Tweet
Преди време част от участниците във форума бяха в гр. Златоград и писаха за това. Още тогава исках да напиша допълнение към пътеписа за този чудесен български градец, тъй като от 2005г. ходя там и следя отблизо случващите се промени, но все не ми оставаше време... Сега имам тази възможност и надявам се, доразказаното ще е интересно на всички.
В Златоград е единствения в България реално действащ (засега) ареален комплекс – запазена част от стария квартал, в който има няколко над 100-150 годишни къщи - реставрирани в естествения им вид и приемащи гости. В част от тях се помещават действащи занаятчийски дюкянчета и работилници – цървуладжия, дърворезбарница, грънчарница, тъкачница, гайтанджийница... Има етнографски музей, много богат и добре поддържан, няма да слагам снимки оттам, защото са страшно много
. Пак в този комплекс се намира и най-старата действаща поща (пощенска станция) в България, която същевременно е много интересен музей - на над 100 години е. Непременно я посетете 
Част от този уникален комплекс вече са и няколко нови къщи-хотели, които обаче са изградени в духа на старата и оригинална архитектура! Естествено за негово величество туриста има всякакви глезотийки – СПА център, масажи, разни видове вани и др. под.
Най-характерното за този комплекс и особено за занаятчийските работилници е, че са изцяло на самоиздръжка, за разлика от “Етъра” и се справят напълно успешно.
Друго изключително и запомнящо се за града, са кръглите комини на старите къщи (ксантийска школа - някога Златоград е бил в една община с Ксанти). Доколкото знам няма други подобни в България. С тях къщите приличат на големи, красиви кораби, заплували в акациевото море напролет...
Също интересна за посещение е и действащата воденица, тепавица и валявица едновременно, има и заведение към нея - “Воденицата”, където можете да похапнете вкусно след обиколките.
На дъното на реставрирания и действащ сега кладенец в комплекса, през 2004г. са открити две бутилки бира “Каменица” - на етикета на едната пишело 1956г.! Опиталите бирата казват, че била чудесна.
Дърворезбарят е голям чешит и образ, той е и много добър и известен гайдар, и ако му “влезете под кожата”, както се случи по случайност с нас, може да ви посвири на гайдата, така, че тръпки да ви побият и дори да ви разплаче... Дошъл е тук чак от Странджа, първоначално само “да види идеята”, но в последствие установил се тук, очарован от хората, комплекса, природата.
Жалко, че не сте успели да опитате кафето на пясък и не сте видели как става въртенето му – голяма атракция е. Освен това кафенето е пълно с антикварни машинки за мелене, печене и варене на кафе, стар грамофон и други интересни вещи от едно време.
Църквата е невероятно красива, някога там е било училището, всичко е запазено, има уредник и екскурзовод, и можете да участвате в един едновремешен урок, а ако не го знаете, да ядете бой с дългата пръчка на учителя.
Като обиколите и разгледате всичко и след като сте похапнали в чудесните кръчмички, а после починали, в късните часове може да се забавлявате в най-голямата за Южна България (1200 места) и също доста атрактивна и своеобразна дискотека (бивше кино) – “Амиго”.
А в късните (или ранни - зависи от гледната точка) часове - в 4-4.30 часа сутринта да си купите прясно опечен, ръчно направен хляб от фурната в стария град. Мммм, прекрасен, напомни ми детството...
Друго интересно нещо по този край е фермата за щрауси в с. Старцево (някои са я посещавали). Изключителна гледка – съчетание на страхотната родна природа и екзотиката на птиците. Можете да си доставите силни усещания, хранейки щраусите от ръката си. Мъжкият (ако му е време) играе невероятен любовен танц за женските, а малките “пилета” ококорено го гледат...
Над Златоград е новопостроеният параклис “Св.св. Константин и Елена”, там ще минава новия път (когато нашите управници решат да го направят, защото гърците са готови). Можете да биете камбаната и звъна й да закънти над граничната бразда, можете дори да прекрачите безстрашно браздата (но гледайте с едно око граничните полицаи)
.
А на празника на светиите там има събор и може да потропнете хора и побъбрите с гърците, които не пропускат да се повеселят с нас...
В Златоград е единствения в България реално действащ (засега) ареален комплекс – запазена част от стария квартал, в който има няколко над 100-150 годишни къщи - реставрирани в естествения им вид и приемащи гости. В част от тях се помещават действащи занаятчийски дюкянчета и работилници – цървуладжия, дърворезбарница, грънчарница, тъкачница, гайтанджийница... Има етнографски музей, много богат и добре поддържан, няма да слагам снимки оттам, защото са страшно много
. Пак в този комплекс се намира и най-старата действаща поща (пощенска станция) в България, която същевременно е много интересен музей - на над 100 години е. Непременно я посетете Част от този уникален комплекс вече са и няколко нови къщи-хотели, които обаче са изградени в духа на старата и оригинална архитектура! Естествено за негово величество туриста има всякакви глезотийки – СПА център, масажи, разни видове вани и др. под.
Най-характерното за този комплекс и особено за занаятчийските работилници е, че са изцяло на самоиздръжка, за разлика от “Етъра” и се справят напълно успешно.
Друго изключително и запомнящо се за града, са кръглите комини на старите къщи (ксантийска школа - някога Златоград е бил в една община с Ксанти). Доколкото знам няма други подобни в България. С тях къщите приличат на големи, красиви кораби, заплували в акациевото море напролет...
Също интересна за посещение е и действащата воденица, тепавица и валявица едновременно, има и заведение към нея - “Воденицата”, където можете да похапнете вкусно след обиколките.
На дъното на реставрирания и действащ сега кладенец в комплекса, през 2004г. са открити две бутилки бира “Каменица” - на етикета на едната пишело 1956г.! Опиталите бирата казват, че била чудесна.
Дърворезбарят е голям чешит и образ, той е и много добър и известен гайдар, и ако му “влезете под кожата”, както се случи по случайност с нас, може да ви посвири на гайдата, така, че тръпки да ви побият и дори да ви разплаче... Дошъл е тук чак от Странджа, първоначално само “да види идеята”, но в последствие установил се тук, очарован от хората, комплекса, природата.
Жалко, че не сте успели да опитате кафето на пясък и не сте видели как става въртенето му – голяма атракция е. Освен това кафенето е пълно с антикварни машинки за мелене, печене и варене на кафе, стар грамофон и други интересни вещи от едно време.
Църквата е невероятно красива, някога там е било училището, всичко е запазено, има уредник и екскурзовод, и можете да участвате в един едновремешен урок, а ако не го знаете, да ядете бой с дългата пръчка на учителя.
Като обиколите и разгледате всичко и след като сте похапнали в чудесните кръчмички, а после починали, в късните часове може да се забавлявате в най-голямата за Южна България (1200 места) и също доста атрактивна и своеобразна дискотека (бивше кино) – “Амиго”.А в късните (или ранни - зависи от гледната точка) часове - в 4-4.30 часа сутринта да си купите прясно опечен, ръчно направен хляб от фурната в стария град. Мммм, прекрасен, напомни ми детството...
Друго интересно нещо по този край е фермата за щрауси в с. Старцево (някои са я посещавали). Изключителна гледка – съчетание на страхотната родна природа и екзотиката на птиците. Можете да си доставите силни усещания, хранейки щраусите от ръката си. Мъжкият (ако му е време) играе невероятен любовен танц за женските, а малките “пилета” ококорено го гледат...
Над Златоград е новопостроеният параклис “Св.св. Константин и Елена”, там ще минава новия път (когато нашите управници решат да го направят, защото гърците са готови). Можете да биете камбаната и звъна й да закънти над граничната бразда, можете дори да прекрачите безстрашно браздата (но гледайте с едно око граничните полицаи)
. А на празника на светиите там има събор и може да потропнете хора и побъбрите с гърците, които не пропускат да се повеселят с нас...
Прикачени файлове
Коментар