Tweet
НКакто всяка година напоследък, към края на м.август започнахме да се замисляме за нашето семейно пътешествие. До сега си правехме плановете, така че където и да ходим да успеем да стигнем в Приморско за събора. Последните две години, просто събирахме катуна и тръгвахме, дали към Стара Планина или Родопите, това се решаваше буквално докато си пиехме последното кафе преди да заминем. Въпреки тези ни спонтанни решения, всичко е вървяло по вода...
Тази година обаче решихме да опитаме какво ли е да имаш предварителен план. Не помня от къде ми дойде идеята да започнем да опознаваме историческото ни наследство, при това по-малко популярните следи от "древните".
Като начало за експедицията ни избрахме непознатата за нас Странджа, щяхме да преминем Сакар и да завършим в Родопите. Започнах четене и издирване на популярни и не чак толкова известни крепости, долмени, светилища, манастири...
Времето ми беше ограничено, а трябваше да набележа точките през които да минем и съответно да бъде изготвен маршрут. Първоначално имахме идея по време на пътуването ни през планините да се движим предимно по черни и атв пътища.Щяхме да пътуваме с Range Rover p38 в абсолютно заводски вариант. Той все още се водеше за паркетник, та му предстоеше бойното кръщене.
Маршрута започваше от устието на Велека. Тъй като не искахме да навлизаме в резервата се свързахме със служител от Природен парк Странджа и уточнихме къде можем да се включим, за да се придържаме колкото може по-близо до реката.
На много места пътя ни вървеше в непосредствена близост до границата и предвид напечената обстановка се консултирахме с приятелче, бивш граничен полицай, който ни даде полезна информация.
И така, до този момент подготовката вървеше добре. Щяхме да пътуваме на 4 или 5 септември, да се настаним в къмпинг Якото място, като през деня се отбиваме в Приморско, тъй като през тези дни се провеждаше събора.
На 8-ми или най-късно 9-ти трябваше да потеглим към Странджа и да успеем да се вместим в 6-7 дни обиколка.Маршрута в някакъв предварителен план, случайно запазен на текстов документ.
По спомени от началната точка, някъде около с. Бродилово(Велека) до последната набелязана точка с. Широко поле (Кърджали) трябваше да изминем между 600-650 км.
с. Кости - Тракийско оброчище Индипасха;
с. Звездец - Петрова нива (паметник, параклис-костница и музей на Преображенското въстание, църква Свети Атанас), Махмукьово кале;
с.Граничар - долмени;
с.Белеврен-долмени;
с.Воден (църквата на селото, Стари руини (Крепост Малкото кале), манастирски комплекс от 11-14 век.);
с. Мелница – сетилище (Мочукови камъни) и могилен некропол;
с. Маточина - Стражева крепост Букелон и скална църква;
с. Михалич - Скална църква;
с.Мезек - крепост Мезек и тракийска гробница;
гр. Ивайловград - крепост Лютица, вила Армира, Атерински мост(римски мост);
с.Свирачи римска могила и местността Дупките;
с. Долно Луково, църквата Св. св. Константин и Елена (1806 г.); Гробницата до Долно Луково;
с. Гугутка - Крепостта Бялград;
с. Сеноклас - Тракийски култов комплекс м. Хисаря;
с. Габарево - параклис св. Кирил и Методи; Маджарово;
с.Малко Градище - Глухите камъни и Средновековна крепост Ефрем;
село Долни Главанак - Тракийски култов мегалитен кромлех;
село Долно Черковище - Тракийски светилища в местност Кован-кая;
с.Татул - светилището на Орфей;
село Лисиците - скали и Тракийски култов комплекс край с. Лисиците;
село Вишеград- ТРАКИЙСКА И СРЕДНОВЕКОВНА КРЕПОСТ "ВИШЕГРАД";
с.Широко поле - крепост Моняк, скален некропол, пещера Карангила.
И както всичко изглеждаше да е ОК, започнаха изненадите. Няколко дни преди насрочената за тръгване дата на Масо му изникна неотложен служебен ангажимент. Трябваше да чакаме, не беше ясно колко време. В случая нищо не зависеше от нас. Вероятността да изпуснем събора беше голяма. Да пропуснем морето и да останат само планините - ОК, но пък малкия държеше и на море да отидем. Обстановката силно се наелектризира, стигна се и до разправия, що за талант трябва да съм, за да начертая трак от Ахтопол до Кърджали над 600 км. Както и да е, за момент неотложните задачи започнаха по лека да се изчистват и щяхме да успеем за тръгнем по предварителния план. Натоварихме паркетника до козирката, а вярвайте, много багаж събира, напълнихме резервоара и... той отказа да тръгне. Масо започна манипулации по свестяването му, но неуспешни. Ами сега...??? Добре, че стария джигит - Рейндж Класик беше на линия и в добра кондиция. Започна се преточването на горивото, немалко багаж трябваше да отпадне, с две думи - луд ден.
Тръгнахме към Приморско късно вечерта, стигнахме там по нощите. Изкарахме ден-два в Приморско, после още толкова на Якото място и на 09.09 трябваше да започне истинското приключение. Обаче... отново се намесиха старите неотложни задачки, така че се очакваше във всеки един момент да се наложи врщъщане към София, но затова щяхме да мислим като му дойде времето.
На морето се засякохме с Оги и Ваня, бивши тойотаджии и настоящи нисан фенове, пътуващи с nissan patrol y61. Те бяха запланували подобно на нашето пътешествие, но решихме всеки да си кара самостоятелно, като през цялото време поддържахме връзка кой къде и какво смята да прави, тъй като мислехме някоя вечер да организиаме общ лагер с тях.
Включихме се по Велека някъде около село Бродилово, нощувките бяха предвидени да са предимо на палатки. Притесняваше ни единствено славата на Странджа с огромното си количество змии. Всъщност така си беше, за първия ден видяхме две големи змии, може би над метър да пресичат пътя. Едната дори гонеше някакъв вид тлъст гущер, на косъм се размина от прегазването. Дали гущера се е измъкнал - дано...
Уточнение. Материалите описващи местностите са събирани от нета. Нямам идея кой е източника, тъй като си ги бяхме разпечатвали за справки по време на екскурзията.
с. Кости (след селото) - Тракийско оброчище Индипасха.
Твърди се, че светилището Индипасха има повече от двухилядолетна история. Това е място почитано още от траките, място което по невероятен начин съчетава езическите и по-късно християнските вярвания. Индипасха е древно тракийско оброчище, място тайнствено и мистично, скрито или труднооткриваемо за обикновения или непросветен турист.Тракийските жреци си проправяли път сред непроходимата гора, за да извършват жертвоприношения в името на бог Слънце и Земята-майка и да гадаят бъдещето. Но с времето пътя до оброчището бил забравен. Гъстите странджански гори скрили светилището от хората и никой не знаел къде се е намирало. Легендата разказва, че е било открито отново от един сляп бивол, който бил напъден от жалостливия си стопанин (вместо да бъде убит), но след няколко дни се върнал прогледнал. След известно време пак губел зрението си, но отивал в гората и се връщал прогледнал. Стопанинът му го проследил и така достигнал до скала, от която животното пиело вода.
Твърди се, че и днес в мистичното светилище тече лековита вода, която изправя на крака болни, сакати прохождат и слепци проглеждат. Казват още, че водата на Индипасха е най-лековита в неделята след Великден. Но защо, няма обяснение. Тогава обаче на светилището се събират хиляди хора от цяла Странджа и от страната, за да отпият, да се измият или да си напълнят от лековитата вода.Индипасха е толкова старо място, че не се свързва дори с конкретен християнски светец. Опитите да бъде преведено името като „след Пасха” или дори „анти Пасха”, само оставят още по-голяма мистерия около скалното оброчище. Индипасха е пример за свещено място от най-стария тип, съчетало в себе си четирите основни елемента, от които е създаден светът: огън, въздух, вода и земя. На чудодейното място в труднопроходимия лес, вярата и надеждата събират езически и християнски ритуали. Светилището е винаги в полумрак, заради гъстата гора и високите, обрасли в сочна зеленина камъни. Времето тук е спряло, тишината е плашеща, слънчевите лъчи трудно проникват, а влагата се усеща дори и във въздуха. До аязмото има малък, грубо скован параклис и множество икони оставени от молещите се, а върху скалата висят навързани части от дрехи, които според вярването са допирали болното място, за което се търси изцеление. Гледката е твърде странна. Но хората идват тук, измиват лицата си, отпиват глътка от вълшебната вода, палят свещ и се молят на Богородица за здраве.
След това продължихме към Петрова нива.
Петрова нива, на 14 км югоизточно от село Звездец - паметник, параклис-костница и музей на Преображенското въстание.
В землището на село Стоилово, на един от завоите на река Велека, се издига естествено укрепена местност. Това е прочутата Петрова нива. Местността отстои на 20 км от град Малко Търново. Живописната местност е заобиколена от отвесни скали и урви, откъм река Велека, покрити с останки от средиземноморски масиви, обрасли с редки и защитени растения.
Местността Петрова нива е свързана с една от най-героичните прояви на българите в борбата им срещу османските поробители. Голям паметник напомня на поколенията за това героично време. Тук е издигнат мемориален храм-костница “Св. Петка”, посветен на загиналите в Преображенското въстание през 1903 година.Преображение – от 11 до 13 юли 1903 г. Тогава на "Петрова нива" заседава конгресът на Вътрешната революционна организация на българите от Тракия. На заседанието е решено да се подкрепи Илинденското въстание, което вече е започнало в Македония. Така именно започва и Преображенското въстание, което е първото всенародно усилие да се присъедини Странджа, Одринска и Беломорска Тракия към свободна България.
Посрещна ни човек, който се грижи за мястото и въпреки напредналия час ни покани да разгледме костницата, отключи ни църквата, показа ни забележителна панорама. Поразговорихме се с него, сподели ни за проектите за развитие на района и ни предложи да с. Това беше добре дошло, тъй като не бяхме мислили къде ще си правим бивак.
Това е кучето Боби. То заедно с още две негови другарчета цяла нощ ни пазеха. Ня няколко пъти се изстрелваха към гората с бесен лай. Какво чуваха и подушваха, по-добре да не зная, но е хубаво че бяха около нас. Две от тях до сутринта лежаха около палатката и разбира се получиха заслужена закуска.
На сутринта станахме раничко, кафенце, събиране на багажа, както и задължителна проверка на изправността на джипа...
Отправихме се към следващата точка - Звездец. Там искахме да видим църквата „Свети Атанас“ и някъде около селото Махмукьово кале. Църквата беше заключена.
Църква „Свети Атанас“ - първоначално построена през 18 век, изгорена през 1903 г. и възстановена след това. Църквата датира от края на ХVІІІ - началото на ХІХ век. През 1903 цялото село и храмът са изгорени, заради събитията при потушаването на Илинденско-Преображенското въстание. През 1910 година е построена в сегашния й вид. При оформянето на вътрешното пространство на храма е използвано решение, което не се среща никъде другаде в нашата църковна архитектура. Полукръглата абсида продължава до покрива, като по този начин не се чувства долепена, а органически свързана с тялото на църквата. Постигнато е монументално и естетическо въздействие.
Въпреки, че не беше много ранен час, в селото мернахме само един човек, който беше повел магаренцето си на някъде.
Махмукьово кале - останки от крепост на 8 км югоизточно от селото. Средновековна крепост "Махмукьово кале" се намира на 8.33 km югоизточно по права линия от центъра на село Звездец. Изградена е на височина с много стръмни склонове, заобиколена от три страни от река Велека. Височината има конусовидна форма. Достъпна е само от североизток, където чрез седловина се свързва с останалите възвишения. Крепостта има формата на правоъгълник със заоблени ъгли и площ около 5 дка. Крепостната стена е от ломен камък, споен с хоросан. Във вътрешността е имало постройки. Една от тях е може би средновековна църква.
Не мога да си спомня защо се отказахме да търсим калето, въпреки че за него имахме точни координати.
Следваща точка с.Граничар, търсим долмнени.
С малко разпитване лесно успяваме да ги намерим.Долмените са мегалитни съоръжения, изградени от няколко положени отвесно каменни плочи, които образуват камера и са покрити с друга каменна плоча.Свързани са с религиозните вярвания и ритуали на древните хора и много често са използвани за погребения. Разпространени са в Европа (включително в България), Азия, Африка, главно в крайморските области. Датирани са към бронзовата и към ранната желязна епоха.
В околностите на селото са намирани артефакти от траките.С.Граничар е едно от малкото селища в България където са намират долмени.Те датират от второто и първото хилядолетие пр.Хр.) най вероятно от 18 - 19 век пр.н.е.Западно от с. Граничар, на около 1 км южно от шосето от Граничар към Кирово, в местността „Капаците” има две близки двойки долмени. И двете двойки са извън кльона, в района на селските лозя. Запазеният долмен е еднокамерен, има капак и лицева плоча с отвор. Няма могилен насип и дромос.
Другият е силно разрушен. Вероятно също е бил еднокамерен без дромос. Не личи да са проучвани от археолози.
По-малкият и силно разрушен долмен. На заден план се вижда големият запазен долмен.
Следва с.Белеврен - долмени.
Величествен и сравнително запазен двукамерен долмен без дромос.Покривната плоча е запазена само при главната камера, но е била отместена отдавна.Изцяло запазени са лицевите плочи на двете камери. И двата отвора са типични за Тракия. Насип от трошени камъни, който стига до половината височина на стените. Всичките плочи са добре обработени. Едната надлъжна стена на предната камера е пукната и засега е оставена без никакво укрепване – оттам ерозията ще руши долмена по-бързо. Това е един от най-красивите, големи и майсторски създадени долмени в Странджа днес.
Незнам какво друго да напиша за домените, това е нова за мен материя, пленяваща. Изненада ме инфото, че само в Странджа те са десетки, а като прибавим Сакар и Източни Родопи, мисията става невъзможна. Към тях няма табели, няма утъпкани пътища, няма ги на картите... Пожелавам си да успеем някой ден да се подготвим, организираме и да им обърнем доста по-сериозно внимание.
Тази година обаче решихме да опитаме какво ли е да имаш предварителен план. Не помня от къде ми дойде идеята да започнем да опознаваме историческото ни наследство, при това по-малко популярните следи от "древните".
Като начало за експедицията ни избрахме непознатата за нас Странджа, щяхме да преминем Сакар и да завършим в Родопите. Започнах четене и издирване на популярни и не чак толкова известни крепости, долмени, светилища, манастири...
Времето ми беше ограничено, а трябваше да набележа точките през които да минем и съответно да бъде изготвен маршрут. Първоначално имахме идея по време на пътуването ни през планините да се движим предимно по черни и атв пътища.Щяхме да пътуваме с Range Rover p38 в абсолютно заводски вариант. Той все още се водеше за паркетник, та му предстоеше бойното кръщене.
Маршрута започваше от устието на Велека. Тъй като не искахме да навлизаме в резервата се свързахме със служител от Природен парк Странджа и уточнихме къде можем да се включим, за да се придържаме колкото може по-близо до реката.
На много места пътя ни вървеше в непосредствена близост до границата и предвид напечената обстановка се консултирахме с приятелче, бивш граничен полицай, който ни даде полезна информация.
И така, до този момент подготовката вървеше добре. Щяхме да пътуваме на 4 или 5 септември, да се настаним в къмпинг Якото място, като през деня се отбиваме в Приморско, тъй като през тези дни се провеждаше събора.
На 8-ми или най-късно 9-ти трябваше да потеглим към Странджа и да успеем да се вместим в 6-7 дни обиколка.Маршрута в някакъв предварителен план, случайно запазен на текстов документ.
По спомени от началната точка, някъде около с. Бродилово(Велека) до последната набелязана точка с. Широко поле (Кърджали) трябваше да изминем между 600-650 км.
с. Кости - Тракийско оброчище Индипасха;
с. Звездец - Петрова нива (паметник, параклис-костница и музей на Преображенското въстание, църква Свети Атанас), Махмукьово кале;
с.Граничар - долмени;
с.Белеврен-долмени;
с.Воден (църквата на селото, Стари руини (Крепост Малкото кале), манастирски комплекс от 11-14 век.);
с. Мелница – сетилище (Мочукови камъни) и могилен некропол;
с. Маточина - Стражева крепост Букелон и скална църква;
с. Михалич - Скална църква;
с.Мезек - крепост Мезек и тракийска гробница;
гр. Ивайловград - крепост Лютица, вила Армира, Атерински мост(римски мост);
с.Свирачи римска могила и местността Дупките;
с. Долно Луково, църквата Св. св. Константин и Елена (1806 г.); Гробницата до Долно Луково;
с. Гугутка - Крепостта Бялград;
с. Сеноклас - Тракийски култов комплекс м. Хисаря;
с. Габарево - параклис св. Кирил и Методи; Маджарово;
с.Малко Градище - Глухите камъни и Средновековна крепост Ефрем;
село Долни Главанак - Тракийски култов мегалитен кромлех;
село Долно Черковище - Тракийски светилища в местност Кован-кая;
с.Татул - светилището на Орфей;
село Лисиците - скали и Тракийски култов комплекс край с. Лисиците;
село Вишеград- ТРАКИЙСКА И СРЕДНОВЕКОВНА КРЕПОСТ "ВИШЕГРАД";
с.Широко поле - крепост Моняк, скален некропол, пещера Карангила.
И както всичко изглеждаше да е ОК, започнаха изненадите. Няколко дни преди насрочената за тръгване дата на Масо му изникна неотложен служебен ангажимент. Трябваше да чакаме, не беше ясно колко време. В случая нищо не зависеше от нас. Вероятността да изпуснем събора беше голяма. Да пропуснем морето и да останат само планините - ОК, но пък малкия държеше и на море да отидем. Обстановката силно се наелектризира, стигна се и до разправия, що за талант трябва да съм, за да начертая трак от Ахтопол до Кърджали над 600 км. Както и да е, за момент неотложните задачи започнаха по лека да се изчистват и щяхме да успеем за тръгнем по предварителния план. Натоварихме паркетника до козирката, а вярвайте, много багаж събира, напълнихме резервоара и... той отказа да тръгне. Масо започна манипулации по свестяването му, но неуспешни. Ами сега...??? Добре, че стария джигит - Рейндж Класик беше на линия и в добра кондиция. Започна се преточването на горивото, немалко багаж трябваше да отпадне, с две думи - луд ден.
Тръгнахме към Приморско късно вечерта, стигнахме там по нощите. Изкарахме ден-два в Приморско, после още толкова на Якото място и на 09.09 трябваше да започне истинското приключение. Обаче... отново се намесиха старите неотложни задачки, така че се очакваше във всеки един момент да се наложи врщъщане към София, но затова щяхме да мислим като му дойде времето.
На морето се засякохме с Оги и Ваня, бивши тойотаджии и настоящи нисан фенове, пътуващи с nissan patrol y61. Те бяха запланували подобно на нашето пътешествие, но решихме всеки да си кара самостоятелно, като през цялото време поддържахме връзка кой къде и какво смята да прави, тъй като мислехме някоя вечер да организиаме общ лагер с тях.
Включихме се по Велека някъде около село Бродилово, нощувките бяха предвидени да са предимо на палатки. Притесняваше ни единствено славата на Странджа с огромното си количество змии. Всъщност така си беше, за първия ден видяхме две големи змии, може би над метър да пресичат пътя. Едната дори гонеше някакъв вид тлъст гущер, на косъм се размина от прегазването. Дали гущера се е измъкнал - дано...
Уточнение. Материалите описващи местностите са събирани от нета. Нямам идея кой е източника, тъй като си ги бяхме разпечатвали за справки по време на екскурзията.
с. Кости (след селото) - Тракийско оброчище Индипасха.
Твърди се, че светилището Индипасха има повече от двухилядолетна история. Това е място почитано още от траките, място което по невероятен начин съчетава езическите и по-късно християнските вярвания. Индипасха е древно тракийско оброчище, място тайнствено и мистично, скрито или труднооткриваемо за обикновения или непросветен турист.Тракийските жреци си проправяли път сред непроходимата гора, за да извършват жертвоприношения в името на бог Слънце и Земята-майка и да гадаят бъдещето. Но с времето пътя до оброчището бил забравен. Гъстите странджански гори скрили светилището от хората и никой не знаел къде се е намирало. Легендата разказва, че е било открито отново от един сляп бивол, който бил напъден от жалостливия си стопанин (вместо да бъде убит), но след няколко дни се върнал прогледнал. След известно време пак губел зрението си, но отивал в гората и се връщал прогледнал. Стопанинът му го проследил и така достигнал до скала, от която животното пиело вода.
Твърди се, че и днес в мистичното светилище тече лековита вода, която изправя на крака болни, сакати прохождат и слепци проглеждат. Казват още, че водата на Индипасха е най-лековита в неделята след Великден. Но защо, няма обяснение. Тогава обаче на светилището се събират хиляди хора от цяла Странджа и от страната, за да отпият, да се измият или да си напълнят от лековитата вода.Индипасха е толкова старо място, че не се свързва дори с конкретен християнски светец. Опитите да бъде преведено името като „след Пасха” или дори „анти Пасха”, само оставят още по-голяма мистерия около скалното оброчище. Индипасха е пример за свещено място от най-стария тип, съчетало в себе си четирите основни елемента, от които е създаден светът: огън, въздух, вода и земя. На чудодейното място в труднопроходимия лес, вярата и надеждата събират езически и християнски ритуали. Светилището е винаги в полумрак, заради гъстата гора и високите, обрасли в сочна зеленина камъни. Времето тук е спряло, тишината е плашеща, слънчевите лъчи трудно проникват, а влагата се усеща дори и във въздуха. До аязмото има малък, грубо скован параклис и множество икони оставени от молещите се, а върху скалата висят навързани части от дрехи, които според вярването са допирали болното място, за което се търси изцеление. Гледката е твърде странна. Но хората идват тук, измиват лицата си, отпиват глътка от вълшебната вода, палят свещ и се молят на Богородица за здраве.
След това продължихме към Петрова нива.
Петрова нива, на 14 км югоизточно от село Звездец - паметник, параклис-костница и музей на Преображенското въстание.
В землището на село Стоилово, на един от завоите на река Велека, се издига естествено укрепена местност. Това е прочутата Петрова нива. Местността отстои на 20 км от град Малко Търново. Живописната местност е заобиколена от отвесни скали и урви, откъм река Велека, покрити с останки от средиземноморски масиви, обрасли с редки и защитени растения.
Местността Петрова нива е свързана с една от най-героичните прояви на българите в борбата им срещу османските поробители. Голям паметник напомня на поколенията за това героично време. Тук е издигнат мемориален храм-костница “Св. Петка”, посветен на загиналите в Преображенското въстание през 1903 година.Преображение – от 11 до 13 юли 1903 г. Тогава на "Петрова нива" заседава конгресът на Вътрешната революционна организация на българите от Тракия. На заседанието е решено да се подкрепи Илинденското въстание, което вече е започнало в Македония. Така именно започва и Преображенското въстание, което е първото всенародно усилие да се присъедини Странджа, Одринска и Беломорска Тракия към свободна България.
Посрещна ни човек, който се грижи за мястото и въпреки напредналия час ни покани да разгледме костницата, отключи ни църквата, показа ни забележителна панорама. Поразговорихме се с него, сподели ни за проектите за развитие на района и ни предложи да с. Това беше добре дошло, тъй като не бяхме мислили къде ще си правим бивак.
Това е кучето Боби. То заедно с още две негови другарчета цяла нощ ни пазеха. Ня няколко пъти се изстрелваха към гората с бесен лай. Какво чуваха и подушваха, по-добре да не зная, но е хубаво че бяха около нас. Две от тях до сутринта лежаха около палатката и разбира се получиха заслужена закуска.
На сутринта станахме раничко, кафенце, събиране на багажа, както и задължителна проверка на изправността на джипа...
Отправихме се към следващата точка - Звездец. Там искахме да видим църквата „Свети Атанас“ и някъде около селото Махмукьово кале. Църквата беше заключена.
Църква „Свети Атанас“ - първоначално построена през 18 век, изгорена през 1903 г. и възстановена след това. Църквата датира от края на ХVІІІ - началото на ХІХ век. През 1903 цялото село и храмът са изгорени, заради събитията при потушаването на Илинденско-Преображенското въстание. През 1910 година е построена в сегашния й вид. При оформянето на вътрешното пространство на храма е използвано решение, което не се среща никъде другаде в нашата църковна архитектура. Полукръглата абсида продължава до покрива, като по този начин не се чувства долепена, а органически свързана с тялото на църквата. Постигнато е монументално и естетическо въздействие.
Въпреки, че не беше много ранен час, в селото мернахме само един човек, който беше повел магаренцето си на някъде.
Махмукьово кале - останки от крепост на 8 км югоизточно от селото. Средновековна крепост "Махмукьово кале" се намира на 8.33 km югоизточно по права линия от центъра на село Звездец. Изградена е на височина с много стръмни склонове, заобиколена от три страни от река Велека. Височината има конусовидна форма. Достъпна е само от североизток, където чрез седловина се свързва с останалите възвишения. Крепостта има формата на правоъгълник със заоблени ъгли и площ около 5 дка. Крепостната стена е от ломен камък, споен с хоросан. Във вътрешността е имало постройки. Една от тях е може би средновековна църква.
Не мога да си спомня защо се отказахме да търсим калето, въпреки че за него имахме точни координати.
Следваща точка с.Граничар, търсим долмнени.
С малко разпитване лесно успяваме да ги намерим.Долмените са мегалитни съоръжения, изградени от няколко положени отвесно каменни плочи, които образуват камера и са покрити с друга каменна плоча.Свързани са с религиозните вярвания и ритуали на древните хора и много често са използвани за погребения. Разпространени са в Европа (включително в България), Азия, Африка, главно в крайморските области. Датирани са към бронзовата и към ранната желязна епоха.
В околностите на селото са намирани артефакти от траките.С.Граничар е едно от малкото селища в България където са намират долмени.Те датират от второто и първото хилядолетие пр.Хр.) най вероятно от 18 - 19 век пр.н.е.Западно от с. Граничар, на около 1 км южно от шосето от Граничар към Кирово, в местността „Капаците” има две близки двойки долмени. И двете двойки са извън кльона, в района на селските лозя. Запазеният долмен е еднокамерен, има капак и лицева плоча с отвор. Няма могилен насип и дромос.
Другият е силно разрушен. Вероятно също е бил еднокамерен без дромос. Не личи да са проучвани от археолози.
По-малкият и силно разрушен долмен. На заден план се вижда големият запазен долмен.
Следва с.Белеврен - долмени.
Величествен и сравнително запазен двукамерен долмен без дромос.Покривната плоча е запазена само при главната камера, но е била отместена отдавна.Изцяло запазени са лицевите плочи на двете камери. И двата отвора са типични за Тракия. Насип от трошени камъни, който стига до половината височина на стените. Всичките плочи са добре обработени. Едната надлъжна стена на предната камера е пукната и засега е оставена без никакво укрепване – оттам ерозията ще руши долмена по-бързо. Това е един от най-красивите, големи и майсторски създадени долмени в Странджа днес.
Незнам какво друго да напиша за домените, това е нова за мен материя, пленяваща. Изненада ме инфото, че само в Странджа те са десетки, а като прибавим Сакар и Източни Родопи, мисията става невъзможна. Към тях няма табели, няма утъпкани пътища, няма ги на картите... Пожелавам си да успеем някой ден да се подготвим, организираме и да им обърнем доста по-сериозно внимание.
Прикачени файлове
Коментар