До връх Мусала- с една мечта по-малко.

[Райковски]

Винаги ми е било мечта, да покоря най-високия връх на Балканския полуостров. Е, принципно е кофти да живееш без мечти, но аз си имам и други, та затова тази ще я елиминирам.
Бяхме цяла група, пристигаме в Боровец на 08.07. Ще нощуваме в една почивна база, името и го запазвам в тайна. А, като казах почивна база- повече никога. Не пише ли ''хижа'' отпред, не е си работа.. в тези почивни бази няма къде една вода да си купиш, да не говорим за една бира. Все пак светът беше футбол, а без бира не може.. Както и да е, ние сме троянци и си носехме ракия. Вечерта вадим ракията и гледаме Германия- Бразилия. Гледах до 4:0 и отегчен си легнах, в очакване на утрешния ден.
09.07.- Ставаме рано и потегляме към Мусала.
Ето го лифта ни.

Качваме се и потегляме. Денивелацията е много голяма, ушите ни пищят, но гледките са невероятни. Жалко, че бяха пропуснали да измият стъклото на моята кабинка.




С лифта до тук. Още със слизането пред нас се показват омайни гледки.





След кратка почивка и малко снимки, всички сме готови и тръгваме. Вървим по една пътека, навсякъде около нас има ски писти. Спечелиха ме, няма как да не ида следващия ски сезон, поне за 2 дена.







Как да не му се докарат ски на човек..


Още сме толкова далеч от върха, а усещането е неповторимо. Вървиш, навсякъде около теб красиви гледки, а тъкмо ти стане горещо и духне ветрец, който те разхлажда и те кара да се чувстваш като в Рая.


Тази ми е една от любимите..






Вече виждаме връх Мусала.





Стигаме до хижа Мусала. Едно перфектно място за отдих, невероятно красиво и придаващо неповторимо усещане. Мислех си, че щастието ми е пълно, но когато видях, че пред хижата има паркиран джип Toyota Land Cruiser LJ73, щастието ми вече беше препълно.


Пред хижата има езеро, което нямаше как да пропусна в снимките.


Починахме малко, поснимахме се и тръгваме към върха..

To be continued..

[Джоу (x3mrjoe)]

От: До връх Мусала- с една мечта по-малко.

Е айде де !

[Райковски]

От: До връх Мусала- с една мечта по-малко.

Тръгнахме от хижата и със завидно темпо крачим към върха.




Интересното беше, че всички мълчахме, катерихме и наблюдавахме красивите гледки. Затова и сега аз няма да напиша нищо и ще ви оставя да се полюбувате.






Вече виждаме Мусала, все едно е пред носовете ни.. Иска ни се, да се протегнем и да я хванем, но все още е много далеч.




Нямаше как да не се снимам на това удивително място..


Продължаваме, а около нас има доста езера.
Някой от групата се изцепи- ''Това са седемте рилски езера.''
При което последва въпрос от наша страна- ''Ти правиш ли се, или наистина си толкова прост?''
- ''Айде бе.. да не се обърка човек.'' Край на диалога.


Изведнъж, зад нас се появяват огромни облаци, придружени с мъгла. Започнахме да се колебаем дали да продължим, или да се връщаме.




Решихме да продължим. Групата започна да се движи бавно. Едни започнаха да ги болят крака, друг корем, трети ръце и т.н. Лошото време ни застигаше, а ние ставахме все по-бавни. Решихме да стигнем до заслона и да решим какво ще правим.

Мусала е пред нас, а лошото време.. зад нас.



Ето го и заслона- Еверест. Надморската му височина е 2709м.

Там спираме, почиваме си и започваме да мислим, да се качим до върха, или не. В крайна сметка решихме да се качим. По-бързите тръгнахме напред, като се разбрахме да се чакаме на върха.

Това е леденото езеро. Повярвайте ми, на живо е още по-удивително.




Ето накъде продължава пътят ни.


Леденото езеро, отново..


И бързаците се нуждаем от кратка почивка.


Вече сме на върха..


Цял живот си мечтая да се кача на Мусала, а сега съм там. Бях първи на върха и знаех, че в момента няма човек, който да е по-високо от мен. Не мога да ви опиша какво е усещането..








Всички си купиха чай, казаха, че е невероятен, но аз не обичам чай. Докато седим и чакаме другите, се заприказвахме с планинари, че гърците са правили опити изкуствено, с камъни, да направят връх Олимп, по-висок от Мусала.. за щастие, не са успели.
На такива места, човек осъзнава колко е жалък и нищожен в сравнение с природата. Застанал съм на върха и гледам как другите вървят. Виждам само точици, които се катерят нагоре. На такива места разбираш колко велика е природата, а човекът... човекът е никой.
Най-накрая дойдоха всички. Направихме си една обща снимка и тръгваме надолу.


Ето я хижа Мусала, вижда се в далечината.

Може да ви се струва нереално, но прибрах фотоапарата в раницата и след 1 час бяхме там.



Толкова щастлив от преживяното, не спирах да мисля за върха и за това, как се чувствах там горе. Със сигурност ще го помня цял живот.

По принцип, пътеписът не трябваше да приключва до тук. По план, трябваше да качим и Черни връх. За съжаление, когато отидохме на хижа Алеко, времето беше много лошо и не ни позволи да излезем от хижата, освен за кратка разходка.
За да не е без нищо, ето една снимка на София, която направих с телефона.


На 12.07 се прибрахме отново в Троян.
За финал ще кажа- който не е ходил на Мусала, нека иде- чувството да си на върха на Балканския полуостров.. неописуемо е!

[Венци- малкия]

От: До връх Мусала- с една мечта по-малко.

Готино.

п.с. следващият път, фотото на auto,

[Райковски]

От: До връх Мусала- с една мечта по-малко.

п.с. следващият път, фотото на auto,

Получи се кофти, защото не прецених, че гледам през слънчевите очила. Като се прибрах в хижата и погледнах фотоапарата, бях малко разочарован, но пак някои са се получили.

[Венци- малкия]

От: До връх Мусала- с една мечта по-малко.

Споко, аз така си провалих 70% от снимките из Калифорния.

Мусала е близо и може да повториш

[Райковски]

От: До връх Мусала- с една мечта по-малко.

Споко, аз така си провалих 70% от снимките из Калифорния.

Мусала е близо и може да повториш

Така е. Със сигурност ще повторя, защото имаше мъгла и не можах да снимам гледките от върха.

[blago72]

До връх Мусала- с една мечта по-малко.

Опитай Вихрен, през Казана, ще ти е още по-интересно

Иначе честито първо изкачване, още много такива

[Райковски]

От: До връх Мусала- с една мечта по-малко.

Опитай Вихрен, през Казана, ще ти е още по-интересно

Иначе честито първо изкачване, още много такива

Това лято мисля да се кача и до връх Ботев. После ще видим- кой ще е следващият.
Благодаря.

[piron45]

От: До връх Мусала- с една мечта по-малко.

Браво, поздравления за ентусиазма.

[гоше]

От: До връх Мусала- с една мечта по-малко.

Поздрави!
Изпитах най-искрена радост, като четях как се възтрогваш от красотите на Планината. Пожелавам ти да запазиш това чувство завинаги.
И хич не се учудих, че троянчанин не обича чай, ама това на шега
ПП: И понеже си в началото на планинарския си път, дай Боже да е много, много дълъг, ще си позволя един съвет: избягвай употребата на "покорявам" като говориш за Планината.

[bochkata]

От: До връх Мусала- с една мечта по-малко.

Поздравления и Благодаря за споделеното.

[Райковски]

От: До връх Мусала- с една мечта по-малко.

Благодаря, радвам се, че ви е харесало.

[мишоци]

От: До връх Мусала- с една мечта по-малко.

Браво, блазе ти! А кученцето не беше ли с теб?

[Райковски]

От: До връх Мусала- с една мечта по-малко.

Браво, блазе ти! А кученцето не беше ли с теб?

Благодаря. Мислил съм го, но е малък още за такива преходи. А и трябва да спя на палатка, защото едва ли ще искат да вкарат 50+ килограмово четириного в която и да било хижа.