Tweet
На 31.12. 2005 Crazy job направи традиционното качване до билото на Стара Планина, пиене на кафе (в повечето случаи супи и скара) и връщане за новогодишната нощ. И този път не направихме изключение и които бяхме останали в Стара Загора - 11 члена на клуба тръгнахме точно в 11.00 към хижа Партизанска песен (Крачана) за да се видим с група ендуристи от Севлиево и София, които щяха да празнуват там.
Хванахме бързото трасе покрай Тунджа за да се върнем поне преди 24.00.
Денят беше страхотен! Групата край Тунджа.
Карахме яко и имаше отъркалвания в калта.
Дори и на 31-ви покрай реката дремеха двама-трима рибари. "Луди хора" - споделихме ние и продължихме. 
Групата на фона на връх Триглав. Знаехме, че по билото и особено по сенчестите места има още доста сняг, но трябваше да стигнем на всяка цена.
Качване на Митковата могила.
Розовата долина заедно с Копринка и връх Триглав - един от любимите ми пейзажи!
А сняг наистина имаше. Той беше от най-гадния тип, полуомекнал и гумите въртяха яко докато счупят кората отгоре и бавно напредвахме.
Данчо и Джумана. Най-добре вървеше XR 400 на Иван. Моят CRF 250 се оказа лек за тези условия и едвам го удържах по снега.
Ето и хижата. Ботушите ни бяха пълни с вода, а колегите още ги нямаше. Решихме да си поръчаме яко за ядене и пиене и да го прибавят към сметката на Гълъбин и компания, но се отказахме от солената шега.
А вътре хижата не е никак лоша. Приятна атмосфера с каминка и огромна маса, но тя е в залата зад нас. Хапнахме, пийнахме и тръгнахме, че времето напредваше. Имаше много падания, но все невинни. Аз се държах докато реших да направя атрактивен скок от насипа на един път и щом литнах, видях че там където щях да се приземя, багер беше изкопал дълбока, тясна дупка с отсечени ръбове. Моторът направо се удари в далечния и ръб и аз полетях през кормилото на кълбета, а той след мен, но за щастие не ме удари. На машината нищо и нямаше, но аз нямам ненатъртено място по тялото си.
Все пак се разминах без счупвания и скъсвания при това най-яко падане, което досега съм правил.
... а все си обещавам, когато не познавам трасето да не правя простотии, ама като ме влечат ...
Честита Нова Година на всички форумци и да се пазете! 
Хванахме бързото трасе покрай Тунджа за да се върнем поне преди 24.00.
Денят беше страхотен! Групата край Тунджа.
Карахме яко и имаше отъркалвания в калта.
Дори и на 31-ви покрай реката дремеха двама-трима рибари. "Луди хора" - споделихме ние и продължихме. Групата на фона на връх Триглав. Знаехме, че по билото и особено по сенчестите места има още доста сняг, но трябваше да стигнем на всяка цена.
Качване на Митковата могила.
Розовата долина заедно с Копринка и връх Триглав - един от любимите ми пейзажи!
А сняг наистина имаше. Той беше от най-гадния тип, полуомекнал и гумите въртяха яко докато счупят кората отгоре и бавно напредвахме.
Данчо и Джумана. Най-добре вървеше XR 400 на Иван. Моят CRF 250 се оказа лек за тези условия и едвам го удържах по снега.
Ето и хижата. Ботушите ни бяха пълни с вода, а колегите още ги нямаше. Решихме да си поръчаме яко за ядене и пиене и да го прибавят към сметката на Гълъбин и компания, но се отказахме от солената шега.
А вътре хижата не е никак лоша. Приятна атмосфера с каминка и огромна маса, но тя е в залата зад нас. Хапнахме, пийнахме и тръгнахме, че времето напредваше. Имаше много падания, но все невинни. Аз се държах докато реших да направя атрактивен скок от насипа на един път и щом литнах, видях че там където щях да се приземя, багер беше изкопал дълбока, тясна дупка с отсечени ръбове. Моторът направо се удари в далечния и ръб и аз полетях през кормилото на кълбета, а той след мен, но за щастие не ме удари. На машината нищо и нямаше, но аз нямам ненатъртено място по тялото си.
Все пак се разминах без счупвания и скъсвания при това най-яко падане, което досега съм правил. ... а все си обещавам, когато не познавам трасето да не правя простотии, ама като ме влечат ...
Честита Нова Година на всички форумци и да се пазете!
Искам да кара-а-а-ам! :x 
Коментар