Tweet
До Босилеград съм ходил не знам колко пъти. Е, как досега не разбрах, че само на три километра от там има такова нещо - не ми го побира акъла.
Нещото. Нещото е едно малко село -Белут, диво, запустяло, къщите стари, ливадите, някои окосени, другите, с трева по-голяма от мен. Улици не знам дали има или това са просто пътища. Селски. Или междуселски, както кажете. Хора не видях. Обаче следи, че има такива видях. С лека кола не тръгвайте. Не че пътя е много лош, но така и така си имате джипки.......... А беееее, ходете с джипките.
Като минеш през селото, започваш да се изкачваш нагоре , между тревите, дивите круши, джанки, шипки и всякакви храсти, между, които се провира пътя, съвсем неочаквано пред теб се появява ограда, порта, над която има табела - Ферма Осмия ден.
Минах през портата, направих няколко крачки, все още не разбиращ, и чак тогава се сетих да снимам, вярно от вътре.
Оказа се, че попаднах на място обитавано от невероятен образ - Здравко. Та този Здравко върху своя земя, в продължение на ОСЕМНАДЕСЕТ години строи сам глинени къщи, облагородява имота, пише табелки с умни мисли, посреща гости, говори им, събира билки, подарява ги, прави невероятна ракия, черпи, и така. И всичко това - ей така, без нищо. Питах го, добре де от какво живееш? Той каза - че аз няма какво да харча, а за храна, децата помагат, хората, които идват, оставят по нещо, е , оправям се. Преди имах овце, ама сега не си струва, не мога. На година там ходят между 800 и 1000 души. И сега имаше хора. И деца.
Нещото. Нещото е едно малко село -Белут, диво, запустяло, къщите стари, ливадите, някои окосени, другите, с трева по-голяма от мен. Улици не знам дали има или това са просто пътища. Селски. Или междуселски, както кажете. Хора не видях. Обаче следи, че има такива видях. С лека кола не тръгвайте. Не че пътя е много лош, но така и така си имате джипки.......... А беееее, ходете с джипките.
Като минеш през селото, започваш да се изкачваш нагоре , между тревите, дивите круши, джанки, шипки и всякакви храсти, между, които се провира пътя, съвсем неочаквано пред теб се появява ограда, порта, над която има табела - Ферма Осмия ден.
Минах през портата, направих няколко крачки, все още не разбиращ, и чак тогава се сетих да снимам, вярно от вътре.
Оказа се, че попаднах на място обитавано от невероятен образ - Здравко. Та този Здравко върху своя земя, в продължение на ОСЕМНАДЕСЕТ години строи сам глинени къщи, облагородява имота, пише табелки с умни мисли, посреща гости, говори им, събира билки, подарява ги, прави невероятна ракия, черпи, и така. И всичко това - ей така, без нищо. Питах го, добре де от какво живееш? Той каза - че аз няма какво да харча, а за храна, децата помагат, хората, които идват, оставят по нещо, е , оправям се. Преди имах овце, ама сега не си струва, не мога. На година там ходят между 800 и 1000 души. И сега имаше хора. И деца.
- намерих го ,ама на ,,вярната '' карта 
Коментар