Tweet
Моите Родопи – 4.
Родопите са големи и различни и трябват години да ги изучиш, опознаеш.
Имах късмет и щастие да се познавам с Николай Хайтов. Писах му по повод идването на Васил Левски в нашия край. Хайтов знаеше, че Апостолът е ходил до Карнобат. Аз пък, имах дядо Киряк, роден в 1850 година, умря в 1958-ма! Този ми дядо – гайдаржия-изпълнител и майстор на гайди, беше с много фина нервна система. Иначе казано шубелия. Като почнат през декември да колят прасетата, дядо изчезваше в Балкана да прави заготовки от дрянови пръти за гайди и кавали и така си пестеше нервите. И доживя до 108!
Та, поканили дядо ми “хаймани” от село да изпроводят дякона от Оризаре до Еркеч – славното Козичено. Него такива работи много го изнервяли, и се “покрил” в гората за дрян…
Виждахме се няколко пъти с Хайтов при “Водопада” в Бачково. Един път – съвсем случайно в Момчиловци. Там беше с местния поп Канев, чиято “История на Момчиловци” (600 страници!) големият родопчанин редактираше.
То само от “Дивите разкази” и “Шумки от габър” получаваш идеи за маршрути, а от Хайтов живия – многократно повече. Той ми подхвърли идеята да проследя река Арда от границата с Гърция при село Арда, до Момчиловград след язовира.
Маршрутът е доста известен и, даже, банален, но бистрата вода, Агушевите конаци(жалки. Много жалкисега), пещерата Ухловица, до която два очукани джипа по изровен път без завои, а назад-напред, извозват нагоре посетителите, които по стръмни стълби предпочитат слизането пред изкачването.
Купуваме си билети, а приятелят ми Христо пое нагоре от пещерата по стълбите. Гонела го е носталгията по местата,където е пасъл овцИте и решил да се разходи…Чакаме час, още толкава – никаква следа. Телефонът изключен. Тогава пещернякът вдигна на крак спасителната планинска служба и останах изненадан от нейната активност и съпричастност!
Като се върна – ни лук ял, ни лук мирисал – “героят”, го лишихме от чаша кафе с “Михалковска газирана” – любимата в този край. Той пък, да се откупи, ни купи (тафтология) по едно кило истински смилянски боб! От своя съученичка от смолянската гимназия на местното пазарче.
Хайтов, като разбра, че не ме влекат непременно чукари и зъбери, пита ходил ли съм от Широка Лъка през Доспат до Места.
Направих този хубав преход няколко пъти. По-ниската планина, хубавите единични ели след окосените ливади, чешмите с пейки край шосето, където (ако си без жена си) можеш да си нарежеш на тъ-ъ-ъ-нко хубава сланинка (Хубави ножове само бразилските “Трамонтина” от партера на “Халите”) и да си изстудиш бирата.
Първият ми преход беше трагичен. Няколко пъти лепих гуми и псувах плановата икономика, която не планираше автомобилни гуми за българските инженери и техните Жигулки. Скръбна картина!
Един французин, с когото имах контакти в Нефтохима ми каза: -Вие сте щастливи хора, сеньор Тодоров! –Що бе, мосю Карно? (За друг един мосю Карно отделно!)
-Ами защото не знаете КАК! може да се живее…
Аз и без него подозирах, че има някакъв по-хубав живот, но: признато кадърен инженер, проектант, конструктор, изобретател и рационализатор – 250 лева! Върти – сучи – дупето ти все отзад. Там пише 250!
И попаднах на един разказ на големия Шукшин. В затънтен колхоз в Сибир един бригадир има да получава 250 (точно като мен) рубли премия. Жена му ги е натаманила до копейка: покривът на кравата, за него –шуба, за себе си – кофточка, за детето – валенки. Но не ги дават. Години наред.
И – съобщение по радиоточката: дават ГИ!
Бригадирът с Газката, в буря, виелица и вълци потегля в стоте километра само нататък! На разсъмване пристига. Жена му, цяла нощ не мигнала, чака на вратата:
-Дадоха ли ги?
-Да!
-Къде са?
-Ето ги! и слага на масата малко дървено сандъче.
-Тука ли са, отвори. Отваря…
-Какво е това,бе идиот?
-Микроскоп! твърдо обяснява бригадирът…
-Ама, кравата, шубатата, валенките?...
-Жена, наживем мы снова все это. Но наоколо на 100 километра никой няма микроскоп. От дете си мечтая да го имам. Плюй тука на стъкълцето и глей какво шава там…
И замечтах си тогава от позицията на моите 250 да имам някога своя стая (офис тогава беше само стаята на камериерките в хотела!) с компютър, йоника свързана с него, хубави фотоапарати, холандски бои и четки, перо Редис за калиграфия, разни “музики”, дърводелски струг за гаванки, грънчарско колело(от глина ваяте форми. Шарите ги. От дърво – целите собствената изява на материала – фладера, направление на рисунъка..)…прилична кола-не-жигула, и някой лев в джоба та, като ми свирне някой – надувам гумите и –хайде на кафе на “Водопада”, “Бялата къща” на Пампорово, в Одрин… Клагенфурт…
Е, дочаках и това време и някакви достатъчни възможности да си позволявам такива откачености.
Нарекох всичко това “Моят микроскоп”.
Открехнах поне 5-6 приятели, залепени за телевизора и кафето ръж- леблебия, да си направят свой микроскоп. Имам им благодарностите.
На вас сега ви е лесно. Правиш фирма, пишеш фактури – превеждат ти пари! Микро-теле-скопите – ей ги! Плюс оффроуди!
Мен питате ли ме?
Реката Арда от Рудозем до Кърджали изучих принудително като бях в Момчиловци и се сринаха пътищата за Чепеларе, за Кърджали прекият – “царски”. Пътувах все покрай Арда – бушуваща и преливаща. После в Кърджали на язовира на плаващите ресторанти чак се успокоих от преживяното…Там е закотвен и пътническият кораб “Емона”, с който съм пътувал много в ученическите години. А за да го докарат тук от морето, е била поръчана в Швеция специална платформа, прокарани пътища …
Реката край Дьовлен, влачеща дърве и хора от “Диви разкази” ми се видеше измислена.
Исках да изпратя на приятел от Англия разказа “Мъжки времена”. Превежда ли се такава стихия, та даже и на руски? На английски – не си помисляйте? И намерих в едно наше списание превод? “Hi-Men Stuff”!!
Отивам в Девин. Има я реката! Пълноводна! Студена и бистра през август. Не се издържа с потопени крака повече от две минути! Въча.
Втората полза – в жалка бакалия в квартала Настан – имаше –О! небеса! – Овче сирене! Обръщаме всички джобове и вземаме цяла!! тенекия.
Това става във времето на развития социализъм, когато в Бургас имаше само салам “София”, известен като “Кучешка радост”а в София – салам “Бургас”. Шпеков!
Минералната вода “Девин” я нямаше. (Нямало е и толкава хора около кафенето “Кристал”) В този край на утаечни скали – пясъчник, варовик е невъзможна хубава пивка вода. Изкарали са я от дълбокото чрез сондажи. Опорните сондажи на геоложки проучвания се натъкваха понякога на дълбочинни водоносни хоризонти, откъдето бликваше, или изпомпваше хубава вода. На Златни пясъци вместо нефт бликва топла вода за радост на англичани и цигани. Естествено извиращите топли води са били известни на римляните и около всичките тях и имало построени терми,бани…места на разврата…Сега и полетата на Русия и Унгария има извадена от дълбоко “минерална”, а по-точно трапезна, слабоминерализирана, вода.
Като пътувате и се оглеждате край пътя, обезателно се интересувате от геоложкия строеж на района. Край Момчиловци скалите са предимно метаморфни. Утаечни скали, премачкани и попретоплени , това са метаморфните. Ако варовик е попаднал в зона на повишено земно налягане с годините става…мрамор. Интересно е, затова с едно око гледаш стратиграфията на района. (По-подробно и много по-интересно – в ранните разкази на Дончо Цончев).
Пътувам с блондинка от Ичера за Сините камъни и й соча край пътя изящна синклинала от пясъчник. Напуканата вече скала е като грижливо наредени камъни.
-Гледай, казвам, изедниците – турци кака са карали раята на ангария 500 години да ги реди!...
-Изверги!, съгласява се представителката на светлите прически…
А край Мандренското езеро има кариера от плиоценски пясъци. Третична история, пардон – геология. Заоблени с различна едрина камъни и пясък от чист кварц! Наблизо кварц няма. Значи във водния басейн на това място (още в турскоJ) кварцът е довлечен от 150 километра…от сливенския Балкан. (Един хегемон от кариерата ми обяснява как тука е било някога море. Но отда-а-авна! Още в турско!)
В Наречен съм на почивка. Идва следобед нов съсед по стая. Опознаваме се в бирарията до реката.
-Какво работиш?, питам.
-Язе съм кариерист!
-Как така, питам – кариерист? (Макар че ми е ясна работата.)
-Ами, вадим песък от кариерата до околовръстното…
Като разбра че на телевизора във фоайето няма канал “7” си дигна чукалата. Сериалът му!..
Пред стара триетажна сграда в Наречен, “Хотел” от 1932, година седи жена на възраст. Питам:
-Другарко, кога ще отвори мекичарницата?
-Каква съм ти другарка на тебе, комунист такъв! Национализирахте ни хотела, ползвахте го 50 години! Изедници! Дядо ми с кръв о пот го е правил…
Аз, пък в първите два-три дни бях наясно с географията и историята на района от местния обущар, добър разказвач. Вземам мекици и айран за двама, водя я до пейката и беседваме:
-Знаеш ли, казвам, какво правят тука ония с черния джип? – соча колите на паркинга.
-Тези престъпници ли, бе! От гъбената мафия?
-А ония двамата от Мерседеса?
-Тези – от дървената мафия изпосякоха гората. Право дърво не остана!
-Знаете ли, защо са тука?- питам. А любопитни зяпачи ни наобиколиха. -Ще купуват съсипания до зидарията хотел на “Балкантурист”.За жълти стотинки, както казва Волен Сидеров. С малко ремонт – придобиват “законно” хубавата сграда. Минават години. Хотелът – превратности български – е бил след години национализирван. След още години - отново реституиран. И пред него седи стара жена и реди:
-Знаеш ли ти бе, комунист проклет! С колко кръв и пот го е правил този хотел дядо ми?...
Сред публиката – гръмогласен смях! Госпожата запокити мекиците и изчезна…Голям съм Гад!
Такава една геология, история, география родопска.
Родопите са големи и различни и трябват години да ги изучиш, опознаеш.
Имах късмет и щастие да се познавам с Николай Хайтов. Писах му по повод идването на Васил Левски в нашия край. Хайтов знаеше, че Апостолът е ходил до Карнобат. Аз пък, имах дядо Киряк, роден в 1850 година, умря в 1958-ма! Този ми дядо – гайдаржия-изпълнител и майстор на гайди, беше с много фина нервна система. Иначе казано шубелия. Като почнат през декември да колят прасетата, дядо изчезваше в Балкана да прави заготовки от дрянови пръти за гайди и кавали и така си пестеше нервите. И доживя до 108!
Та, поканили дядо ми “хаймани” от село да изпроводят дякона от Оризаре до Еркеч – славното Козичено. Него такива работи много го изнервяли, и се “покрил” в гората за дрян…
Виждахме се няколко пъти с Хайтов при “Водопада” в Бачково. Един път – съвсем случайно в Момчиловци. Там беше с местния поп Канев, чиято “История на Момчиловци” (600 страници!) големият родопчанин редактираше.
То само от “Дивите разкази” и “Шумки от габър” получаваш идеи за маршрути, а от Хайтов живия – многократно повече. Той ми подхвърли идеята да проследя река Арда от границата с Гърция при село Арда, до Момчиловград след язовира.
Маршрутът е доста известен и, даже, банален, но бистрата вода, Агушевите конаци(жалки. Много жалкисега), пещерата Ухловица, до която два очукани джипа по изровен път без завои, а назад-напред, извозват нагоре посетителите, които по стръмни стълби предпочитат слизането пред изкачването.
Купуваме си билети, а приятелят ми Христо пое нагоре от пещерата по стълбите. Гонела го е носталгията по местата,където е пасъл овцИте и решил да се разходи…Чакаме час, още толкава – никаква следа. Телефонът изключен. Тогава пещернякът вдигна на крак спасителната планинска служба и останах изненадан от нейната активност и съпричастност!
Като се върна – ни лук ял, ни лук мирисал – “героят”, го лишихме от чаша кафе с “Михалковска газирана” – любимата в този край. Той пък, да се откупи, ни купи (тафтология) по едно кило истински смилянски боб! От своя съученичка от смолянската гимназия на местното пазарче.
Хайтов, като разбра, че не ме влекат непременно чукари и зъбери, пита ходил ли съм от Широка Лъка през Доспат до Места.
Направих този хубав преход няколко пъти. По-ниската планина, хубавите единични ели след окосените ливади, чешмите с пейки край шосето, където (ако си без жена си) можеш да си нарежеш на тъ-ъ-ъ-нко хубава сланинка (Хубави ножове само бразилските “Трамонтина” от партера на “Халите”) и да си изстудиш бирата.
Първият ми преход беше трагичен. Няколко пъти лепих гуми и псувах плановата икономика, която не планираше автомобилни гуми за българските инженери и техните Жигулки. Скръбна картина!
Един французин, с когото имах контакти в Нефтохима ми каза: -Вие сте щастливи хора, сеньор Тодоров! –Що бе, мосю Карно? (За друг един мосю Карно отделно!)
-Ами защото не знаете КАК! може да се живее…
Аз и без него подозирах, че има някакъв по-хубав живот, но: признато кадърен инженер, проектант, конструктор, изобретател и рационализатор – 250 лева! Върти – сучи – дупето ти все отзад. Там пише 250!
И попаднах на един разказ на големия Шукшин. В затънтен колхоз в Сибир един бригадир има да получава 250 (точно като мен) рубли премия. Жена му ги е натаманила до копейка: покривът на кравата, за него –шуба, за себе си – кофточка, за детето – валенки. Но не ги дават. Години наред.
И – съобщение по радиоточката: дават ГИ!
Бригадирът с Газката, в буря, виелица и вълци потегля в стоте километра само нататък! На разсъмване пристига. Жена му, цяла нощ не мигнала, чака на вратата:
-Дадоха ли ги?
-Да!
-Къде са?
-Ето ги! и слага на масата малко дървено сандъче.
-Тука ли са, отвори. Отваря…
-Какво е това,бе идиот?
-Микроскоп! твърдо обяснява бригадирът…
-Ама, кравата, шубатата, валенките?...
-Жена, наживем мы снова все это. Но наоколо на 100 километра никой няма микроскоп. От дете си мечтая да го имам. Плюй тука на стъкълцето и глей какво шава там…
И замечтах си тогава от позицията на моите 250 да имам някога своя стая (офис тогава беше само стаята на камериерките в хотела!) с компютър, йоника свързана с него, хубави фотоапарати, холандски бои и четки, перо Редис за калиграфия, разни “музики”, дърводелски струг за гаванки, грънчарско колело(от глина ваяте форми. Шарите ги. От дърво – целите собствената изява на материала – фладера, направление на рисунъка..)…прилична кола-не-жигула, и някой лев в джоба та, като ми свирне някой – надувам гумите и –хайде на кафе на “Водопада”, “Бялата къща” на Пампорово, в Одрин… Клагенфурт…
Е, дочаках и това време и някакви достатъчни възможности да си позволявам такива откачености.
Нарекох всичко това “Моят микроскоп”.
Открехнах поне 5-6 приятели, залепени за телевизора и кафето ръж- леблебия, да си направят свой микроскоп. Имам им благодарностите.
На вас сега ви е лесно. Правиш фирма, пишеш фактури – превеждат ти пари! Микро-теле-скопите – ей ги! Плюс оффроуди!
Мен питате ли ме?
Реката Арда от Рудозем до Кърджали изучих принудително като бях в Момчиловци и се сринаха пътищата за Чепеларе, за Кърджали прекият – “царски”. Пътувах все покрай Арда – бушуваща и преливаща. После в Кърджали на язовира на плаващите ресторанти чак се успокоих от преживяното…Там е закотвен и пътническият кораб “Емона”, с който съм пътувал много в ученическите години. А за да го докарат тук от морето, е била поръчана в Швеция специална платформа, прокарани пътища …
Реката край Дьовлен, влачеща дърве и хора от “Диви разкази” ми се видеше измислена.
Исках да изпратя на приятел от Англия разказа “Мъжки времена”. Превежда ли се такава стихия, та даже и на руски? На английски – не си помисляйте? И намерих в едно наше списание превод? “Hi-Men Stuff”!!
Отивам в Девин. Има я реката! Пълноводна! Студена и бистра през август. Не се издържа с потопени крака повече от две минути! Въча.
Втората полза – в жалка бакалия в квартала Настан – имаше –О! небеса! – Овче сирене! Обръщаме всички джобове и вземаме цяла!! тенекия.
Това става във времето на развития социализъм, когато в Бургас имаше само салам “София”, известен като “Кучешка радост”а в София – салам “Бургас”. Шпеков!
Минералната вода “Девин” я нямаше. (Нямало е и толкава хора около кафенето “Кристал”) В този край на утаечни скали – пясъчник, варовик е невъзможна хубава пивка вода. Изкарали са я от дълбокото чрез сондажи. Опорните сондажи на геоложки проучвания се натъкваха понякога на дълбочинни водоносни хоризонти, откъдето бликваше, или изпомпваше хубава вода. На Златни пясъци вместо нефт бликва топла вода за радост на англичани и цигани. Естествено извиращите топли води са били известни на римляните и около всичките тях и имало построени терми,бани…места на разврата…Сега и полетата на Русия и Унгария има извадена от дълбоко “минерална”, а по-точно трапезна, слабоминерализирана, вода.
Като пътувате и се оглеждате край пътя, обезателно се интересувате от геоложкия строеж на района. Край Момчиловци скалите са предимно метаморфни. Утаечни скали, премачкани и попретоплени , това са метаморфните. Ако варовик е попаднал в зона на повишено земно налягане с годините става…мрамор. Интересно е, затова с едно око гледаш стратиграфията на района. (По-подробно и много по-интересно – в ранните разкази на Дончо Цончев).
Пътувам с блондинка от Ичера за Сините камъни и й соча край пътя изящна синклинала от пясъчник. Напуканата вече скала е като грижливо наредени камъни.
-Гледай, казвам, изедниците – турци кака са карали раята на ангария 500 години да ги реди!...
-Изверги!, съгласява се представителката на светлите прически…
А край Мандренското езеро има кариера от плиоценски пясъци. Третична история, пардон – геология. Заоблени с различна едрина камъни и пясък от чист кварц! Наблизо кварц няма. Значи във водния басейн на това място (още в турскоJ) кварцът е довлечен от 150 километра…от сливенския Балкан. (Един хегемон от кариерата ми обяснява как тука е било някога море. Но отда-а-авна! Още в турско!)
В Наречен съм на почивка. Идва следобед нов съсед по стая. Опознаваме се в бирарията до реката.
-Какво работиш?, питам.
-Язе съм кариерист!
-Как така, питам – кариерист? (Макар че ми е ясна работата.)
-Ами, вадим песък от кариерата до околовръстното…
Като разбра че на телевизора във фоайето няма канал “7” си дигна чукалата. Сериалът му!..
Пред стара триетажна сграда в Наречен, “Хотел” от 1932, година седи жена на възраст. Питам:
-Другарко, кога ще отвори мекичарницата?
-Каква съм ти другарка на тебе, комунист такъв! Национализирахте ни хотела, ползвахте го 50 години! Изедници! Дядо ми с кръв о пот го е правил…
Аз, пък в първите два-три дни бях наясно с географията и историята на района от местния обущар, добър разказвач. Вземам мекици и айран за двама, водя я до пейката и беседваме:
-Знаеш ли, казвам, какво правят тука ония с черния джип? – соча колите на паркинга.
-Тези престъпници ли, бе! От гъбената мафия?
-А ония двамата от Мерседеса?
-Тези – от дървената мафия изпосякоха гората. Право дърво не остана!
-Знаете ли, защо са тука?- питам. А любопитни зяпачи ни наобиколиха. -Ще купуват съсипания до зидарията хотел на “Балкантурист”.За жълти стотинки, както казва Волен Сидеров. С малко ремонт – придобиват “законно” хубавата сграда. Минават години. Хотелът – превратности български – е бил след години национализирван. След още години - отново реституиран. И пред него седи стара жена и реди:
-Знаеш ли ти бе, комунист проклет! С колко кръв и пот го е правил този хотел дядо ми?...
Сред публиката – гръмогласен смях! Госпожата запокити мекиците и изчезна…Голям съм Гад!
Такава една геология, история, география родопска.
Коментар