Ето малко снимки от днес:
Товарим и последния мотор. Раднево е на 30км от Стара Загора, а рудникът на още 4 от Раднево.
Направихме първо 10 км по насипите, като слизахме и се качвахме постоянно.
Тук не потъваше толкова и със засилване се качваш с лекота.
Сифона не даваше на мотора почти да стъпи на предна гума.
Данчо пък с 525-цата, дори ускоряваше яко по стръмното.
Тук се качваме вече на второ ниво.
Решихме да зарежем разходката и да пробваме по-трудни места.
Почнахме и да се търкаляме, но отказване няма.
Имаше постоянно прагове, а под тях беше много кално и меко, но се заинатихме с този насип.
Междувременно съм минал през ръкавиците на Сифона и съм ги взел с гумите. Нашият човек кърти буци кал от мотора ми и си ги търси.
Едната я намерихме на мотора, а другата съм я изтръскал някъде, но и тя се намери.
По едно време моторът на Данчо така се задръсти с кал, че нито нагоре, нито надолу вървеше. Данчо направо каталяса.
Аз обаче продължих с опитите.
Моторът се качи, но аз - не. Все пак целта бе постигната!
На Данчо му остана последния праг, но моторът направи салто назад.
Е, поне си направихме кафа!
Тук портокалчето пак се задръсти и решихме да се прибираме, че ни чакаше поне час миене.
Снимка пред "багерчето", което вече е каталясало.
Едвам измъкнах джипката от тресавището, а по моторите имаше един тон кал.
Добре се позабавлявахме, натъркаляхме се хубаво и се прибрахме.
Шоуто щеше да е много голямо, ако не беше толкова кално и да се убива скоростта, но друг път пак ще отидем.
Коментар