Tweet
Приятели, след състезанието в Узана тръгнах веднага към Родопите за да водя група австрийци ем да си правят кефа (за пловдивчани густото), ем да видят и тази наша планина, дето сме им я хвалили толкова. Бяха само шест души и това олесняваше нещата. Програмата беше:
Ден първи: Трансфер от летището в София до Цигов чарк и напиване с Троянска сливова отлежала (много им допадна).
Ден втори: Разходка около язовир Батак, че повечето от тях не бяха карали off road от месеци. В Австрия вече почти няма места, където да не е забранено за ендуро и джипове
Ден трети: Преход от Цигов чарк до Триград.
Ден четвърти: Преход от Триград до Пампорово.
Ден пети: Преход до Чудните мостове и околия.
Ден шести: Катерене на писти по Пампорово.
Ден седми: Връщане от Пампорово до Цигов чарк и изпращане с напиване!
Ето и малко снимки от преходите.
Моторът ми чака да му сложат нова задна гума (Pirelli MT 32), подарък от австрийците. Гумата е страхотна, но за това ще говоря друг път. Ханес - механикът на австрийците като го видя колко е кален на фона на лъснатите КТМ-и ме нахока, но аз гордо му казах, че на състезание е така. Оказа се, че от карането по камънаците на Узана с гръмнала гума, каплата се е изкривила на две места, гумата не става за нищо, единият папион е за хвърляне и бандажната лента също!
Няма хънта-мънта, който го може, може го.Ханес показа още първият ден как се качват 60 градусови наклони. Който е тренирал траял си личи! Аз изкарах някъде до средата, но моторът направи задно салто, и се спасих с плонж встрани.
Снимка на кльона на гръцко-българската граница. Като видяха телената мрежа и гостите спряха. Едвам ги кандърдисах да минат!
Умряха от страх!
Този човек е 60 годишен и е от 20 години тест драйвър на KTM. Фирмата му плаща за да навива всеки месец по 1000 км с различни модели и да казва мнението си. Голям е експерт! Много неща каза за тези мотори, но няма да ви ги кажа тук, а само на ухо.
Фриц и Дани показват контузиите след първия преход. Те наистина не бяха карали от месеци и през първите три дни им беше много трудно, а този вдясно миналата година беше с нас до Емине и кара страхотно.
Вече сме в Пампорово. Убих ги на билярд!
Преходът до Чудните мостове беше много весел! Не спря да вали цял ден, но австрийците проявиха твърдост и меракът им за каране наделяваше над дъжда и студа.
Дори тази ръкавица ни отговори ясно и категорично на въпроса дали ще се оправи времето, докато чакахме това да стане в хижата.
Ханес отново се прояви и слезе под мостовете.
... и се качи по хлъзгавите камъни. Нека ако някой отиде там, да го опита да види колко е лесно, макар и в сухо време
Драпане по пистите на Пампорово. Това е черната писта, но в по-долния си край. В горния наклонът е толкова голям, че и Ханес не можа да се качи от първия път.
Катерене из гората. Тук наклонът беше много голям, но от снимката не личи добре. Изпуснах си още гумата и го качих почти изцяло на задната. Тези, които не направиха тази хватка се наложи да се върнат.
Петък. Кокера, Данчо, Жасмин и Янчо дойдоха и групата се снима на дежурното място за снимки, където сме се снимали и с Митака и Бучака преди.
Скалите межди хижа Пашалийца и Лъки, едно чудесно, красиво място от Родопите!
Янчо Терзиев на мъжката стена в Пампорово.
Моя милост на съшата писта.
При връщането към Цигов чарк по-смелите минаха по стръмна туристическа пътека с Кокера, а аз прекарах останалите по обиколния път, но там трябваше да минаваме по пътечки от по една педя, тъй като пътя се бе срутил в реката. Не съм сигурен, че ги облекчих по този начин.
Търсихме през цялото време по-дивите места за предвижване, но това отнемаше време. Така връщането от Пампорово до Цигов чарк ни отне точно 8 часа за 185 км, но пък имаше много препятствия. Този последен преход изцеди до край силите на по-нетренираните австрийци, а разминавайки се с един камион пълен с трупи, той се наклони толкова към мен, че от другата страна гумите му се отлепили половин метър от земята.
Гостите бяха стресирани и казаха как виждали камиона върху мене, ама който го пази господ ...
Красиви са Родопите и гостите го оцениха за втори път. Казаха, че такава универсална планина за пръв път виждат. Ем красива, ем ако искаш екстрийм да го намериш на един ..... (интересно, че и в Австрия го има този израз!) до хотела.
Едно от любимите ми места за снимки! Жалко, че не беше достатъчно ясно, но пак е величествено!
И няма нищо по-хубаво от това, когато гости от чужбина на тръгване кажат, че пак ще дойдат, тъй като тук им е харесало невероятно, особено от страните, където са величествените Алпи. 
Ден първи: Трансфер от летището в София до Цигов чарк и напиване с Троянска сливова отлежала (много им допадна).
Ден втори: Разходка около язовир Батак, че повечето от тях не бяха карали off road от месеци. В Австрия вече почти няма места, където да не е забранено за ендуро и джипове
Ден трети: Преход от Цигов чарк до Триград.
Ден четвърти: Преход от Триград до Пампорово.
Ден пети: Преход до Чудните мостове и околия.
Ден шести: Катерене на писти по Пампорово.
Ден седми: Връщане от Пампорово до Цигов чарк и изпращане с напиване!
Ето и малко снимки от преходите.
Моторът ми чака да му сложат нова задна гума (Pirelli MT 32), подарък от австрийците. Гумата е страхотна, но за това ще говоря друг път. Ханес - механикът на австрийците като го видя колко е кален на фона на лъснатите КТМ-и ме нахока, но аз гордо му казах, че на състезание е така. Оказа се, че от карането по камънаците на Узана с гръмнала гума, каплата се е изкривила на две места, гумата не става за нищо, единият папион е за хвърляне и бандажната лента също!
Няма хънта-мънта, който го може, може го.Ханес показа още първият ден как се качват 60 градусови наклони. Който е тренирал траял си личи! Аз изкарах някъде до средата, но моторът направи задно салто, и се спасих с плонж встрани.
Снимка на кльона на гръцко-българската граница. Като видяха телената мрежа и гостите спряха. Едвам ги кандърдисах да минат!
Умряха от страх!
Този човек е 60 годишен и е от 20 години тест драйвър на KTM. Фирмата му плаща за да навива всеки месец по 1000 км с различни модели и да казва мнението си. Голям е експерт! Много неща каза за тези мотори, но няма да ви ги кажа тук, а само на ухо.
Фриц и Дани показват контузиите след първия преход. Те наистина не бяха карали от месеци и през първите три дни им беше много трудно, а този вдясно миналата година беше с нас до Емине и кара страхотно.
Вече сме в Пампорово. Убих ги на билярд!
Преходът до Чудните мостове беше много весел! Не спря да вали цял ден, но австрийците проявиха твърдост и меракът им за каране наделяваше над дъжда и студа.
Дори тази ръкавица ни отговори ясно и категорично на въпроса дали ще се оправи времето, докато чакахме това да стане в хижата.
Ханес отново се прояви и слезе под мостовете.
... и се качи по хлъзгавите камъни. Нека ако някой отиде там, да го опита да види колко е лесно, макар и в сухо време
Драпане по пистите на Пампорово. Това е черната писта, но в по-долния си край. В горния наклонът е толкова голям, че и Ханес не можа да се качи от първия път.
Катерене из гората. Тук наклонът беше много голям, но от снимката не личи добре. Изпуснах си още гумата и го качих почти изцяло на задната. Тези, които не направиха тази хватка се наложи да се върнат.
Петък. Кокера, Данчо, Жасмин и Янчо дойдоха и групата се снима на дежурното място за снимки, където сме се снимали и с Митака и Бучака преди.
Скалите межди хижа Пашалийца и Лъки, едно чудесно, красиво място от Родопите!
Янчо Терзиев на мъжката стена в Пампорово.
Моя милост на съшата писта.
При връщането към Цигов чарк по-смелите минаха по стръмна туристическа пътека с Кокера, а аз прекарах останалите по обиколния път, но там трябваше да минаваме по пътечки от по една педя, тъй като пътя се бе срутил в реката. Не съм сигурен, че ги облекчих по този начин.
Търсихме през цялото време по-дивите места за предвижване, но това отнемаше време. Така връщането от Пампорово до Цигов чарк ни отне точно 8 часа за 185 км, но пък имаше много препятствия. Този последен преход изцеди до край силите на по-нетренираните австрийци, а разминавайки се с един камион пълен с трупи, той се наклони толкова към мен, че от другата страна гумите му се отлепили половин метър от земята.
Гостите бяха стресирани и казаха как виждали камиона върху мене, ама който го пази господ ... Красиви са Родопите и гостите го оцениха за втори път. Казаха, че такава универсална планина за пръв път виждат. Ем красива, ем ако искаш екстрийм да го намериш на един ..... (интересно, че и в Австрия го има този израз!) до хотела.
Едно от любимите ми места за снимки! Жалко, че не беше достатъчно ясно, но пак е величествено!
И няма нищо по-хубаво от това, когато гости от чужбина на тръгване кажат, че пак ще дойдат, тъй като тук им е харесало невероятно, особено от страните, където са величествените Алпи.
! 
След 2-3 години, мисля да е моя. Страхотна машина
Коментар