Tweet
По принцип е редно Жоро да направи репортажа, тъй като той беше основното снимащо и ругаещо картери и големи камъни лице, пък освен това прозата му се отдава повече, но... тъй като имал работа а аз разпускам петъчно, ще трябва драгите читатели да се задоволят с моя милост.
По повод срещата в х.Тъжа с баш Шефа - Жоро Хаджиев решихме да направиме и малка фотоекскурзия из района. Като ученичка ежегодно правихме пленери по рисуване в този район и имам доста сантиментални спомени от там. С нетърпение очаквах тази разходка - не бях виждала нито връх Триглав, нито Райското пръскало, нито се бях качвала по билата на централна Стара Планина. Е, щеше да е хубаво да покараме и мотори, но за известно време ограничавам ендурото поради травмата от шестдневката в Стара Загора (това е оправданието). Пък и Жоро го мързеше (а това е причината).
Обаче ми се отдаде възможност да се кача на най-най-най истинския кросов мотор, който съм имала щастието да подкарвам. YZ250F 2009-та година и май е някакъв спешъл едишън, чисто бял. Страхотна машина, която много трудно бих ползвала за ендуро. 94 кила е - усещам го по-лек дори от двутактовия си РМ, два пъти по-тесен и се усещаше страхотно в единия завой, който направих без да изгасна. Освен това се рита много лесно. А вървенето - върви повече от 426-цата, която карах. Просто страхотна моторетка. Като порасна, ще си купя такава. Ако все още не са забранили моторите и на пистата
По пътя към Тъжа се нагледах на страхотни гледки... е, има и предимство в това да се возиш - обръщаш внимание на всичко това, което те заобикаля. Ще ми се да ида пролетта на това място.
Ето ни събрани и готови за срещата, за която се изписа доста в другите теми.
Ето ме и мен, вперила изпълнен с надежда поглед в розовото бъдеще на българското ендуро.
Както си карахме по пътя под купол от дървета, зад един завой изведнъж се откри невероятна гледка.
Райското пръскало. Не знам дали е пръскало, но определено е райско
Пролетта при снеготопенето водата била значително повече (стига докъдето се виждат зелени камъните). За това мястото по това време на годината явно заслужено носи гордото име "Пръскало" в пълния блясък на думата.
Това е гледката отсреща... без да искаш при вида на тези скалисти зъбери започваш да се чувстваш нищожен.
По-надолу по пътя открихме по-малко и достъпно пръскалце.
Водата е толкова ледена, че чак костите ти замръзват. В тази жега беше като манна небесна!
Ето и няколко страхотни сюжета на Жоро:
98.9% от снимките са снимани от него в моментите, когато не ругаеше сапунерката, батериите, Офроуд Каптивата, както нежно я нарича Янчо Терзиев, и всичките им прилежащи роднини. До девето коляно. Останалите са заснети от мен. Няма да ги посочвам. Ще ги познаете по липсата на Ламя в сюжета на снимката или по лошата композиция и позициониране на обектите
Продължаваме напред.
За мой голям ендуристки срам ще се наложи да си призная, че досега не бях стъпвала на връх Бузлуджа.
Благодарение на Шефа стъпих.
И видях колко ама колко много съм изпуснала. Гледката е ... ммм ... не, нямам думи. Чувството, което те върхлита е едно такова... ох, отидете и го вижте, ако сте имали неблагоразумието да пропуснете. Наистина ми е невъзможно да го опиша. И аромата на въздуха е пропит със ... простор, свобода, необятност... и с леки примеси на тор от полудиви коне, тичащи волно наоколо.
По-нататък срещнахме колеги от форума, тръгнали на разходка с джип и една малка кросарка, на която разбира се аз направих обстойна инспекция.
За пръв път виждам кормило, криво колкото мойто!
Като знам какъв зор виждх с такова моторче на ендуро преди време, направо ми става жал за девойката.
Но нищо, когато се научи ще си вземе голям мотор и ще й се види песен карането в гората
Продължаваме нататък по пътя за Габрово и по-специално Етъра, който пак с голям срам ще трябва да призная, че не бях посещавала.
Село Езерото:
По пътя Жоро непрекъснато се въртеше насам натам и ми сочеше пътиша и пътеки, които са пробивали с групата. Идеше ми да се гръмна по едно време. Така ми се прикара мотор
Етъра:
И от Водата започва всичко ...
Беше нагледно показана задвижващата сила на водата и как са я използвали при всяко едно производство. Досега не си бях давала сметка, че за "простото" нещо като брашното, което сега отиваш и купувш от магазина за стотинки, преди броени десетилетия са работели като волове за няколко оки от него... Колкото и да се оплакваме от битието, държавата, правителството.... просто сега сме истински щастливи и имаме неограничени възможности за развитие, най-малкото защото не прекарваме 120% от времето си в тежък физически труд, за да изкараме за насъщния. Имаме достъп до всякаква информация и не помниме през коя година за последно сме изпитвали истински глад. И пак, въпреки тези условия нашите баби и дядовци са намирали време да правят Изкуство!
Да, рано или късно човек трябва да си даде сметка за всички тези неща и да преоткрие "даденостите" в своя живот. И да ги оцени подобаващо.
Още един страхотен сюжет от Жоро
Мелницата:
Имаше изложена карета със сменяеми салони според случая
Дори и от Мерцедес не предлагат тази екстра
Никога не съм и предполагала, че хората могат да измислят такива жестоки свирки!
Когато нежните чуруликащи звуци достигнаха до изтънчения ми слух, веднага я пожелах!
Бях много щастлива, когато Жоро ми поднесе точно такава!
Тук не се вижда добре, но представлява една стомничка, която като я напълниш с вода и й духнеш през чучура, започва да чурулика
Чуруликах си чак докато не стигнахме Скорците, където дори и свирката ми онемя...
Запалихме и по една свещ в църквата.
Сдобих се и с дървено конче. Разбира се, избрах русото
Тук е момента, в който запалените риболюб.. ааа риболовци ще трябва да започнат да ахкат и да охкат. Попаднахме на изложба на снимки с рекордни улови:
Следва продължение...
По повод срещата в х.Тъжа с баш Шефа - Жоро Хаджиев решихме да направиме и малка фотоекскурзия из района. Като ученичка ежегодно правихме пленери по рисуване в този район и имам доста сантиментални спомени от там. С нетърпение очаквах тази разходка - не бях виждала нито връх Триглав, нито Райското пръскало, нито се бях качвала по билата на централна Стара Планина. Е, щеше да е хубаво да покараме и мотори, но за известно време ограничавам ендурото поради травмата от шестдневката в Стара Загора (това е оправданието). Пък и Жоро го мързеше (а това е причината).
Обаче ми се отдаде възможност да се кача на най-най-най истинския кросов мотор, който съм имала щастието да подкарвам. YZ250F 2009-та година и май е някакъв спешъл едишън, чисто бял. Страхотна машина, която много трудно бих ползвала за ендуро. 94 кила е - усещам го по-лек дори от двутактовия си РМ, два пъти по-тесен и се усещаше страхотно в единия завой, който направих без да изгасна. Освен това се рита много лесно. А вървенето - върви повече от 426-цата, която карах. Просто страхотна моторетка. Като порасна, ще си купя такава. Ако все още не са забранили моторите и на пистата
По пътя към Тъжа се нагледах на страхотни гледки... е, има и предимство в това да се возиш - обръщаш внимание на всичко това, което те заобикаля. Ще ми се да ида пролетта на това място.
Ето ни събрани и готови за срещата, за която се изписа доста в другите теми.
Ето ме и мен, вперила изпълнен с надежда поглед в розовото бъдеще на българското ендуро.
Както си карахме по пътя под купол от дървета, зад един завой изведнъж се откри невероятна гледка.
Райското пръскало. Не знам дали е пръскало, но определено е райско
Пролетта при снеготопенето водата била значително повече (стига докъдето се виждат зелени камъните). За това мястото по това време на годината явно заслужено носи гордото име "Пръскало" в пълния блясък на думата.
Това е гледката отсреща... без да искаш при вида на тези скалисти зъбери започваш да се чувстваш нищожен.
По-надолу по пътя открихме по-малко и достъпно пръскалце.
Водата е толкова ледена, че чак костите ти замръзват. В тази жега беше като манна небесна!
Ето и няколко страхотни сюжета на Жоро:
98.9% от снимките са снимани от него в моментите, когато не ругаеше сапунерката, батериите, Офроуд Каптивата, както нежно я нарича Янчо Терзиев, и всичките им прилежащи роднини. До девето коляно. Останалите са заснети от мен. Няма да ги посочвам. Ще ги познаете по липсата на Ламя в сюжета на снимката или по лошата композиция и позициониране на обектите
Продължаваме напред.
За мой голям ендуристки срам ще се наложи да си призная, че досега не бях стъпвала на връх Бузлуджа.
Благодарение на Шефа стъпих.
И видях колко ама колко много съм изпуснала. Гледката е ... ммм ... не, нямам думи. Чувството, което те върхлита е едно такова... ох, отидете и го вижте, ако сте имали неблагоразумието да пропуснете. Наистина ми е невъзможно да го опиша. И аромата на въздуха е пропит със ... простор, свобода, необятност... и с леки примеси на тор от полудиви коне, тичащи волно наоколо.
По-нататък срещнахме колеги от форума, тръгнали на разходка с джип и една малка кросарка, на която разбира се аз направих обстойна инспекция.
За пръв път виждам кормило, криво колкото мойто!
Като знам какъв зор виждх с такова моторче на ендуро преди време, направо ми става жал за девойката.
Но нищо, когато се научи ще си вземе голям мотор и ще й се види песен карането в гората
Продължаваме нататък по пътя за Габрово и по-специално Етъра, който пак с голям срам ще трябва да призная, че не бях посещавала.
Село Езерото:
По пътя Жоро непрекъснато се въртеше насам натам и ми сочеше пътиша и пътеки, които са пробивали с групата. Идеше ми да се гръмна по едно време. Така ми се прикара мотор
Етъра:
И от Водата започва всичко ...
Беше нагледно показана задвижващата сила на водата и как са я използвали при всяко едно производство. Досега не си бях давала сметка, че за "простото" нещо като брашното, което сега отиваш и купувш от магазина за стотинки, преди броени десетилетия са работели като волове за няколко оки от него... Колкото и да се оплакваме от битието, държавата, правителството.... просто сега сме истински щастливи и имаме неограничени възможности за развитие, най-малкото защото не прекарваме 120% от времето си в тежък физически труд, за да изкараме за насъщния. Имаме достъп до всякаква информация и не помниме през коя година за последно сме изпитвали истински глад. И пак, въпреки тези условия нашите баби и дядовци са намирали време да правят Изкуство!
Да, рано или късно човек трябва да си даде сметка за всички тези неща и да преоткрие "даденостите" в своя живот. И да ги оцени подобаващо.
Още един страхотен сюжет от Жоро
Мелницата:
Имаше изложена карета със сменяеми салони според случая
Дори и от Мерцедес не предлагат тази екстра
Никога не съм и предполагала, че хората могат да измислят такива жестоки свирки!
Когато нежните чуруликащи звуци достигнаха до изтънчения ми слух, веднага я пожелах!
Бях много щастлива, когато Жоро ми поднесе точно такава!
Тук не се вижда добре, но представлява една стомничка, която като я напълниш с вода и й духнеш през чучура, започва да чурулика
Чуруликах си чак докато не стигнахме Скорците, където дори и свирката ми онемя...
Запалихме и по една свещ в църквата.
Сдобих се и с дървено конче. Разбира се, избрах русото
Тук е момента, в който запалените риболюб.. ааа риболовци ще трябва да започнат да ахкат и да охкат. Попаднахме на изложба на снимки с рекордни улови:
Следва продължение...
Едва ли щях да го напиша по-хубаво и да прекръстя по-сполучливо "Кадемлийското пръскало", но пък те са точно три в тази част на Стара Планина, така че, всичко си е в реда на нещата ! 
))
Ама то сигурно, защото и аз разбирам колкото теб 
Коментар