Tweet
Джамбо и нататък....
През 1993 съм преминавал Джамджиев ръб и някои турове по Стената на Вихрен /качвал/. Ако, Стената все още по ми е кеф да я гледам отдолу, то Ръба изгарях от желание да повторя...
Наканих се в началото на пролетта чак, да си изпълня тази прищявка. Благодаря на Иван Динков за съдействието, търпението и мъдрото водачество.
За преди не помня, но сега съществуваха две задължителни условия и едно желателно.
1.Да се качим по Джамбо /до връх Вихрен, като втори, но с корем на въжето, където го ползваме/.
2.Да слезем по Котешкия чал през вр. Дунино куче /по същия начин/.
3. Да не фигурираме с Иван в категорията - „Злополуки в планината.
18 март.
Пристигнахме късно вечерта в Банско, затова изтърчахме на свински тръс от Шилигарника до х. Вихрен. На моменти бодро подтичвах.
19 март.
В началото /рано сутринта/ тръгнахме добре.
По ръба стартирах чевръсто. Малко преди излизане на върха, леко започнах да се задъхвам и почивките /кратки/ станаха по-чести. Някъде отгоре, Ванката с жестове и вербално ме приканваше да не се заседявам много. Не отговарях пространно, т.к. се борех с хипоксията /най-често мълчаливо/...
Около 13 ч. бяхме на Върха. На премката между Вихрен и Кутело нямаше много сняг /Иван преди това ме плашеше с него, като стимул да побързам/. Иначе щяло да замръкнем...Двата Кутело, Бански Суходол и Безимемния преминахме безпроблемно.
Накрая само падна малко мъгла. Заслона достигнахме в пет без нещо. Въпреки облаците, грееше хубаво слънце и до залеза имаше да се чака.. Вътре бе доста уютно. Всичко ново. Направих няколко снимки, пих два чая след скромното хапване и в резултат / сигурно и от вълнение/, почти не можах да спя. Според мен изобщо, цяла нощ се въртях. Ванката каза после, че много съм хъркал . Истината, ще да е накъде по средата.
20 март започна добре.
По Котешкия има няколко интересни цепки. Веднъж или дваж Иван извади въжето. Бързо топящия се сняг стряскаше с неочаквани изненади. Малко преди Дуниното куче пропаднах в дупка и лявата котка /да ги затъпя ли?/ проби със зъбите си акуратни дупки /за които се налага шиене/ в гетата, панталона, и кожата на левия ми прасец. Последната не кървеше обилно /свалих си гащите когато се удаде възможност и проверих/ затова залепих пластир и я забравих. Под Кучето /вече без котки/ се свлякох по някакъв улей заедно със солидна порция сняг и това беше последната интересна случка.
Към 13.40 бяхме в Банско. Малко преди това установих, че при свличането в снега, пикела ми се откъснал отзад от раницата барабар с лентите /надолу бързахме и нямах време да се оглеждам/. Какво пък, някой може да го намери...
През 1993 съм преминавал Джамджиев ръб и някои турове по Стената на Вихрен /качвал/. Ако, Стената все още по ми е кеф да я гледам отдолу, то Ръба изгарях от желание да повторя...
Наканих се в началото на пролетта чак, да си изпълня тази прищявка. Благодаря на Иван Динков за съдействието, търпението и мъдрото водачество.
За преди не помня, но сега съществуваха две задължителни условия и едно желателно.
1.Да се качим по Джамбо /до връх Вихрен, като втори, но с корем на въжето, където го ползваме/.
2.Да слезем по Котешкия чал през вр. Дунино куче /по същия начин/.
3. Да не фигурираме с Иван в категорията - „Злополуки в планината.
18 март.
Пристигнахме късно вечерта в Банско, затова изтърчахме на свински тръс от Шилигарника до х. Вихрен. На моменти бодро подтичвах.
19 март.
В началото /рано сутринта/ тръгнахме добре.
По ръба стартирах чевръсто. Малко преди излизане на върха, леко започнах да се задъхвам и почивките /кратки/ станаха по-чести. Някъде отгоре, Ванката с жестове и вербално ме приканваше да не се заседявам много. Не отговарях пространно, т.к. се борех с хипоксията /най-често мълчаливо/...
Около 13 ч. бяхме на Върха. На премката между Вихрен и Кутело нямаше много сняг /Иван преди това ме плашеше с него, като стимул да побързам/. Иначе щяло да замръкнем...Двата Кутело, Бански Суходол и Безимемния преминахме безпроблемно.
Накрая само падна малко мъгла. Заслона достигнахме в пет без нещо. Въпреки облаците, грееше хубаво слънце и до залеза имаше да се чака.. Вътре бе доста уютно. Всичко ново. Направих няколко снимки, пих два чая след скромното хапване и в резултат / сигурно и от вълнение/, почти не можах да спя. Според мен изобщо, цяла нощ се въртях. Ванката каза после, че много съм хъркал . Истината, ще да е накъде по средата.
20 март започна добре.
По Котешкия има няколко интересни цепки. Веднъж или дваж Иван извади въжето. Бързо топящия се сняг стряскаше с неочаквани изненади. Малко преди Дуниното куче пропаднах в дупка и лявата котка /да ги затъпя ли?/ проби със зъбите си акуратни дупки /за които се налага шиене/ в гетата, панталона, и кожата на левия ми прасец. Последната не кървеше обилно /свалих си гащите когато се удаде възможност и проверих/ затова залепих пластир и я забравих. Под Кучето /вече без котки/ се свлякох по някакъв улей заедно със солидна порция сняг и това беше последната интересна случка.
Към 13.40 бяхме в Банско. Малко преди това установих, че при свличането в снега, пикела ми се откъснал отзад от раницата барабар с лентите /надолу бързахме и нямах време да се оглеждам/. Какво пък, някой може да го намери...
Коментар