Tweet
Три дни в Родопите
Миналата седмица решихме да си направим една тридневна почивка в любимите ми Родопи. Отседнахме в Доспат и всеки ден ходихме до различни места с джипката, като вечерта се връщахме в Доспат. Първият ден целта беше да отидем от Доспат по черни пътища до Ковачевица.
Пътят беше приятен с малко калчица, а гледките страхотни. На връщане минахме по асфалта през Сатовча.
Ден втори. Маршрута беше Ягодина-Орлово око - Триград.
На орлово око имаше кал в изобилие, а горе мъгла. Добре, че бяхме ходили преди две години. Имаше и леки щети по джипката от един голям камък.
От там към Триград. Пътят беше много добър имаше и огромни охлюви.
В Триград питахме един човек как са пътищата към Чамла и Мугла. Предварително знаех, че има поне три пътя до там. Човекът каза, че е немислимо да се отиде до там. Продължихме към дяволското гърло и решихме да видим как е пътят през Чайрското ждрело. Няколко километра след Дяволското гърло хванахме на дясно към ждрелото, но още след първите стотина метра стана ясно, че няма да може да се продължи, тъй като моста беше разбит, а реката беше много буйна и не можеше да се ползва пътят, който минава през нея.
Върнахме се обратно и се прибрахме в Доспат, като решихме на следващият ден да се пробваме през Гьоврен.
На третият ден поехме към Гьоврен с цел да стигнем до Чамла. Минахме през селото и се заизкачвахме по каменистият път нагоре. На билото срещнахме човек от селото, който ни обясни, че пътят до Чамла е добре и може да се стигне до там без проблем. Продължихме смело напред. Гледките в селото са доста тъжни, а мястото е уникално красиво.
Стигнахме в Чамла. Найстина пътят беше много добър в по-голямата си част камънак и тук там калчица, но напълно проходим въреки, че преваляваше през цялото време.
От там решех да тръгнем към Мугла и да се приберем през Смолян - голяма грешка.
Отначало пътят беше добър, но на едно място имаше сняг. Виждаше се, че нещо беше минавало преди мен и аз реших да се пробвам. Добре ама явно това нещо е било по-високо от Тераното защото след първите 20метра легна по корем. Лошото беше, че това стана точно на едно мостче и при боксуването колата се хлъзгаше настрани. Започна едно копане. Накрая с помощта на стелките и едно старо одеяло, което се мотае в багажника успях да се измъкна назад. Лошото беше, че там нямаше обхват, а бяхме и с детето. Както и да е измъкнахме се и на обратно към Чамла.
На следващият ден поехме към Варна, като задължително ще се върнем отново по тези места защото има доста неща, които не успяхме да видим. Явно през лятото ще е по-добре да се отиде. Въпреки всичко се убеждавам за пореден път, че Родопите са прекрасни по всяко време.
Пътят беше приятен с малко калчица, а гледките страхотни. На връщане минахме по асфалта през Сатовча.
Ден втори. Маршрута беше Ягодина-Орлово око - Триград.
На орлово око имаше кал в изобилие, а горе мъгла. Добре, че бяхме ходили преди две години. Имаше и леки щети по джипката от един голям камък.
От там към Триград. Пътят беше много добър имаше и огромни охлюви.
В Триград питахме един човек как са пътищата към Чамла и Мугла. Предварително знаех, че има поне три пътя до там. Човекът каза, че е немислимо да се отиде до там. Продължихме към дяволското гърло и решихме да видим как е пътят през Чайрското ждрело. Няколко километра след Дяволското гърло хванахме на дясно към ждрелото, но още след първите стотина метра стана ясно, че няма да може да се продължи, тъй като моста беше разбит, а реката беше много буйна и не можеше да се ползва пътят, който минава през нея.
Върнахме се обратно и се прибрахме в Доспат, като решихме на следващият ден да се пробваме през Гьоврен.
На третият ден поехме към Гьоврен с цел да стигнем до Чамла. Минахме през селото и се заизкачвахме по каменистият път нагоре. На билото срещнахме човек от селото, който ни обясни, че пътят до Чамла е добре и може да се стигне до там без проблем. Продължихме смело напред. Гледките в селото са доста тъжни, а мястото е уникално красиво.
Стигнахме в Чамла. Найстина пътят беше много добър в по-голямата си част камънак и тук там калчица, но напълно проходим въреки, че преваляваше през цялото време.
От там решех да тръгнем към Мугла и да се приберем през Смолян - голяма грешка.
Отначало пътят беше добър, но на едно място имаше сняг. Виждаше се, че нещо беше минавало преди мен и аз реших да се пробвам. Добре ама явно това нещо е било по-високо от Тераното защото след първите 20метра легна по корем. Лошото беше, че това стана точно на едно мостче и при боксуването колата се хлъзгаше настрани. Започна едно копане. Накрая с помощта на стелките и едно старо одеяло, което се мотае в багажника успях да се измъкна назад. Лошото беше, че там нямаше обхват, а бяхме и с детето. Както и да е измъкнахме се и на обратно към Чамла.
На следващият ден поехме към Варна, като задължително ще се върнем отново по тези места защото има доста неща, които не успяхме да видим. Явно през лятото ще е по-добре да се отиде. Въпреки всичко се убеждавам за пореден път, че Родопите са прекрасни по всяко време.
Коментар