Tweet
Силистар Силистар– храмът на съблечените.
...или въстанници зад волана
... или просто няколко дни в Странджа.
„Дваж по-прекрасно е
туй що безполезно е”
Сирано дьо Бержерак
или Първи Опит за по-дълготрайно управление...
В неделя на 13 юли, взехме че тръгнахме към Силистар. В началото бяхме пет – ние четеримата и Астрата. При все, че избрах много семпъл обходен маршрут от Суворово до Горица, веднага щом излязохме на Бургаския друм наоколо се препълни с камикадзета и потенциални донори на органи.Тепърва се уча да избягвам шофьорските неприятности, но пък за щастие и на отсрещните не им се мреше много често...та се домъкнахме до Горица преди контролното време.
Я, кой надзъртал зад рамото на малкия. Чак на снимката го отразих
Там вкарах една ...Кока-Кола и дочакахме дружката с другото Опелче. А после газ-газ на юг. За моя изненада справях се ако не добре, то поне удоволетворително с управлението. Ама то съм свикнал очите ми да шарят постоянно наоколо и да не чакам нищо добро от повечето обкръжаващи...е в преди Бургас на едно кръгово малко отнех едно предимство, или по точно си го поделихме по равно предимството с правоимащия колега, ама освен страшен поглед и малко аларма от клаксона не получих нищо друго лошо...През Бургас минах доста бързо и почти нищо не помня. Малко след града се отклонихме към Малко Търново за да заобиколим оживения тракт и не на последно място да не ми изскочи някой леден радетел на безалкохолното шофиране на пет ракии и с тежък джип насреща, че ако оживея случайно после няма да има процес.. Въобще. Щото съм против моралното насилие...то не е ефективно понеже.
Тук започна същинската Странджа, спокойно каране по хубав асфалт далече от самоубиствените пориви на мутиралите ни съграждани, с две думи кеф. Имаше и отбивки за почивка...
Ама накрая ща не ща трябваше да се мине приз Мичурин, понеже надолу друг път като за Астрата няма, пък аз Астрата вече си я обичам. Много. Значи от Мичурин до Силистар има едно тясно пътченце със съмнителен банкет и ме притискаха, олеле как ме притискаха... Докато не ми писна и яз започнах също да ги притискам и стигнахме живи и здрави. На Силистар освен плаж има и къмпинг, и от от най-яките. При нужда всичко може да се разгради и няма да остане и спомен.
Няма бетон, няма дори железа. Има само разни дъсчено сковани условности и добро настроение. Осем кинта на палатка или осем кинта на легло в каравана. Срещу това получаваш - ток за три часа, топла вода и кенеф луксозен за неограничена употреба. Какво му трява на човек повече дет се вика...Веднага щом се установихме и глътнах една гайда бира, мале как бях ожаднал....отидохме да се плацикаме.Реката е това долу. Силистарска.
Плажа е много як тука е дори конкурира покрайварненските тайни места за които ограничен кръг от хора знаем.
С Ирена са разходихме малко на юг почти до кльона, после пак се цопнахме и така в разходки и цопване се стигна до довечера...
Хапката и пийката после беше яка, и Децата Децата ама как се изкефиха..
На другия ден, първо цопване до 11 на обяд, после разходка до Турската граница край Резово. Щом границата е Турска, намериха се и подобаващи находки де
... После дори се върнахме с рейсче, то имало и рейсчета тука бе. Редовни и то. Турските плажове, ах...дето ги видях отдалече бяха тъй бели и чисти. Милитари зоне дет се вика. Милитари немилитари, ама догодина ще ги прослушаме с Децата и то. Втората вечер мина като първата, едене.... пиени и тъй... Във вторника сутринта пак плацикане и после с Ирена и Радко се разходихме малко на север, почти до плажа на Липите. Не е като да няма яки места натам де.
Поглед от долу към Морето...
Динозавър в дънер.
Малко макро.
После връщане, едене, пиене къпане и изкарах едно шише вино, щото оказах хирургическа помощ на леля Ленче която отговаряше за къмпинга, мила и приятна жена дего беше стъпила на една тел. Шишето ме домързя да го изпразня, щото то вече нямаше място в корема, а през ноща разбрах, че от Астрата става и чудесна спалня, като заплюща дъжда и се наложи да емигрирам от хамака.На сутринта потеглихме за Планината. Благодарение на лошото време, нямаше толкова ентусиасти по тясното пътче за Силистар .... Следва продължение.
п.п. Както личи, шофьорските ми умения са много скромни още, хубаво че отдеве не се хвърлихме на джип, щото и Астрата си я бива. За нашите си нужди, де...
...или въстанници зад волана
... или просто няколко дни в Странджа.
„Дваж по-прекрасно е
туй що безполезно е”
Сирано дьо Бержерак
или Първи Опит за по-дълготрайно управление...
В неделя на 13 юли, взехме че тръгнахме към Силистар. В началото бяхме пет – ние четеримата и Астрата. При все, че избрах много семпъл обходен маршрут от Суворово до Горица, веднага щом излязохме на Бургаския друм наоколо се препълни с камикадзета и потенциални донори на органи.Тепърва се уча да избягвам шофьорските неприятности, но пък за щастие и на отсрещните не им се мреше много често...та се домъкнахме до Горица преди контролното време.
Я, кой надзъртал зад рамото на малкия. Чак на снимката го отразих
Там вкарах една ...Кока-Кола и дочакахме дружката с другото Опелче. А после газ-газ на юг. За моя изненада справях се ако не добре, то поне удоволетворително с управлението. Ама то съм свикнал очите ми да шарят постоянно наоколо и да не чакам нищо добро от повечето обкръжаващи...е в преди Бургас на едно кръгово малко отнех едно предимство, или по точно си го поделихме по равно предимството с правоимащия колега, ама освен страшен поглед и малко аларма от клаксона не получих нищо друго лошо...През Бургас минах доста бързо и почти нищо не помня. Малко след града се отклонихме към Малко Търново за да заобиколим оживения тракт и не на последно място да не ми изскочи някой леден радетел на безалкохолното шофиране на пет ракии и с тежък джип насреща, че ако оживея случайно после няма да има процес.. Въобще. Щото съм против моралното насилие...то не е ефективно понеже.
Тук започна същинската Странджа, спокойно каране по хубав асфалт далече от самоубиствените пориви на мутиралите ни съграждани, с две думи кеф. Имаше и отбивки за почивка...
Ама накрая ща не ща трябваше да се мине приз Мичурин, понеже надолу друг път като за Астрата няма, пък аз Астрата вече си я обичам. Много. Значи от Мичурин до Силистар има едно тясно пътченце със съмнителен банкет и ме притискаха, олеле как ме притискаха... Докато не ми писна и яз започнах също да ги притискам и стигнахме живи и здрави. На Силистар освен плаж има и къмпинг, и от от най-яките. При нужда всичко може да се разгради и няма да остане и спомен.
Няма бетон, няма дори железа. Има само разни дъсчено сковани условности и добро настроение. Осем кинта на палатка или осем кинта на легло в каравана. Срещу това получаваш - ток за три часа, топла вода и кенеф луксозен за неограничена употреба. Какво му трява на човек повече дет се вика...Веднага щом се установихме и глътнах една гайда бира, мале как бях ожаднал....отидохме да се плацикаме.Реката е това долу. Силистарска.
Плажа е много як тука е дори конкурира покрайварненските тайни места за които ограничен кръг от хора знаем.
С Ирена са разходихме малко на юг почти до кльона, после пак се цопнахме и така в разходки и цопване се стигна до довечера...
Хапката и пийката после беше яка, и Децата Децата ама как се изкефиха..
На другия ден, първо цопване до 11 на обяд, после разходка до Турската граница край Резово. Щом границата е Турска, намериха се и подобаващи находки де
... После дори се върнахме с рейсче, то имало и рейсчета тука бе. Редовни и то. Турските плажове, ах...дето ги видях отдалече бяха тъй бели и чисти. Милитари зоне дет се вика. Милитари немилитари, ама догодина ще ги прослушаме с Децата и то. Втората вечер мина като първата, едене.... пиени и тъй... Във вторника сутринта пак плацикане и после с Ирена и Радко се разходихме малко на север, почти до плажа на Липите. Не е като да няма яки места натам де.
Поглед от долу към Морето...
Динозавър в дънер.
Малко макро.
После връщане, едене, пиене къпане и изкарах едно шише вино, щото оказах хирургическа помощ на леля Ленче която отговаряше за къмпинга, мила и приятна жена дего беше стъпила на една тел. Шишето ме домързя да го изпразня, щото то вече нямаше място в корема, а през ноща разбрах, че от Астрата става и чудесна спалня, като заплюща дъжда и се наложи да емигрирам от хамака.На сутринта потеглихме за Планината. Благодарение на лошото време, нямаше толкова ентусиасти по тясното пътче за Силистар .... Следва продължение.
п.п. Както личи, шофьорските ми умения са много скромни още, хубаво че отдеве не се хвърлихме на джип, щото и Астрата си я бива. За нашите си нужди, де...
))
Коментар