Tweet
От Черно море до Дунав 2.
С-1.(Симеон) Аромата на дъхав горещ борш го усетих още край Долна Митрополия. С Генади паркираме колата до тези от блока им, пием по едно кафе (те имат и по-хубаво кафене!) и влизаме вкъщи.
От жилището му до работния кабинет – 55 метра. До банката – 85. Магазинът за хранителни стоки е на 25! От прозореца на хола им до големия орех – 0,5 метра. Клоните напират да влязат вътре заедно со се славеи и гълъби.
Връчвам букета на Светлана и ме учудва че една бивша съветска комсомолка, не се е натруфила като за Болшой театър, човек от Бургас идва все пак! а се държи просто... като българка.
Г-1.(Генади) Че имаше борш – имаше! То да говориш за Украйна, а да не го опиташ е като да идеш в Париж и да не видиш кулата на Айфел!... макар и да не съм ходил там… но мисля , че е задължително, ако някога отида.
Не го обичам това кафене до паркинга пред гимназията - ”Роял” - име гръмко, ама само… Място дето от много години се събират подрастващите от училището да пушат и пият кафе… напоследък и бира.. в междучасията… Но така се получи ! Но поне кафето в Гулянци е на ниво – от хубави големи машини – навсякъде е така. Не обичам кафе в заведение, правено на домашна машинка...кафеварка някаква.
След първото общуване се запътихме към дома. Аз пеш, а Симеон с Форд-а – да го прекара на паркинга - някакви 100м.
Симеон подари истински голям букет на домакинята на дома! Цветя и клонки набрани нейде по пътя, но вързани с предварително подготвена панделка! – орехови листа, смрадлика, полски цветя! Голям и хубав букет!
Менюто на обяд беше украинско – българско – борш и пълнена кокошка.. Дано да му хареса! По принцип жените много се притесняват от факта дали яденето ще се хареса на гостите … то това си е чиста тяхна презентация !
С-2. Вечерта ще ходим на някакво специално място и Генади ще шофира. Затова не пие ракия. Замезваме със салатка от пресни зарзавати, а на мен носът ми все натам обърнат – към тенджерата. Ще има ли борш?!
И ето го мигът. („Я помню чудное мгновенье.” -беше казал един мургав руски поет по друг повод...) Светлана сервира истински украински борш! Извинява се че няма сметана в малкото градче и я заменяме с цедено мляко.
Вку-у-у-с спесюфический! (А.Райкин)
Руснаците правят щи. Кавър на борша. Но признават приоритета на украинския. Цял свят, пък - първенството на украинската сланина. Щяхме да опитваме сланина в буркани от тъща му, ама или забравиха, или нарочно искат пак да отида в Гулянци, та не стигнахме до нея...
Нося си (Бай Ганю си носи винаги в дисагите люто чушле!) едри глави чесън в млечно-восъчна зрялост (за жена – студентка трети курс), каквато универсалният трепач на коки и вируси придобива в началото на юни на сливенския пазар. Партито вечерта ще е на открито и без фракове. Срещам разбиране и подкрепа във вид на трите глави, които донесох от багажника. Във Франция и Средиземноморието- признати гурмански региони – манджа без чесън няма! Германците, които за пред хората им се подиграват, вечер вкъщи такива чеснови оргии устройват, че да се чудиш как се отмирисват за концерта на Хайдн и Бах.
Г-2. Последва една следобедна почивка за Симеон, а за мен компилирането на Евразия! Да! – както му бях обещал – от Лондон до Владивосток! Дано е жив и здрав дълги години и да има възможност да си ползва ЖПС-а по тези дестинации!
С-3. Поради работата ми ходя много по чужди къщи. Неволно сравнявам едни с други, с моята. Жена ми – необикновено подредена чистофайница, не оставя молекула прах. Че като вляза в чужд апартамент, пипам неволно горния ръб на картина, електрически ключ...да проверя има ли прах. У генадиеви нямаше! Жена ми одмах ще ги признае за свои хора.
Има, обаче едни тъ-ъ-ънки нюанси по които може да се разбере, както каква би била една къща, каква е съвсем все още и защо.
Блъскал го е Генади животът с грубите лапи челичени (това мои думи ли са, или плагиатствам?) повече от двайсет години. Лекар, че във време на промените, че на ново място – колко ти плащат? Мизерно.
А е купил и обзавел достойно жилище, изучава син-студент, скоро ще има втора специалност, за която ох! колко четене трябва!
Малко му остава да изкачи трудния връх и да тръгне с облекчение където иска и както иска.
На въпроса ми защо не си направи един магазин, та да си помага на бюджета, се подсмива. Сеща се ,че това което и аз не бих направил – той от кой зор ще се унижава да прави.
Г-3. Разказах на Симеон как „врътнах” стрелките на сина още в 11 клас! Цяла година плащах частни уроци и то на приятел - да го вкара в крачка по математиките за да съм сигурен , че ще влезе в ТУ! Много не исках да учи медицина! Признавам… Но и до сега не се е променило мнението ми по въпроса, че в България не е добре да си лекар… Хубава, благородна професия, но… това е една съвсем друга тема… Сега се радвам на неговата магистратура - енергетика…
С-4. Разказва ми за американеца-лекар, който му гостувал. Янкито оценил високо медицинската му компетентност. Но крайно се удивил, че всичките науки са постигнати без...американски учебници!
-Наистина ли всичко което знаеш си прочел на кирилица?
Безграничната ограниченост на американците няма граници!
Г-4. С американското GP работих 1 седмица… в зората на здравната реформа…Той много ми се чуди, но не по-малко от това – колко аз на него ! Обясняваше ми , че с това което правя в Америка съм щял да бъда вече милионер и сигурно съм щял да си купя самолетче като неговото – Чесна.. паркирана на поляната зад къщата му нейде в Тексас… По това време често още бяхме на вересии с жена ми в близкия магазин.. признавам… ама така си беше ! Добри хора са американците! Само дето са възпитани много мегаломански и не усещат земята под краката си… това им е проблемът и ще им изяде ушите, а май вече ги яде…
С-5. Откъде у този човек тази страст към компютърната техника? Свърхбързата му машина ми взема акъла. Не че ми трябва такава, но...Като ми сложи лаптопа до своя и се вглъби в нули-единиците забрави че седя наблизо. Само отвреме навреме чувам:
-Тук ще ти сейфна това, ще ти пействам това, и това също ще ти сложа. Светлана казва че нямал достатъчно пълни карти на централна Австралия и остров Самоа, което много го измъчвало. Също и за Антарктида...
Сигурно се шегува?
Такава вглъбеност съм виждал отблизо у пианиста Святослав Рихтер на концерт в Бургас. Само клавишите на белия роял (той го вози на канцерти със себе си) го интересуват и му-зи-ка-та! Прекъсва по за малко за цигара до прозореца и пак! Това – лекар да пуши, все ми се вижда нелогично! Но му отива на Генади.
Г-5. От години вече живеем само с жената, а връщането на сина ни за нас е празник! Като се приберем в къщи след работа почиваме, жената се занимава с женски работи, а аз с компа… Техниката ми е интересна , обичам я. Тогава – 2000г - американецът ми взе акъла с лаптопи и цифрово фото! А аз още нямах компютър и не разбирах нищо… Сега, 8 г по-късно, имам всичко това , но и работя с него! Всичките тези години бях здраво захапал тази техника и почти денонощно се учех… сега съм спокоен !
С-6. Той да си се занимава с файловете, а аз да пофлиртувам с една руса украинка. Вадя от дълбоките запаси(Я достаю из глубоких штанин..В.Маяковский) позабравени от младото поколение руски и украински думи. Нарочно, за да шашна жена от друго възрастово поколение. Пинджачок, шведка, к(ф)уфайка, корочки на микропорочке – все антики тех времен.
Светла искрено се смее. Откъде откопавам тези древности?
Де да бях съвременник на Степан Разин, на Тарас Булба – да видиш. А то – на Сталин, Вишински.
Набор на Кучма и Висоцки...
Как забравих (пак ще се ходи в Гулянци!) да я тествам по украински език, който й е роден и говорим. Питам ги такива истински украинци как е по-украински желчный пузырь?
-Так оно и будэ. Пузырь.
-Так, да не очень! Мехурь! – както и на български.
-А мука? – Борошно!
С какви ли не излишества ми е тъпкана главата.
Г-6 и7. Охо-о! – това нещо ми напомня! Седемте развити страни! Уреди ме Симеон.
С-8. нищо не означава.
Разказва ми за Украйна. Държава, която за седем години съм избродил и добре познавам. ПознавАХ е по-точната дума. Че както ми я хвали Гена, всичко е съвсем променено там. Бил съм за последно преди 5 тодини. А в репортажа му Одеса, оставайки си същата, е съвсем нов град! Друго е като изкъпеш едно мускурливо момиче, да му облечеш чисти дрешки, да му фъснеш „Мажи Нуар”...
Г-8. Украйна… Почти като стара любовница… Да, ама не! В това „почти” може да се крие вариант. Като я видиш да се сетиш, натъжиш , размислиш! Даже и чашка кафе или водка да изпиеш… и да забравиш пак, забързан във времето! Но при мен, а мисля и при Симеон, не е така… опасна е тая любовница! За вечни времена е …
С-9. Идва ред и аз да покажа компетентност. Поставили са си ПВЦ прозорци с комарници. Да ги огледам и си дам мнението. Разнищвам злощастните си колеги от Гулянци: няма изфрезовани дренажни отвори, комарниците са поставени обратно, не се отварят достатъчно...стъклопакетите не са идеално центрирани в отвора...
Няма само Генади да ме превъзхожда, я?
Г-9. При това професионално мнение на Симеон, започнах да съжалявам, че не неговата фирма ми е слагала ПВЦ-то! Макар и много да си го харесвах… дотогава!... почнах да си гледам на прозорците с недоверие! Да се чудиш… а те са си добри!...
С-10. Вечерта се натоварихме на червения „Еспейс” и отидохме на брега на Дунав. Генади ми показва защитните диги, бивш граничен пункт и ресторант. Влизаме вътре да не ставаме жертви на едрите комари. Снимки на видни политици, ловували тук. Трофеите им се виждат на снимките – предимно гъски.
От тук нататък ще разкаже Генади.
Г-10. Последва една много приятна вечер за нас със съпругата ми в приятната компания на Симеон ! Разкази от живота, пътувания, случки и много украинска реч! Всичкото , естествено , бе на фона на Дунав, виждащ се през витринното стъкло на ресторанта. В момента Дунав е „малък”… водата се е дръпнала здраво навътре – поне с 30-40м… маловодие… Но в снимковия материал ще сложа и сегашни и „бивши” снимки на това чудно място на голямата река. Вечерята бе скромна , но достатъчна… типично дунавска – пържен сом, лимонче и картофки и бира…Завъртяхме разговор и със служителката на този ресторант – мотел – готвачка, сервитьорка и до нейде и управителка… Поинтересувах се кой от големите през зимата / по времето на идването на президента Путин в България / пристигна в Загражден по никое време, че се чуха догадки за големи руски политици в Гулянци… пътищата , тогава засипани от тежък и замръзнал сняг, бяха изчистени и асфалта изсъхна… До тогава и роторни машини не можеха да пробият този сняг. Оказа се , че президента Първанов е идвал на лов на острова…
С-11. Сутринта ставам преди стопаните и поставям на масата в кухнята бележка:”Обзалагам се че ще пием чай с палачинки”. Както и стана. Като се бръснех забелязвам една опаковка "Тетрапак" като плодов сок от ягоди. Не му е мястото на този сок в банята, мисля си. Но надписът е на руски и приближавам да прочета„Ягодов коктейл-душ. ПОДМЛАДЯВАЩ”
Както имам вече в GPS –а карта на Украйна, да ида и се заредя с този гел за няколко години. С такива неща не бива да се прекалява, обаче.
Ако изкиснете чироз се получава солена скумрия. Ако изкиснете солената – прясна. И тук трябва да спрете, че може да оживее. Имало е случаи.
Г-11. Всичко забелязва Симеон! И е голям джумбишлия! От нищото такава история изкарва , че се чудиш как е възможно това… Ами талант! ..как…
Този човек остана дълбоко в съзнанието ни! Желан за приятелство и компания! Много мъдрост, леко поднасяна с подправки от тънък хумор…
Уникален!
С-12. Към обяд пихме по едно „мазно” – така го поръчахме - кафе, и тръгнах към морето. На Гармина начална точка Гулянци, крайна - к/с Лазур 65 Бургас.
В Ловеч спрях в центъра до хотел „Президиум”. Красиви фонтани, пешеходна улица. Седнах и поръчах Зегафредо. Оставих си вестника и скъп фотоапарат и влязох до тоалетната. Като се върнах, седящите на съседната маса двама старши сержанти ми казват че съм смел (наивен) човек. Можело да изчезнат!
-Че нали моята полиция ме пази?! Плащам си за това данъци. Диктувам им Булстата...
Смеят се. А като потеглях с маневра назад и и отместих с коравия теглич една бетонова саксия ми казва:
-Май нямаш книжка за заден ход...(Лафът може и да е стар, но не го знаех, че се посмяхме.)
Ще мина през Троян - Кърнаре. Ще обядвам горе на върха и ще правя снимки. Шосето е за предпочитане пред Шипка – Габрово. Пред ресторантчето паркиран микробус с надпис „Троян Моторспорт”. Кара го един 200 килограмов (Савата казва 250!) мъж. Заглежда ме по тениската „OFFROAD”, но не ме заприказва.
Като се наобядвах излязох навън под чадърите за чаша кафе. А там току си свалят каските няколко ендуровци.
-Ти трябва да си Симеон!
-Същият.
Завързахме приказка. Водачът беше Сава Василев от Троян.
По върховете мъглата беше много бяла. Не се виждаше даже осовата линия. А Гарминът педантично брои завоите: ляв, десен. Тук други не видях. Само леви и десни. А пътят на екранчето като огелпено виолетово въже.
По-долу мъглата се разсея и спрях да почистя пътя от падналите камъни. Зад мен пловдивска „Каптива” ми святка и ми правят знаци какъв съм глупак! Имам я на снимка. Но и те видяха че ги снимам и може да са ми запомнили номера...В какво да ги обвиним? В Правилника не пише, че водачите трябва да чистят пътя...нито тези с „Каптивите” да помагат.
Вече най-долу, където пътят се изправя, има вдясно ресторантче с биволско мляко. Студено и се реже с нож. Не се подминава!
Спирам и правя снимки на розовата долина, разтакавам се. И като си спомних, че след два часа започва мач! Пета! Пета Пета!
От радиото научавам че Филип Димитров доброволно излиза от политиката. Чакам продължение, че доброволно влиза в затвора, но напразно.
Гарминът, настроен на най-краткия път, недоволства, че влизам в Карнобат да заредя газ. Все иска да ме върне на аутобана.
Хеле млъкна, като му изпълних заръката.
Закъснях за мача 10 минути. Но жив.
Генади, изглежда, не се интересува силно от футбол и нагъва сега в кухнята горещ борш...
Аз си направих на полувремето таратор. За контра и баланс.
Занимавам се в понеделник със сметки, фактури, разплащания. Надявах се на някакъв остатък до 89-те хиляди лева, които ми се въртят в главата като стойност на обекта. Поглеждам в Договора. 89000 са без ДДС. Значи, остават доста повече. Как хубаво го е измислил Карл Маркс!
Жена ми все иска да отидем до Тасос. Било много хубаво.
Дали да не пробваме?
Генади, ти можеш ли откърти два-три дни?
Кой друг с нас?
С-1.(Симеон) Аромата на дъхав горещ борш го усетих още край Долна Митрополия. С Генади паркираме колата до тези от блока им, пием по едно кафе (те имат и по-хубаво кафене!) и влизаме вкъщи.
От жилището му до работния кабинет – 55 метра. До банката – 85. Магазинът за хранителни стоки е на 25! От прозореца на хола им до големия орех – 0,5 метра. Клоните напират да влязат вътре заедно со се славеи и гълъби.
Връчвам букета на Светлана и ме учудва че една бивша съветска комсомолка, не се е натруфила като за Болшой театър, човек от Бургас идва все пак! а се държи просто... като българка.
Г-1.(Генади) Че имаше борш – имаше! То да говориш за Украйна, а да не го опиташ е като да идеш в Париж и да не видиш кулата на Айфел!... макар и да не съм ходил там… но мисля , че е задължително, ако някога отида.
Не го обичам това кафене до паркинга пред гимназията - ”Роял” - име гръмко, ама само… Място дето от много години се събират подрастващите от училището да пушат и пият кафе… напоследък и бира.. в междучасията… Но така се получи ! Но поне кафето в Гулянци е на ниво – от хубави големи машини – навсякъде е така. Не обичам кафе в заведение, правено на домашна машинка...кафеварка някаква.
След първото общуване се запътихме към дома. Аз пеш, а Симеон с Форд-а – да го прекара на паркинга - някакви 100м.
Симеон подари истински голям букет на домакинята на дома! Цветя и клонки набрани нейде по пътя, но вързани с предварително подготвена панделка! – орехови листа, смрадлика, полски цветя! Голям и хубав букет!
Менюто на обяд беше украинско – българско – борш и пълнена кокошка.. Дано да му хареса! По принцип жените много се притесняват от факта дали яденето ще се хареса на гостите … то това си е чиста тяхна презентация !
С-2. Вечерта ще ходим на някакво специално място и Генади ще шофира. Затова не пие ракия. Замезваме със салатка от пресни зарзавати, а на мен носът ми все натам обърнат – към тенджерата. Ще има ли борш?!
И ето го мигът. („Я помню чудное мгновенье.” -беше казал един мургав руски поет по друг повод...) Светлана сервира истински украински борш! Извинява се че няма сметана в малкото градче и я заменяме с цедено мляко.
Вку-у-у-с спесюфический! (А.Райкин)
Руснаците правят щи. Кавър на борша. Но признават приоритета на украинския. Цял свят, пък - първенството на украинската сланина. Щяхме да опитваме сланина в буркани от тъща му, ама или забравиха, или нарочно искат пак да отида в Гулянци, та не стигнахме до нея...
Нося си (Бай Ганю си носи винаги в дисагите люто чушле!) едри глави чесън в млечно-восъчна зрялост (за жена – студентка трети курс), каквато универсалният трепач на коки и вируси придобива в началото на юни на сливенския пазар. Партито вечерта ще е на открито и без фракове. Срещам разбиране и подкрепа във вид на трите глави, които донесох от багажника. Във Франция и Средиземноморието- признати гурмански региони – манджа без чесън няма! Германците, които за пред хората им се подиграват, вечер вкъщи такива чеснови оргии устройват, че да се чудиш как се отмирисват за концерта на Хайдн и Бах.
Г-2. Последва една следобедна почивка за Симеон, а за мен компилирането на Евразия! Да! – както му бях обещал – от Лондон до Владивосток! Дано е жив и здрав дълги години и да има възможност да си ползва ЖПС-а по тези дестинации!
С-3. Поради работата ми ходя много по чужди къщи. Неволно сравнявам едни с други, с моята. Жена ми – необикновено подредена чистофайница, не оставя молекула прах. Че като вляза в чужд апартамент, пипам неволно горния ръб на картина, електрически ключ...да проверя има ли прах. У генадиеви нямаше! Жена ми одмах ще ги признае за свои хора.
Има, обаче едни тъ-ъ-ънки нюанси по които може да се разбере, както каква би била една къща, каква е съвсем все още и защо.
Блъскал го е Генади животът с грубите лапи челичени (това мои думи ли са, или плагиатствам?) повече от двайсет години. Лекар, че във време на промените, че на ново място – колко ти плащат? Мизерно.
А е купил и обзавел достойно жилище, изучава син-студент, скоро ще има втора специалност, за която ох! колко четене трябва!
Малко му остава да изкачи трудния връх и да тръгне с облекчение където иска и както иска.
На въпроса ми защо не си направи един магазин, та да си помага на бюджета, се подсмива. Сеща се ,че това което и аз не бих направил – той от кой зор ще се унижава да прави.
Г-3. Разказах на Симеон как „врътнах” стрелките на сина още в 11 клас! Цяла година плащах частни уроци и то на приятел - да го вкара в крачка по математиките за да съм сигурен , че ще влезе в ТУ! Много не исках да учи медицина! Признавам… Но и до сега не се е променило мнението ми по въпроса, че в България не е добре да си лекар… Хубава, благородна професия, но… това е една съвсем друга тема… Сега се радвам на неговата магистратура - енергетика…
С-4. Разказва ми за американеца-лекар, който му гостувал. Янкито оценил високо медицинската му компетентност. Но крайно се удивил, че всичките науки са постигнати без...американски учебници!
-Наистина ли всичко което знаеш си прочел на кирилица?
Безграничната ограниченост на американците няма граници!
Г-4. С американското GP работих 1 седмица… в зората на здравната реформа…Той много ми се чуди, но не по-малко от това – колко аз на него ! Обясняваше ми , че с това което правя в Америка съм щял да бъда вече милионер и сигурно съм щял да си купя самолетче като неговото – Чесна.. паркирана на поляната зад къщата му нейде в Тексас… По това време често още бяхме на вересии с жена ми в близкия магазин.. признавам… ама така си беше ! Добри хора са американците! Само дето са възпитани много мегаломански и не усещат земята под краката си… това им е проблемът и ще им изяде ушите, а май вече ги яде…
С-5. Откъде у този човек тази страст към компютърната техника? Свърхбързата му машина ми взема акъла. Не че ми трябва такава, но...Като ми сложи лаптопа до своя и се вглъби в нули-единиците забрави че седя наблизо. Само отвреме навреме чувам:
-Тук ще ти сейфна това, ще ти пействам това, и това също ще ти сложа. Светлана казва че нямал достатъчно пълни карти на централна Австралия и остров Самоа, което много го измъчвало. Също и за Антарктида...
Сигурно се шегува?
Такава вглъбеност съм виждал отблизо у пианиста Святослав Рихтер на концерт в Бургас. Само клавишите на белия роял (той го вози на канцерти със себе си) го интересуват и му-зи-ка-та! Прекъсва по за малко за цигара до прозореца и пак! Това – лекар да пуши, все ми се вижда нелогично! Но му отива на Генади.
Г-5. От години вече живеем само с жената, а връщането на сина ни за нас е празник! Като се приберем в къщи след работа почиваме, жената се занимава с женски работи, а аз с компа… Техниката ми е интересна , обичам я. Тогава – 2000г - американецът ми взе акъла с лаптопи и цифрово фото! А аз още нямах компютър и не разбирах нищо… Сега, 8 г по-късно, имам всичко това , но и работя с него! Всичките тези години бях здраво захапал тази техника и почти денонощно се учех… сега съм спокоен !
С-6. Той да си се занимава с файловете, а аз да пофлиртувам с една руса украинка. Вадя от дълбоките запаси(Я достаю из глубоких штанин..В.Маяковский) позабравени от младото поколение руски и украински думи. Нарочно, за да шашна жена от друго възрастово поколение. Пинджачок, шведка, к(ф)уфайка, корочки на микропорочке – все антики тех времен.
Светла искрено се смее. Откъде откопавам тези древности?
Де да бях съвременник на Степан Разин, на Тарас Булба – да видиш. А то – на Сталин, Вишински.
Набор на Кучма и Висоцки...
Как забравих (пак ще се ходи в Гулянци!) да я тествам по украински език, който й е роден и говорим. Питам ги такива истински украинци как е по-украински желчный пузырь?
-Так оно и будэ. Пузырь.
-Так, да не очень! Мехурь! – както и на български.
-А мука? – Борошно!
С какви ли не излишества ми е тъпкана главата.
Г-6 и7. Охо-о! – това нещо ми напомня! Седемте развити страни! Уреди ме Симеон.
С-8. нищо не означава.
Разказва ми за Украйна. Държава, която за седем години съм избродил и добре познавам. ПознавАХ е по-точната дума. Че както ми я хвали Гена, всичко е съвсем променено там. Бил съм за последно преди 5 тодини. А в репортажа му Одеса, оставайки си същата, е съвсем нов град! Друго е като изкъпеш едно мускурливо момиче, да му облечеш чисти дрешки, да му фъснеш „Мажи Нуар”...
Г-8. Украйна… Почти като стара любовница… Да, ама не! В това „почти” може да се крие вариант. Като я видиш да се сетиш, натъжиш , размислиш! Даже и чашка кафе или водка да изпиеш… и да забравиш пак, забързан във времето! Но при мен, а мисля и при Симеон, не е така… опасна е тая любовница! За вечни времена е …
С-9. Идва ред и аз да покажа компетентност. Поставили са си ПВЦ прозорци с комарници. Да ги огледам и си дам мнението. Разнищвам злощастните си колеги от Гулянци: няма изфрезовани дренажни отвори, комарниците са поставени обратно, не се отварят достатъчно...стъклопакетите не са идеално центрирани в отвора...
Няма само Генади да ме превъзхожда, я?
Г-9. При това професионално мнение на Симеон, започнах да съжалявам, че не неговата фирма ми е слагала ПВЦ-то! Макар и много да си го харесвах… дотогава!... почнах да си гледам на прозорците с недоверие! Да се чудиш… а те са си добри!...
С-10. Вечерта се натоварихме на червения „Еспейс” и отидохме на брега на Дунав. Генади ми показва защитните диги, бивш граничен пункт и ресторант. Влизаме вътре да не ставаме жертви на едрите комари. Снимки на видни политици, ловували тук. Трофеите им се виждат на снимките – предимно гъски.
От тук нататък ще разкаже Генади.
Г-10. Последва една много приятна вечер за нас със съпругата ми в приятната компания на Симеон ! Разкази от живота, пътувания, случки и много украинска реч! Всичкото , естествено , бе на фона на Дунав, виждащ се през витринното стъкло на ресторанта. В момента Дунав е „малък”… водата се е дръпнала здраво навътре – поне с 30-40м… маловодие… Но в снимковия материал ще сложа и сегашни и „бивши” снимки на това чудно място на голямата река. Вечерята бе скромна , но достатъчна… типично дунавска – пържен сом, лимонче и картофки и бира…Завъртяхме разговор и със служителката на този ресторант – мотел – готвачка, сервитьорка и до нейде и управителка… Поинтересувах се кой от големите през зимата / по времето на идването на президента Путин в България / пристигна в Загражден по никое време, че се чуха догадки за големи руски политици в Гулянци… пътищата , тогава засипани от тежък и замръзнал сняг, бяха изчистени и асфалта изсъхна… До тогава и роторни машини не можеха да пробият този сняг. Оказа се , че президента Първанов е идвал на лов на острова…
С-11. Сутринта ставам преди стопаните и поставям на масата в кухнята бележка:”Обзалагам се че ще пием чай с палачинки”. Както и стана. Като се бръснех забелязвам една опаковка "Тетрапак" като плодов сок от ягоди. Не му е мястото на този сок в банята, мисля си. Но надписът е на руски и приближавам да прочета„Ягодов коктейл-душ. ПОДМЛАДЯВАЩ”
Както имам вече в GPS –а карта на Украйна, да ида и се заредя с този гел за няколко години. С такива неща не бива да се прекалява, обаче.
Ако изкиснете чироз се получава солена скумрия. Ако изкиснете солената – прясна. И тук трябва да спрете, че може да оживее. Имало е случаи.
Г-11. Всичко забелязва Симеон! И е голям джумбишлия! От нищото такава история изкарва , че се чудиш как е възможно това… Ами талант! ..как…
Този човек остана дълбоко в съзнанието ни! Желан за приятелство и компания! Много мъдрост, леко поднасяна с подправки от тънък хумор…
Уникален!
С-12. Към обяд пихме по едно „мазно” – така го поръчахме - кафе, и тръгнах към морето. На Гармина начална точка Гулянци, крайна - к/с Лазур 65 Бургас.
В Ловеч спрях в центъра до хотел „Президиум”. Красиви фонтани, пешеходна улица. Седнах и поръчах Зегафредо. Оставих си вестника и скъп фотоапарат и влязох до тоалетната. Като се върнах, седящите на съседната маса двама старши сержанти ми казват че съм смел (наивен) човек. Можело да изчезнат!
-Че нали моята полиция ме пази?! Плащам си за това данъци. Диктувам им Булстата...
Смеят се. А като потеглях с маневра назад и и отместих с коравия теглич една бетонова саксия ми казва:
-Май нямаш книжка за заден ход...(Лафът може и да е стар, но не го знаех, че се посмяхме.)
Ще мина през Троян - Кърнаре. Ще обядвам горе на върха и ще правя снимки. Шосето е за предпочитане пред Шипка – Габрово. Пред ресторантчето паркиран микробус с надпис „Троян Моторспорт”. Кара го един 200 килограмов (Савата казва 250!) мъж. Заглежда ме по тениската „OFFROAD”, но не ме заприказва.
Като се наобядвах излязох навън под чадърите за чаша кафе. А там току си свалят каските няколко ендуровци.
-Ти трябва да си Симеон!
-Същият.
Завързахме приказка. Водачът беше Сава Василев от Троян.
По върховете мъглата беше много бяла. Не се виждаше даже осовата линия. А Гарминът педантично брои завоите: ляв, десен. Тук други не видях. Само леви и десни. А пътят на екранчето като огелпено виолетово въже.
По-долу мъглата се разсея и спрях да почистя пътя от падналите камъни. Зад мен пловдивска „Каптива” ми святка и ми правят знаци какъв съм глупак! Имам я на снимка. Но и те видяха че ги снимам и може да са ми запомнили номера...В какво да ги обвиним? В Правилника не пише, че водачите трябва да чистят пътя...нито тези с „Каптивите” да помагат.
Вече най-долу, където пътят се изправя, има вдясно ресторантче с биволско мляко. Студено и се реже с нож. Не се подминава!
Спирам и правя снимки на розовата долина, разтакавам се. И като си спомних, че след два часа започва мач! Пета! Пета Пета!
От радиото научавам че Филип Димитров доброволно излиза от политиката. Чакам продължение, че доброволно влиза в затвора, но напразно.
Гарминът, настроен на най-краткия път, недоволства, че влизам в Карнобат да заредя газ. Все иска да ме върне на аутобана.
Хеле млъкна, като му изпълних заръката.
Закъснях за мача 10 минути. Но жив.
Генади, изглежда, не се интересува силно от футбол и нагъва сега в кухнята горещ борш...
Аз си направих на полувремето таратор. За контра и баланс.
Занимавам се в понеделник със сметки, фактури, разплащания. Надявах се на някакъв остатък до 89-те хиляди лева, които ми се въртят в главата като стойност на обекта. Поглеждам в Договора. 89000 са без ДДС. Значи, остават доста повече. Как хубаво го е измислил Карл Маркс!
Жена ми все иска да отидем до Тасос. Било много хубаво.
Дали да не пробваме?
Генади, ти можеш ли откърти два-три дни?
Кой друг с нас?
За разходката - ще го обсъдим с жена ми и ще ти кажа! Благодаря за поканата!
. Времето доста е помогнало.
Коментар