Разкази от България

[Валери Недялков]

Здравейте колеги!

В тази тема ще се опитам да събера пътеписи от нашата прекрасна страна.


До и около село Бов...епизод III

До и около село Бов...епизод I

Радецки и изгубения град...

Български мегалити - част 1-ва "Сакар"

Български мегалити - част 1-ва "Сакар" - продължение...

Български мегалити - част 2-ра "Странджа и Средна гора"

Код червено - Белмекен

Трещеник - просто курорт или мост към отминали времена...

Връх Алексица - същинска Средна гора

Тайнствената Беласица

Трифон зарезан на Конгур

Джулай морнинг 2011

Джулая на къмпинг Шабла - 2016

Джулая на къмпинг Шабла - 2017

Джулая на къмпинг Шабла - 2018

Джулая на къмпинг Шабла - 2018 - продължение.

Една разходка до Аневското кале(Копсис)

Една разходка до Аневското кале - част 2

България през обектива...

Епопея на забравените

Новогодишно скитане 2022

Слънце,крави и пъстърва.

Година по-късно - отново в Родопите...

Копривщица 2024

[Валери Недялков]

Година по-късно - отново в Родопите...

Този пътепис е продължение на пътеписа от 2020 година - Слънце,крави и пъстърва.

Годината е 2021. Отново е септември и двамата със съпругата ми Ина замисляме поредното скитане по случай годишнината от запознанството ни.
Годините не са много - само 38 , но пък ги изживяхме на един дъх. С обич,разбирателство и най-вече заедно и в добро и в лошо.
Затова не пропускаме този празник.
Тази година решихме да повториме Родопите.

От тук нататък по традиция разказа е на Ина,която нахвърля пътеписа още докато аз карам.

[Валери Недялков]

Морските спомени избледняха бързо, жегите се изпариха с навлизането на септември, захладня отведнъж, и вятъра ни накара да преровим гардеробите за якета и жилетки.
Но все още ни се пътува и не искаме да зазимим мечтите. Вечер, на чаша вино обсъждаме посоки и обекти. Тегли ни към Стара Планина, но накрая се спираме на Родопите.

Петък .

Трябваше да потеглим в петъчната прохладна утрин, но микровълновата ни спретва номер. Два часа по-късно товарим багажа и палим джипа към Перпера.
Китен хотелски комплекс с много зеленина, спа, външен басейн и самостоятелни бунгала край Арда.





Отсреща се вижда Попмартиновата пещера, известна още и като "Арката" в защитен район село Орешари.











Пристигаме към 16ч и сме раздвоени, да се топнем ли в басейна или да се разходим преди вечеря.
Решаваме да разгледаме скалната гробница Кара ин, която се намира на изток от Кърджали в масива Ак кая /бялата скала/ близо до село Пчелари.
Представлява издълбана в ерозирали вулканични скали пещера, която се е затваряла с каменна плоча.
Според учени датира от ранножелязната епоха и е била използвана от траките. Входът има формата на трапец, а камерата е куполовидна.
GPS-а ни води по черен път, който минава покрай слънчогледови ниви.











Тук трябва да има отбивка за гробницата отсреща, но такава не откриваме.
Връщаме се назад и хващаме пътечка, обрасла с тръни и драки, където Вальо прежалва новата си тениска.
Драките ни дерат отвсякъде, но накрая достигаме бетонни стъпала, които ни водят към Гробницата.
Слънцето пробива облаците точно навреме, за да разгледаме и снимаме.
Гигантски каменни гъби, зловещи надупчени зеленикави барбарони, улеи и издълбана утроба са наградата ни за деня.













Слизаме обратно и дори откриваме ръждясала табелчица с надпис Скални гробници.
Както някой беше писал за обекта: Добре е да имате време за търсене,стари дрехи с дълги ръкави и крачоли и мачете под ръка.
Накрая успяваме да открием пътека между слънчогледите, която ни извежда на пътя.
Едно лениво овчарско куче се мотае пред нас, и накрая виждаме стадото, а другаря му се е настанил в бала слама, и ни наблюдава с безразличие.
Прибираме се в бунгалото за поредната странна сирена.
Обясняват ни, че я задействат, когато изпускат водата от язовир Студен кладенец, за да предупредят за приливна вълна.
Бърз душ, и следва вкусна вечеря. Подлютено пиле в сос Пири-пири, уникално местно вино на собственика на комплекса и шведска торта за десерт.
За Лека нощ слушаме концерта на щурците!

[Валери Недялков]

Събота.

Закуска, кафе, и е време да открием скалния комплекс Чит кая.
Пак ни забавя непредвиден проблем, този път с алармата на колата, която забива и се налага Вальо да разкачи акомулатора, за да спре.
По някое време проработва и хващаме пътя.
Следваме серпентините през хълмистия пейзаж, а встрани от пътя нивите греят златно-ожънати или загърнати в топло кафяво от късната оран.
През селцата намаляваме защото: Стадо пуйки достолепно пресичат шосето, обсъждайки ни шумно, стадо крави се разхождат покрай и на пътя,
а често някоя разгневена кокошка се спуска с кудкудякане пред джипа.
След село Широко поле караме по каменист черен път, после продължаваме пеш.
Въженият мост, който е единственият достъп до село Лисиците и е изграден в най-тясната част на язовир Студен кладенец явно е станал хита на деня.
Коли от цяла България са окупирали всички отбивки, а по пътя към моста можеш да чуеш всякакви наречия и диалекти.
Разминаването по мостчето понякога е изпитание, тъй като се усеща наднорменото тегло след Ковид изолацията.
В краищата на моста малобройните жители на село Лисиците предлагат на тълпите туристи домашно произведени боб, домати, мед, сирене, чай.









Районът е изключително красив, по тучното дъно в края на язовира пасат стада, птиците са превзели водата, а над нас се извисяват скалите на крепостта Моняк,
която посетихме миналия септември.









Преминаваме през селото, махала Соколско и продължаваме по животинска пътека, която ни води нагоре.





Чит кая /в превод зидана скала/ е каменно светилище, което се състои от около 50 скални трапецовидни и обли ниши, издълбани в скалите над село Лисиците.
В района има и доста причудливи каменни образувания, ние открихме: жаба, извънземно, човешко лице и дори чичо Пешо с каскета.
Маркировка никъде не видяхме. Точно под Чит кая срещаме бабичка, която говори по телефона и се оплаква, че не знае къде се намира.
Вальо я осведомява, че стои точно под Чит кая и тя радостно изгуква: "Намерих го!" После решава, че ще се връща за да намери "групата", което малко ни озадачава.
Пожелаваме ѝ успех, а ние продължаваме да обхождаме скалите.



















Успявам попътно да набера и бяло-цъфнала планинска чубрица за боб по родопски, а Вальо ми се присмива, че гладна няма да остана.
После съзираме пясъчни пирамиди на склона отсреща.





Промъкваме се през драките, като се правим на козички и се натъкваме на каменни стени и разровена кръгла основа, може би на куполна гробница.





Явно траките са имали и други сгради наоколо. Снимаме пирамидите и се връщаме по преплитащите се пътечки към селото.





На моста ни очакват още прииждащи туристи, а колите са се утроили. Привършваме ресурсите вода и тоник, така че спираме на Ефбет кафе в село Мъдрец,
където пазарувам животоспасяваща бира Ефес и студена минерална вода. Спираме в село Рудина.
Тук има в съседство джамия и църква. Църквата е съвсем срутена, но християните ( а може би и мюсюлманите от селото) явно скоро са успели да възстановят поне камбанарията,
която да ги възвестява за светлите празници.



Комплекс Перпера е препълнен, събота е все пак. Малко ни липсва спокойствието и уединението на петъчната вечер.
След кратка почивка се качваме в ресторанта, където се отдаваме на гастрономически изкушения, придружени с бутилка мавруд от изба Сербест.
Празнуваме годишнина от запознанството ни. Десерта е кокосов сладолед, сервиран в черупки от кокосов орех и поръсен с препечени кафеени зърна. Тази нощ няма да се топлим с климатик.
Виното ни омая с чаромат и сила.

[Валери Недялков]

Неделя.

Слънцето сипе щедри лъчи през прозореца и ни вика да се насладим на последния почивен ден.
За начало спираме на Кован кая/дупчена скала/ за снимки.





Минаваме през село, където изчакваме няколко овце, а беззъб дядо, който ги съпровожда, ни маха щастливо и сияе в усмивка.
След кратко съвещание хващаме горската магистрала за Маджарово, която се вие покрай Арда.









Срещаме две софийски коли, за които пътя явно ще бъде изпитание, но те все още не го подозират.

Пътя ни извежда в Маджарово, а после снимаме меандрите на Арда.



Малкия меандър:



Вдигам поглед и виждам ято белоглави лешояди да кръжат над нас.






Голямия меандър:







Изжаднели, установяваме, че тоника и кока колата са останали в бунгалото.
Така че спираме пред ламаринено магазинче в Бориславци за презареждане с напитки.
Продавачката се опитва да ни съблазни да посетим техния музей с минерали, а после отплесва в спомени:
Тази Арда нишо не е, да знаете каква река беше преди!
Извиняваме се, че път ни чака и се спасяваме. Караме си из селцата, слушаме музика и сме щастливи.
Не ползвахме спа и басейн, а бродихме из драките, друсахме се оф-роуд по черни пътища, снимахме белоглави лешояди и попихме красотата на Родопите.

[Валери Недялков]

Измина доста време от последния пътепис от България.
Поскитахме из Европа, но накрая ни се прииска да поскитаме и из родните планини и полета.
Та годишнината от сватбата ни решихме да е в Копривщица.
И уцелихме 6-ца от тотото - града беше празен и направихме снимки, каквито не сме и сънували.
Без тълпи от туристи. На практика си бяхме сами в музеите.

Копривщица 2024.

[Валери Недялков]

На 11-ти май (тогава е датата на годишнината) , тази година в събота, се отправихме аз, Ина и сина ни Тони към Копривщица.
Пътуването по подбалканския път мина бързо и без нищо особено.
В София беше облачно и преваля, но в Копривщица беше слънчево, макар и малко хладно за сезона.

Бяхме си ангажирали стаи в къща за гости "Бащина стряха."
Къщата се оказа стара и с много приятен интериор.

[Валери Недялков]

Разговорихме се с домакинята, тя ни препоръча ресторант и излязохме на разходка.
Съвсем близо до къщата ни беше първия музей - Лютовата къща.

Бяхме гладни, но времето беше напреднало и затова решихме да запонем с първия музей.
Купихме комбинирани билети за 6-те музея (важат 24 часа) и потънахме в разкоша на Лютовата къща.

















Когато влизахме в музея, от там излезе група французи.
Очевидно бяха сериозно впечатлени, защото се разнасяха възклицания "Оля, ля" и така нататък.

[Валери Недялков]

След неуспешен опит да хапнеме нещо в Чучура, прелетяхме до Старата круша,
след което се прибрахме за следобеден сън.

Вече по смрачаване потеглихме за празненството.
В крушата беше почти празно и получихме цялото внимание на домакините.
Какво му трябва повече на човек?





Копривщица в момента е доста разкопана и слабо осветена, което ни накара да зарежеме мераците за вечерна разходка.

[Валери Недялков]

Неделя - 12 май.

За днес имаме 5 музея от комбинирания билет и 1 частен - Горно Ослековата къща.

Деня започва с пресни закуски и кафена центъра на градчето.
След това се насочваме към моста на първата пушка.
Нарича се така, защото тук е гръмнала първата пушка на Априлското въстание.

[Валери Недялков]

Калдъръмените улички ни водят към къщата на Тодор Каблешков.









Ето я и нея. Поредната Копривщенска красавица - къщата на Тодор Каблешков.

[Валери Недялков]

Влизаме в огромния, прохладен двор.





И този музей е празен. Сами сме и може да се насладим на архитектурата и обзавеждането на къщата, както и да прочетем на спокойствие
материалите за живота и делото на Тодор Каблешков.

[Валери Недялков]

Следва къщата на Димчо Дебелянов.
До нея може да се стигне по много начини, но ние избирам пътя през църквата.

[Валери Недялков]

Къщата на Димчо Дебелянов.







Това е статуята на майката на поета.

[Валери Недялков]