Tweet
Здравейте.Дълго се чудих дали да пусна тази тема,тъй като много колеги ходиха в Родопите,и много и хубави репортажи са написани,но…все пак реших да ви разкажа моята история и да ви припомня красотата на нашата родина.И така в средата на месец август,след като участвах в един от етапите/Енина-Априлци-вр.Ботев-Калофер/на варненската група начело с Янко Чуров,след тридневна усилена подготовка потеглихме към Родопите.Тъй като нямам ГПС и лебедка ,не можех да разчитам само на кални гуми и умения ,а и бяхме един джип/тоест на помощ от приятел не можеше да се очаква/,планът беше 60/40-асфалт/черно.И ето уреченият ден дойде и ние/моята половинка,дъщеря ми –на8год,синковеца –на 4год. и моя милост/потеглихме на път.Подходихме към планината през Батак,но тъй като времето беше напреднало ,минахме транзит.Не след дълго стигнахме яз.Малък Беглик.Тук не устояхме на невероятната красота и спряхме да разгледаме и да направим и някоя снимка.Тук и аз хванах в кадър НЛО/като някои колеги/
Не ни се тръгваше,но нямаше как,тъй като първия ни бивак беше планиран да бъде на яз.Голям Беглик,където стигнахме след кратко каране.
Тръгнахме покрай язовира да търсим места за бивак,но тук брега беше много стръмен и обрасъл с ели до сами водата.Малко отчаяни в нас започнаха да се прокрадват мисли да отиваме направо на яз.Широка поляна/за него бях чувал,че много хора ходят на палатки/,и тъкмо да вземем решение от дясно се появи хубав черен път и като че ли джипа сам зави в правилната посока.Може би след 1-2км.стигнахме до едно прекрасно полуостровче,където намерихме и много удобно място за бивак.Първата ни задача беше да разтоварим багажа,което се оказа по-лесно от това да го натоварим.
А докато някои разтоварваха други се правиха на манекенки/тежко ми….а е само на 8год./.
Палатката беше разпъната за норматив и маси столове …..всичко беше наредено сякаш винаги са си били там.
Първата вечер мина спокойно.Това е и първия лагерен огън.
Хапване,пийване и хайде в чувалите.А на 1500м. над морето се спи прекрасно.
На сутринта станах много рано с идеята за риболов,но и студа беше качествен и не след дълго зарязах въдиците и след изпиване на сутрешното кафе ,се поразходих да разгледам района и да направя една бърза фотосесия.
По късно и проблема с риболова се оправи и за вечеря имаше прясно наловена риба/почети само костур/
Поради това че на всички много ни хареса ,а по план трябваше да останем само две нощувки,веднага решихме единодушно,че ще останем още една вечер.Това наложи да отскочим до Яз. Широка Поляна,където има магазин,за да попълним хранителните си запаси.Ето и снимки от там.
Две неща много ме впечатляват в Родопите.Едното са стотиците чешми,а другото са огромните ели и борове.
На връщане от Широка Поляна,реших да покарам из района.Оставих домочадието на около 500м от бивака и аз хванах едно черно пътче което ме дразнеше от едно известно време.Изкачих едно стръмно било през гората и покарах по вероятно направен от дарвосекачи коларски път,който в един момент взе направление от където идвах и срещнах моите хора ,само че аз бях по-високо в гората.
На третия ден събрахме бивака/много зор/ и потеглихме по посока гр.Сърница,където смятах да бивакуваме на яз. Доспат.Бях решил тук да бъде и първия ни преход по черен път.То хубаво ама питахме тоя,питахме оня,кьорихме се в картата и накрая хванахме една отбивка тръгваща в това направление.Още в самото начало на пътя срещнахме мъж и жена и спряхме да ги попитаме дали това аджаба е пътя за Сърница.Те смотолевиха,че са туристи и не знаели и ….толкоз.Продължихме напред и само след 50-60м.стигнахме до тук.
https://htftp.offroad-bulgaria.com/L...i/P8220472.AVI
Тези хора сякаш сливи имаха в устите си или…просто стояха там и чакаха да ни гледат сеира как се връщаме с увесени носове.Е да ама не.И без това не ме слуша много главата,пък и бях зажъднял за офроуд….
След преодоляването на препятствието /макар да не беше нещо сложно,но жената беше впечатлена/,продължихме напред.По принцип на картата пътя го дават черен,а последните 4-5км. коларски.Но като навлязохме в планината и като се почна,коловози/на места в тях бяха поставени доста дебели дървени трупи,защото и Виетнамка иначе не може да мине/,участъци от пътя почети отнесени от пороищата,странични наклони и…..по едно време си казах дано жената не ме пита какъв ще е тогава лошия коларски път който е в края на прехода.В общи линии направих това което не трябва да прави никой.Тръгнах сам/да не говорим,че нямах ГПС и лебедка/през планината с жена и две деца.Самият аз на моменти бях доста притеснен за това да не поднесем ,окантарим някъде или да не се потроши нещо по Нисана,че тогава не знам какво щяхме да правим.В крайна сметка в един момент настъпи успокоение защото излезнахме от гората и решихме,че сме пристигнали….Е да ама не.Първите хора които видяхме ни обясниха,че не сме стигнали никаква Сърница ,а сме извъртяли половината балкан и сме….на 2км.от яз.Широка Поляна.Направо умалях,но веднага се взех в ръце и …естествено настъпи промяна на плана.Решихме да продължим по асфалт/за момента на жената офроуда и беше дошъл в повече/до гр.Доспат,там да попълним хранителните си запаси ,да минем стената на язовира и да потърсим по отсрещния бряг място за бивак.Така и направихме.Още преди да стигнем града ни се откри величествена гледка към язовира.
По-нататък всичко мина по план.Известна трудност беше само да намерим място за лагер,но с повечко обикаляне и това стана.Язовирът ни посрещна с проливен дъжд,а след това и с хубава дъга.
На Доспат останахме два дни.През това време всеки релаксираше по свой си начин.
След нужния инструктаж по безопасност,за децата настъпиха и радостни моменти на къпане и плажуване
.На третия ден се отправихме в посока Триград с цел да разгледаме Чаирските езера.
Триградското ждрело винаги ме е впечатлявало,......
...а сега предлагаше и невероятна атракция.Нещо подобно на моста на Тарзан,само че над едно доста дълбоко дере.Докато се спусках,се наложи да платя на две момчета за да удържат жената,която искаше да атакува въжето с ...лист ножовка
https://htftp.offroad-bulgaria.com/L...i/P8240555.AVI
Използвам случая да ви кажа вземете ли да разпитвате някой местен,си отваряйте ушите и мислете логично.В най добрия случай около 30 процента информацията може да и се има вяра.Мен например така ме упътиха за Чаирските езера/пътя до там е черен/,че в един момент ние минахме кльона на гръцката граница.Интересното е че аз на никой местен не съм споменавал ,че искам да минавам в гръцко с джипа.Жената от притеснение и изумление забрави да щракне едно фото на кльона,нооо….нищо аз знам вече как да стигна до него и следващия път снимка ще има.Иначе пътя по който минахме е много интересен и живописен.
След доста лутане,аз със съжаление разбрах,че дойдохме до Рим ,ама няма да видим папата.Вече отказали се ,ние се насочихме към една отбивка на която пишеше,че е за с.Мугла а от там знам че до Смолян е асфалт.Тръгнахме по пътя и не след дълго стигнахме реката и ….нещо веднага ме усъмни ,че тук трябва да има мост,а него го нямаше.Фактите ,обясненията и логическото мислене ми подсказаха,че май не е било необходимо да ходим в гръцко ,а е било необходимо само да завием на отбивката за Мугла.Преминахме реката и без мост/а местните твърдяха,че било ъпсурд с кола да се стигне до езерата/.
https://htftp.offroad-bulgaria.com/L...i/P8240574.AVI
И не след дълго стигнахме там за където бяхме тръгнали-Чаирите.Красотата и очарованието бяха невероятни.
След разходка и фотосесия ,продължихме напред.
Консултация с местните пак имаше и аз за втори път им се доверих на обясненията/голяма грешка/,да не говорим,че в случая се касаеше да изоставим редовния път/тъй като бил доста по-дълъг и много разбит/,и да сме минели напряко.Обяснението беше просто и лаконично:”…караш напред по пътя и след едно ограждение ей тъй в дясно хващаш през балкана едно стръмно и като се спуснеш от другата страна си в Мугла…”.Хората дори ме успокоиха,че по стръмното с тези гуми нямало да имам проблеми.Е да ама не.Продължихме напред и не след дълго стигнахме /поне по обясненията/”стръмното”.Пиша го в кавички,защото то беше меко казано стръмно .Жената беше ужасена и каза,че било ъпсурд да си помисля дори да минем от тук.Дори и на мен и се видя малко съмнително дали въобще ще успеем да го качим,но успокоих половинката,че само ще пробваме10-15 м и ако работите вървят на екшън ще се върнем назад/тия дни бях възприел този начин на успокоение иначе трябваше да се движим само по асфалт/.Потеглих нагоре и джипа в началото се справяше нормално,но след половината път стана още по стръмно и доста каменисто.Нещата отиваха към драматична развръзка,защото връщането назад вече беше меко казано по-рисковано от колкото да продължим напред.Всичко живо около мен мълчеше и се държеше здраво,а аз на първа бавна и с включен блокаж,продължих да се боря със стръмния сипей.Колата се придвижваше много бавно и с доста прибоксувания по камъните,но след 80-100м. рязко изкочихме на билото.Тук проблема се задълбочи,тъй като пътя просто изчезна.Започнахме да се лутаме по билото и малките му деренца, лавирайки между клекове ,камъни и невъзможни за минаване места.В един момент стигнахме ръба на билото от другата му страна.Освен невероятния изглед,и това че път нямаше,установихме,че Мугла реално се намираше само на 5-6км.,а не беше “….и като слезеш от другата страна си в Мугла…”.притеснението беше голямо тъй като часът вече 18.30,а ние все още бяхме насред планината без точна идея как да стигнем до селото.
След обстоен преглед на едно близко възвишение забелязах нещо като следи от четириколесно/може би каруца/,и лъч надежда озари нашите лица.Но аз не бързах да се радвам.Внимателно разгледах от къде точно бяхме дошли,за да не би това да бяха нашите следи.Установих ,че това възвишение се пада доста по в ляво от нашия курс и вероятността следите да са наши е минимална.Веднага се насочих в посоката ,,но достигането на мястото не беше така лесно/ех защо джипа няма режим…летене/.Наложи се доста обикаляне и преодоляване на разнообразни препятствия ,но така или иначе в един момент все пак стигнахме.От там продължихме по следите,които ни отведоха след около 3км. долу на пътя за с.Мугла който бяхме изоставили.Хубав,лош ,по-обиколен какъвто такъв.Продължихме по него и не след дълго пристигнахме благополучно в селото.
От там до Смолян карах по асфалта,като куриозът беше,че на 11км. от града ме спря гранична полиция за проверка.И се почна едно ….от къде и за къде…лични карти…и т.н.Представете си като им отговорих,че идвам от кльона на гръцката граница западно от с.Кестен и там….никой не ме е спирал за проверка, ония се облещиха.Както и да е не ни арестуваха и скоро продължихме към Смолян.,където хората които ни чакаха вече бяха доста притеснени.На другия ден посетихме с нашите домакини една местност много близо до града,която препоръчвам на всеки който минава в района да посети.Нарича се “Каньонът на водопадите”.Представлява серия от водопади и нещо като екопътека която върви покрай тях и от време на време пресича реката по живописни дървени мостчета.Красотата е невероятна.Изкачвайки се нагоре се стига много близо до вр.Перелик.
В общи с това завършва нашата експедиция ,продължила една седмица.Разделихме се с нашите приятели в Смолян и по асфалта се прибрахме в Ст. Загора.Изживяването при това пътуване беше невероятно.Следващия път мисля да съм с ГПС и лебедка,а и да агитирам някой приятел да дойде,за да сме два джипа и съотношението да е 80/20офроуд/асфалт.И жената започна да свиква и даже да дава мнения от къде може да минел джипа.Красотата,чистотата и невероятния планински въздух,ни подействаха като магия.За съжаление много хора не осъзнават какво богатство е нашата природа,защото за нея не трябва само да слушаме разкази,а да се усети със всяка фибра от тялото,да се вдиша и преживее.Това направихме ние и сме много доволни.Пожелавам го и на всички вас.Поздрави.
Не ни се тръгваше,но нямаше как,тъй като първия ни бивак беше планиран да бъде на яз.Голям Беглик,където стигнахме след кратко каране.
Тръгнахме покрай язовира да търсим места за бивак,но тук брега беше много стръмен и обрасъл с ели до сами водата.Малко отчаяни в нас започнаха да се прокрадват мисли да отиваме направо на яз.Широка поляна/за него бях чувал,че много хора ходят на палатки/,и тъкмо да вземем решение от дясно се появи хубав черен път и като че ли джипа сам зави в правилната посока.Може би след 1-2км.стигнахме до едно прекрасно полуостровче,където намерихме и много удобно място за бивак.Първата ни задача беше да разтоварим багажа,което се оказа по-лесно от това да го натоварим.
А докато някои разтоварваха други се правиха на манекенки/тежко ми….а е само на 8год./.
Палатката беше разпъната за норматив и маси столове …..всичко беше наредено сякаш винаги са си били там.
Първата вечер мина спокойно.Това е и първия лагерен огън.
Хапване,пийване и хайде в чувалите.А на 1500м. над морето се спи прекрасно.
На сутринта станах много рано с идеята за риболов,но и студа беше качествен и не след дълго зарязах въдиците и след изпиване на сутрешното кафе ,се поразходих да разгледам района и да направя една бърза фотосесия.
По късно и проблема с риболова се оправи и за вечеря имаше прясно наловена риба/почети само костур/
Поради това че на всички много ни хареса ,а по план трябваше да останем само две нощувки,веднага решихме единодушно,че ще останем още една вечер.Това наложи да отскочим до Яз. Широка Поляна,където има магазин,за да попълним хранителните си запаси.Ето и снимки от там.
Две неща много ме впечатляват в Родопите.Едното са стотиците чешми,а другото са огромните ели и борове.
На връщане от Широка Поляна,реших да покарам из района.Оставих домочадието на около 500м от бивака и аз хванах едно черно пътче което ме дразнеше от едно известно време.Изкачих едно стръмно било през гората и покарах по вероятно направен от дарвосекачи коларски път,който в един момент взе направление от където идвах и срещнах моите хора ,само че аз бях по-високо в гората.
На третия ден събрахме бивака/много зор/ и потеглихме по посока гр.Сърница,където смятах да бивакуваме на яз. Доспат.Бях решил тук да бъде и първия ни преход по черен път.То хубаво ама питахме тоя,питахме оня,кьорихме се в картата и накрая хванахме една отбивка тръгваща в това направление.Още в самото начало на пътя срещнахме мъж и жена и спряхме да ги попитаме дали това аджаба е пътя за Сърница.Те смотолевиха,че са туристи и не знаели и ….толкоз.Продължихме напред и само след 50-60м.стигнахме до тук.
https://htftp.offroad-bulgaria.com/L...i/P8220472.AVI
Тези хора сякаш сливи имаха в устите си или…просто стояха там и чакаха да ни гледат сеира как се връщаме с увесени носове.Е да ама не.И без това не ме слуша много главата,пък и бях зажъднял за офроуд….
След преодоляването на препятствието /макар да не беше нещо сложно,но жената беше впечатлена/,продължихме напред.По принцип на картата пътя го дават черен,а последните 4-5км. коларски.Но като навлязохме в планината и като се почна,коловози/на места в тях бяха поставени доста дебели дървени трупи,защото и Виетнамка иначе не може да мине/,участъци от пътя почети отнесени от пороищата,странични наклони и…..по едно време си казах дано жената не ме пита какъв ще е тогава лошия коларски път който е в края на прехода.В общи линии направих това което не трябва да прави никой.Тръгнах сам/да не говорим,че нямах ГПС и лебедка/през планината с жена и две деца.Самият аз на моменти бях доста притеснен за това да не поднесем ,окантарим някъде или да не се потроши нещо по Нисана,че тогава не знам какво щяхме да правим.В крайна сметка в един момент настъпи успокоение защото излезнахме от гората и решихме,че сме пристигнали….Е да ама не.Първите хора които видяхме ни обясниха,че не сме стигнали никаква Сърница ,а сме извъртяли половината балкан и сме….на 2км.от яз.Широка Поляна.Направо умалях,но веднага се взех в ръце и …естествено настъпи промяна на плана.Решихме да продължим по асфалт/за момента на жената офроуда и беше дошъл в повече/до гр.Доспат,там да попълним хранителните си запаси ,да минем стената на язовира и да потърсим по отсрещния бряг място за бивак.Така и направихме.Още преди да стигнем града ни се откри величествена гледка към язовира.
По-нататък всичко мина по план.Известна трудност беше само да намерим място за лагер,но с повечко обикаляне и това стана.Язовирът ни посрещна с проливен дъжд,а след това и с хубава дъга.
На Доспат останахме два дни.През това време всеки релаксираше по свой си начин.
След нужния инструктаж по безопасност,за децата настъпиха и радостни моменти на къпане и плажуване
.На третия ден се отправихме в посока Триград с цел да разгледаме Чаирските езера.
Триградското ждрело винаги ме е впечатлявало,......
...а сега предлагаше и невероятна атракция.Нещо подобно на моста на Тарзан,само че над едно доста дълбоко дере.Докато се спусках,се наложи да платя на две момчета за да удържат жената,която искаше да атакува въжето с ...лист ножовка
https://htftp.offroad-bulgaria.com/L...i/P8240555.AVI
Използвам случая да ви кажа вземете ли да разпитвате някой местен,си отваряйте ушите и мислете логично.В най добрия случай около 30 процента информацията може да и се има вяра.Мен например така ме упътиха за Чаирските езера/пътя до там е черен/,че в един момент ние минахме кльона на гръцката граница.Интересното е че аз на никой местен не съм споменавал ,че искам да минавам в гръцко с джипа.Жената от притеснение и изумление забрави да щракне едно фото на кльона,нооо….нищо аз знам вече как да стигна до него и следващия път снимка ще има.Иначе пътя по който минахме е много интересен и живописен.
След доста лутане,аз със съжаление разбрах,че дойдохме до Рим ,ама няма да видим папата.Вече отказали се ,ние се насочихме към една отбивка на която пишеше,че е за с.Мугла а от там знам че до Смолян е асфалт.Тръгнахме по пътя и не след дълго стигнахме реката и ….нещо веднага ме усъмни ,че тук трябва да има мост,а него го нямаше.Фактите ,обясненията и логическото мислене ми подсказаха,че май не е било необходимо да ходим в гръцко ,а е било необходимо само да завием на отбивката за Мугла.Преминахме реката и без мост/а местните твърдяха,че било ъпсурд с кола да се стигне до езерата/.
https://htftp.offroad-bulgaria.com/L...i/P8240574.AVI
И не след дълго стигнахме там за където бяхме тръгнали-Чаирите.Красотата и очарованието бяха невероятни.
След разходка и фотосесия ,продължихме напред.
Консултация с местните пак имаше и аз за втори път им се доверих на обясненията/голяма грешка/,да не говорим,че в случая се касаеше да изоставим редовния път/тъй като бил доста по-дълъг и много разбит/,и да сме минели напряко.Обяснението беше просто и лаконично:”…караш напред по пътя и след едно ограждение ей тъй в дясно хващаш през балкана едно стръмно и като се спуснеш от другата страна си в Мугла…”.Хората дори ме успокоиха,че по стръмното с тези гуми нямало да имам проблеми.Е да ама не.Продължихме напред и не след дълго стигнахме /поне по обясненията/”стръмното”.Пиша го в кавички,защото то беше меко казано стръмно .Жената беше ужасена и каза,че било ъпсурд да си помисля дори да минем от тук.Дори и на мен и се видя малко съмнително дали въобще ще успеем да го качим,но успокоих половинката,че само ще пробваме10-15 м и ако работите вървят на екшън ще се върнем назад/тия дни бях възприел този начин на успокоение иначе трябваше да се движим само по асфалт/.Потеглих нагоре и джипа в началото се справяше нормално,но след половината път стана още по стръмно и доста каменисто.Нещата отиваха към драматична развръзка,защото връщането назад вече беше меко казано по-рисковано от колкото да продължим напред.Всичко живо около мен мълчеше и се държеше здраво,а аз на първа бавна и с включен блокаж,продължих да се боря със стръмния сипей.Колата се придвижваше много бавно и с доста прибоксувания по камъните,но след 80-100м. рязко изкочихме на билото.Тук проблема се задълбочи,тъй като пътя просто изчезна.Започнахме да се лутаме по билото и малките му деренца, лавирайки между клекове ,камъни и невъзможни за минаване места.В един момент стигнахме ръба на билото от другата му страна.Освен невероятния изглед,и това че път нямаше,установихме,че Мугла реално се намираше само на 5-6км.,а не беше “….и като слезеш от другата страна си в Мугла…”.притеснението беше голямо тъй като часът вече 18.30,а ние все още бяхме насред планината без точна идея как да стигнем до селото.
След обстоен преглед на едно близко възвишение забелязах нещо като следи от четириколесно/може би каруца/,и лъч надежда озари нашите лица.Но аз не бързах да се радвам.Внимателно разгледах от къде точно бяхме дошли,за да не би това да бяха нашите следи.Установих ,че това възвишение се пада доста по в ляво от нашия курс и вероятността следите да са наши е минимална.Веднага се насочих в посоката ,,но достигането на мястото не беше така лесно/ех защо джипа няма режим…летене/.Наложи се доста обикаляне и преодоляване на разнообразни препятствия ,но така или иначе в един момент все пак стигнахме.От там продължихме по следите,които ни отведоха след около 3км. долу на пътя за с.Мугла който бяхме изоставили.Хубав,лош ,по-обиколен какъвто такъв.Продължихме по него и не след дълго пристигнахме благополучно в селото.
От там до Смолян карах по асфалта,като куриозът беше,че на 11км. от града ме спря гранична полиция за проверка.И се почна едно ….от къде и за къде…лични карти…и т.н.Представете си като им отговорих,че идвам от кльона на гръцката граница западно от с.Кестен и там….никой не ме е спирал за проверка, ония се облещиха.Както и да е не ни арестуваха и скоро продължихме към Смолян.,където хората които ни чакаха вече бяха доста притеснени.На другия ден посетихме с нашите домакини една местност много близо до града,която препоръчвам на всеки който минава в района да посети.Нарича се “Каньонът на водопадите”.Представлява серия от водопади и нещо като екопътека която върви покрай тях и от време на време пресича реката по живописни дървени мостчета.Красотата е невероятна.Изкачвайки се нагоре се стига много близо до вр.Перелик.
В общи с това завършва нашата експедиция ,продължила една седмица.Разделихме се с нашите приятели в Смолян и по асфалта се прибрахме в Ст. Загора.Изживяването при това пътуване беше невероятно.Следващия път мисля да съм с ГПС и лебедка,а и да агитирам някой приятел да дойде,за да сме два джипа и съотношението да е 80/20офроуд/асфалт.И жената започна да свиква и даже да дава мнения от къде може да минел джипа.Красотата,чистотата и невероятния планински въздух,ни подействаха като магия.За съжаление много хора не осъзнават какво богатство е нашата природа,защото за нея не трябва само да слушаме разкази,а да се усети със всяка фибра от тялото,да се вдиша и преживее.Това направихме ние и сме много доволни.Пожелавам го и на всички вас.Поздрави.
"
.Поздрави.
.Ще ти се обадя.
Коментар