Tweet
Здравейте.Хайде и от мен кратък разказ и още снимки.Както вече знаете от доста време се канехме да направим едноседмична експедиция в Родопите.Много време говорихме и се гласяхме и ето че момента настъпи.Колите бяха сериозно натоварени с необходимо ни оборудване(също така и чисти и лъснати 
,както се вижда от снимките на Марин),......
.....и след кратко съвещание си вземахме довиждане с Марин(той дойде да ни изпрати)и потеглихме в посока яз.Батак.Предварително предложих да правим биваци с по две нощувки,с цел да не се убиваме да ги правим и събираме всеки ден.Първите две нощувки бяха планирани да бъдат на яз.Голям Беглик,така че достигайки Батак...........
........бяхме и готови да се впуснем в дългоочакваното приключение.Все още доста чисти и лъснати,се снимахме и............
........поехме по същинския си (начертан предварително )маршрут.Не след дълго,заобикаляйки яз.Батак,навлезнахме и в първото за прехода ни офроад трасе.Тук е мястото да отбележа,че природата не беше много благосклонна към нас.Постоянно ни валеше дъжд и всичко(включително и част от багажа,както щяхме да разберем по-късно)беше мокро и подгизнало.Това разбира се не можеше да ни уплаши и много скоро групата навлезна по черно в дебрите на Родопите.
Пътят вървеше стръмно нагоре и на места имаше сериозни коловози,но въпреки това групата напредваше успешно..........
.............докато не стигнахме до едно много стръмно място,гарнирано с подход с остър завой,сериозен страничен наклон,доста дълбок коловоз от дясно(на места около 80-100см.),сериозно кален и рохка горска почва.
Бях първи и поех по екстрема.Е да ама нещата изведнъж станаха сериозни.Нисана отказа да върви нагоре.Не помогнаха никакви бавни,нови гуми,дори и блокажа.Колата просто си буксуваше на място и толкова.Наложи се да дам малко назад,за да я засиля,но....отново резултата беше същия.В това време дойде Видьо и по негово мнение трябваше да разпъваме лебедката,но аз реших да направя още няколко опита.Последва голям форсаж на калната стръмнина,в един момент се озовах и в дълбокия коловоз(ако не бях с новите 33-ки сигурно щях да заседна сериозно).В крайна сметка след няколко опита,успявайки да кача едното задно колело(с цената на ударен десен калник) на високия бряг отзад и ползвайки по този начин засилка,успях да се върна на пътя и след няколко маневри групата се насочи обратно.
За съжаление първия офроуд досег с планината ни донесе разочарование.Не че не можехме да се преборим с екстрема(дори след като излезнах от коловоза питах Видьо да продължавам ли на горе или.....),но предвид напредналото време,дъжда който се засили и неизвестността на първото ни лагеруване,разума наделя и се върнахме обратно.
Продължихме по асфалта и не след дълго пристигнахме на яз.Г.Беглик.Малко преди да се отбием от асфалта ,за да си търсим места ни се случи нещо много приятно което пооправи настроението ни.Спирайки да напълним вода се срещнахме и запознахме вече и лично с колегата Фанатик от Офроуд-България.Срещата макар и за твърде кратко беше много емоционална за всички.От него разбрахме че същия ден ги е ударила сериозна буря придружена със силни светкавици и градушка.По тази причина и много хора бягаха от планината.......а в това по-късно се криеше и успеха ни да си намерим едно наистина невероятно място за лагеруване.Взехме си довиждане и продължихме като се оглеждахме за подходящо място за бивак.За съжаление обаче всичко беше заето и ние започнахме да се отчайваме.На всичкото отгоре и дъжда се засили и премина в порой.На една поляна спряхме да огледаме,а Видьо продъжи напред през една гора да огледа.Скоро се чу по станциите че е открил невероятно място и то беше току що напуснато(огъня още тлееше).Насочихме се натам и много се зарадвахме на откритието.Това беше направен бивак с кухня,маса и пейки,тоалетна подравнени места за доста палатки и т.н.До такова нещо в този сезон просто не можеш да се докопаш,но явно заради бурята предните обитатели си бяха тръгнали по-набързо.
Веднага беше постоен лагера и след час и времето започна да се оправя и нашето настроение също.
Двата дена минаха почти неусетно.Емоциите бяха невероятни.Те започнаха с първия залез......
.........преминаха през първия ни лагерен огън(подхранван за да гори въпреки всичкия дъжд от ракетното гориво на Горския
).......
.....продължиха с брането на боровинки и госки ягоди и.....варенето на невероятно ароматно сладко(съвсем инпровизирано)........
.......риболова също много ни вдигна адреналина......
Подготовката за лагерния огън също беше една приятна част от ежедневието ни.
Бивака ни се намираше на един невероятен нос.От едната му страна се ловеше риба,а от другата......плаж и много водни емоции.
Почивката си е почивка,но трябва и да се езкарва някакъв лев......За целта отдадох под наем покрива на Нисана на Стефан за следобедно подремване
А приятелите са си приятели,дори и на.......покрива на Нисан Патрол
......дори не попречи и възрастта от 50+години на някои за да се покатерят горе.Винаги съм се въхищавал на младежкия ти дух.....Горски.
Докато Видьо и Ваня поставяха световен рекорд(обиколиха пеша целия яз.Г.Беглик=28км),ние пък им маскирахме Тойотата,така че беше почти неоткриваема.
Последния ден, преди да продължим маршрута си времето утихна окончателно, и язовира ни се откри с цялата си прелест.
След сутрешното кафе,стегнахме багажа и експедиция Родопи продължи(въпреки,че не ни се тръгваше)към следващата дестинация.
........следва продължение........
,както се вижда от снимките на Марин),...........и след кратко съвещание си вземахме довиждане с Марин(той дойде да ни изпрати)и потеглихме в посока яз.Батак.Предварително предложих да правим биваци с по две нощувки,с цел да не се убиваме да ги правим и събираме всеки ден.Първите две нощувки бяха планирани да бъдат на яз.Голям Беглик,така че достигайки Батак...........
........бяхме и готови да се впуснем в дългоочакваното приключение.Все още доста чисти и лъснати,се снимахме и............
........поехме по същинския си (начертан предварително )маршрут.Не след дълго,заобикаляйки яз.Батак,навлезнахме и в първото за прехода ни офроад трасе.Тук е мястото да отбележа,че природата не беше много благосклонна към нас.Постоянно ни валеше дъжд и всичко(включително и част от багажа,както щяхме да разберем по-късно)беше мокро и подгизнало.Това разбира се не можеше да ни уплаши и много скоро групата навлезна по черно в дебрите на Родопите.
Пътят вървеше стръмно нагоре и на места имаше сериозни коловози,но въпреки това групата напредваше успешно..........
.............докато не стигнахме до едно много стръмно място,гарнирано с подход с остър завой,сериозен страничен наклон,доста дълбок коловоз от дясно(на места около 80-100см.),сериозно кален и рохка горска почва.
Бях първи и поех по екстрема.Е да ама нещата изведнъж станаха сериозни.Нисана отказа да върви нагоре.Не помогнаха никакви бавни,нови гуми,дори и блокажа.Колата просто си буксуваше на място и толкова.Наложи се да дам малко назад,за да я засиля,но....отново резултата беше същия.В това време дойде Видьо и по негово мнение трябваше да разпъваме лебедката,но аз реших да направя още няколко опита.Последва голям форсаж на калната стръмнина,в един момент се озовах и в дълбокия коловоз(ако не бях с новите 33-ки сигурно щях да заседна сериозно).В крайна сметка след няколко опита,успявайки да кача едното задно колело(с цената на ударен десен калник) на високия бряг отзад и ползвайки по този начин засилка,успях да се върна на пътя и след няколко маневри групата се насочи обратно.
За съжаление първия офроуд досег с планината ни донесе разочарование.Не че не можехме да се преборим с екстрема(дори след като излезнах от коловоза питах Видьо да продължавам ли на горе или.....),но предвид напредналото време,дъжда който се засили и неизвестността на първото ни лагеруване,разума наделя и се върнахме обратно.
Продължихме по асфалта и не след дълго пристигнахме на яз.Г.Беглик.Малко преди да се отбием от асфалта ,за да си търсим места ни се случи нещо много приятно което пооправи настроението ни.Спирайки да напълним вода се срещнахме и запознахме вече и лично с колегата Фанатик от Офроуд-България.Срещата макар и за твърде кратко беше много емоционална за всички.От него разбрахме че същия ден ги е ударила сериозна буря придружена със силни светкавици и градушка.По тази причина и много хора бягаха от планината.......а в това по-късно се криеше и успеха ни да си намерим едно наистина невероятно място за лагеруване.Взехме си довиждане и продължихме като се оглеждахме за подходящо място за бивак.За съжаление обаче всичко беше заето и ние започнахме да се отчайваме.На всичкото отгоре и дъжда се засили и премина в порой.На една поляна спряхме да огледаме,а Видьо продъжи напред през една гора да огледа.Скоро се чу по станциите че е открил невероятно място и то беше току що напуснато(огъня още тлееше).Насочихме се натам и много се зарадвахме на откритието.Това беше направен бивак с кухня,маса и пейки,тоалетна подравнени места за доста палатки и т.н.До такова нещо в този сезон просто не можеш да се докопаш,но явно заради бурята предните обитатели си бяха тръгнали по-набързо.
Веднага беше постоен лагера и след час и времето започна да се оправя и нашето настроение също.
Двата дена минаха почти неусетно.Емоциите бяха невероятни.Те започнаха с първия залез......
.........преминаха през първия ни лагерен огън(подхранван за да гори въпреки всичкия дъжд от ракетното гориво на Горския
)............продължиха с брането на боровинки и госки ягоди и.....варенето на невероятно ароматно сладко(съвсем инпровизирано)........
.......риболова също много ни вдигна адреналина......
Подготовката за лагерния огън също беше една приятна част от ежедневието ни.
Бивака ни се намираше на един невероятен нос.От едната му страна се ловеше риба,а от другата......плаж и много водни емоции.
Почивката си е почивка,но трябва и да се езкарва някакъв лев......За целта отдадох под наем покрива на Нисана на Стефан за следобедно подремване
А приятелите са си приятели,дори и на.......покрива на Нисан Патрол
......дори не попречи и възрастта от 50+години на някои за да се покатерят горе.Винаги съм се въхищавал на младежкия ти дух.....Горски.Докато Видьо и Ваня поставяха световен рекорд(обиколиха пеша целия яз.Г.Беглик=28км
),ние пък им маскирахме Тойотата,така че беше почти неоткриваема. Последния ден, преди да продължим маршрута си времето утихна окончателно, и язовира ни се откри с цялата си прелест.
След сутрешното кафе,стегнахме багажа и експедиция Родопи продължи(въпреки,че не ни се тръгваше)към следващата дестинация.
........следва продължение........
))
))
) и т.н.
A :
Може би разхода е малко завишен,но......пълно щастие няма.А по отношение на синия цвят
За това все говоря(както и Фанатик каза по-горе).....Родопите са магнетично място.
Коментар