Здравейте на всички. От две седмици ме мъчи един спомен за хубава разходка. Със семейството ми обичаме да скитаме из страната до там, докъдето може да се стигне с прежален автомобил. Манастири (главно недействащи средновековни и в развалини), пещери водопади, всякакви интересни места и каквото още се сетите. Скоро си подреждах снимките по хардовете и установих, че липсват такива от място, където сме ходили, но изобщо не мога да се сетя къде беше то.
Та накратко. Мястото е манастирче в прилично състояние, поддържано, недействащо с манастирска сграда и черква. Намира се на не повече от 80-120км. от София в неизвестна посока, защото е било обект на еднодневен излет. За да се стигне до него се спира в края на селище, където има оформено място за паркиране на 4-5 автомобила до пътя. От другата страна на пътя има паметник от соц. време на паднали във воините, партизански или нещо такова . Вляво от него започва изкачване по черен път, който от началото е настлан с плочи, по нататък си е чист черен път, който може да се мине с високопроходим автомобил. След около километър и няколко завоя се стига до въпросното място. В дясно при влизане има изнесена камбана (или клепало). В ляво е манастирката сграда а напред пред нея черквата. От черквата в ляво започва пътека, която стига до останки от антична крепост. Останките са полузарити камъни с многобройни следи от иманярски разкопки. В ляво от пътеката в началото има и скално образувание - провирало, от където аз с моите 90кг. успях да мина. В началото на пътеката отдолу в ляво е урва. После става по-широко. Цялата крепост е била на върха на най-високото, от където има обзор към околните хълмове във всички посоки. В двора на манастирчето беше пълно с кокичета. Рових във Уикимапията, от където често си набелязваме места за посещения, но така и не попаднах втори път на въпросното място.
Хубави пътешествия на всички участници по красивите места в България по суша и вода.
Та накратко. Мястото е манастирче в прилично състояние, поддържано, недействащо с манастирска сграда и черква. Намира се на не повече от 80-120км. от София в неизвестна посока, защото е било обект на еднодневен излет. За да се стигне до него се спира в края на селище, където има оформено място за паркиране на 4-5 автомобила до пътя. От другата страна на пътя има паметник от соц. време на паднали във воините, партизански или нещо такова . Вляво от него започва изкачване по черен път, който от началото е настлан с плочи, по нататък си е чист черен път, който може да се мине с високопроходим автомобил. След около километър и няколко завоя се стига до въпросното място. В дясно при влизане има изнесена камбана (или клепало). В ляво е манастирката сграда а напред пред нея черквата. От черквата в ляво започва пътека, която стига до останки от антична крепост. Останките са полузарити камъни с многобройни следи от иманярски разкопки. В ляво от пътеката в началото има и скално образувание - провирало, от където аз с моите 90кг. успях да мина. В началото на пътеката отдолу в ляво е урва. После става по-широко. Цялата крепост е била на върха на най-високото, от където има обзор към околните хълмове във всички посоки. В двора на манастирчето беше пълно с кокичета. Рових във Уикимапията, от където често си набелязваме места за посещения, но така и не попаднах втори път на въпросното място.
Хубави пътешествия на всички участници по красивите места в България по суша и вода.
Коментар