Моят отбор, демек Марина и Аз вървяхме с един ден закъснение.
Това налагаше сутрешното ни сравнително ранно ставане и догонването ни на основната група която би трябвало да срешнем в Калофер.
Калофер:
Паджерото не усещаше пътя. Километрите се нижеха като на шега.
Май ще ми липства...
Центъра на Калофер.
Този вид походи са перфектните за за децата ни. Тук се научават невероятно много неща. Думата скука липства напълно.
Походите не са тежки и има възможност да се събират много деца и да играят на воля.
Въобще смятам че е прекрасно. Детето ми се връща с нови виждания и като че ли пораснало.
Примерно на други места и разходки детето се връща уморено и без нови знания.
Виждате снимки правени от щерка ми.
Тя цялата трепти и поглъща всяка новост.
Разбира се трябва да се купи подарък и на Мама...
Ха ... един вИдох...
Този не е такъв
Прехода започва.
Снимка от щерката.
Вижте какви чувства изпълзяват от крехкото и телце.
Тук е намерила перфектното място за снимка.
Опс... Падна.
Уцелихме интересно време. В София е било мрачно и дъждовно тук времето беше слънчево и горещо, а най на високо в планината си беше студ и мъгла.
Пътят беше леко каменист.
Добре дошли в света на приключенията.... Колко точно....
Молива на бате Злати.
Колкото повече се издигахме в планината толкова по-студено ставаше.
Стига за днеска!
Утре пак.
Това налагаше сутрешното ни сравнително ранно ставане и догонването ни на основната група която би трябвало да срешнем в Калофер.
Калофер:
Паджерото не усещаше пътя. Километрите се нижеха като на шега.
Май ще ми липства...
Центъра на Калофер.
Този вид походи са перфектните за за децата ни. Тук се научават невероятно много неща. Думата скука липства напълно.
Походите не са тежки и има възможност да се събират много деца и да играят на воля.
Въобще смятам че е прекрасно. Детето ми се връща с нови виждания и като че ли пораснало.
Примерно на други места и разходки детето се връща уморено и без нови знания.
Виждате снимки правени от щерка ми.
Тя цялата трепти и поглъща всяка новост.
Разбира се трябва да се купи подарък и на Мама...
Ха ... един вИдох...
Този не е такъв
Прехода започва.
Снимка от щерката.
Вижте какви чувства изпълзяват от крехкото и телце.
Тук е намерила перфектното място за снимка.
Опс... Падна.
Уцелихме интересно време. В София е било мрачно и дъждовно тук времето беше слънчево и горещо, а най на високо в планината си беше студ и мъгла.
Пътят беше леко каменист.
Добре дошли в света на приключенията.... Колко точно....
Молива на бате Злати.
Колкото повече се издигахме в планината толкова по-студено ставаше.
Стига за днеска!
Утре пак.
Коментар