Tweet
Днес 28.06.2005 благодарение на Иван Алексиев и с разрешението на ръководството на ЕЛАЦИТЕ-МЕД посетихме един от най-големите открити рудници в България. Нали се интересуваме от всичко свързано с офроуда искахме да видим как и с какво работят там. Мога да ви уверя, че посещението ни беше много впечатляващо.
Първите, които са добивали руда от тези места са още траките. Рудника в днешния си вид е започнат 1969 година и реално работи от 1974. Всеки ден се добиват десетки хиляди тона руда, работят над 800 човека и огромно количество техника. След инструктажа и задължителните подписи, че знаем в какво се забъркваме
, една от служебните УАЗ-ки ни взе, ние да разгледаме, а те да маркират т.н. граница за добив.
Рудника представлява една огромна фуния в земята, която е с дълбочина над 600 метра и диаметър над километър. Скалата се взривява, след което се товари с огромни багери на още по-големи самосвали най-малкия, от които товари 80 тона, а има и такива със 110 тона товароподемност. По склоновете на рудника има пътища с ширина по около 20 метра с огромна дължина, които се кръстосват от всякакви машини. За съжаление този ден имаше гъста мъгла, която ни попречи да разгледаме целия рудник, но пък беше причина за страхотно преживяване. Както пътувахме с УАЗ-ката нагоре при пресичането на един път отляво изведнъж от мъглата се появи страховит 100 тонен натоварен БЕЛАЗ. В Мъглата нищо не се виждаше на повече от десет метра и появата му беше сякаш от нищото и изведнъж. Нашия шофьор спря моментално, но точно по средата на пътя на огромната машина. Добре, че на покрива имахме пусната жълта лампа, която позволи на водача на БЕЛАЗА да ни забележи, при което моментално скочи на спирачките. Да ви кажа гледката на пързалящ се с блокирани колела100 тонен БЕЛАЗ към нас беше впечатляваща и незабравима. БЕЛАЗА спря точно на метър от нашия автомобил, моя поглед седнал в УАЗ-ката беше на нивото на първата третина от неговата гума. Винаги съм уважавал правилата за безопасност, но от днес още повече, направо ще си монтирам мигаща жълта светлина и на моя джип. Да знаете много помага в мъглата. Не случайно явно не ни разрешиха да влезем с наша машина на територията на рудника. По време на пътуването ни разказаха и за преобърнати БЕЛАЗИ и какви ли не инциденти в миналото. Благодарение на строгите мерки за безопасност, които сега се взимат напоследък всичко е ОК и няма жертви. Разпитахме подробно какви са проблемите на техниката. Оказа се, че там голям проблем е самата руда, която смесена с вода прави сярна киселина. Разбирате как се чувстват машините в тези условия. УАЗ-ките изкарват до 7 години в този машинен ад. Най-много се чупят техните стартери, което беше странна новина за нас. На въпроса коя е любимата им офроуд машина нашите спътници безапелационно се спряха на кариерния булдозер CATERPILLAR, който силно одобряват.
Публикувам и малко снимки. По време на тазгодишната експедиция КОМ-ЕМИНЕ ще се опитаме да направим маршрута така, че да се види от високото и този рудник, гледката си заслужава.
Първите, които са добивали руда от тези места са още траките. Рудника в днешния си вид е започнат 1969 година и реално работи от 1974. Всеки ден се добиват десетки хиляди тона руда, работят над 800 човека и огромно количество техника. След инструктажа и задължителните подписи, че знаем в какво се забъркваме
, една от служебните УАЗ-ки ни взе, ние да разгледаме, а те да маркират т.н. граница за добив.Рудника представлява една огромна фуния в земята, която е с дълбочина над 600 метра и диаметър над километър. Скалата се взривява, след което се товари с огромни багери на още по-големи самосвали най-малкия, от които товари 80 тона, а има и такива със 110 тона товароподемност. По склоновете на рудника има пътища с ширина по около 20 метра с огромна дължина, които се кръстосват от всякакви машини. За съжаление този ден имаше гъста мъгла, която ни попречи да разгледаме целия рудник, но пък беше причина за страхотно преживяване. Както пътувахме с УАЗ-ката нагоре при пресичането на един път отляво изведнъж от мъглата се появи страховит 100 тонен натоварен БЕЛАЗ. В Мъглата нищо не се виждаше на повече от десет метра и появата му беше сякаш от нищото и изведнъж. Нашия шофьор спря моментално, но точно по средата на пътя на огромната машина. Добре, че на покрива имахме пусната жълта лампа, която позволи на водача на БЕЛАЗА да ни забележи, при което моментално скочи на спирачките. Да ви кажа гледката на пързалящ се с блокирани колела100 тонен БЕЛАЗ към нас беше впечатляваща и незабравима. БЕЛАЗА спря точно на метър от нашия автомобил, моя поглед седнал в УАЗ-ката беше на нивото на първата третина от неговата гума. Винаги съм уважавал правилата за безопасност, но от днес още повече, направо ще си монтирам мигаща жълта светлина и на моя джип. Да знаете много помага в мъглата. Не случайно явно не ни разрешиха да влезем с наша машина на територията на рудника. По време на пътуването ни разказаха и за преобърнати БЕЛАЗИ и какви ли не инциденти в миналото. Благодарение на строгите мерки за безопасност, които сега се взимат напоследък всичко е ОК и няма жертви. Разпитахме подробно какви са проблемите на техниката. Оказа се, че там голям проблем е самата руда, която смесена с вода прави сярна киселина. Разбирате как се чувстват машините в тези условия. УАЗ-ките изкарват до 7 години в този машинен ад. Най-много се чупят техните стартери, което беше странна новина за нас. На въпроса коя е любимата им офроуд машина нашите спътници безапелационно се спряха на кариерния булдозер CATERPILLAR, който силно одобряват.
Публикувам и малко снимки. По време на тазгодишната експедиция КОМ-ЕМИНЕ ще се опитаме да направим маршрута така, че да се види от високото и този рудник, гледката си заслужава.
. но така или иначе се случи, че преди доста години посетих най-голямата открита медна мина в света - Чукикамата, в чили. намира се на 5200 м. надм.височина, по средата на най сухото място в света - пустинята атакaма. та и аз като г-н. В. Петров, бях меко казано удивен. тя не е огромна, тя е колосална. обиколката и в най горния край е над 250 км. дълбочината не помня колко беше, но застанал на ръба, едвам виждах огромните камиони и ескаваторите на дъното.и там любимата марка беше CAT. естествено(както би казал Стефан) мината е американска частна собственост в иначе суверенното Чили.
.А пък и едва ли ще пречисти реката идеално щото рудника е отводнен с тунел точно в нея
.
,е и не точно из навалицата дето работят хора де 
.
Коментар