Tweet
Здравейте, искам да споделя с вас своето пътешествие, което направихме с жена ми и любимата джипка.
Ден първи тръгнахме от Варна за Смолян за да преспим там и да продължим през Родопите по черни пътища. Тъй като пристигнахме в Смолян около 2 часа следобед решихме да отидем до коньона на водопадите. Страхотно място и много добре поддържана екопътека. И ето ни пред информационният център. Повечето хора си бяха оставили леките колите на около половин километър по-надолу, но ние решихме да се качим до където може.
От тук нагоре може само пеша. И така поехме по пътеката. Красотите са спиращи дъха. Ето малко снимки.
Стигнахме до водопада Орфей, за съжаление не можеше да се нима целият от гъстата растителност
И пак нагоре.
Стигнахме до панорамната площадка, от която се разкрива гледка към целият каньон и се вижда Смолян
И после обратно надолу.
Така премина първият ни ден. За следващият бяхме планирали преход от Смолян през Мугла-Чамла-Чайрските езера до Триград и след това Доспат.
И така пътуваме за Мугла.
малко красоти по пътя.
Вече сме в Мугла.
и поемаме на ляво за Чамла. Пътят е доста стръмен в началото и с доста оголени от дъждовете камъни, но на бавни се движим без проблемно.
И така вече сме на голямата поляна преди Чамла, от където се отклоняваме наляво за Чайрските езера.
Поемаме към езерата.
Пътят на спускане е доста изровен от дъждовете.
Пристигаме и се наслаждаваме на красотата, която е сътворила природата.
И така след, като се насладихме на гледките поехме напред към Триград.
След като излязохме на главният път за дяволското гърло поехме към село Гьоврен за да се изкачим на панорамната площадка Вълчи камък.
Минавайки през селото видяхме това. Всички са на полето и вадят картофи.
След около 4 километра по стръмен каменист път стигнахме до Вълчан камък. Площадката е по-висока от Орлово око и от нея има видимост на 360 градуса. Уникално е.
Върха по средата на снимката е Свети Илия, където е Орлово око
И така тръгваме към Доспат къде щяхме да пренощуваме.
Отседнахме в хотел Панорама. От терасата се разкри тази гледка.
На следващият ден тръгнахме покрай язовира в посока Сърница. Минахме през село Побит камък.
Ето го и него.
След селото караме в посока Медени поляни, като малко преди селото отбиваме в ляво по черен път водещ съм с. Осеново, къде трябваше на видим Каменната сватба /не тази в източните Родопи. За тази видях случайно в нета докато правех маршрута/. Ето малко снимки от пътя до там.
И така ето я въпросната сватба. На мен лично не ми прилича на такава но...
От там излизаме на главният път за Банско близо до Село Места. Тръгваме за Добринище за да се качим с лифта до хижа Безбог.
И ето ни горе
Тръгнахме напред покрай езерото, но решихме да не се отдалячаваме много, тъй като времето се беше намръщило и всики момент щеше да завали.
Разходихме се и от там на лифта и обратно надолу. Хотела в Банско ни чакаше.
На следващата сутрин от терасата се разкри тази гледка.
Имахме като идея да се качим до Вихрен, но времето го даваха да се разваля, а и като чели малко ни примързя та го остовихме за друг път.
След сутрешното кафе се отправихме за Якоруда, като идеята беше да минем по пътя от Трещеник до яз.Белмекен с отбеване до хижа Грънчар.
И така.
тук се отделя пътя за хижа Грънчар от пътя за Белмекен. Продължаваме към хижата.
Вече сме на хижата. От тишина можеш да оглушееш. Невороятно е.
След като се насладихме на гледката и неворятната тишина поехме по пътя обратно до разклона за Белмекен.
ето го и него.
Пътя до яз. Блмекен е доста добър и става и за лека кола.
мравуняк
И ето го Белмекен. Беше доста студено и ветровито, за това подминахме и се отправихме през Юндола към Цигов чарк където щяхме да спим.
От хотелчето в Цигов чарк се откриваше страхотна панорама към яз. Батак.
На следващият ден поехме към Варна, отбихме се в пещерата Снежанка
След като разгледахме пещерата решихме за разнообразие да минем през Русалийският прохад в Стара планина свързващ с.Тъжа и Априлци.
И така въпреки предупрежденията за жълт код по телевизията решихме да не се отказваме от решението си. Пътят от Тъжа нагоре горе-долу беше добре въпреки дълбоките улей оставени от дъждовете.
Движихме се бавно нагоре и след няколко километра стигнахме до КПП то на парковата охрана. Човека беше много любезен пита ни къде отваме и каза, че от севената страна пътя бил много зле - та да внимаваме. Записа номера на колата иманата ми и ни пожела лек път.
Продължихме леко нагоре като се наслаждавахме на природата. Гледки нямаше защото имаше гъста мъгла.
Къдемлийското пръскало - шум, много вода, но не се вижда от мъглата.
Стигаме билото
хижа Мандрата
хижа Табите
От тук стана интересно. От северната страна имаше огромни оголени от водата камъни и пътят беше много трудно проходим. Слизането беше много бавно, но поне бяхме предупредени за това, което ни очакваше.
Общо взето тези трийсетина километра ги направихме около 4 часа със спирането за сминки, но пък емоцията си заслужаваше. Определено пътя от северната страна не става за лека кола или по нисък джип.
И така от Априлци литнахме към Варна и завърши нашата екскурзия.
Догодина пак.
Ден първи тръгнахме от Варна за Смолян за да преспим там и да продължим през Родопите по черни пътища. Тъй като пристигнахме в Смолян около 2 часа следобед решихме да отидем до коньона на водопадите. Страхотно място и много добре поддържана екопътека. И ето ни пред информационният център. Повечето хора си бяха оставили леките колите на около половин километър по-надолу, но ние решихме да се качим до където може.
От тук нагоре може само пеша. И така поехме по пътеката. Красотите са спиращи дъха. Ето малко снимки.
Стигнахме до водопада Орфей, за съжаление не можеше да се нима целият от гъстата растителност
И пак нагоре.
Стигнахме до панорамната площадка, от която се разкрива гледка към целият каньон и се вижда Смолян
И после обратно надолу.
Така премина първият ни ден. За следващият бяхме планирали преход от Смолян през Мугла-Чамла-Чайрските езера до Триград и след това Доспат.
И така пътуваме за Мугла.
малко красоти по пътя.
Вече сме в Мугла.
и поемаме на ляво за Чамла. Пътят е доста стръмен в началото и с доста оголени от дъждовете камъни, но на бавни се движим без проблемно.
И така вече сме на голямата поляна преди Чамла, от където се отклоняваме наляво за Чайрските езера.
Поемаме към езерата.
Пътят на спускане е доста изровен от дъждовете.
Пристигаме и се наслаждаваме на красотата, която е сътворила природата.
И така след, като се насладихме на гледките поехме напред към Триград.
След като излязохме на главният път за дяволското гърло поехме към село Гьоврен за да се изкачим на панорамната площадка Вълчи камък.
Минавайки през селото видяхме това. Всички са на полето и вадят картофи.
След около 4 километра по стръмен каменист път стигнахме до Вълчан камък. Площадката е по-висока от Орлово око и от нея има видимост на 360 градуса. Уникално е.
Върха по средата на снимката е Свети Илия, където е Орлово око
И така тръгваме към Доспат къде щяхме да пренощуваме.
Отседнахме в хотел Панорама. От терасата се разкри тази гледка.
На следващият ден тръгнахме покрай язовира в посока Сърница. Минахме през село Побит камък.
Ето го и него.
След селото караме в посока Медени поляни, като малко преди селото отбиваме в ляво по черен път водещ съм с. Осеново, къде трябваше на видим Каменната сватба /не тази в източните Родопи. За тази видях случайно в нета докато правех маршрута/. Ето малко снимки от пътя до там.
И така ето я въпросната сватба. На мен лично не ми прилича на такава но...
От там излизаме на главният път за Банско близо до Село Места. Тръгваме за Добринище за да се качим с лифта до хижа Безбог.
И ето ни горе
Тръгнахме напред покрай езерото, но решихме да не се отдалячаваме много, тъй като времето се беше намръщило и всики момент щеше да завали.
Разходихме се и от там на лифта и обратно надолу. Хотела в Банско ни чакаше.
На следващата сутрин от терасата се разкри тази гледка.
След сутрешното кафе се отправихме за Якоруда, като идеята беше да минем по пътя от Трещеник до яз.Белмекен с отбеване до хижа Грънчар.
И така.
Вече сме на хижата. От тишина можеш да оглушееш. Невороятно е.
След като се насладихме на гледката и неворятната тишина поехме по пътя обратно до разклона за Белмекен.
Пътя до яз. Блмекен е доста добър и става и за лека кола.
мравуняк
И ето го Белмекен. Беше доста студено и ветровито, за това подминахме и се отправихме през Юндола към Цигов чарк където щяхме да спим.
От хотелчето в Цигов чарк се откриваше страхотна панорама към яз. Батак.
На следващият ден поехме към Варна, отбихме се в пещерата Снежанка
След като разгледахме пещерата решихме за разнообразие да минем през Русалийският прохад в Стара планина свързващ с.Тъжа и Априлци.
И така въпреки предупрежденията за жълт код по телевизията решихме да не се отказваме от решението си. Пътят от Тъжа нагоре горе-долу беше добре въпреки дълбоките улей оставени от дъждовете.
Движихме се бавно нагоре и след няколко километра стигнахме до КПП то на парковата охрана. Човека беше много любезен пита ни къде отваме и каза, че от севената страна пътя бил много зле - та да внимаваме. Записа номера на колата иманата ми и ни пожела лек път.
Продължихме леко нагоре като се наслаждавахме на природата. Гледки нямаше защото имаше гъста мъгла.
Къдемлийското пръскало - шум, много вода, но не се вижда от мъглата.
Стигаме билото
хижа Мандрата
хижа Табите
От тук стана интересно. От северната страна имаше огромни оголени от водата камъни и пътят беше много трудно проходим. Слизането беше много бавно, но поне бяхме предупредени за това, което ни очакваше.
Общо взето тези трийсетина километра ги направихме около 4 часа със спирането за сминки, но пък емоцията си заслужаваше. Определено пътя от северната страна не става за лека кола или по нисък джип.
И така от Априлци литнахме към Варна и завърши нашата екскурзия.
Догодина пак.
Прикачени файлове
А пътя от с.Тъжа до х.Тъжа е 27 км.Оттам до Априлци не съм засичала!.Ала преди години пътя от север бе толкова добър,че мераклиите правеха офроуд по нерегламентираните ситуативни' просеки' оставени от техниката на горското ,сега подсичащи кални и срутени улеи!Супер разходка!
.
Коментар