Tweet
Решихме в Камерен състав да си направим импровизирана разходка (тоест напреки на подготвеният план, всеки ден си решавахме до къде да стигнем и накъде да хванем според настроението
).
Идеята беше малко из Стара планина, малко из Средна Гора и после из Родопите, така и стана макар че чак на третият ден спахме в предвиденото място, но по ред
Маршрута 1295км
Първи ден:
Потеглихме от София само аз и Яро (Мишо дооправяше колата), тръгнахме из неминавани пътечки над Бухово - много красиво макар и в ужасен дъжд (и предишният ден бе валяло и този продължаваше). Видяхме прекрасни кътчета имаше и адреналин, но като слезнахме към Ботевград (с. Врачеш) нещо ентусиязма ни да стигнем до крайната цел Враца беше понамалял, а и Мишо потегляше вече от София (17:30 ), та решихме да го изчакаме на Лукоил-а на магистралата и от там да хванем маршрута за вторият ден (така или иначе вече бяхме закъсняли с един ден, плановете бяха да тръгнем в Събота а беше Неделя). Докато го чакахме се разходихме по старият път Ботевград-София, прекрасни местенца има там.
Вече в Пълен състав заизкачвахме планината в посока Пирдоп, но пак промяна в плана "Хайде да спим в Ямна" (Яро беше), речено - сторено, след едно паднало дърво и много красив залез (надолу ще сложа снимки с коментари), бяхме в Прекрасният хотел който освен перфектна кухня и обслужване, вече има и Басейн.
Ден Втори:
На сутринта се разделихме за 15 минути, който ми се сториха като 3 часа (всъщност си станаха 3 часа които аз пропуснах чакайки геройте в хотела на Пирдоп), от където потеглихме по набелязаният маршрут, супер красиви места има в Средна Гора!
Някъде към Копривщица установих че трябва да долея масло и отново плановете се промениха, радикално, вместо към Стара Планина, свърнахме надолу към Старосел по едни непознати нам пътчета, беше прекрасно и с много "лирични отклонения" и безцелни обикаляния на баирите. Все пак стигнахме Хисар (макар и излизането от Старосел да ни отне 15 минути така са си организирали движението
) където хапнахме в Чинарите, който за наше най-голямо съжаление се беше комерсиализирал и доста поразвалил, нямаше и свободни места за спане 
, та добре че собственика на един от хотелите ни упъти към хотел в село Труд , беше ни по път и решихме да рискуваме. Заслужаваше си - хотелчето е много приятни и напълно неочаквано (виж снимките)!
Ден Трети:
Потеглихме отново по непознати нам маршрути (това беше и една от основните идеи) към село Лилково и от там към хижа Персенк, където хапнахме и се чудихме на голямата сграда на "англичаните"
. Не рискувахме да се пробваме по римският път през върховете (няколко човка ни предупредиха, че няма минаване) и потеглихме към с. Орех и от там към Чудните Мостове - изненадах се че Мишо не беше посещавал тази забележителност - разгледахме я само срещу левче за паркинг (новост за мен).
От там хванахме през Глухите Камъни (където се отказахме миналата година от много паднали дървета, сега беше "магистрала") и от там поехме към Стойките, по пътя пак импровизирахме около село Кукувица, където освен прекрасните гледки се нагледахме на огради и забранителни знаци направо на черното пътче (планините стават яко частни и скоро ще ги гледаме само на картичка).
Ден четвърти:
Тръгнахме кум Перелик до който намерихме само асфалт, но пак си струваше - красотата на този район е Страхотна. Пробвахме естествено наколко пътеки, но бързо се отказахме и потеглихме по известният трак (с Мечката) към Мугла, по пътя освен много малини срещнахме и Гранична полиция Усмихнатите граничари ни провериха и пожелаха приятна разходка. От Мугла решихме бързичко да отидем до Ягодино (сещате се защо надявам се) и хванахме "асфалта" към Гьоврен, но бързичко видяхме тонове камъни преградили пътя, явно не от скоро, наложи се да търсим алтернативен път, който се оказа ПРЕКРАСЕН - гледки като в приказките. Тук е момента да кажа че освен красиви Родопските пътчета са и Много каменисти, което след повечко километри почва да натоварва, особено собствениците на къси бази
. Стигнахме Грохотно и от там по "еднолентов път с насрещно движение" (цитат от знака забоден на входа на Ягодинското Ждрело) отидохме до заветната кръчма, където вече прекалихме
, щях да гръмна, а ни чакаше "черешката на тортата" тракче което получих от моя позната Водач на Групи, който се оказа приказно красив - от Ягодино, Попина Лъка, Кожари, та до Водни Пад и Триград - "Швеицария" - чисто подредено с чисти крави (направо ти иде да ги погалиш), беше Фантастично, а и отново беше по Залез, та остатъка от плана трябваше да се "прескочи" по асфалт.
Ден Пети, Шести и Седми:
Потеглихме си към София, но аз свърнах към Етрополският Балкан където, се отдадох на почивка и лежерни разходки за откриване на нови пътчета, който ми струваха много Страх (бях сам и все в най зачуканите места), един стоп, но и много кеф и удовлетворение!!!
Особено след поредната среша с ограда насред пътя, хванах по едва видима следа която ме прекара през огромни папратови масиви в който не виждш къде караш, а отдолу си е доста блатисто, на баир и със страничен наклон, но всичко е добре когато завършва добре, добре че падналото на пътя ми дърво се оказа сухо и успях да го натроша лесно иначе щях да се позабавлявам яко
)
Като заключение искам да изкажа Благодарности на Тодор Христов, Кънчо и Калина, както и на Сабин за картите и траковете без който щеше да е много трудно осъществяванто на тази експедиция.
Искам да Благодаря и на моите спътници за прекрасното изкарване!!!
П.С.
Общо изминати 1256 км (е имаше и асфалт, но не много)
).Идеята беше малко из Стара планина, малко из Средна Гора и после из Родопите, така и стана макар че чак на третият ден спахме в предвиденото място
, но по редМаршрута 1295км
Първи ден:
Потеглихме от София само аз и Яро (Мишо дооправяше колата
), тръгнахме из неминавани пътечки над Бухово - много красиво макар и в ужасен дъжд (и предишният ден бе валяло и този продължаваше). Видяхме прекрасни кътчета имаше и адреналин, но като слезнахме към Ботевград (с. Врачеш) нещо ентусиязма ни да стигнем до крайната цел Враца беше понамалял, а и Мишо потегляше вече от София (17:30 ), та решихме да го изчакаме на Лукоил-а на магистралата и от там да хванем маршрута за вторият ден (така или иначе вече бяхме закъсняли с един ден, плановете бяха да тръгнем в Събота а беше Неделя). Докато го чакахме се разходихме по старият път Ботевград-София, прекрасни местенца има там. Вече в Пълен състав заизкачвахме планината в посока Пирдоп, но пак промяна в плана "Хайде да спим в Ямна" (Яро беше
), речено - сторено, след едно паднало дърво и много красив залез (надолу ще сложа снимки с коментари), бяхме в Прекрасният хотел който освен перфектна кухня и обслужване, вече има и Басейн.Ден Втори:
На сутринта се разделихме за 15 минути, който ми се сториха като 3 часа
(всъщност си станаха 3 часа които аз пропуснах чакайки геройте в хотела на Пирдоп), от където потеглихме по набелязаният маршрут, супер красиви места има в Средна Гора!Някъде към Копривщица установих че трябва да долея масло и отново плановете се промениха, радикално, вместо към Стара Планина, свърнахме надолу към Старосел по едни непознати нам пътчета, беше прекрасно и с много "лирични отклонения" и безцелни обикаляния на баирите
. Все пак стигнахме Хисар (макар и излизането от Старосел да ни отне 15 минути така са си организирали движението) където хапнахме в Чинарите, който за наше най-голямо съжаление се беше комерсиализирал и доста поразвалил, нямаше и свободни места за спане , та добре че собственика на един от хотелите ни упъти към хотел в село Труд , беше ни по път и решихме да рискуваме. Заслужаваше си - хотелчето е много приятни и напълно неочаквано (виж снимките)!Ден Трети:
Потеглихме отново по непознати нам маршрути (това беше и една от основните идеи
) към село Лилково и от там към хижа Персенк, където хапнахме и се чудихме на голямата сграда на "англичаните". Не рискувахме да се пробваме по римският път през върховете (няколко човка ни предупредиха, че няма минаване) и потеглихме към с. Орех и от там към Чудните Мостове - изненадах се че Мишо не беше посещавал тази забележителност - разгледахме я само срещу левче за паркинг (новост за мен). От там хванахме през Глухите Камъни (където се отказахме миналата година от много паднали дървета, сега беше "магистрала"
) и от там поехме към Стойките, по пътя пак импровизирахме около село Кукувица, където освен прекрасните гледки се нагледахме на огради и забранителни знаци направо на черното пътче (планините стават яко частни и скоро ще ги гледаме само на картичка). Ден четвърти:
Тръгнахме кум Перелик до който намерихме само асфалт, но пак си струваше - красотата на този район е Страхотна. Пробвахме естествено наколко пътеки, но бързо се отказахме
и потеглихме по известният трак (с Мечката) към Мугла, по пътя освен много малини срещнахме и Гранична полиция Усмихнатите граничари ни провериха и пожелаха приятна разходка. От Мугла решихме бързичко да отидем до Ягодино (сещате се защо надявам се) и хванахме "асфалта" към Гьоврен, но бързичко видяхме тонове камъни преградили пътя, явно не от скоро, наложи се да търсим алтернативен път, който се оказа ПРЕКРАСЕН - гледки като в приказките. Тук е момента да кажа че освен красиви Родопските пътчета са и Много каменисти, което след повечко километри почва да натоварва, особено собствениците на къси бази. Стигнахме Грохотно и от там по "еднолентов път с насрещно движение" (цитат от знака забоден на входа на Ягодинското Ждрело) отидохме до заветната кръчма, където вече прекалихме, щях да гръмна, а ни чакаше "черешката на тортата" тракче което получих от моя позната Водач на Групи, който се оказа приказно красив - от Ягодино, Попина Лъка, Кожари, та до Водни Пад и Триград - "Швеицария" - чисто подредено с чисти крави (направо ти иде да ги погалиш), беше Фантастично, а и отново беше по Залез, та остатъка от плана трябваше да се "прескочи" по асфалт.Ден Пети, Шести и Седми:
Потеглихме си към София, но аз свърнах към Етрополският Балкан където, се отдадох на почивка и лежерни разходки за откриване на нови пътчета, който ми струваха много Страх (бях сам и все в най зачуканите места
), един стоп, но и много кеф и удовлетворение!!!Особено след поредната среша с ограда насред пътя
, хванах по едва видима следа която ме прекара през огромни папратови масиви в който не виждш къде караш, а отдолу си е доста блатисто, на баир и със страничен наклон, но всичко е добре когато завършва добре, добре че падналото на пътя ми дърво се оказа сухо и успях да го натроша лесно иначе щях да се позабавлявам яко)Като заключение искам да изкажа Благодарности на Тодор Христов, Кънчо и Калина, както и на Сабин за картите и траковете без който щеше да е много трудно осъществяванто на тази експедиция.
Искам да Благодаря и на моите спътници за прекрасното изкарване!!!
П.С.
Общо изминати 1256 км (е имаше и асфалт, но не много
)
Коментар