Tweet
Тъй като не съм вече пишман новобранец, а само новобранец тоест една идея по-зле съм
си позволих да направя един списък с необходимата ЕКИПИРОВКА за ЗИМНАТА ПЛАНИНА. Списъкът е събрал на едно място всичко, което трябва да се вземе или по-точно това което аз мисля, че трябва да се вземе, което леко го компрометира. СПИСЪКЪТ е за ЗИМНИ ТУРИСТИ, а не за АЛПИНИСТИ макар че част от екипировката естествено е една и съща.
Най-вече е писан за аджамии които нямат никаква идея какво може да им свърши работа в зимната планина.
За зимната екипировката ако питате десет различни човека ще получите десет различни мнения и всеки ще твърди, че той е правия. На мен тези неща по-долу ми вършат работа макар и да има лека вероятност да не са най-правилните неща.
Почнах с магазините за втора употреба.
Няколко месеца ходих по веднъж седмично да гледам якетата докато си намеря нещо свястно. Общо взето търсите нещо с мембрана, Горетекс, Ивент, а съвсем грубо може да прецените дали е пълен боклук като гледате циповете. Ако пише на ципа YKK има голяма вероятност да е стока. Това са марка японски ципове които повечето добри фирми ползват. Якетата, новите, които в момента можете да намерите за по 200лв на бг пазара са боклук и с нищо не са по-добри от едно мембранно яке втора употреба, но добре запазено. Хубаво ново яке е 500-600лв и нагоре, до над хилядарка. Аз го купих за десет лева моето. Разглеждате сайтовете за туристическа екипировка, за да имате на представа как изглеждат хард шел-ите и търсите нещо подобно или си купувате ново яке.
Поларите 2бр с които ходих и тях взех от втората употреба и на тях гледах циповете да са УКК. Сега си взех от Декатлона, но старите се оказаха една идея по-стока.
Панталоните ми 2 броя всъщност са шушлякови анцузи от пазара, но задължително с изкуствена подплата флийс, че съхне бързо само от телесната топлина за разлика от памука. Пазят от вятъра и не се мокрят в снега и по нищо не отстъпват от супер дупер туристически панталони. Десет лева бройката.
Гети-обикновени без мемрана, кордурени са тоест много здрави на бг производител.
За бельо ползвам мериносови тениски 2бр с дълъг ръкав, че не се вмирисват със седмици, защото са чиста вълна. Горе зимата няма къде да се изкъпите, а и вълната топли и мокра. За топленето ако са мокри не съм убеден, но са по-добрия избор от найлоновите с които ходих първоначално.Стават обаче и найлонки за по два лева. Предимството им е че като стигна хижата гърбът ми е една идея по-сух за разлика от мериносовата, която сменям веднага след като пристигна в хижата.
За главата нося два броя поларени шапки за по 30лв всяка които са много леки, а топлят добре и една бандитска маска и една шапка с козирка и забрадка за нея ако слънцето е по-силно. Това последното ми е реално лятната шапка. Зимата обаче се гори жестоко. Бройката на шапките за зимата е важна. За шапките може едната от флийс другата от вълна.Не може с една шапка. Като пристигнеш с мокра глава в хижата трябва да сложиш нещо сухо на главата. Главно ходя с бандитската маска, надяната само в горната част на главата. Ходя с нея защото е много тънка и диша добре и главата ти не завира и пази добре от вятъра. Въпреки силния студ по нагорнището главата ти се поти и ти трябва нещо за вятъра. Тънката бандитска маска върши добра работа. Много рядко слагам шапка. При много голям студ, вятър и слизане по надолнище когато не произвеждам толкова много топлина и когато чувствам че въпреки движението ми замръзва мозъка я слагам шапката, иначе само маската и то не цялата, а съм я изхлузил да покрива само горната част на главата и ушите , стои ми малко като пискюл.Ако задуха я навличам цялата и ставам като банков обирджия.
С ръкавиците е пак същото. Минимум два броя. Имам едни мембранни хубави за над сто лева които обикновено седят в раницата, а ходя с обикновени за 20лв от флийс които дишат по-добре от мембранните и не ми потят ръцете, а и са напълно достатъчни в повечето случаи.
Имат голямо предимство поларените ръкавици БЕЗ мембрана че ако за деня си вкараш пет шест пъти мокрите от снега ръце в тях, то те изсъхват от топлината и ръкавиците пак са сухи, докато при мембранните няколкократното вкарване на мокри ръце в тях и са до там, а няма как да се избегне това да не свалиш ръкавици например за да си вържеш обувка, да разцъкаш гпс....да сипеш вода от дупката в леда на езерото....тоест ръцете щеш не щеш ги мокриш. Мембраната не е направена да пуска вода навън и затова 98% съм с поларените. По-удачни са от тези с мембраната. При много силен вятър има вероятност да загубите ръкавица и без резервен чифт сте жив за оплакване. За няколко минути при минус 30 и ясно време докато снимах без ръкавици ми измръзна кутрето и две седмици ме боля.
Представете си сега че ръцете ви трябват да се катерите, да държите пикел, да държите щека докато газите дълбок сняг... и нямате ръкавици. Тоест трябва ли да ползвате ръцете си и сте до там!
Някои си носят и трети чифт вълнени от тепана вълна. Свидят ми се 60лв за тях, но се каня да си купя.
Чорапите ми в случая зависят от обувките ми Бореал Булнес, които макар и да са зимни с твърда неогъваща се подметка и с цяло парче кожа с добра мембрана и с добра изолация на подметката са за бързи преходи и нямат добра изолация от студа в горната си част. Докато вървите всичко е ок, но спрете ли....затова са двата чифта чорапи от вълна, тоест направил съм им ъпгрейд. Резервни вълнени чорапи.Ходя с мериносови отдолу и бабешки отгоре. Взимам още един резервен чифт и от двата вида. Ако си бях купил по-добре изолирани обувки вероятно щях да ходя с един чифт, но парите бяха двойни, а и тази комбинация от Булнеса и двата чифта не отстъпва по нищо на другата, скъпа обувка и с един чифт.
Аз лично считам, че Бореал Булнес е идеалната зимна обувка за нашите планини, но такава обувка трябва да се носи с два чифта чорапи за изолация .
Отдолу хубави мериносови вълнени чорапи за по 30лв , а отгоре върху тях бабешки вълнени плетени чорапи. Фен съм на вълнените чорапи,но доста хора не споделят това и ходят само с един чифт хубави зимни чорапи. Естествено обувките се мерят с тези чорапи с които ще се носят и горе долу са ми с номер и половина над нормалните обувки, за да ми станат с чорапите. Обувките имат улеи за автоматични котки и са с твърда подметка която според старата школа е задължителна за снежните стръмни склонове където заради твърдостта се зацепва по-добре, но не всички споделят това мнение. За мен лично обувката трябва да не се сгъва като джапанка, защото котките се изхлузват по-лесно в такъв случай и следва прием при свети Петър.
Котките каквито си вземете.Аз ползвам от най-евтините за по 70лв с пластмасови каиши които стават на всяка обувка дори и да няма улеи за автоматични и полуавтоматични котки. Цени от 70 до ...безкрайност в зависимост от качеството и марката.
Щеките са задължителни за зимата. С клипс са по добрия избор, иначе си носете клещи. . Хубавите струват доста, но след като на калпавите щеки от 50лв ми се счупиха перцата докато ходя, видях голям зор защото щеките влизаха целите и въобще не ми помагана докато минавах по онова ръбче над Друшлявица по Баучер и се зарекох да си купя свестни щеки.
Челник с нови батерии, задължително за зимата. То остава и да не вземете.
За очите ски маска и очила. Първо ползвах маска за 20лв, но сега си взех по-хубава която въпреки чес трува десет пъти повече пак се замъглява, но е с фотохромна леща и затъмнява и изсветлява зависимост от светлината. Можете да получите снежна слепота без такава маска или очила, които се ползват по-често защото при нормални условия са по-удачни. Маска в по студено време, буря, вятър, защото иначе е достатъчно един -два пъти да издишаш в нея и се замъглява. Ползвам предимно очилата, които са с трета категория на затъмненост.Ски маската с фотохромната леща варира между 1и 3 в зависимост от светлината.4 категория за нашите планини не ви трябва.
Първия си пикел го направих от подръчни материали. Стара алуминиева тръба от автобус Шкода, а за клюна ползвах едно старо френско ключе с подходяща форма. Накрая го пръснах със сребърна боя и заприлича на купешки. Направих си го още в края 2010 година, но го пробвах едва следващата 2011година когато най-накрая се престраших да направя първото си зимно ходене. После си купих един евтин пикел с който качих Калините, но го подарих на колега, защото макар и с нищо да не отстъпваше на по-марковите изглеждаше доста груб и недодялан и си взех накрая на Гривел (едно Ферари с цвят червен).
Раница на български производител. То има само един такъв и кордурените му раници няма човек който да не потвърди че са най-здравите раници. По-добри са в това отношение от доста западни супер дупер раници дето са два-три пъти по-скъпи. Ходех почти пет години с една единствена 70+10 Вихрен-ка, а едва за миналогодишното Ком Емине си взех по-малка раница 40л че теглото беше важно, но я ползвам и за зимни еднодневни. Трудно се побират обаче в малка раница всички неща за зимата и затова оптималния вариант за раница за зимата за няколко дена по хижите част от които са необитаеми в този сезон е някъде 60+10 л.
Най-важното е човек да се подготви за вероятността че може да се наложи да остане да пренощува насред пътя или заради контузия или заради буря. За тази цел съм си взел хубава пухенка за 500лв. Дебела, а не от онези изгъзици дето можеш да четеш вестник през тях.
Взех си и хубаво аварийно фолио, а не от калпавите дето са по 5лв. Това струва около 40лв и е за многократна употреба. Тези два предмета, пухенката и фолиото влизат в употреба само ако се налага, когато човек спре да ходи. Тогава *печката* вътре в нас угасва и за минута почва едно треперене . Намирате защитено от вятъра място ако няма такова обличате пухенката , пъхате се в фолиото и почвате да се молите и да обещавате като оня габровец за свеща дето щял да пали и която била голяма като мачтата на кораба . Вероятността да оцелеете с тези два предмета се повишава многократно. Пухенката я слагам и когато пристигна в хижата ако хижата е пуста и студена. Два-три полара в неотоплена хижа няма да ви помогнат освен ако не играете цяла нощ казачок.
Има и един куп други неща които се носят..........дано се сетя за всички.
Туристически газов котлон-горе по високите части на планината през зимата водата рядко е, да не кажа никога не е в течно състояние, така че топите сняг и пиете.Без котлонче естествено няма как да го направите.
Средните бутилки с газ от 410мл ще ви стигнат за преход от три дена но само ако топите вода и само стопляте без да варите някоя манджа или няколко чая вода и ще остане газ за още толкова дни, но не рискувайте да я вземете втори път бутилката с газ. Можете да я теглите на електронната везна и ще разберете колко е останало, но винаги е по-добре да тръгнете с резервно количество, а не точно с колкото ви трябва.Веднъж ми свърши газта заради подобен будалнък. Мислех че ми е останала поне половин бутилка, а не проверих и добре че времето се оправи и слязох в ниското, иначе щях да ям сняг или да чупя столове и маси, които после щях да плащам.
Метално канче-моето е 600мл и е от магазин за един лев. В по-малко канче манджата все се разливаше.Докато съм на път дори си съхранявам челника в него сложен в найлонова торбичка по хигиенични причини. Челникът ми е с кабел и ако не е защитен при това тъпкане в раницата може кабела да се пречупи и затова канчето е идеално за целта.
Две малки запалки с камъче, едната изолирана от вода, а другата седи в пластмасовата кутия на газовото котлонче.
Зимата преходите са изтощаващи особено когато се гази дълбок сняг и се налага сам да правите пъртината и често може да се получат мускулни крампи от изтощение и обезводняване и липса на магнезий и затова си носите магнезий на хапчета и пиете вечер преди лягане ако на другия ден ви чака тежък преход. ПИЕНЕТО НА МОМЕНТА НЕ ДЕЙСТВА И ИМА САМО ПЛАЦЕБО ЕФЕКТ. Добре е даже няколко дена по-рано да почнете да приемате допълнително магнезий.
Добра, а дори задължителна идея е да си вземете примерно хидратин алфа от аптеката против обезводняване. Зимата почти винаги си го докарвам защото често излиза повече пот от лятото заради голямото натоварване, а с нея и ценни соли, които снежната а и каквато и да е вода няма как да върнат в тялото и затова солената сланина и тези прахчета които са с най-важните два вида соли(натриев хлорид и калиев хлорид..първото е готварска сол) ще ви помогнат.
Още веднъж, обезводняването е много по-сериозно и има по-голяма вероятност да ви се случи през зимата отколкото през лятото.Поне при мен е така. Почти няма зимен преход да ми се е разминало макар и с леко, а понякога и много сериозно обезводняване. Студения сух въздух направо изсмуква влагата от белия дроб, а и се тръгва с ограничено количество вода, която освен че не стига често и замръзва.
ГПС-а не само е препоръчителен а е абсолютно задължителен. Колкото и да е познато едно място като падне оная ми ти бяла и гъста мъгла или гъст снеговалеж и вятър и губиш представа не само къде си, но и често не знаеш кое е горе и кое е долу. Мисля си че нещо е на 100метра, а се спъвам в него на втората крачка, губи се усещането за разстояние и въобще мамата си джейса става понякога.
Батериите на гпс-а задължително литиеви на Енерджизер, които издържат на минус 40 градуса за разлика от алкалните пък да не говорим за акумулаторните, които са пълен боклук в такова време макар че и тях съм ползвал. Мислех си че алкалните и те държат докато на минус тридесет не ми спря и гпс-а и фотоапарата. Освен това литиевите имат два до три четири пъти повече ток от другите батерии, които на всичкото отгоре нямат и качествата им при минусови температури.
При нормална лятна температура при еднакво ползване на гпс-а зайчето на Дюрасел изкара 22 часа, хубави акумулаторни на Варта 2500мАч-17 часа, прости алкални 14 часа, а литиевите на Енерджизер 45 часа. Това при лятото, а при зимно и достатъчно ниски температури останалите просто сдават багажа макар и рядко но се случва. Сега ползвам алкални на дюрасел, но имам за резерва някой и друг комплект литиеви. Скъпички са.
Телефон- проста нокия с копчета естествено го държите изключен макар че телефон във високата планина на 99% няма да ви помогне заради липсата на обхват. Имам резервна батерия.
Местата с обхват се броят на пръстите на едната ръка. По-добрия вариант но НЕ и в България е наличието на СПОТ тракер, който е сателитен и с едно натискане на бутона SOS в белите държави ще ви локализират и ще дойдат да ви спасят.
Сух спирт. Това от опит е най-добрата разпалка особено в хижа с мокри клекови клони които не са нацепени.. Гори няколко минути сухия спирт дори и да го намокриш. Има един минус, който разбрах по-гадния начин. Ползвам рядко защото няколко пъти в годината ходя само зимно и бяха минали може би две години и все още имах разпечатан пакет. Вероятно това което гори в кубчето се беше изпарило и изветряло и сухия спирт не се запали и ми отиде всичката тоалетна хартия за подпалки. Така че ако го имате от много дълго време преди тръгване пробвайте едно кубче дали гори.
Храната е важна.
Аз си нося сланина за вечеря, която има най-добро съотношение тегло-калории пък и оваляна в черен пиперец и осолена е нещото от което не ми се гади след някой тежък преход. Супер дупер скъпи пастърми ми опротивяват след някой ден, но сланинката с кеф я ям. Преди носех сухари за сланината и пастърмата(задължително от хубавата без найлон), това са двете неща които взимам, но сега ям без хляб.За закуска сухо мляко със захар и кафе и онези шушльопинки дето ги ядат децата сутрин, ама им забравих името.Леки са и с млякото и захарта и нес кафето са супер. Докато вървя по две-три вафли за деня или по някой сникърс, но все пак вафлите не замръзват така зверски като сникърса, който може да ми строши зъбите. Някоя солена ядка в джоба и сушено грозде без семки. Няколко чая и захар за тях, кафетата ги споменах. Много ядене се налага да се носи зимата ако не ходи човек в цивилизовани хижи и това прави теглото на раницата непоносимо.
Аптечка. Индивидуална е, но пак ще спомена магнезия, хидратин алфа при обезводняване, хлорни хапчета за дезинфекция ако сипете вода от някое езеро, а се налага да пестите газта....има един куп други общи и индивидуални лекарства които не са просто за зимата, а за всяко време. Вие най-добре си знаете какво ви трябва Аз лично си взимам и нещо за сецване на кръста че с тази тежка раница де да знам ...взимам си и лопедиум че пак де да знам...не нося мазила против слънчево изгаряне защото не ми се нравят, но имам Пантогел ако изгоря от слънцето....
Нож- попаднах преди години на сгъваем копие на голд стийл и заради здравината му и заради теглото нося него.За пръв път срещам сгъваем нож дето не примръдва и милиметър острието му странично спрямо дръжката, а съм цепил дърва с него . Има пластина с която го закачам на халката на презрамката на раницата.
Снегоходки-на ТСЛ-226. Тези френските за мен са се доказали като здравина. Някои познати си купиха други измислени модели и ядоха дедовия.
Ходя и по камънака с тях, което ми напомня че вече втора година се каня да сменя стоманените шипове отдолу, които се изтъпиха макар и да ги точих на шмиргела от което пък се смалиха и 50лв отидоха пак. По три лева шипа беше преди.
Лавинна лопатка за изкопаване на врати на затрупани заслони. Имам такава но рядко я нося да не кажа почти никога, но ако ще ходя на заслон например Кобилино бранище или Страшното езеро и нямам инфо дали вратата е изровена ща не ща ще я взема, но ако имам инфо че някой е ходил ще разчитам на снегоходките за разчистване на снега който може да е паднал от времето на инфото до момента в който ще отида там.
Застраховка-имам такава и за хеликоптер. Да не правя излишна реклама на застрахователите, които до един са мошеници, който се интересува на лични във фейс бук-а за компанията. Доскоро ми струваше 90лв за хиляда лева изплащане и три хиляди за хеликоптер а тази година за три пъти по евтино сключих идентична застраховка за хиляда лева че и за хеликоптер имам и то без това ограничение за три хиляди което е в старата застраховка и което реално е един час полет.
Вероятно съм забравил десетина дребни неща, но Вие ако разчитате всичко да ви се каже значи нямате работа зимата в планината, така че запрятате ръкави и мислите какво още ще ви трябва.
Прикачени файлове
, а не само когато е крайно наложително.
).
Коментар