Здравейте всички,
Реших и аз да споделя видяното и изживяното от мен и жената през кратката ни, но пълноценна почивка.
Ще започна с това, че за първи път се случи така, че с жената изкарахме толкова време изцяло откъснати от всичко и само на диви места, естествено взехме много неща които няма да ползваме и не взехме такива които биха влезли в употреба.
Както може би някой е чел, отворих тема къде по родното Черноморие човек все още може да открие плаж, където не минават хора със съмнителен тен да продават царевица или същите които да лумкат с оркестъра между чадърите за да изкарат някой лев. След като разгледах предложенията ( за което благодаря на всички включили се ) се спрях на 3 опции - Паша дере, Шкорпиловци и Кара дере. Плана беше да прекараме по 2-3 нощувки на всеки плаж, но малко се промени в движение.
Събота 01.09.2018 ставаме сутринта и спретваме багажа. За тази почивка решихме да не взимаме кучетата с нас и имахме на разположение багажник + задни седалки. По златно правило на пътуващия всичко беше оползотворено на 100%, като доста от нещата дори не се използваха.
Потегляме и решаваме, че директно до морето не ни се ходи, много път, карам със 100-120км/ч макс и ще пътуваме 3 дни, та решаваме да посетим Шипка, Бузлуджа и да минем през Етъра ( не бяхме ходили на нито едно от 3те места преди това ) Останахме очаровани от Етъра - как хората преди толкова години са овладяли силата на водата и чрез нея са оптимизирали толкова много занаяти.
Плана беше да спим на къмпинг до Велико Търново, но отново претърпя промяна, тъй като решихме, че е прекалено рано и няма как да уплътним деня, директно се отправихме към Варна, Морето и Паша дере.
От коментарите във форума се бях приготвил за офройд, бях инструктирал и жената че може да друса, оказа се че няма такова нещо. До самото начало на плажа ( траверсите ) бяха стигнали леки коли, по траверсите малко ни подруса, но нищо особено. Плажа беше почти безлюден, в средата имаше няколко джипа къмпингуващи, ние спряхме в самото начало. Мястото беше много хубаво, но нещо липсваше - не мога да посоча нищо конкретно, просто го нямаше онова "УАУ".
Останахме само една нощ на Паша дере и потеглихме към Шкорпиловци. Плана беше да останем на къмпинга там, миналата година бяхме отседнали в бунгалата в Южната част и беше почти безлюдно и се бяхме подготвили за същото преживяване, но грешахме.
Стигаме на Шкорпиловци и О, Ужас! На плажа стотици, хиляди хора пълно, шумотевица и бързо се ориентирахме да видим как седят нещата в гората на юг ( знаехме от миналата година че има черен път натам и тръгнахме с надеждата, че лошия път ще спре повечето хора ) Да, ама не. Дупки по метър дълбоки, но някак си след тях бяха паркирали ауди 80, рено клио и други подобни автомобили ( записъл съм ги, ще си купуваме такова - явно е проходимо )
С жената се спогледахме и вече надушвахме как тази година морето се провали, но за щастие ни се усмихна късмета. Последен шанс за спасение - пиша в гуглето Кара дере и гледам то на 6км от нас. Тръгваме ( не знам как от гугъл мапс дават предпочитан път да е през гората ) и се оказа че сме си на лек офройд - глеми дупки, камъни, път през гората, красота. Лека полека се дотътряме до Кара дере, влизаме от Северната страна и що да видим - каравана до каравана. Стана ни още по зле, жената се омърлуши и започна да губи всякаква надежда. Викам дай да идем до края на плажа и да видиме какво ще излезе - така и направихме. Някъде около средата намерихме нашия "дом" за следващите 6 дни:
В последствие съседите ни съобщиха, че всъщност съм спрял на дюна ( не знам как точно се разбира кое е дюна и кое не ) та се преместихме на едно много приятно местенце на 10 метра нагоре, до пътя.
Както по-рано отбелязах, плана беше да се къмпингува на обособени къмпинги и провизиите ни не бяха нищо особено - предимно бира и леки алкохолни напитки, камембер, кашкавал, сухи мезета. Бяхме се запасили с около 65л прясна вода, 25 от които минерална. Оказа се, че на тоя чуден плаж има изворна вода, която се прецежда през скалите, на около 1км от нас, та поне водата не я мислехме. Обаче с храната го бяхме закъсали. Мислихме, премисляхме, да прибираме всичко, да идем до града и да се върнем - не ни се искаше. Накрая нарамихме раниците, малко вода и пешком до града - около 3км в посока, единствения минус е, че слънцето дори и в 9ч сутринта печеше яко. За 6те дни които останахме 2 пъти правихме такава разходка, като втория дори взе да ни харесва Най-невероятното нещо което ни се случи на този плаж беше, че една възрастна двойка ни поканиха на ПИЦА при тях - хората бяха оборудвани като по учебник - печка на газ, хладилник на газ, кухня, химическа тоалетна, абе всичко за което човек може да се сети. Разказаха ни, че прекарват известно време лятото на този плаж вече над 30 години. С жената мислиме да последваме техния пример.
"Верандата"
Сутрешното кафе ( дори газов котлон нямахме - бяхме си взели кафе машина с капсули за къмпинга )
Гледката от втория етаж:
Изгрева:
Похода до града за провизии:
Един неочакван посетител докато вървиме из полетата - не знам как това пиле реши да дойде така, не го знам и що за пиле е - ако някой знае да сподели моля
Следва продължение.
П.П нещо снимките се качиха накрая на текста, извинявам се за което.
Реших и аз да споделя видяното и изживяното от мен и жената през кратката ни, но пълноценна почивка.
Ще започна с това, че за първи път се случи така, че с жената изкарахме толкова време изцяло откъснати от всичко и само на диви места, естествено взехме много неща които няма да ползваме и не взехме такива които биха влезли в употреба.
Както може би някой е чел, отворих тема къде по родното Черноморие човек все още може да открие плаж, където не минават хора със съмнителен тен да продават царевица или същите които да лумкат с оркестъра между чадърите за да изкарат някой лев. След като разгледах предложенията ( за което благодаря на всички включили се ) се спрях на 3 опции - Паша дере, Шкорпиловци и Кара дере. Плана беше да прекараме по 2-3 нощувки на всеки плаж, но малко се промени в движение.
Събота 01.09.2018 ставаме сутринта и спретваме багажа. За тази почивка решихме да не взимаме кучетата с нас и имахме на разположение багажник + задни седалки. По златно правило на пътуващия всичко беше оползотворено на 100%, като доста от нещата дори не се използваха.
Потегляме и решаваме, че директно до морето не ни се ходи, много път, карам със 100-120км/ч макс и ще пътуваме 3 дни, та решаваме да посетим Шипка, Бузлуджа и да минем през Етъра ( не бяхме ходили на нито едно от 3те места преди това ) Останахме очаровани от Етъра - как хората преди толкова години са овладяли силата на водата и чрез нея са оптимизирали толкова много занаяти.
Плана беше да спим на къмпинг до Велико Търново, но отново претърпя промяна, тъй като решихме, че е прекалено рано и няма как да уплътним деня, директно се отправихме към Варна, Морето и Паша дере.
От коментарите във форума се бях приготвил за офройд, бях инструктирал и жената че може да друса, оказа се че няма такова нещо. До самото начало на плажа ( траверсите ) бяха стигнали леки коли, по траверсите малко ни подруса, но нищо особено. Плажа беше почти безлюден, в средата имаше няколко джипа къмпингуващи, ние спряхме в самото начало. Мястото беше много хубаво, но нещо липсваше - не мога да посоча нищо конкретно, просто го нямаше онова "УАУ".
Останахме само една нощ на Паша дере и потеглихме към Шкорпиловци. Плана беше да останем на къмпинга там, миналата година бяхме отседнали в бунгалата в Южната част и беше почти безлюдно и се бяхме подготвили за същото преживяване, но грешахме.
Стигаме на Шкорпиловци и О, Ужас! На плажа стотици, хиляди хора пълно, шумотевица и бързо се ориентирахме да видим как седят нещата в гората на юг ( знаехме от миналата година че има черен път натам и тръгнахме с надеждата, че лошия път ще спре повечето хора ) Да, ама не. Дупки по метър дълбоки, но някак си след тях бяха паркирали ауди 80, рено клио и други подобни автомобили ( записъл съм ги, ще си купуваме такова - явно е проходимо )
С жената се спогледахме и вече надушвахме как тази година морето се провали, но за щастие ни се усмихна късмета. Последен шанс за спасение - пиша в гуглето Кара дере и гледам то на 6км от нас. Тръгваме ( не знам как от гугъл мапс дават предпочитан път да е през гората ) и се оказа че сме си на лек офройд - глеми дупки, камъни, път през гората, красота. Лека полека се дотътряме до Кара дере, влизаме от Северната страна и що да видим - каравана до каравана. Стана ни още по зле, жената се омърлуши и започна да губи всякаква надежда. Викам дай да идем до края на плажа и да видиме какво ще излезе - така и направихме. Някъде около средата намерихме нашия "дом" за следващите 6 дни:
В последствие съседите ни съобщиха, че всъщност съм спрял на дюна ( не знам как точно се разбира кое е дюна и кое не ) та се преместихме на едно много приятно местенце на 10 метра нагоре, до пътя.
Както по-рано отбелязах, плана беше да се къмпингува на обособени къмпинги и провизиите ни не бяха нищо особено - предимно бира и леки алкохолни напитки, камембер, кашкавал, сухи мезета. Бяхме се запасили с около 65л прясна вода, 25 от които минерална. Оказа се, че на тоя чуден плаж има изворна вода, която се прецежда през скалите, на около 1км от нас, та поне водата не я мислехме. Обаче с храната го бяхме закъсали. Мислихме, премисляхме, да прибираме всичко, да идем до града и да се върнем - не ни се искаше. Накрая нарамихме раниците, малко вода и пешком до града - около 3км в посока, единствения минус е, че слънцето дори и в 9ч сутринта печеше яко. За 6те дни които останахме 2 пъти правихме такава разходка, като втория дори взе да ни харесва Най-невероятното нещо което ни се случи на този плаж беше, че една възрастна двойка ни поканиха на ПИЦА при тях - хората бяха оборудвани като по учебник - печка на газ, хладилник на газ, кухня, химическа тоалетна, абе всичко за което човек може да се сети. Разказаха ни, че прекарват известно време лятото на този плаж вече над 30 години. С жената мислиме да последваме техния пример.
"Верандата"
Сутрешното кафе ( дори газов котлон нямахме - бяхме си взели кафе машина с капсули за къмпинга )
Гледката от втория етаж:
Изгрева:
Похода до града за провизии:
Един неочакван посетител докато вървиме из полетата - не знам как това пиле реши да дойде така, не го знам и що за пиле е - ако някой знае да сподели моля
Следва продължение.
П.П нещо снимките се качиха накрая на текста, извинявам се за което.
Коментар