Tweet
Преди десетина години купих на майка списание "Галерия бродерия". Вътре в него имаше схема на гоблен с няколко къщи и калдъръмена уличка. Та така чух за Лещен и оттогава в главата ми се загнезди мисълта да посетя тези места. Това се осъществи едва сега. Направих резервации, прочетох това - онова в нета. В началото щяхме да бъдем петима, после четирима, накрая трима /стана малко като в "10 малки негърчета" на Агата Кристи/. В края на краищата, по една или друга причина, сутринта на 28.07.2016 година потеглихме аз и жена ми. За тези, които се разпознават в горните редове, мога да кажа, че беше много хубаво и само може да ви е яд, още повече четейки пътеписа!
Първата спирка беше пещера "Снежанка", намираща се край гр. Пещера.
От паркинга, където оставихме колата, до пещерата си беше едно стръмничко изкачване, около половин час.
Добри хора бяха наслагали шегаджийски табели.
Спирахме за почивка, пък и да се увековечим и тук де...
Пещерата е безспорно красива. Малка е, обиколката вътре продължава около 30 - 40 минути. Лично на мен много повече ми харесаха "Леденика" и "Венеца", които посетихме преди това.
Последна снимка пред пещерата и газ към намиращия се наблизо град Батак.
Там пихме кафе. После посетихме Историческия музей.
Тръгнахме към Гоце Делчев, като минахме край язовирите Батак и Доспат. Наоколо беше красиво, намирахме се в Родопите.
Поехме към слабо познатото село Делчево, намиращо се на 7 - 8 километра от Гоце Делчев. Селото е разположено високо в планината.
Къщите са сгушени една в друга, между тях има само тесни калдъръмени улички. Но бяхме гладни...
...и влязохме в механа "Шапковата къща". Чудесно място, с прекрасна храна и не на последно място с градина, от която се разкриваше чудесна гледка към град Гоце Делчев и околностите.
Цялото село е изградено от камък и дърво - къщите, улиците, плевните.
Но най - вече бяхме впечатлени от хората, всички на възраст 70+. Сърдечни и усмихнати. Поздравяваме ги с "Добър ден" и получаваме отговор "Дал Бог добро". Става ти едно такова мило, все едно се връщам далеч назад в детството си.
В Делчево животът тече спокойно, със свой ритъм. Лошото е, че са останали само 38 постоянни жители, но пък какви жители! Разпитват ни откъде сме, разказват ни за селото си, останало без младите. За нас беше изключително изживяване. Страхотно е в Делчево, без съмнение ще се върнем пак! Следващите три снимки показват макар и малка част от чара на селото...то описанията им си дойдоха от само себе си.
"Забързано" ежедневие 1.
"Забързано" ежедневие 2.
В очакване.
Колкото и да ни хареса в Делчево, нощувката ни беше в село Ковачевица, на около 30 километра. Стигнахме почти по тъмно в селото и нищо не видяхме. Настанихме се в стаята и веднага слязохме в механата, да се почерпим с домакина - Димо. От чаша на чаша, от дума на дума стана въпрос за намиращото се наблизо село Рибново. Това село от години искам да го посетя, да седна на някоя пейка и да гледам хората....Та Димо каза, че има познати в Рибново и ще се обади на някой да ни посрещне.
Сутринта след закуска тръгнахме да се разходим из Ковачевица.
Високи къщи, като небостъргачи. Трябвало е горните етажи да ги правят общи, та да си ходят по - лесно на гости!
Камък и дърво.
Местната църква.
Каменна идилия. Красива е Ковачевица, но и тук комерса е надвил. Не го усетихме като нашето място, в Делчево ни хареса много повече. Разделихме се с нашите домакини и поехме към Лещен, отстоящо на 7 километра.
Малко след Ковачевица има беседка край пътя, от която се открива прекрасна панорама към река Канина.
Стигнахме Лещен. Хареса ни повече от Ковачевица, по - уютно някакси.
Къщите се амфитеатрално разположени. Отдалеч се виждат само покривите, покрити с тикли.
Накрая на селото стигнахме и до Глинената къщичка, или Къщата на Флинтстоун. Тя е двуместен хотел, с всички удобства, но на нас изобщо, ама изобщо не ни хареса. Не и е мястото в Лещен, стои кичозно някакси....Още повече, че Флинстноун не го видяхме, но в двора имаше един шкембелия, който агресивно ни караше да влезем вътре да погледаме, естествено срещу съответна такса . Категоричо отказахме. Ний такива работи не щем!
В центъра на селото е местната църква. Красива е.
Изпрати ни Марко.
Последна снимка на Лещен и газ към Рибново.
Първата спирка беше пещера "Снежанка", намираща се край гр. Пещера.
От паркинга, където оставихме колата, до пещерата си беше едно стръмничко изкачване, около половин час.
Добри хора бяха наслагали шегаджийски табели.
Спирахме за почивка, пък и да се увековечим и тук де...
Пещерата е безспорно красива. Малка е, обиколката вътре продължава около 30 - 40 минути. Лично на мен много повече ми харесаха "Леденика" и "Венеца", които посетихме преди това.
Последна снимка пред пещерата и газ към намиращия се наблизо град Батак.
Там пихме кафе. После посетихме Историческия музей.
Тръгнахме към Гоце Делчев, като минахме край язовирите Батак и Доспат. Наоколо беше красиво, намирахме се в Родопите.
Поехме към слабо познатото село Делчево, намиращо се на 7 - 8 километра от Гоце Делчев. Селото е разположено високо в планината.
Къщите са сгушени една в друга, между тях има само тесни калдъръмени улички. Но бяхме гладни...
...и влязохме в механа "Шапковата къща". Чудесно място, с прекрасна храна и не на последно място с градина, от която се разкриваше чудесна гледка към град Гоце Делчев и околностите.
Цялото село е изградено от камък и дърво - къщите, улиците, плевните.
Но най - вече бяхме впечатлени от хората, всички на възраст 70+. Сърдечни и усмихнати. Поздравяваме ги с "Добър ден" и получаваме отговор "Дал Бог добро". Става ти едно такова мило, все едно се връщам далеч назад в детството си.
В Делчево животът тече спокойно, със свой ритъм. Лошото е, че са останали само 38 постоянни жители, но пък какви жители! Разпитват ни откъде сме, разказват ни за селото си, останало без младите. За нас беше изключително изживяване. Страхотно е в Делчево, без съмнение ще се върнем пак! Следващите три снимки показват макар и малка част от чара на селото...то описанията им си дойдоха от само себе си.
"Забързано" ежедневие 1.
"Забързано" ежедневие 2.
В очакване.
Колкото и да ни хареса в Делчево, нощувката ни беше в село Ковачевица, на около 30 километра. Стигнахме почти по тъмно в селото и нищо не видяхме. Настанихме се в стаята и веднага слязохме в механата, да се почерпим с домакина - Димо. От чаша на чаша, от дума на дума стана въпрос за намиращото се наблизо село Рибново. Това село от години искам да го посетя, да седна на някоя пейка и да гледам хората....Та Димо каза, че има познати в Рибново и ще се обади на някой да ни посрещне.
Сутринта след закуска тръгнахме да се разходим из Ковачевица.
Високи къщи, като небостъргачи. Трябвало е горните етажи да ги правят общи, та да си ходят по - лесно на гости!
Камък и дърво.
Местната църква.
Каменна идилия. Красива е Ковачевица, но и тук комерса е надвил. Не го усетихме като нашето място, в Делчево ни хареса много повече. Разделихме се с нашите домакини и поехме към Лещен, отстоящо на 7 километра.
Малко след Ковачевица има беседка край пътя, от която се открива прекрасна панорама към река Канина.
Стигнахме Лещен. Хареса ни повече от Ковачевица, по - уютно някакси.
Къщите се амфитеатрално разположени. Отдалеч се виждат само покривите, покрити с тикли.
Накрая на селото стигнахме и до Глинената къщичка, или Къщата на Флинтстоун. Тя е двуместен хотел, с всички удобства, но на нас изобщо, ама изобщо не ни хареса. Не и е мястото в Лещен, стои кичозно някакси....Още повече, че Флинстноун не го видяхме, но в двора имаше един шкембелия, който агресивно ни караше да влезем вътре да погледаме, естествено срещу съответна такса . Категоричо отказахме. Ний такива работи не щем!
В центъра на селото е местната църква. Красива е.
Изпрати ни Марко.
Последна снимка на Лещен и газ към Рибново.
Коментар