Местата в планините, които посетих 2014г през обектива на сапунерката ми. Фотоалбум.

[Пламен С]

От: Местата в планините, които посетих 2014г през обектива на сапунерката ми. Фотоалб

Колега,станал си като енциклопедия за красотите на България.Браво!!!

[zcezbpm]

От: Местата в планините, които посетих 2014г през обектива на сапунерката ми. Фотоалб

Колега,станал си като енциклопедия за красотите на България.Браво!!!

Де да беше така.
Истината е че някои работи ги знам, но доста мога да ги опиша след като погледна картата, след като прехвърля няколко десетки снимки от даденото ходене, след като премеря това онова на картата като посока и разстояния....Пример снимката от третия Типиц. 13-14 снимки нагоре от последната снимка.Чудех се кои са тези малки езера и погледнах картата. Оказа се че са безименни василашки, а за това голямото дето почти не личи на снимката го бях запомнил-Тевно Василашко. Муратов връх е характерен и в тази посока не може да се сбърка, но Бъндеришки чукар въпреки че съм минавал по него не бях сигурен дали не е по-встрани, а това вляво да е Башлийски чукар. Двата върха са един до друг, а нямам фотографска памет и от това място като им се показват само горните части мога да ги объркам защото не помнех точно как изглеждат. Ако имах панорамна картина веднага щях да се ориентирам, но по една стърчишка ми е трудно. Пусках едни линии на картата от върха от който снимах, от голямото езеро, увеличавах снимката белким видя ръбчето по което се слиза от Бъндеришки чукар...и накрая се убедих че това е Бъндеришки чукар като разгледах няколко снимки от ходенето.
Ето например тази на която се вижда вляво на снимката тази острата част на върха и под нея една по тъпа част, а от Типица от който ги гледам тези две части са на една линия и ясно се вижда как на *избраната* снимка тези две части почти се припокриват. После и на Башлийски чукар видях от тази позиция снимка и просто стана ясно че не може да е той и така със сигурност остана да е Бъндеришки чукар...и аз научавам нещо покрай това сравняване, гледане на снимки и мерене и писане, защото докато проверявам все нещо влиза в главата ми .
https://goo.gl/photos/rm4opC9Js12UmWfi6

[faster]

От: Местата в планините, които посетих 2014г през обектива на сапунерката ми. Фотоалб

Крaсотa нa снимки,крaсотa и нa преходи!Едно голямо БРAВО!

[trapper]

От: Местата в планините, които посетих 2014г през обектива на сапунерката ми. Фотоалб

Браво, давай!

[zcezbpm]

От: Местата в планините, които посетих 2014г през обектива на сапунерката ми. Фотоалб

От връх Калин.




Връх Върла. Снимано е от Калин. Заради снежната буря предния ден в цялата страна, влакове и автобуси спряха и ми трябваха 17 часа да се добера до езерата.




Калините и Синия час. Вероятно заради студа, ледените кристалчета в него и светлината рано сутрин се получава този син цвят.




Около връх Вазов.





Равни връх над хижа Белмекен. Малко след това времето се влоши и се върнах обратно.




Близнаците снимани от Мусала. Една от любимите ми снимки.




Връх Белмекен от Равни връх. Макар и да беше ясно вятърът беше ураганен и затова пак обратно към хижата, а иначе бях тръгнал към Мусала.





Връх Острец, този вляво с ръбчето. По него се минава за Заврачица и Мусала.




Голям Мечи връх. Хижа Македония е в основата му. Снимано е по пътя от х. Македония до Предел вероятно от връх Герман.




Малко преди връх Капатник в Рила. Насреща мраморното пиринско било. Истинска руска рулетка е слизането в слънчев ден в края на април по склона на Капатник. Макар че снегът до там беше твърд като лед и дори котките не се забиваха целите, то южния склон на Капатник беше със стопени кухини в които човек влиза целия, а отдолу го чакат няколко преплетени дървета и разни други стърчащи неща.Отгоре обаче не личи нищо, истински капан. Шумът от топящия се под повърхността сняг беше така силен че го усещах като вибрация. След няколко хлътвания до шия, няколко хематома отзад на главата от шината на раницата не смеех да пристъпя за да не би някой кол да ми качи *украшенията* на врата и седнах и така се приплъзвах по целия склон надолу. Много време загубих в този участък. Пак пропадах чат пат но силата с която хлътвах беше по-малка и не изцяло а примерно с единия крак, а и вероятно заради по-голямата площ не хлътвах на всяка крачка. Само дето веднъж заради големия наклон така се плъзнах и засилих въпреки че забивах целите щеките до дръжките в снега, че като се бухнах в един камък ми изтръпнаха вратните жили. Много псуване имаше тогава. Баси и върха, не се забравя.




Малко Родопско зелено за отмора на очите.








Около село Сивино в Родопите.




Изгрев над село Мочуре в Родопите. Палатките са на няколко километра над селото.




Първото Ком-Емине 2013. Снимано е малко преди Ком .




Това е средата на маршрута около Кръстците. Повечето днивсе валеше и краката ни бяха побелели и гъбясали от водата. Аз извадих късмет защото мажех с мазни кремове по няколко пъти на ден, но колегата остана без кожа.




Връх Гергийца горе вдясно и някакво безименно езеро.Пирин.




Голямо Влахинско езеро и връх Вихрен снимани от превала между Муратов и Гредаро.




Още едно Влахинско и мраморното било.Целта беше да се кача директно към заслона. Много глупава цел след като попаднах на сипей в последния участък.




Връх Вихрен сниман от необичайно място докато драпам нагоре към билото.




Бъндеришки чукар.




От Башлийска порта поред отляво надясно са наредени Муратов, Вихрен Кутело и най-вдясно се подава Тодорка.




Езеро Тевно Василашко и връх Вихрен в далечината.

[s_s1]

От: Местата в планините, които посетих 2014г през обектива на сапунерката ми. Фотоалб

Много красиви снимки.
Благодаря за споделеното.

[zcezbpm]

От: Местата в планините, които посетих 2014г през обектива на сапунерката ми. Фотоалб

Хижа Белмекен долу в ниското, връх Белмекен насреща. Беше доста тъмно и снимката е калпава, но небето беше с много необичаен цвят та затова я цъкнах.




Изгрев над Мальовица от Зелени рид.









Гледам повечето снимки от 2014 съм ги сложил затова ще ги пропусна. Има ги по-напред в темата.
Купена в Стара планина.




Кралев двор и Малка Каменица.




Кралев двор в далечината.




Качване от Бачково към Червената стена. Родопи.





Траверса Добрила -Ботев.





Параджика.




Ботев.









От Малък Близнак е снимано. Вижда се ръбчето което се минава на път за Грънчар .





Някакъв фен искаше да се снимаме и аз какво да го правя съгласих се.





От жп гарата в Карлово през Равнец, Петолъчката и върха и същия ден слязох пак до жп гарата. Правих генерална тренировка за Ком Емине с 11кг на гърба(раница) и 14 на корема(сланина от кифтаците) за да видя докъде съм стигнал с подготовката. Доволен останах. 9 часа чисто ходене и час и половина почивки от жп гара до жп гара.





Изтърсак.




Ком Емине. Втория ден малко преди Витиня.




Малко преди х. Паскал.




Този не го знам кой е, но докато снимах фара влезе в кадър.




От Рида Бричебор към Мальовишкия траверс.





Рила.Горе вляво връх Теодосиеви караули. Езерата долу май нямат име. В далечината Орловец, Злият Зъб, Попова капа...




Пирин. Яловарника сниман от Зъбът.




Слизам по *пътеката на мира* Има такава табела по жълтата марка към х. Пирин. Това е единствената хижа в Пирин която ще ви посъветвам да избягвате.





Езеро Голямо Валявишко и връх Джангал .




Рила. От връх Острец.




Ушите.Пирин в далечината.




От връх Овчарец малко преди седловината Джанка.





Залез над Суха Вапа .





Маршрута беше край Налбант, Лопатишки, Вапа(да не се бърка със Суха Вапа), Канарското езеро-Йосифица и Рибни езера.





Хоризонта цепеше мрака. Гледките в далечината бяха уникални.










Над хижа Вазов.





Едно от двете дебели котета в хижата.

[zcezbpm]

От: Местата в планините, които посетих 2014г през обектива на сапунерката ми. Фотоалб

През изминалата зима два пъти не успях да се кача зимата на Ботев. Всеки път бурята ме връщаше насред пътя. Никога не съм предполагам че няма да мога да стигна Смесите от селото и дори се майтапях с колега който аварийно е пренощувал преди години там, ама и на мен ми се случи нещо подобно, върнах се няколко километра преди тях. За да разваля каръка не тръгнах както предните два пъти от село Тъжа, а от Шипка.
На снимката тъкмо съм подсякъл Вълча Глава над Мазалат, който беше безснежен и се получи хубав контраст с отсрещното било.




Малък Кадемлия най-вдясно.





Ботевъ и заслонът ниско долу.



Беласица. Вихрен в далечината.




Беласица. Облаците се наредиха като за снимка.




Стара планина.




Лятната пътека към хижа Рай като се идва от Петолъчката.




Подсичащата от юг лятна пътека към Мазалат. Пътеката е стръмна и на места изронена, а от туфите трева последното не личи и за уморен човек с тежка раница по тъмно не е препоръчителна за да не иде някой крак или ръка, а може и глава. Добре личащата и безопасна пътека която подсича Вълча глава от север е по-добрия вариант макар че някои слабоумни типове не са я отбелязали по картите като основна, а са мацнали червена боя на южната пътека в картата въпреки че много добре знаят какво представляват и двете пътеки, но както казах малоумни типове.




Родопи около дърводобивно стопанство Кьошка.



Ехо.





Жълтата скала.
Тази година направихме едно невероятно родопско ходене. Минахме през стари махали състоящи се от няколко пръснати каменни къщи покрити с каменни плочи(тикли). На долния етаж са били животните а горе хората. След като идва народната власт и почва да се печели добре в градовете махалите са изоставени, а иначе мисля че са по на 200-300 години.Няма пътища, няма ток, няма нищо. Ако решиш да отидеш на гости до друга къща може и няколко часа да ходиш до нея. Всичко вече се срутва и на места пътеките са непроходими.




Мумджидам.
Баща и син бяха дошли да гледат животни за лятото за около два месеца и после щяха да слизат надолу като оставят единствения жител на тази махала. Преди време имаше документален филм за тези няколко къщи и единственият им жител.




Гуне махала.
Живеят баща и син като синът беше на преклонна възраст, а бащата не го видяхме, но синът каза че е на легло. Докато беше цепил дърва си беше срязал ръката. Някаква мръсна превръзка беше омотал. Все едно бях в някаква паралелна реалност тези дни.Тези хора живееха както са живеели няколкостотин години назад.




Една снимка от 100/24 СтаРа планина от преди месец на х. Мазалат. Първа и последна обща снимка с приятел планинар. Слязохме заедно на другия ден след прехода(маратона) от Ехо към Розино и след два дена научихме, че е загинал около Мальовица. Един от малкото свестни хора останали в бившия за мен планинарски форум.Не знам защо някой хора обожествяват планината като тя няма мнение за нас и и е все едно дали сме добри хора и хич не и пука дали ще си тръгнем оттам или ще останем завинаги. И няма значение колко сме опитни, една грешна стъпка и сме до там. Мина месец, а още не мога да се отърся от случилото се и все се сещам как се майтапехме тези три последни дни. Мир на праха ти Тошко и ще си спомняме за теб винаги, когато ходим по местата, които обичаше.





Край-Финито-Тхе енд, тоест това беше последната порция от снимки.
Живот и здраве другите 150 снимки ги очаквайте след около пет години.

[Пламен С]

От: Местата в планините, които посетих 2014г през обектива на сапунерката ми. Фотоалб

Страхотни!!!