Tweet
От Черно море до Дунав. 1.
Не знам колко са трайни браковете по Интернет. Там двете страни гледат да се „издокарат” в най-съблазнителна светлина.
Когато работата е между мъже, нещата са по-прости и сигурни. Пообщувам ли с интересен човек във Форума, на 99% е ясно че разминаване между виртуалност и реалност не може да има.
Да проверя, все пак, този оставащ един процент.
Допаднахме си с Генади от Гулянци. Пообщувахме по Нета, но нещо не достига. Ясно какво – да си стиснем ръцете! Да ударим по една.
Ще използвам петък-събота-неделята да отида.
Край Дунава от Гомотарци до Силистра произнасят симпатично рекътъ, горътъ, водътъ, но няма да чуете ходиме, говориме и можеме! Нито пък – на кой казваш, говориш, плащаш...
Хубав край! Хубави хора!
България!!
Три дни Бургас ще мине и без мен.
1.В петък следобед реших попътно да навестя добър стар приятел в Сливен.
Приятел от запас в София. Годината не я помня, но в една „градска” на площада пред Народното Събрание видяхме сватбената процесия на Лили Иванова с Янчо Таков.(1972 или 1974)
Панайот от голям директор на ОПСО след промените се уедини в лозето си край града. Заотглежда кокошки и зайци.(Когато лъвове, макар и бивши, ловят мишки не е нормално.)
Тъкмо приятелството ни се беше поизтънило и, като пътувах преди пет години с камиона си за Стара Загора, от една зеленчукова градина край Трапоклово, където беряха зелето, му напълних и откарах на вилата тон и половина зелеви кочани-обрезки. Това, което и така си остава на нивата и за което зайците мрат!..
То не бяха възторзи, признателности.
Този път не взех нищо от „Билла”, че да не го разсърдя. Ще погине един заек от поголовието, но нали и аз имам принос.
Ракията беше петгодишна гроздова, виното и то на възраст за женитба. Салатата – редена: ред краставици, ред домати. Заекът беше опечен и изяден.
Разбрахме се за болести и илачи да не приказваме. Спомнихме си казармата. Бръсненето на двора с вода четири градуса по целзий, ходенето на баня в центъра, където и видяхме сватбата на Лили.
Преди да легна на разтегнатия в хола диван, реших нещо да почета. Първата книга, която ми попадна беше „Капиталът”, Карл Маркс. Че и в два екземпляра. Реших сутринта да експроприирам едната. Подари ми я Панайот.
Като бях в осми клас в поморийската гимназия ме пресреща десетокласникът Сава Джендов от Каблешково:
-Пишлеме, ти чел ли си Капитала? – даже не го бях и чувал и си признах.
-Марш в библиотеката и да една седмица да го прочетеш и ми го разкажеш!
Отивам в библиотеката, а там четирима наобиколили „тухлата” в едн екземпляр и за мен няма място. Сава Джендов се издигна до шеф на УБОО. Къде и какво завърши – не знам. В училище – само двойки-тройки. За шеф на УБО, завършил някаква школа в СССР може и де стигало..
Зачетох се и бях изумен. Невероятна логика. С математическа точност разставя по квадратчетата икономически понятия и категории.
Знаменитата „Добавена стойност”!
Нея Маркс я измисли, а друг „велик” марксист – Иван Костов я обложи с данък – ДДС. (Колебая се: ДДС ли е СДС ли? ДСБ ли - този данък?)
(Няма по-ревностен католик от бивш протестант – си спомням нечия мисъл)
2. Сутринта, като се обръснах, а не си носех много неща освен самобръсначката, се огледах за одеколон.
Има одеколон! „Тройной” – любимата напитка на московските бомжове.(БОМЖ – Без Определено МестоЖителство). Недостатъкът на това „питие е, че не приемат обратно бутилките...
Пием кафе. Аз за из път, Панайот за малко сили в лозето. В алуминиевата ръбата „кубинка” е сипано (икономии!) малко кафе – повече вода. Обяснява ми, че накрая сипвал и чиста чешмяна вода. Ставало по-вкусно и повече...
Ех, пенсионерски неволи и цепене на стотинката. Неудобно ми е как снощи разказвах за моето лигавене из Европата със Зегафреди-Лавацци.
Живввот!
Ако му докарам за зайците и кокошките два камиона зелеви кочани и, сено или ечемик – ще ми благодари и няма да пита откъде са. Но ако му купя от „Билла” кило кафе – ще се обиди смъртно.
3.Дъждът беше спрял и рано-рано потеглих за Дунава. Там в градчето Гулянци работи и живее Генади.
Край Казанлък, като зареждах газ, си купих бутилка фанта–оранжада. Метнах я на седалката и потеглих. Чак към Крън ми се припи и...догади: на оранжева напитка – синя капачка!
Тия от Кока-кола ептен за простаци ни четат вече...
Вкъщи, ако купя зелено „Веро”, което не се „връзва” с бежовите ни плочки в кухнята, ме чака скандал. Да не ви обяснявам какво става, ако донеса сини салфетки!
А тези – синя капачка! Изхвърлих бутилката и си купих „Капи” със съответен цвят.
В ресторанта на Балкантурист в Мелник келнерът разнасяше напитки на английски туристи:
-Пуртакал джус, плийз! Пуртакаааал...
4.Проходът Шипка никога не ми е бил любимо шосе. Дишам диоксидите, затиснат между два ТИР-а. Така е, като не повикаме Черногорци, Хървати, Словенци за едно лято да пробият два тунела!
На върха винаги спирам. Гладен-сит – без едно биволско мляко не мога.В ранната сутрин „На Шипке все спокойно” и според Верещагин, и според снимащите с камери японци.
Като ученик в седми клас съм се качвал на покрива на паметника! Защо тогава можеше, сега – не?! Каменният зид горе е облицован с листове олово един пръст дебелина. Има го там издълбано името ми. Проверете, ако ви пуснат.
Отивам да проверя една реликтова забележителност. Преди години съм нощувал в хотела на Балкантурист с категория „Една звезда!!” Там си е хотелчето. Звездата си е една.
Японците дали там са нощували?
5. Да ви кажа. В Гулянци отивам освен за всичко друго, Генади да ми сложи в Джи-Пи-Ес-а карта на България. Имам някаква, но електронната кутийка току ми крещи „Дръж вляво”, „Завий надясно” – все против здравата логика. (Този Джи-Пи Ес ми трябва като „на мъртвия компрес”(римата е случайна!), или колкото ми трябва руско-японският ми речник за 12,99 лева...но да съм в крак с хората..)
Инак тези пътища ги знам като петте си пръста.
Като не се подчинявам на командата да ида в Етъра, започва едни преизчисления, нови маршрути...После настойчиво ми препоръчва Околовръстното, което ми удължава пътя, пък и искам да мина покрай Дома на хумора. Да купя някоя-друга „бодка”. Затворено е, обаче, и снимам невероятните Санчо Панса и Дот Кихот на скулптора Чапкънов. Изработени от тракторо-комбайнови железарии с фантазия, на която Салвадор Дали би завидял...(Дали?) Чапкънов е често срещана фамилия у нас. Повечето - не познахте - си мислят че Чапкънов иде от чапкънин. Хулиган, побойник, гаврош. Не! Чапкънин по турски е женкар! Гордейте се сега, които сте Чапкънови.
Бях чел, в Соца някъде край околовръстното габровци били построили образцов краварник. Пълен лукс за кравите.За показване пред чужденци от Запад. Поради липса на път, всичко се доставяло и извозвало с асансьори. Едно кравемясто струвало по-скъпо от човекомясто в Балкантурист Варна. Вярно ли е, или е поредният майтап на габровските хумористи?
6.В Севлиево минавам край „Сювлиевските казарми”, където според митологията е служил Георги Парцалев и „Интизапното” – държавна служба за събиране на такси за да те пуснат на пазара за дъбитък. Парцалев обясняваше че интизапното му е било ориентир по пътя за казармата.
Въобразявам си, че и аз минавам оттам. И с тия мисли на два пъти, не без помощта на електронния си наставник, се набутвам където не трябва. След три часа, като отида в Гулянци, Генади всичко ще сложи където трябва...
Доктор на науките е в тази област. Инак си е доктор-лекар. Джи-пи.
Липсват ми симпатичните отпреди три години реклами: „В банята съм!”.
7.Пътят от Габрово до Севлиево – е като някаква Словения! И зелено и чисто и асфалтът гладък. И швейцарски крави пасат наоколо, а мушкатото е едро и каскадно като в Клагенфурт.
Европа!
Че имаме пътища, които плачат за ново покритие, имаме. Но положението в последните години е променено значително.
Като махнем Софиянци, останалите българи имат все по-малко основание да се жалват. Виж, да направят като в Гърция трета лента за изпреварване - не трябва повече!
А като наситеност с бензиностанции – само албанците ни бият. Със „ауто сервис”–и , сърбите. Като качество – ние!
Преди 20 години по Подбалканския път за София имаше едно място за обядване – „Бялата вода” след Калофер. Сега – трийсет пъти повече. Да не говорим за качество и асортимент. Кафе можехте да пиете в Мирково, ако е отворено.
Сега, ако пътувате по подбалканския път, спрете срещу Твърдица в непретенциозното, но безкрайно симпатично кафене „Бамик”. Прохладата е през цялото лято. Скоро ще има и одаи за преспиване.
8.Успявам да байпасирам Ловеч. Ще го разгледам на връщане. В ерата на „Литекс” и Гриша Ганчев трябва съвсем да се е променил.
На Генади жена му е рускиня – пардон – украинка. Също докторица. Трябва някакъв букет да купя.
В центъра на Плевен, макар че не са в „А” група, има много уютна пешеходна зона. Продават цветя, изкупуват антиквариат.
С антиквариата у нас е пълна скръб. В Трявна в къщата на Славейков показват първия в България пружинен креват. Газени лампи, старинни часовници – нищо повече. Къде ли е бил първият роял? В някое чужда посолство.
Живели сме бедно и откъснати от Света.
Купих връзка китки Димитровско. Тъй в моето село казват на хризантемите. Никакви панделки и целофани! Аз ще го аранжирам.
Красивостта на букета, свежестта му и небрежния жест на благороден пенсионер от епохата на валутния борд, с която го метнах на масата в луксозното кафене в центъра, събуди любопитния и завистлив поглед на млада дама отсреща.
Кавалерът й – достолепен интелигент (кат си умен, къде ти са парите? –одески фолклор), улови погледа й и се помъчи да я разсее на литературни теми...
-Наборе, кат си се хванал с красива дама, купи й стръкче „димитроско”(викам си наум), щото това тук е за жената на Генади.
От Гулянци.
9.Като селско момче, пасло и кози и овце из къра, съм се пристрастил към дивите аромати. Да стриеш в шепата си листа пелин, от орех, дива мента, мащерка, смрадлика – значи да вдъхнеш аромата на Земята. Ни.
В крайпътните храсталаци безпогрешно надушвам и късам пелин, смрадлика, орехови листа край пътя. По една „стиска” от златист, вече, бирен ечемик, пшеница.
Завръзвам в небрежна (нарочно небрежна!) „икебана” снопчето треви-цветя и съм готов!
Цветята, които продават у нас сега са красиви като момите от ТВ „Планета”. Но изкуствени и силиконови като тях!
Никаква дъхавост.
Обяснявам на лекарката от Черновци, учила в Одеса: кон, ако се нарани, лекува го само мазане с катран или –още по-добре – с отвара от смрадлика – Тетра - (Rhus).
Знам че в Украйна го има в изобилие, но не е познат като билка. Плакнене на венците, лекуване на женски неприятности...каква ли не е ползата от този храст.
За пелина – знаете.
Като мариновате пържоли, опитайте – после благодарностите – да ги наслоите с пресни орехови листа! Благородството им се увеличава многократно. Ароматът – незаменимо.
Като спомена за пържоли и огладнявам. Светлана сигурно е приготвила обяд. Нещо по украински. Да не би борщ! Имеется хас!
Истински борщ не съм ял 50 години! С червено цвекълце, картофи, зелце и кисели краставичики, няколко плуващи парченца сланина, горчица и накрая – лъжица сметана...
Е-е-х!
10.Приказвахме с Генади - като стигна края на града да му се обадя. Спирам някъде (хайванчето няма в списъка си Гулянци на кирилица) и питам една циганка къде е пътя за натам:
-Ами това тук е то!
Паркирам да не преча на велосипеди и талиги и вадя мобила. А насреща ми иде един двуметров мъж.
Самият той.
Стискаме си ръцете и се давим от приказки без да се изчакваме и изслушваме.
Затуй втората част от повествованието ще е обща.
Като Братя Мормареви. Като Илф и Петров. Като Генади и Симеон.
Да видим.
Не знам колко са трайни браковете по Интернет. Там двете страни гледат да се „издокарат” в най-съблазнителна светлина.
Когато работата е между мъже, нещата са по-прости и сигурни. Пообщувам ли с интересен човек във Форума, на 99% е ясно че разминаване между виртуалност и реалност не може да има.
Да проверя, все пак, този оставащ един процент.
Допаднахме си с Генади от Гулянци. Пообщувахме по Нета, но нещо не достига. Ясно какво – да си стиснем ръцете! Да ударим по една.
Ще използвам петък-събота-неделята да отида.
Край Дунава от Гомотарци до Силистра произнасят симпатично рекътъ, горътъ, водътъ, но няма да чуете ходиме, говориме и можеме! Нито пък – на кой казваш, говориш, плащаш...
Хубав край! Хубави хора!
България!!
Три дни Бургас ще мине и без мен.
1.В петък следобед реших попътно да навестя добър стар приятел в Сливен.
Приятел от запас в София. Годината не я помня, но в една „градска” на площада пред Народното Събрание видяхме сватбената процесия на Лили Иванова с Янчо Таков.(1972 или 1974)
Панайот от голям директор на ОПСО след промените се уедини в лозето си край града. Заотглежда кокошки и зайци.(Когато лъвове, макар и бивши, ловят мишки не е нормално.)
Тъкмо приятелството ни се беше поизтънило и, като пътувах преди пет години с камиона си за Стара Загора, от една зеленчукова градина край Трапоклово, където беряха зелето, му напълних и откарах на вилата тон и половина зелеви кочани-обрезки. Това, което и така си остава на нивата и за което зайците мрат!..
То не бяха възторзи, признателности.
Този път не взех нищо от „Билла”, че да не го разсърдя. Ще погине един заек от поголовието, но нали и аз имам принос.
Ракията беше петгодишна гроздова, виното и то на възраст за женитба. Салатата – редена: ред краставици, ред домати. Заекът беше опечен и изяден.
Разбрахме се за болести и илачи да не приказваме. Спомнихме си казармата. Бръсненето на двора с вода четири градуса по целзий, ходенето на баня в центъра, където и видяхме сватбата на Лили.
Преди да легна на разтегнатия в хола диван, реших нещо да почета. Първата книга, която ми попадна беше „Капиталът”, Карл Маркс. Че и в два екземпляра. Реших сутринта да експроприирам едната. Подари ми я Панайот.
Като бях в осми клас в поморийската гимназия ме пресреща десетокласникът Сава Джендов от Каблешково:
-Пишлеме, ти чел ли си Капитала? – даже не го бях и чувал и си признах.
-Марш в библиотеката и да една седмица да го прочетеш и ми го разкажеш!
Отивам в библиотеката, а там четирима наобиколили „тухлата” в едн екземпляр и за мен няма място. Сава Джендов се издигна до шеф на УБОО. Къде и какво завърши – не знам. В училище – само двойки-тройки. За шеф на УБО, завършил някаква школа в СССР може и де стигало..
Зачетох се и бях изумен. Невероятна логика. С математическа точност разставя по квадратчетата икономически понятия и категории.
Знаменитата „Добавена стойност”!
Нея Маркс я измисли, а друг „велик” марксист – Иван Костов я обложи с данък – ДДС. (Колебая се: ДДС ли е СДС ли? ДСБ ли - този данък?)
(Няма по-ревностен католик от бивш протестант – си спомням нечия мисъл)
2. Сутринта, като се обръснах, а не си носех много неща освен самобръсначката, се огледах за одеколон.
Има одеколон! „Тройной” – любимата напитка на московските бомжове.(БОМЖ – Без Определено МестоЖителство). Недостатъкът на това „питие е, че не приемат обратно бутилките...
Пием кафе. Аз за из път, Панайот за малко сили в лозето. В алуминиевата ръбата „кубинка” е сипано (икономии!) малко кафе – повече вода. Обяснява ми, че накрая сипвал и чиста чешмяна вода. Ставало по-вкусно и повече...
Ех, пенсионерски неволи и цепене на стотинката. Неудобно ми е как снощи разказвах за моето лигавене из Европата със Зегафреди-Лавацци.
Живввот!
Ако му докарам за зайците и кокошките два камиона зелеви кочани и, сено или ечемик – ще ми благодари и няма да пита откъде са. Но ако му купя от „Билла” кило кафе – ще се обиди смъртно.
3.Дъждът беше спрял и рано-рано потеглих за Дунава. Там в градчето Гулянци работи и живее Генади.
Край Казанлък, като зареждах газ, си купих бутилка фанта–оранжада. Метнах я на седалката и потеглих. Чак към Крън ми се припи и...догади: на оранжева напитка – синя капачка!
Тия от Кока-кола ептен за простаци ни четат вече...
Вкъщи, ако купя зелено „Веро”, което не се „връзва” с бежовите ни плочки в кухнята, ме чака скандал. Да не ви обяснявам какво става, ако донеса сини салфетки!
А тези – синя капачка! Изхвърлих бутилката и си купих „Капи” със съответен цвят.
В ресторанта на Балкантурист в Мелник келнерът разнасяше напитки на английски туристи:
-Пуртакал джус, плийз! Пуртакаааал...
4.Проходът Шипка никога не ми е бил любимо шосе. Дишам диоксидите, затиснат между два ТИР-а. Така е, като не повикаме Черногорци, Хървати, Словенци за едно лято да пробият два тунела!
На върха винаги спирам. Гладен-сит – без едно биволско мляко не мога.В ранната сутрин „На Шипке все спокойно” и според Верещагин, и според снимащите с камери японци.
Като ученик в седми клас съм се качвал на покрива на паметника! Защо тогава можеше, сега – не?! Каменният зид горе е облицован с листове олово един пръст дебелина. Има го там издълбано името ми. Проверете, ако ви пуснат.
Отивам да проверя една реликтова забележителност. Преди години съм нощувал в хотела на Балкантурист с категория „Една звезда!!” Там си е хотелчето. Звездата си е една.
Японците дали там са нощували?
5. Да ви кажа. В Гулянци отивам освен за всичко друго, Генади да ми сложи в Джи-Пи-Ес-а карта на България. Имам някаква, но електронната кутийка току ми крещи „Дръж вляво”, „Завий надясно” – все против здравата логика. (Този Джи-Пи Ес ми трябва като „на мъртвия компрес”(римата е случайна!), или колкото ми трябва руско-японският ми речник за 12,99 лева...но да съм в крак с хората..)
Инак тези пътища ги знам като петте си пръста.
Като не се подчинявам на командата да ида в Етъра, започва едни преизчисления, нови маршрути...После настойчиво ми препоръчва Околовръстното, което ми удължава пътя, пък и искам да мина покрай Дома на хумора. Да купя някоя-друга „бодка”. Затворено е, обаче, и снимам невероятните Санчо Панса и Дот Кихот на скулптора Чапкънов. Изработени от тракторо-комбайнови железарии с фантазия, на която Салвадор Дали би завидял...(Дали?) Чапкънов е често срещана фамилия у нас. Повечето - не познахте - си мислят че Чапкънов иде от чапкънин. Хулиган, побойник, гаврош. Не! Чапкънин по турски е женкар! Гордейте се сега, които сте Чапкънови.
Бях чел, в Соца някъде край околовръстното габровци били построили образцов краварник. Пълен лукс за кравите.За показване пред чужденци от Запад. Поради липса на път, всичко се доставяло и извозвало с асансьори. Едно кравемясто струвало по-скъпо от човекомясто в Балкантурист Варна. Вярно ли е, или е поредният майтап на габровските хумористи?
6.В Севлиево минавам край „Сювлиевските казарми”, където според митологията е служил Георги Парцалев и „Интизапното” – държавна служба за събиране на такси за да те пуснат на пазара за дъбитък. Парцалев обясняваше че интизапното му е било ориентир по пътя за казармата.
Въобразявам си, че и аз минавам оттам. И с тия мисли на два пъти, не без помощта на електронния си наставник, се набутвам където не трябва. След три часа, като отида в Гулянци, Генади всичко ще сложи където трябва...
Доктор на науките е в тази област. Инак си е доктор-лекар. Джи-пи.
Липсват ми симпатичните отпреди три години реклами: „В банята съм!”.
7.Пътят от Габрово до Севлиево – е като някаква Словения! И зелено и чисто и асфалтът гладък. И швейцарски крави пасат наоколо, а мушкатото е едро и каскадно като в Клагенфурт.
Европа!
Че имаме пътища, които плачат за ново покритие, имаме. Но положението в последните години е променено значително.
Като махнем Софиянци, останалите българи имат все по-малко основание да се жалват. Виж, да направят като в Гърция трета лента за изпреварване - не трябва повече!
А като наситеност с бензиностанции – само албанците ни бият. Със „ауто сервис”–и , сърбите. Като качество – ние!
Преди 20 години по Подбалканския път за София имаше едно място за обядване – „Бялата вода” след Калофер. Сега – трийсет пъти повече. Да не говорим за качество и асортимент. Кафе можехте да пиете в Мирково, ако е отворено.
Сега, ако пътувате по подбалканския път, спрете срещу Твърдица в непретенциозното, но безкрайно симпатично кафене „Бамик”. Прохладата е през цялото лято. Скоро ще има и одаи за преспиване.
8.Успявам да байпасирам Ловеч. Ще го разгледам на връщане. В ерата на „Литекс” и Гриша Ганчев трябва съвсем да се е променил.
На Генади жена му е рускиня – пардон – украинка. Също докторица. Трябва някакъв букет да купя.
В центъра на Плевен, макар че не са в „А” група, има много уютна пешеходна зона. Продават цветя, изкупуват антиквариат.
С антиквариата у нас е пълна скръб. В Трявна в къщата на Славейков показват първия в България пружинен креват. Газени лампи, старинни часовници – нищо повече. Къде ли е бил първият роял? В някое чужда посолство.
Живели сме бедно и откъснати от Света.
Купих връзка китки Димитровско. Тъй в моето село казват на хризантемите. Никакви панделки и целофани! Аз ще го аранжирам.
Красивостта на букета, свежестта му и небрежния жест на благороден пенсионер от епохата на валутния борд, с която го метнах на масата в луксозното кафене в центъра, събуди любопитния и завистлив поглед на млада дама отсреща.
Кавалерът й – достолепен интелигент (кат си умен, къде ти са парите? –одески фолклор), улови погледа й и се помъчи да я разсее на литературни теми...
-Наборе, кат си се хванал с красива дама, купи й стръкче „димитроско”(викам си наум), щото това тук е за жената на Генади.
От Гулянци.
9.Като селско момче, пасло и кози и овце из къра, съм се пристрастил към дивите аромати. Да стриеш в шепата си листа пелин, от орех, дива мента, мащерка, смрадлика – значи да вдъхнеш аромата на Земята. Ни.
В крайпътните храсталаци безпогрешно надушвам и късам пелин, смрадлика, орехови листа край пътя. По една „стиска” от златист, вече, бирен ечемик, пшеница.
Завръзвам в небрежна (нарочно небрежна!) „икебана” снопчето треви-цветя и съм готов!
Цветята, които продават у нас сега са красиви като момите от ТВ „Планета”. Но изкуствени и силиконови като тях!
Никаква дъхавост.
Обяснявам на лекарката от Черновци, учила в Одеса: кон, ако се нарани, лекува го само мазане с катран или –още по-добре – с отвара от смрадлика – Тетра - (Rhus).
Знам че в Украйна го има в изобилие, но не е познат като билка. Плакнене на венците, лекуване на женски неприятности...каква ли не е ползата от този храст.
За пелина – знаете.
Като мариновате пържоли, опитайте – после благодарностите – да ги наслоите с пресни орехови листа! Благородството им се увеличава многократно. Ароматът – незаменимо.
Като спомена за пържоли и огладнявам. Светлана сигурно е приготвила обяд. Нещо по украински. Да не би борщ! Имеется хас!
Истински борщ не съм ял 50 години! С червено цвекълце, картофи, зелце и кисели краставичики, няколко плуващи парченца сланина, горчица и накрая – лъжица сметана...
Е-е-х!
10.Приказвахме с Генади - като стигна края на града да му се обадя. Спирам някъде (хайванчето няма в списъка си Гулянци на кирилица) и питам една циганка къде е пътя за натам:
-Ами това тук е то!
Паркирам да не преча на велосипеди и талиги и вадя мобила. А насреща ми иде един двуметров мъж.
Самият той.
Стискаме си ръцете и се давим от приказки без да се изчакваме и изслушваме.
Затуй втората част от повествованието ще е обща.
Като Братя Мормареви. Като Илф и Петров. Като Генади и Симеон.
Да видим.
/ 
не се отказвам, оказа се много бързо , че от кафе и той никога не се отказва! Та сръбнахме по едно! И започна голямото удоволствие на това опознаване и общуване! 
Коментар