Tweet
От миналата година исках да ида на Тевно езеро зимата и тъй като високия Пирин си е м@м@т@ трака през този сезон, избрах най-лекия за мен вариант през хижа Беговица. В събота 20 декември след половин денонощие влакове, такси и малко пеша се добрахме с един съфорумец(Миро)до хижата.
Нямаше време за нагоре и останахме да пренощуваме. Няма как да не спомена хубавите манджи, които се готвят там. Лятото ядох ориз с коприва, а сега телешко с гъби и картофи. И копривата и гъбите се берат от персонала и тези специалните им манджи стават да си оближеш пръстите.Хижарите са двама и се сменят през една година.Поздрави за хижарят Николай. Запомнил ме беше човекът като ходих лятото.
Не бях спал предната вечер, защото във влак трудно се спи и очите ми се затваряха. Легнахме си рано въпреки опитите на непозната колежка туристка да отвлече спътника ми. Смея се, ама няма майтап. Това е проблемът като ходите с Миро, трябва да го спасявате от коуежките, които са му хвърлили око.Не мога да им се начудя на акъла на жените. Защо биха предпочели някой дето е 185см, мускулест и със сини очи като коуегата пред някой нисък , опален от слънцето и със задник като кайряшка мравка като мен. Патки, кво да ги правиш.
С триста зора и ултиматум, че в седем тръгвам и никого не чакам успях да го изтръгна от ръцете им и насила го качих в стаята, заключих, за да не го измъкнат и скрих ключа, за да не би пък той да си промени решението и да изчезне през нощта. Исках да е в добра форма на другия ден щото времето по прогнози беше леко притеснително и не ми се тръгваше с някой с омекнали крака дето да го влача нагоре.
Разбрахме се да станем в шест часа, ама тъй като го познавам от вече две години навих часовника за пет и половина, а като звънна му казах, че е шест и да побърза с яденето, бръсненето, дрис@@@то, пиенето на кафе, пушенето на половин кутия цигари, яденето(второто за сутринта).......чата във най-голямото зло на 21 век фейс-бук. Връзката беше лоша и май не му се получи ........и т.н. Закъсняхме малко. Следващия път ще навия часовника два часа по-рано. Проблемът е, че ме усети какво правя и втори път едва ли ще мине номерът.
Снегът започва от хижата нагоре. В началото е малко и стъпките от миналите преди това хора са се запазили . Сложихме снегоходките само да не ни тежат и за да не се плъзгаме. Леко ми тъкаше под лъжичката заради прогнозите, но винаги можеше да се върнем. Едни черни облаци идваха от север, но оставаха западно от нас, а напред към целта върховете се обвиваха в нещо по-бяло и не толкова страшно.
Следобяда го даваха по форекаст-а скорост на вятъра 65км в час и съчетано с мъглата и ситния сняг който заваля по едно време и ставаше сложно и затова бързахме да изпреварим най-лошото.По едно време и мъглата и белотата ни обвиха и се наложи да чакаме половин час защото не виждахме къде стъпвахме. Мръднах на няколко метра встрани и за малко да се изгубим един друг.
В началото не се затъваше, но постепенно докато се качвахме към Беговишки превал снегът се увеличаваше. Първо затъваха само снегоходките, после и над глезена стигаше снегът, а по-нататък където беше навяло и до чатала... Вече нямаше следи или бяха засипани и газенето по баира ни поизпоти.
При пресичането на един малък поток Миро пропадна от снежното мостче и крака му се заклещи и не можеше да се измъкне. Докато хвърля раницата, махна моите снегоходките и успя да разкопчея замръзналите каишки на неговите снегоходки под водата и обувката му се понапълни леко. Не беше голям проблем, пет минути почивка, хапнахме, пийнахме и продължихме.
След Беговишки превал снегът е много, но е надолнище и се слиза лесно. Минахме по коловете после през реката един два пъти и слязохме долу в ниското. Бях поразпитал за това онова и бях решил да не минавам по *зимната* по която също имаше лавинна опасност, а и едва ли щях да я улуча. Яд ме е, че не сложих трака в машинката, а реших да карам по спомен от това което разгледах на картата. Мисля че все пак улучих пътеката в основата на Каменишки Кукли, но с леки отклонения, а и снегът се оказа не какъвто го искахме и се пропадаше между камъните.
Завихме вдясно по едно заравнено място северно от Каменишки кукли, после леко слязохме и тръгнахме вдясно и нагоре покрай река с големи камъни . Тя реката не се виждаше и камъните бяха покрити с два метра навят сняг, но по картата там е реката.Вървяхме или по нея или малко над нея.
Ако снегът беше фирнован нямаше да имаме никакви проблеми и всичко щеше да е песен дет се вика.Само че както се досещате ако беше така нямаше да има ред сополи, ред сълзи и куп псувни и щях най-много да сложа някоя снимка в Пикасата(вече гугъл фото) с кратко инфо кое какво е. Описвам ходенията само когато ми е било много зор и е имало кофти моменти.
Имаше един много стръмен, но кратък като разстояние широк два метра склон който изглеждаше добре Това е точно над реката с големите камъни. Излезехме ли отгоре и си бяхме решили проблемите. Снегът обаче беше навят на това място до гърдите и се пропадаше дори под него в дупките около камъните. В повечето време бях срещу стена от сняг, която ровех със снегоходките и с ръце и се мъчех да издрапам, но без никакъв успех. Не помръдвах и на сантиметър от мястото си въпреки усилията и не можех близо час да преодолея някакви си десет метра до горе. Един час според колегата, а според мен си беше цяла вечност. Бях загубил представа за времето.
Никога не се бях изтощавал досега толкова, че да получа болезнени крампи в краката, а не е като да не съм ходил извън предела на силите си досега. Бях тръгнал малко след заболяване от което уж се оправях, ама май ми е било рано за зора който видях
Свалих снегоходките да пробвам без тях, но това се оказа грешка, защото краката ми влязоха между камъните и се набих толкова надолу, че за малко да ми се скрие и главата. С триста зора си измъкнах крака между два камъка и пак крампа отзад на бедрото. Пак сложих снегоходките, но нямах сили да ги закопчея щото са ми нагласени да се закопчават с голямо усилие, за да не падат когато не трябва и затова сега в замръзнало състояние се наложи да разхлабя каишите.
По пластмасовите закопчалки имаше малки бучки лед образувани от конденза и топлината на крака ми и всичко това натепано със сняг твърд като камък. Ако знаете само колко *лесно* се разхлабват замръзнали каишки. С триста зора и звезди посред бял ден успях.Това естествено после ми изигра лоша шега. Разхлабването, не звездите.
Миро беше десетина метра под мен, под мен, защото този уж леко полегат склон се оказа толкова стръмен че стъпвах не на него, а на изгребания сняг, а в същото време раменете ми опираха в склона и бях един вид полегнал въпреки че бях стъпал на краката си и прав. Бях останал съвсем без сила, тези десетина метра които ми оставаха до горе бяха невъзможни заминаване и предложих на колегата да слезем петдесетина метра и да се пробваме от другата страна на големите камъни(реката) по които се качвахме.Може би час изгребвахме снега и не напредвахме дори и метър.Вятърът беше взел да се усилва и Миро каза че слезем ли пак надолу, за да търсим път, по-добре ще е да се връщаме.
Аз самият бях пред отказване, защото времето беше напреднало, а само ровех и не помръдвах и на сантиметър, а времето няколко пъти на идване даваше индикации, че ще се развали. Това което ме отказа от връщането беше че ако се пробвах да сляза от мястото където бях, най-вероятно щях да се бухна върху Миро и макар и да не беше толкова високо, че да се утрепем, със сигурност щяхме да счупим по някой крак или ръка. Обхват на телефона няма, хора не минават, значи напролет ще ни свалят като се стопи снегът. Обичам да си правя такива черногледи сметки в такива ситуации. Разсмиват ме и ми става по-леко на душата .
Починах няколко минути, за да събера повечко сили, надъхах се и тръгнах леко странично и пак нагоре, което не беше много разумно щото ако снегът или теренът отдолу беше като този по който драпахме щях да се озова 15 метра по надолу с някоя фрактура. По закона на всеобщата гадост и на закона на Мърфи в този момент разхлабената снегоходка падна от крака ми, за капак и крампа отзад на бедрото. Въобще отвсякъде пълен кеф.
Вече виждах звезди посред бял ден, ама за това главната причина беше белотата наоколо, а бях свалил маската щото въпреки кучия студ се потях и потта замъгляваше стъклото. Който е ходил по-дълго време без маска в тази белота знае какво е.Гпс-ът ми беше се навлажнил и стъклото беше замръзнало в тънък слой лед. С два пъти по триста зора закопчах каишката на снегоходката и с доста псувни издрапахме горе.
Вятърът беше взел да изчиства облаците и слънцето блесна. Духаше с ураганни пориви, но видимостта се подобри и от това настроението се подобрява. Друго си е да виждаш къде стъпваш.
Не останахме много на едно място защото отрупаният със сняг Каменишли кукли застрашително се беше надвесил над нас. .От тук нататък като изключим силния вятър си беше песен(лесно) Връх Каменица на снимката.
Идвал съм няколко пъти лятото на Тевно, но никога не бях минавал от тази страна и многото вървене ме изненада. Все си мислех, че ей сега ще видим заслона и всеки път следваше някой нов баир за качване.
Вятърът се усили на пориви до степен да те накара да се приведеш и стегнеш, за да не те отнесе и бойния дух взе да спада и в този момент видяхме заслона. Най-хубавият момент от деня! Фанфари, духови оркестъри и т.н.
Това клипче по-долу и главно съпровода на музиката от телефона ми, говори за настроението дето ни обзе след това: Увеличете си звука, че малко е тихичко. Може би трябва да спомена че този военен марш е създаден по повод Балканската война и набирането на доброволци за България. Тевно езеро е станало българско след войната и затова този военен марш е най-точното попадение за случая. Под неговите звуци са освободени тези части от България.
https://goo.gl/photos/qpAwxga87HVak6Vh8
В заслона нямаше дърва, но пухенките и чаят ни стоплиха. Кралев двор на снимката и едната от портите.
Тук ново двайсет. Газта ми свърши след като си стопих водата, а не би трябвало защото с тези най-малките бутилки топя вода по три дена и си правя пюретата тези три дни и остава даже .Не ми е за първи път и точно знам за колко вода ми стига и нямам обяснение освен, че съм я ползвал бутилката и съм забравил. По закона на всеобщата гадост и закона на Мърфи(двата закона вървят заедно ръка за ръка) и на Миро газта му свърши. Това вече ме притесни, защото ако се наложеше да останем аварийно заради времето още ден два, нямаше да имаме вода. Кралев двор с другата порта.
Трябваше ни задължително хубаво време, за да си изберем подходящ маршрут надолу, а не можехме да изчакаме хубаво време заради липсата на вода. За пръв път попадах в шиб@н@ ситуация от подобен род.
Едвам дочаках сутринта, хапнах малко, пийнах малко вода, стегнах раницата и зачаках Миро да свърши всички тези процедури които изброих предния ден и които му отнеха има няма цяла вечност
За да се изпик@е човек трябва да сложи и гети и снегоходки и затова.... Сутринта времето беше ясно и сравнително тихо.
Слизането беше вдясно от мястото където се качихме.Въртяхме доста наляво и надясно докато се озовахме на едно ниско около 2 м метра отвесно място след която следваше много къса наклонена писта за бобслей. Хвърлих си раницата и щеките да не ми тежат и пречат и спускайки се на ръце скочих. Бухнах се по задник, но тъй като имаше голям наклон нямаше силен удар, а само десетина метра плъзгане надолу. Миро като по-дълъг успя някак си да слезе и да стъпи преди да се лизне и той надолу.
Дори клекът по река Мозговица и провирането, газенето , претъркалянията и паданията докато вървяхме през него не можеха да помрачат доброто настроение. Денят се очертаваше идеален що се отнася до времето. В клека който е в началото на пътеката снегът е много и се пропада и в гората после има сняг, но не е болка за умиране и се ходи лесно, а някъде и се пълзи под него.
Минахме през Бански гроб, после през Преливниците на Мозговица и слязохме на Попина лъка. Водата в шишетата ни беше частично замръзнала, но и кой ще ти пие вода, която знаем е пълна с микроби. Бирата ни зовеше .
В сравнение с драпането обратно към Беговишки превал, където е зарито от сняг минаването оттук по лятната пътека по реката си е песен. При следващите обилни снегове в края на годината сигурно ситуацията ще се измени и смления от минали лавини клек говори именно за това, но в момента на минаването ни това е най-добрия вариант за слизане надолу към цивилизацията.
Хапване и пийване и готвене на раницата за следващите 4-5 дена за нещо по-леко Родопско....макар че човек никога не знае и понякога лесното ти излиза през гъ...носа.
Каменишки Кукли на снимката.
Прикачената картина по-долу нещо не успявам да я изтрия. Ако някой който може да я изтрие го прочете този коментар нека бъде така любезен да я изтрие вкл. и този коментар.
Нямаше време за нагоре и останахме да пренощуваме. Няма как да не спомена хубавите манджи, които се готвят там. Лятото ядох ориз с коприва, а сега телешко с гъби и картофи. И копривата и гъбите се берат от персонала и тези специалните им манджи стават да си оближеш пръстите.Хижарите са двама и се сменят през една година.Поздрави за хижарят Николай. Запомнил ме беше човекът като ходих лятото.
Не бях спал предната вечер, защото във влак трудно се спи и очите ми се затваряха. Легнахме си рано въпреки опитите на непозната колежка туристка да отвлече спътника ми. Смея се, ама няма майтап. Това е проблемът като ходите с Миро, трябва да го спасявате от коуежките, които са му хвърлили око.Не мога да им се начудя на акъла на жените. Защо биха предпочели някой дето е 185см, мускулест и със сини очи като коуегата пред някой нисък , опален от слънцето и със задник като кайряшка мравка като мен. Патки, кво да ги правиш.
С триста зора и ултиматум, че в седем тръгвам и никого не чакам успях да го изтръгна от ръцете им и насила го качих в стаята, заключих, за да не го измъкнат и скрих ключа, за да не би пък той да си промени решението и да изчезне през нощта. Исках да е в добра форма на другия ден щото времето по прогнози беше леко притеснително и не ми се тръгваше с някой с омекнали крака дето да го влача нагоре.
Разбрахме се да станем в шест часа, ама тъй като го познавам от вече две години навих часовника за пет и половина, а като звънна му казах, че е шест и да побърза с яденето, бръсненето, дрис@@@то, пиенето на кафе, пушенето на половин кутия цигари, яденето(второто за сутринта).......чата във най-голямото зло на 21 век фейс-бук. Връзката беше лоша и май не му се получи ........и т.н. Закъсняхме малко. Следващия път ще навия часовника два часа по-рано. Проблемът е, че ме усети какво правя и втори път едва ли ще мине номерът.
Снегът започва от хижата нагоре. В началото е малко и стъпките от миналите преди това хора са се запазили . Сложихме снегоходките само да не ни тежат и за да не се плъзгаме. Леко ми тъкаше под лъжичката заради прогнозите, но винаги можеше да се върнем. Едни черни облаци идваха от север, но оставаха западно от нас, а напред към целта върховете се обвиваха в нещо по-бяло и не толкова страшно.
Следобяда го даваха по форекаст-а скорост на вятъра 65км в час и съчетано с мъглата и ситния сняг който заваля по едно време и ставаше сложно и затова бързахме да изпреварим най-лошото.По едно време и мъглата и белотата ни обвиха и се наложи да чакаме половин час защото не виждахме къде стъпвахме. Мръднах на няколко метра встрани и за малко да се изгубим един друг.
В началото не се затъваше, но постепенно докато се качвахме към Беговишки превал снегът се увеличаваше. Първо затъваха само снегоходките, после и над глезена стигаше снегът, а по-нататък където беше навяло и до чатала... Вече нямаше следи или бяха засипани и газенето по баира ни поизпоти.
При пресичането на един малък поток Миро пропадна от снежното мостче и крака му се заклещи и не можеше да се измъкне. Докато хвърля раницата, махна моите снегоходките и успя да разкопчея замръзналите каишки на неговите снегоходки под водата и обувката му се понапълни леко. Не беше голям проблем, пет минути почивка, хапнахме, пийнахме и продължихме.
След Беговишки превал снегът е много, но е надолнище и се слиза лесно. Минахме по коловете после през реката един два пъти и слязохме долу в ниското. Бях поразпитал за това онова и бях решил да не минавам по *зимната* по която също имаше лавинна опасност, а и едва ли щях да я улуча. Яд ме е, че не сложих трака в машинката, а реших да карам по спомен от това което разгледах на картата. Мисля че все пак улучих пътеката в основата на Каменишки Кукли, но с леки отклонения, а и снегът се оказа не какъвто го искахме и се пропадаше между камъните.
Завихме вдясно по едно заравнено място северно от Каменишки кукли, после леко слязохме и тръгнахме вдясно и нагоре покрай река с големи камъни . Тя реката не се виждаше и камъните бяха покрити с два метра навят сняг, но по картата там е реката.Вървяхме или по нея или малко над нея.
Ако снегът беше фирнован нямаше да имаме никакви проблеми и всичко щеше да е песен дет се вика.Само че както се досещате ако беше така нямаше да има ред сополи, ред сълзи и куп псувни и щях най-много да сложа някоя снимка в Пикасата(вече гугъл фото) с кратко инфо кое какво е. Описвам ходенията само когато ми е било много зор и е имало кофти моменти.
Имаше един много стръмен, но кратък като разстояние широк два метра склон който изглеждаше добре Това е точно над реката с големите камъни. Излезехме ли отгоре и си бяхме решили проблемите. Снегът обаче беше навят на това място до гърдите и се пропадаше дори под него в дупките около камъните. В повечето време бях срещу стена от сняг, която ровех със снегоходките и с ръце и се мъчех да издрапам, но без никакъв успех. Не помръдвах и на сантиметър от мястото си въпреки усилията и не можех близо час да преодолея някакви си десет метра до горе. Един час според колегата, а според мен си беше цяла вечност. Бях загубил представа за времето.
Никога не се бях изтощавал досега толкова, че да получа болезнени крампи в краката, а не е като да не съм ходил извън предела на силите си досега. Бях тръгнал малко след заболяване от което уж се оправях, ама май ми е било рано за зора който видях
Свалих снегоходките да пробвам без тях, но това се оказа грешка, защото краката ми влязоха между камъните и се набих толкова надолу, че за малко да ми се скрие и главата. С триста зора си измъкнах крака между два камъка и пак крампа отзад на бедрото. Пак сложих снегоходките, но нямах сили да ги закопчея щото са ми нагласени да се закопчават с голямо усилие, за да не падат когато не трябва и затова сега в замръзнало състояние се наложи да разхлабя каишите.
По пластмасовите закопчалки имаше малки бучки лед образувани от конденза и топлината на крака ми и всичко това натепано със сняг твърд като камък. Ако знаете само колко *лесно* се разхлабват замръзнали каишки. С триста зора и звезди посред бял ден успях.Това естествено после ми изигра лоша шега. Разхлабването, не звездите.
Миро беше десетина метра под мен, под мен, защото този уж леко полегат склон се оказа толкова стръмен че стъпвах не на него, а на изгребания сняг, а в същото време раменете ми опираха в склона и бях един вид полегнал въпреки че бях стъпал на краката си и прав. Бях останал съвсем без сила, тези десетина метра които ми оставаха до горе бяха невъзможни заминаване и предложих на колегата да слезем петдесетина метра и да се пробваме от другата страна на големите камъни(реката) по които се качвахме.Може би час изгребвахме снега и не напредвахме дори и метър.Вятърът беше взел да се усилва и Миро каза че слезем ли пак надолу, за да търсим път, по-добре ще е да се връщаме.
Аз самият бях пред отказване, защото времето беше напреднало, а само ровех и не помръдвах и на сантиметър, а времето няколко пъти на идване даваше индикации, че ще се развали. Това което ме отказа от връщането беше че ако се пробвах да сляза от мястото където бях, най-вероятно щях да се бухна върху Миро и макар и да не беше толкова високо, че да се утрепем, със сигурност щяхме да счупим по някой крак или ръка. Обхват на телефона няма, хора не минават, значи напролет ще ни свалят като се стопи снегът. Обичам да си правя такива черногледи сметки в такива ситуации. Разсмиват ме и ми става по-леко на душата .
Починах няколко минути, за да събера повечко сили, надъхах се и тръгнах леко странично и пак нагоре, което не беше много разумно щото ако снегът или теренът отдолу беше като този по който драпахме щях да се озова 15 метра по надолу с някоя фрактура. По закона на всеобщата гадост и на закона на Мърфи в този момент разхлабената снегоходка падна от крака ми, за капак и крампа отзад на бедрото. Въобще отвсякъде пълен кеф.
Вече виждах звезди посред бял ден, ама за това главната причина беше белотата наоколо, а бях свалил маската щото въпреки кучия студ се потях и потта замъгляваше стъклото. Който е ходил по-дълго време без маска в тази белота знае какво е.Гпс-ът ми беше се навлажнил и стъклото беше замръзнало в тънък слой лед. С два пъти по триста зора закопчах каишката на снегоходката и с доста псувни издрапахме горе.
Вятърът беше взел да изчиства облаците и слънцето блесна. Духаше с ураганни пориви, но видимостта се подобри и от това настроението се подобрява. Друго си е да виждаш къде стъпваш.
Не останахме много на едно място защото отрупаният със сняг Каменишли кукли застрашително се беше надвесил над нас. .От тук нататък като изключим силния вятър си беше песен(лесно) Връх Каменица на снимката.
Идвал съм няколко пъти лятото на Тевно, но никога не бях минавал от тази страна и многото вървене ме изненада. Все си мислех, че ей сега ще видим заслона и всеки път следваше някой нов баир за качване.
Вятърът се усили на пориви до степен да те накара да се приведеш и стегнеш, за да не те отнесе и бойния дух взе да спада и в този момент видяхме заслона. Най-хубавият момент от деня! Фанфари, духови оркестъри и т.н.
Това клипче по-долу и главно съпровода на музиката от телефона ми, говори за настроението дето ни обзе след това: Увеличете си звука, че малко е тихичко. Може би трябва да спомена че този военен марш е създаден по повод Балканската война и набирането на доброволци за България. Тевно езеро е станало българско след войната и затова този военен марш е най-точното попадение за случая. Под неговите звуци са освободени тези части от България.
https://goo.gl/photos/qpAwxga87HVak6Vh8
В заслона нямаше дърва, но пухенките и чаят ни стоплиха. Кралев двор на снимката и едната от портите.
Тук ново двайсет. Газта ми свърши след като си стопих водата, а не би трябвало защото с тези най-малките бутилки топя вода по три дена и си правя пюретата тези три дни и остава даже .Не ми е за първи път и точно знам за колко вода ми стига и нямам обяснение освен, че съм я ползвал бутилката и съм забравил. По закона на всеобщата гадост и закона на Мърфи(двата закона вървят заедно ръка за ръка) и на Миро газта му свърши. Това вече ме притесни, защото ако се наложеше да останем аварийно заради времето още ден два, нямаше да имаме вода. Кралев двор с другата порта.
Трябваше ни задължително хубаво време, за да си изберем подходящ маршрут надолу, а не можехме да изчакаме хубаво време заради липсата на вода. За пръв път попадах в шиб@н@ ситуация от подобен род.
Едвам дочаках сутринта, хапнах малко, пийнах малко вода, стегнах раницата и зачаках Миро да свърши всички тези процедури които изброих предния ден и които му отнеха има няма цяла вечност
За да се изпик@е човек трябва да сложи и гети и снегоходки и затова....
Сутринта времето беше ясно и сравнително тихо.Слизането беше вдясно от мястото където се качихме.Въртяхме доста наляво и надясно докато се озовахме на едно ниско около 2 м метра отвесно място след която следваше много къса наклонена писта за бобслей. Хвърлих си раницата и щеките да не ми тежат и пречат и спускайки се на ръце скочих. Бухнах се по задник, но тъй като имаше голям наклон нямаше силен удар, а само десетина метра плъзгане надолу. Миро като по-дълъг успя някак си да слезе и да стъпи преди да се лизне и той надолу.
Дори клекът по река Мозговица и провирането, газенето , претъркалянията и паданията докато вървяхме през него не можеха да помрачат доброто настроение. Денят се очертаваше идеален що се отнася до времето. В клека който е в началото на пътеката снегът е много и се пропада и в гората после има сняг, но не е болка за умиране и се ходи лесно, а някъде и се пълзи под него.
Минахме през Бански гроб, после през Преливниците на Мозговица и слязохме на Попина лъка. Водата в шишетата ни беше частично замръзнала, но и кой ще ти пие вода, която знаем е пълна с микроби. Бирата ни зовеше .
В сравнение с драпането обратно към Беговишки превал, където е зарито от сняг минаването оттук по лятната пътека по реката си е песен. При следващите обилни снегове в края на годината сигурно ситуацията ще се измени и смления от минали лавини клек говори именно за това, но в момента на минаването ни това е най-добрия вариант за слизане надолу към цивилизацията.
Хапване и пийване и готвене на раницата за следващите 4-5 дена за нещо по-леко Родопско....макар че човек никога не знае и понякога лесното ти излиза през гъ...носа.
Каменишки Кукли на снимката.
Прикачената картина по-долу нещо не успявам да я изтрия. Ако някой който може да я изтрие го прочете този коментар нека бъде така любезен да я изтрие вкл. и този коментар.
Прикачени файлове
Коментар