Tweet
Събота: 8.2 , около 3 сутринта се събудих ... и с кеф установих , че имам ище 25минути да спя преди да звънне часовника.
Да ама не , хем ми се спи , хем ме сърби дЪ-то да залепне на кожения салон и да раздавам няколко сандали газ.
Вече е 5 часа , а аз от час и половина обикалям Виена, събирам хора и багаж ... излизам на магистралата и изчезвам.
Маршрута е до болка познат: Виена - Будапеща - Београд - София - Пампорово (тук още не ми е познато) , магистрали празни ... след 3 спирания и 4то за зареждане на ОМВ Бешка, след точно 8:30 минути падаме на Централна Гара София.
Гоня 2мата пътници , 2ма ни чакат да си приберат багажите ... още два адреса (един за багаж от Виена и един за ски-те на снежанка) и мога да пътувам към Пампорово.
Единия е Люлин другия Младост ... а аз в София се оправям като арабин в снежна виелица. No Idea къде съм ... на къде пътувам , постоянно съм в грешната лента , виждам в очите на хората как ме обиждат на ум ("Тоя тъп сеЯнин врачанин да си Оди на село , кво ми се вре тука у градО").
Криво ляво в 4 часа излизам от София и газ към Пловдив.
Парите в джоба ми са точно 13лв ... значи ще спираме на Лукойл ... можеше да се плаща в Евро лятото ... и то на супер добър курс. Ако не , ще чистя прозорци дорДе се прекина
Към 19-20ч. падам в Пампорово ... очите на поничка. Задника не е мой , десния крак на дърво ... хем цял ден съм бичил на темпомат. Дисплей-а показва средна скорост 115км/ч ... личен рекорд , разхода 7.1л/100км , повече от доволен , като знам , че в Унгария съм карал постоянно с 165км/ч по километраж.
Пия 1-2-3-4-5 чаши домашно винце и припадам.
Неделя: 9.2 : 8:30ч. ... ставам свеж на ... кисела краставичка. Днес съм решил да покажа на света , че човек за 1 ден може да стане най-добрия сноубордист и вече чакам да видя бусовете на Red Bull които идват да снимат филм за мен!
В 9 часа вече съм в ски училището , дадоха ми борд , обувки и чакам адаша (не го познавах, но станахме много Мартинчовци ... бетер и Снежанка, и тя е Мартина).
След 15 минути съм Вир-вода ... а тия от Red Bull още ги нЕма.
Представях си нещо подобно ... ако не по-добре:
Истината обаче е там някъде ... много далеч! Т.е. никога не съм се качвал на Ски или Snowboard!
Който му е писано цял живот да е по водните спортове ... няма как да стане Сноубордист ... или поне не за 1 час (не ден!)
Пусках се , падах по един склон дълъг 30тина метра (а може би 15? , ама като го катериш пеша си е тегаво) а дечорлигата хвърчаха като луди покрай мен .... добре , че бях с най-шарената пижама на пистата , да не ме отнесат ... (специално ходих преди седмица до Чехия да я купя ... нали ще съм звезда!)
Времето жега:
А аз един истински Супермен ... полетях точно след час и 37 минути след като адаша започна да ме учи. Да ама презимяването беше по гЪз ... и болеше ... и още боли!
До тук бях ... спортния полуден приключи. Разплатихме се с адаша ... даже и двойно щях да му дам , стига да ме остави за деня ... просто тоя задник ще ми трябва и друг път.
Отдадох се на снимки:
Цивилни дрехи с половин пижама:
Ей тука ако ми беше здрав задника , исках да се пусна с найлон ... ако не Redbull то поне Jackass щяха да ми платят престоя в болницата
Тук дори 10х10 да бях, нямаше да се пусна
Снежанка усмихната ... хвърча цял ден по пистите надолу ... така , е ... който не може да плува ... на ски ходи
Рампи даже ми бяха построили хората ... знаех си , че ще съм звездата на курорта ... или любимото ми възклицание:
Йебре Курортееееееее (това 3-4 дни по късно)
Фукльо:
Понеделник: 10.2 : Деня Хъ!
Пак ставане в 8 и много рано ... куцукане и охкане (тия хотели май "ония" от св. Влас са ги строили ... една пътека няма до пистата ... ходиш по лед като олигофрен) много майки на тия дето не са изчистили поне пътя да стигна до пистата от леда ... и съм горе.
Вечерта теглих кредит от родителите на снежанка ... да се екипирам (след дъжд качулка) ... и се сдобих с бронирани долни гащи и наколенки ... вече няма кой да ме спре.
Пак същия сноуборд взех , че ми върви с него ... и проби и тестване на наученото вчера.
По едно време се яви снежанка и аз вече надъхал се , ще се качвам на връх Снежанка и ще се пускам по зелените (добре , че ми казаха кой цвят какво означава) писти до долу. Бях се засилил и седмична карта за лифта да взимам ... добре , че лакомията не надделя , че по цял ден щях да си правя разходки по баира надолу пеша
На връх снежанка още със слизането от лифта паднах ... и бронираните гащи взе едно бяха пълни с пирони ... болката от вчера си беше адекваатна.
2рото падане беше леко ... но задно с опашката пострада и десен лакат ... не съм снежанка все пак 40кила с мокри дрехи.... хванах си дъсчицата под мишка и се разходих до долу.
Официално закрих сноуборд сезона. Проклех всички каращи около мен и температурата същия ден стигна до около 15°C !
Да ама не , хем ми се спи , хем ме сърби дЪ-то да залепне на кожения салон и да раздавам няколко сандали газ.
Вече е 5 часа , а аз от час и половина обикалям Виена, събирам хора и багаж ... излизам на магистралата и изчезвам.
Маршрута е до болка познат: Виена - Будапеща - Београд - София - Пампорово (тук още не ми е познато) , магистрали празни ... след 3 спирания и 4то за зареждане на ОМВ Бешка, след точно 8:30 минути падаме на Централна Гара София.
Гоня 2мата пътници , 2ма ни чакат да си приберат багажите ... още два адреса (един за багаж от Виена и един за ски-те на снежанка) и мога да пътувам към Пампорово.
Единия е Люлин другия Младост ... а аз в София се оправям като арабин в снежна виелица. No Idea къде съм ... на къде пътувам , постоянно съм в грешната лента , виждам в очите на хората как ме обиждат на ум ("Тоя тъп сеЯнин врачанин да си Оди на село , кво ми се вре тука у градО").
Криво ляво в 4 часа излизам от София и газ към Пловдив.
Парите в джоба ми са точно 13лв ... значи ще спираме на Лукойл ... можеше да се плаща в Евро лятото ... и то на супер добър курс. Ако не , ще чистя прозорци дорДе се прекина
Към 19-20ч. падам в Пампорово ... очите на поничка. Задника не е мой , десния крак на дърво ... хем цял ден съм бичил на темпомат. Дисплей-а показва средна скорост 115км/ч ... личен рекорд , разхода 7.1л/100км , повече от доволен , като знам , че в Унгария съм карал постоянно с 165км/ч по километраж.
Пия 1-2-3-4-5 чаши домашно винце и припадам.
Неделя: 9.2 : 8:30ч. ... ставам свеж на ... кисела краставичка. Днес съм решил да покажа на света , че човек за 1 ден може да стане най-добрия сноубордист и вече чакам да видя бусовете на Red Bull които идват да снимат филм за мен!
В 9 часа вече съм в ски училището , дадоха ми борд , обувки и чакам адаша (не го познавах, но станахме много Мартинчовци ... бетер и Снежанка, и тя е Мартина).
След 15 минути съм Вир-вода ... а тия от Red Bull още ги нЕма.
Представях си нещо подобно ... ако не по-добре:
Истината обаче е там някъде ... много далеч! Т.е. никога не съм се качвал на Ски или Snowboard!
Който му е писано цял живот да е по водните спортове ... няма как да стане Сноубордист ... или поне не за 1 час (не ден!)
Пусках се , падах по един склон дълъг 30тина метра (а може би 15? , ама като го катериш пеша си е тегаво) а дечорлигата хвърчаха като луди покрай мен .... добре , че бях с най-шарената пижама на пистата , да не ме отнесат ... (специално ходих преди седмица до Чехия да я купя ... нали ще съм звезда!)
Времето жега:
А аз един истински Супермен ... полетях точно след час и 37 минути след като адаша започна да ме учи. Да ама презимяването беше по гЪз ... и болеше ... и още боли!
До тук бях ... спортния полуден приключи. Разплатихме се с адаша ... даже и двойно щях да му дам , стига да ме остави за деня ... просто тоя задник ще ми трябва и друг път.
Отдадох се на снимки:
Цивилни дрехи с половин пижама:
Ей тука ако ми беше здрав задника , исках да се пусна с найлон ... ако не Redbull то поне Jackass щяха да ми платят престоя в болницата
Тук дори 10х10 да бях, нямаше да се пусна
Снежанка усмихната ... хвърча цял ден по пистите надолу ... така , е ... който не може да плува ... на ски ходи
Рампи даже ми бяха построили хората ... знаех си , че ще съм звездата на курорта ... или любимото ми възклицание:
Йебре Курортееееееее (това 3-4 дни по късно)
Фукльо:
Понеделник: 10.2 : Деня Хъ!
Пак ставане в 8 и много рано ... куцукане и охкане (тия хотели май "ония" от св. Влас са ги строили ... една пътека няма до пистата ... ходиш по лед като олигофрен) много майки на тия дето не са изчистили поне пътя да стигна до пистата от леда ... и съм горе.
Вечерта теглих кредит от родителите на снежанка ... да се екипирам (след дъжд качулка) ... и се сдобих с бронирани долни гащи и наколенки ... вече няма кой да ме спре.
Пак същия сноуборд взех , че ми върви с него ... и проби и тестване на наученото вчера.
По едно време се яви снежанка и аз вече надъхал се , ще се качвам на връх Снежанка и ще се пускам по зелените (добре , че ми казаха кой цвят какво означава) писти до долу. Бях се засилил и седмична карта за лифта да взимам ... добре , че лакомията не надделя , че по цял ден щях да си правя разходки по баира надолу пеша
На връх снежанка още със слизането от лифта паднах ... и бронираните гащи взе едно бяха пълни с пирони ... болката от вчера си беше адекваатна.
2рото падане беше леко ... но задно с опашката пострада и десен лакат ... не съм снежанка все пак 40кила с мокри дрехи.... хванах си дъсчицата под мишка и се разходих до долу.
Официално закрих сноуборд сезона. Проклех всички каращи около мен и температурата същия ден стигна до около 15°C !
Коментар