Tweet
Моите Родопи -3.
Къде наблизо от Момчиловци се ходи.
1. Хижа Момчил Юнак. Пътят е окончателно изровен. Момчиловската оперена кметица сега е кмет на Смолян и няма кой да сипе малко асфалт в ямите. Половината път изминавам пеша. Само с фотоапарат и нож. Кошница не нося и, разбирате, наоколо пълно с гъби! Правя отвор в намерената край пътя (толкова е лесно да намериш!) пластмасова бутилка и ето ти “кошница”. На хижата ми ги пържат и пекат – според вида им. Сядаме на терасата с изглед към езерото долу и – лебо мое да бел, ама да е мек…Бирата – студена!
Гледам народа на съседните маси. Повечето дошли с жените и децата си. Има, обаче –безпогрешно ги подушвам – такива като Иван. Дошли без децата си и без жените. Ама с жени!
Наоколо само джипове. С кола не е възможно.
Берат се малини, боровинки. С моите примитивни такъми успяхме с две дечица да уловим три рибки от неизвестна порода. Пускаме ги обратно във водата. В ЕС сме вече!
2. Левочево. Табелата я чета край бензиностанцията под Пампорово, а също на пътя между Соколовци и Устово. Избирам втория път. Приличен асфалт. И джиповете карат по него. Защото извън асфалта само пеш може да отидеш. Стръмнини, долове!
Левочево (що бях решил, че тук живее през лятото поетът Левчев?) е голямо село. Сега със силно затихващи функции, за разлика от Момчиловци. Разсъждавам под сянката в центъра, на халба Каменица, какъв поминък е задържал тука хиляди хора. Защото не може да се правят грамадни къщи, ако няма кой да живее в тях…Къде е сега този поминък? Куцо и сакато хукна да прави менджмънт на бизнеса (производството), а производство няма! Само бизнесуправители. Най-често … на себе си.
Училището – на четири етажа. И пак са учели на две смени. Сега – с малък автобус возят учениците в Смолян на училище!..
3. Славейно. Тази година там честваха някаква годишнина, празника на селото и новия водопровод, който беше дошъл да открива самият Г. Пирински. Местните се гордеят с чудодейният лечебен климат и лечебните камъни наоколо. И още: от селото са се пръкнали 32!! лекари – доктори на науката!
В Странджа, в гъза на географията от село Граматиково са излезли плеяда учени и професори.
От Соколовци край Смолян – генерали, депутати!
На хорото се бяха хванали живеещи тука и дошли на гости славейновци и славейновки. Погледайте снимките да видите какъв породист народ! Особенно девойките! Ще я бъде България! Мис-ки и красавици няма да внасяме!
4.Гела.(с ударение на “А”). Знаете ги мекозаоблените поляни, разхвърляните по тях къщи, за кметицита – бабаит, недопуснала английски туристи, защото посолството им отказало визи на местния ансамбъл. Шосето вече е оправено. Една “великденка” със съпруга си е заграбила всичко каквото може, прихватизирала безогледно…(Ще си спомня името й. Беше зам.министър с Царя. Вие мен със Симеон втори не ме бъркайте! По-голям съм от него с две-три години. Невъзможно е да съм кръстен на него. Той на мене – да!).
Гела е известна с моя състудент от Съюза Пейчо.(името е променено).
Есента на 1953-та пристигаме в Москва и оттам ще ни разпределят кой къде ще учи. Разбира че изпихме на девет глави две бутилки водка (защо сме в Русия?). Лежим на тъмно в общежитието и си приказваме. Стана въпрос (пияни глави!) кой какво е е…ал.
Всички разказаха по нещо измислено. Аз също излъгах за Тинчето. Не бях я и целунал. Като дойде ред на Пейчо, каза” –Аз съм е..ал овца! Само той, май, не излъга!Момчето си е пасяло овцете. Наоколо баири и чукари. Кандидат студентки не се мяркат. Овце - бол.
Да ви кажа за Тинчето. Моя съученичка о “Б” клас на поморийската гимназия където учих.
На поредната сбирка на бивши съученици, вече с деца, някои с внуци, в ресторант “Казиното” в Поморие към полунощ се предложи да разкажем по някой спомен от училище и да си ходим.
Дойде моят ред. Разказвам:
-През март 1953 година умря безсмъртният вожд, баща, учител и прочее, на Човечеството, а – значи – и на нас, Йосиф Сталин.
Постави ни един другар от Околийския Комитет на СНМ да дежурим с Тинчето край бюста на Сталин във фоайето на втория етаж. През рамо - автомат Шпагин. Гледаш идейно в една точка на отсрещната стена . Не мърдаш. “45 минути гледаш, 15 минути – почивка. Отсрещната стена пъстро декорирана с птичета, храсти и гнезда. Тинчето вперила очи в човката, както е разбра после, на едно птиче, а аз гледам към нея:
Бяла колосана комсомолска блузка. Блузката където трябва се издува, където не трябва – не….
След двайсетина минути Тинчето се олюля. Краката й се омекнаха и… тупна на дюшемето.
Нещатна ситуация!
Подпъхвам ръце под рамене-колене , повдигам я и я нося към тоалетната да я свестявам с вода. Тя сочи стаята на секретаря, където на масичката до…дивана имало графин (гарафа) с вода!...Аз я плискам по челото – тя разкопчава бялата комсомолска блузка…
Другаде й е била…температурата….
Сега, след години, като си помисля, тази работа с гарафата на масичката край дивана е била скроена от бялата блузка! Но тогава, освен любовта към ученето и към Сталин ( В СССР питали едно момиченце кого обича най-много майка , или татко? –Сталин! отговорило детето), ни владееше и безпросветна простотия по други теми…
Недочакала да свърша (разказа) от другия край на масата чука с вилица по чинията Тотка Младенова от “А” клас:
-Симеоне, не те е срам! Лъжец!
-Що, бе, Тотке? Всичко си беше, както го разказвам…
-Всички беше така, само че не беше Тинчето, а бях АЗ!
- Лъжкиня! Аз бях! парира Тинчето – вече баба на три внука, но помни!...
Настана една суматоха. Народът се раздели ЗА и Против. Добре че си тръгнахме…
Още един случай от тогава. Урок по физика. “Физичката” – фигуративно доста доста добре изглежда – но като говори, устата й се пълни с пяна, сякаш е пила “Веро”. Затова гледаме през прозорците към морето.
-Преобърната лодка! Извика някой и всички се изсипахме на брега. Сядат осем души в лодка на граничарите и гребат. Далечко е. Навън април. Не е горещо.
След половин час пристигат. Един от девети “Б” поради нещастна любов решил да се дави. Навлязъл към миля навътре. Вълните го преобръщат. Шубе! Едно е сам да искаш да се давиш, друго – морето да го иска. И го намерили хванат яко за борда на лодката а в устата си стискал сух!! …комсомолския билет!!
Какви хора имаше в нашата гимназия!!!
Ще продължа още с Родопите, ако не ви омръзва.
Къде наблизо от Момчиловци се ходи.
1. Хижа Момчил Юнак. Пътят е окончателно изровен. Момчиловската оперена кметица сега е кмет на Смолян и няма кой да сипе малко асфалт в ямите. Половината път изминавам пеша. Само с фотоапарат и нож. Кошница не нося и, разбирате, наоколо пълно с гъби! Правя отвор в намерената край пътя (толкова е лесно да намериш!) пластмасова бутилка и ето ти “кошница”. На хижата ми ги пържат и пекат – според вида им. Сядаме на терасата с изглед към езерото долу и – лебо мое да бел, ама да е мек…Бирата – студена!
Гледам народа на съседните маси. Повечето дошли с жените и децата си. Има, обаче –безпогрешно ги подушвам – такива като Иван. Дошли без децата си и без жените. Ама с жени!
Наоколо само джипове. С кола не е възможно.
Берат се малини, боровинки. С моите примитивни такъми успяхме с две дечица да уловим три рибки от неизвестна порода. Пускаме ги обратно във водата. В ЕС сме вече!
2. Левочево. Табелата я чета край бензиностанцията под Пампорово, а също на пътя между Соколовци и Устово. Избирам втория път. Приличен асфалт. И джиповете карат по него. Защото извън асфалта само пеш може да отидеш. Стръмнини, долове!
Левочево (що бях решил, че тук живее през лятото поетът Левчев?) е голямо село. Сега със силно затихващи функции, за разлика от Момчиловци. Разсъждавам под сянката в центъра, на халба Каменица, какъв поминък е задържал тука хиляди хора. Защото не може да се правят грамадни къщи, ако няма кой да живее в тях…Къде е сега този поминък? Куцо и сакато хукна да прави менджмънт на бизнеса (производството), а производство няма! Само бизнесуправители. Най-често … на себе си.
Училището – на четири етажа. И пак са учели на две смени. Сега – с малък автобус возят учениците в Смолян на училище!..
3. Славейно. Тази година там честваха някаква годишнина, празника на селото и новия водопровод, който беше дошъл да открива самият Г. Пирински. Местните се гордеят с чудодейният лечебен климат и лечебните камъни наоколо. И още: от селото са се пръкнали 32!! лекари – доктори на науката!
В Странджа, в гъза на географията от село Граматиково са излезли плеяда учени и професори.
От Соколовци край Смолян – генерали, депутати!
На хорото се бяха хванали живеещи тука и дошли на гости славейновци и славейновки. Погледайте снимките да видите какъв породист народ! Особенно девойките! Ще я бъде България! Мис-ки и красавици няма да внасяме!
4.Гела.(с ударение на “А”). Знаете ги мекозаоблените поляни, разхвърляните по тях къщи, за кметицита – бабаит, недопуснала английски туристи, защото посолството им отказало визи на местния ансамбъл. Шосето вече е оправено. Една “великденка” със съпруга си е заграбила всичко каквото може, прихватизирала безогледно…(Ще си спомня името й. Беше зам.министър с Царя. Вие мен със Симеон втори не ме бъркайте! По-голям съм от него с две-три години. Невъзможно е да съм кръстен на него. Той на мене – да!).
Гела е известна с моя състудент от Съюза Пейчо.(името е променено).
Есента на 1953-та пристигаме в Москва и оттам ще ни разпределят кой къде ще учи. Разбира че изпихме на девет глави две бутилки водка (защо сме в Русия?). Лежим на тъмно в общежитието и си приказваме. Стана въпрос (пияни глави!) кой какво е е…ал.
Всички разказаха по нещо измислено. Аз също излъгах за Тинчето. Не бях я и целунал. Като дойде ред на Пейчо, каза” –Аз съм е..ал овца! Само той, май, не излъга!Момчето си е пасяло овцете. Наоколо баири и чукари. Кандидат студентки не се мяркат. Овце - бол.
Да ви кажа за Тинчето. Моя съученичка о “Б” клас на поморийската гимназия където учих.
На поредната сбирка на бивши съученици, вече с деца, някои с внуци, в ресторант “Казиното” в Поморие към полунощ се предложи да разкажем по някой спомен от училище и да си ходим.
Дойде моят ред. Разказвам:
-През март 1953 година умря безсмъртният вожд, баща, учител и прочее, на Човечеството, а – значи – и на нас, Йосиф Сталин.
Постави ни един другар от Околийския Комитет на СНМ да дежурим с Тинчето край бюста на Сталин във фоайето на втория етаж. През рамо - автомат Шпагин. Гледаш идейно в една точка на отсрещната стена . Не мърдаш. “45 минути гледаш, 15 минути – почивка. Отсрещната стена пъстро декорирана с птичета, храсти и гнезда. Тинчето вперила очи в човката, както е разбра после, на едно птиче, а аз гледам към нея:
Бяла колосана комсомолска блузка. Блузката където трябва се издува, където не трябва – не….
След двайсетина минути Тинчето се олюля. Краката й се омекнаха и… тупна на дюшемето.
Нещатна ситуация!
Подпъхвам ръце под рамене-колене , повдигам я и я нося към тоалетната да я свестявам с вода. Тя сочи стаята на секретаря, където на масичката до…дивана имало графин (гарафа) с вода!...Аз я плискам по челото – тя разкопчава бялата комсомолска блузка…
Другаде й е била…температурата….
Сега, след години, като си помисля, тази работа с гарафата на масичката край дивана е била скроена от бялата блузка! Но тогава, освен любовта към ученето и към Сталин ( В СССР питали едно момиченце кого обича най-много майка , или татко? –Сталин! отговорило детето), ни владееше и безпросветна простотия по други теми…
Недочакала да свърша (разказа) от другия край на масата чука с вилица по чинията Тотка Младенова от “А” клас:
-Симеоне, не те е срам! Лъжец!
-Що, бе, Тотке? Всичко си беше, както го разказвам…
-Всички беше така, само че не беше Тинчето, а бях АЗ!
- Лъжкиня! Аз бях! парира Тинчето – вече баба на три внука, но помни!...
Настана една суматоха. Народът се раздели ЗА и Против. Добре че си тръгнахме…
Още един случай от тогава. Урок по физика. “Физичката” – фигуративно доста доста добре изглежда – но като говори, устата й се пълни с пяна, сякаш е пила “Веро”. Затова гледаме през прозорците към морето.
-Преобърната лодка! Извика някой и всички се изсипахме на брега. Сядат осем души в лодка на граничарите и гребат. Далечко е. Навън април. Не е горещо.
След половин час пристигат. Един от девети “Б” поради нещастна любов решил да се дави. Навлязъл към миля навътре. Вълните го преобръщат. Шубе! Едно е сам да искаш да се давиш, друго – морето да го иска. И го намерили хванат яко за борда на лодката а в устата си стискал сух!! …комсомолския билет!!
Какви хора имаше в нашата гимназия!!!
Ще продължа още с Родопите, ако не ви омръзва.
Коментар