Имам няколко детски мечти ... някой са непостижими , други звучат абсурдно прости.
Една от простите е да съм на черноморието (нашето) с мотора.
Карам мотор от (какво) 13-14 годишен (Puch Maxi S) , после дърга пауза и се качих на истинска (почти) машина Vespa а най-накрая си седнах на дЪ-то с Хондата (която така се чудих какво да правя
)
Оказа се , че съм без работа, изпитите свършиха и единственото логично решение на проблема се оказа 1000 и горница километра на юг.
Седях 2 дни в родния град , наливайки се с една ретро бира и ми светна , че имам аз мотор в ... Русе
След малко обиколки с автобуси , коли , нощувки в Трявна и с кола до Русе пак на седалката на Honda-та. Бях забравил да я карам ... струваше ми се неудържима (а не я помня така) и мерака беше по-голям (дори от куфара с екипа за нея).
Обслужих я набързо (тоест, измих я , сменихме акумуатора) и излизайки от русенското село където зимува виждайки табелата "Варна 180км" и табела "Русе-София-Враца" направо видях морето.

Създадох стрес на роднини и приятели във Варна казвайки , че пристигам след ... час и малко

Жегата огромна ... 35+ градуса, аз облечен в черно , тече вода от мен и умирам ...но усмивката от ухо до ухо
и си къкря с 90/100 по магистралата.
Варна ме посреща супер топла и намръщена ... ей така по Варненски (още немога да свикна с влагата там!)
Няма да я бъде тая ... имам дрехи за 2 дни в мен , пари за 5 до 10 (зависи колко ми се отвори глътка) обаче не ми пука.
Пътувайки към Варна се разбра , че има кой да ми донесе спалния чувал , палатката и други дреболии от Враца до Варна и кефа беше пълен (дори гараж за Хондата си намерих на 1минута от мястото където бях) ... абе кеф!
Първи ден след пристигането ... то сърби ... хайде към Болата:

Там малко по черното (покрай пътя ... газ това онова) ... хем мирише на море, хем ми се вози та се мре ...
Няколко дни във Варна ей така по плажове, насам натам (видях няколко колеги с Африки , поздравявам ви! Единия дори беше от входа на Леля ми) и получих обаждане , че женско тяло се прибира към България и е желателно да се явя на другия ден строен с Автомобил , всичкия багаж и по възможност с пари за повече от няколко дни в София
Решението беше едно и доста просто ... нощен влак , Варна - София със спирка на Мездра и после Враца ... спане до обяд, качване на колата и рапорт в София (така 3 дни). Някакви приказки за Гърция от женско тяло ... ама мен мотор ме чака във Варна та набързо я убедих , че е по-добре да прекараме времето с родителите и
На връщане , няколко часа в Пловдив, после през Дюлински проход (ох мале видях веднага възможността да скъсам от газ там моторетката) и дирекно във Варна.
1 / 2 дни плажове тъпотия във Варна и околностите и се обадиха на приятелката , че трябва да заминава за София на интервю ... зарадвах се така, все едно ми се роди син! Без майтап!
Изпратих я на автобуса по ботуши направо.
2-3 дни свобода да бръмча .... надолу!

Пътя празен та празен ...
ТУК Е МОМЕНТА ДА КАЖА .... че останах неприятно изненадан от колеги със спортни мотори каращи по къси панталони по главния път Варна - Бургас с над 200км/ч , без да се спазват каквито и да е правила на движение!

Стигнах върха ... красота и жега ... черен път (иска ми се но имам път .. навръщане)



В ушите AC/DC , Metallica , Motörhead толкова силно , че едвам чувам отворения Remus който реве на високите обороти... стигам до къмпинг Каваци.
Точно преди 2 години бях там ... и си маркирах територията .... още си седи маркирано

Бърза вечеря:

... и газ към Созопол ... а той си е същия ... винаги е бил готин (ама да разгледам и да си бия камшика от там)

















От там обратно на къмпинга (беше почнало да се свечерява... чалгица се чуваше вече насам натам ... и реших , че е време да си ходя).
Като пътуам сам винаги идва един момент където хем ми е мега яко, хем искам да си кажа с някой една две думи ... ама може и без!
Попадам на супер бар на Смокиня където отпивам десетина пъти от почти детственото гърло на ретро бутилки и припадам по нощите в моята палатка 5 звезди!
Една от простите е да съм на черноморието (нашето) с мотора.
Карам мотор от (какво) 13-14 годишен (Puch Maxi S) , после дърга пауза и се качих на истинска (почти) машина Vespa а най-накрая си седнах на дЪ-то с Хондата (която така се чудих какво да правя

Оказа се , че съм без работа, изпитите свършиха и единственото логично решение на проблема се оказа 1000 и горница километра на юг.
Седях 2 дни в родния град , наливайки се с една ретро бира и ми светна , че имам аз мотор в ... Русе

След малко обиколки с автобуси , коли , нощувки в Трявна и с кола до Русе пак на седалката на Honda-та. Бях забравил да я карам ... струваше ми се неудържима (а не я помня така) и мерака беше по-голям (дори от куфара с екипа за нея).
Обслужих я набързо (тоест, измих я , сменихме акумуатора) и излизайки от русенското село където зимува виждайки табелата "Варна 180км" и табела "Русе-София-Враца" направо видях морето.

Създадох стрес на роднини и приятели във Варна казвайки , че пристигам след ... час и малко

Жегата огромна ... 35+ градуса, аз облечен в черно , тече вода от мен и умирам ...но усмивката от ухо до ухо

Варна ме посреща супер топла и намръщена ... ей така по Варненски (още немога да свикна с влагата там!)
Няма да я бъде тая ... имам дрехи за 2 дни в мен , пари за 5 до 10 (зависи колко ми се отвори глътка) обаче не ми пука.
Пътувайки към Варна се разбра , че има кой да ми донесе спалния чувал , палатката и други дреболии от Враца до Варна и кефа беше пълен (дори гараж за Хондата си намерих на 1минута от мястото където бях) ... абе кеф!
Първи ден след пристигането ... то сърби ... хайде към Болата:

Там малко по черното (покрай пътя ... газ това онова) ... хем мирише на море, хем ми се вози та се мре ...
Няколко дни във Варна ей така по плажове, насам натам (видях няколко колеги с Африки , поздравявам ви! Единия дори беше от входа на Леля ми) и получих обаждане , че женско тяло се прибира към България и е желателно да се явя на другия ден строен с Автомобил , всичкия багаж и по възможност с пари за повече от няколко дни в София

Решението беше едно и доста просто ... нощен влак , Варна - София със спирка на Мездра и после Враца ... спане до обяд, качване на колата и рапорт в София (така 3 дни). Някакви приказки за Гърция от женско тяло ... ама мен мотор ме чака във Варна та набързо я убедих , че е по-добре да прекараме времето с родителите и

На връщане , няколко часа в Пловдив, после през Дюлински проход (ох мале видях веднага възможността да скъсам от газ там моторетката) и дирекно във Варна.
1 / 2 дни плажове тъпотия във Варна и околностите и се обадиха на приятелката , че трябва да заминава за София на интервю ... зарадвах се така, все едно ми се роди син! Без майтап!
Изпратих я на автобуса по ботуши направо.
2-3 дни свобода да бръмча .... надолу!

Пътя празен та празен ...
ТУК Е МОМЕНТА ДА КАЖА .... че останах неприятно изненадан от колеги със спортни мотори каращи по къси панталони по главния път Варна - Бургас с над 200км/ч , без да се спазват каквито и да е правила на движение!

Стигнах върха ... красота и жега ... черен път (иска ми се но имам път .. навръщане)



В ушите AC/DC , Metallica , Motörhead толкова силно , че едвам чувам отворения Remus който реве на високите обороти... стигам до къмпинг Каваци.
Точно преди 2 години бях там ... и си маркирах територията .... още си седи маркирано


Бърза вечеря:

... и газ към Созопол ... а той си е същия ... винаги е бил готин (ама да разгледам и да си бия камшика от там)

















От там обратно на къмпинга (беше почнало да се свечерява... чалгица се чуваше вече насам натам ... и реших , че е време да си ходя).
Като пътуам сам винаги идва един момент където хем ми е мега яко, хем искам да си кажа с някой една две думи ... ама може и без!
Попадам на супер бар на Смокиня където отпивам десетина пъти от почти детственото гърло на ретро бутилки и припадам по нощите в моята палатка 5 звезди!

Коментар