Tweet
Здравейте, ще ви представя една малка и скромна почивка. Бяхме решили с приятелката да излезем за 2 дена с нощувка някъде наблизо около Варна. Нямах нищо конкретно наум като природна забележителност, избора ни се водеше главно от къща за гости, която да ни хареса. Целта ни беше почивка от града, не туризъм. Та избрахме си тази в с. Черни Връх, община Смядово, област Шумен. Към този край не бяхме ходили. Намира се в полите на Роякското плато. Разучих, че района е доста разчупен, има доста върхове, ако могат така да се нарекат 200м възвишения. По забележителен е Арковна до едноименното село.
Маршрутът:
Варна – Провадия – Дългопол – Партизани – Арковна – Черни връх
Черни връх – Сладка вода – Варна
200км.
На втория ден щяхме да минем покрай село Сладка вода, до което е изграден Екопарк Водениците.
Оказа се, че в района на Камунари, Арковна, Черни връх има неизвестен туристически маршрут именно през част от екопарка.
Тръгнахме по обяд. Магистралата бързо свърши. Не обичам да минавам през Провадия и Дългопол, защото са доста дълги и трябва да караш с 50-60. Минахме ги и свихме на запад към Партизани. В началото на селото имаше една къща все едно излязла от Ориндж Каунти, с голям двор и лъскави коли отпред. Иначе селото си е село. Продължихме към Арковна. След нея пътя стана тесен като планински само дето бяхме на 100м н.в.
А това е малко преди Черни връх. Есента тук беше в разгара си. Имах усещането, че съм в планината, въпреки ниската височина.
Намерихме къщата и се настанихме. Тя представлява цял комплекс, с няколко места за спане, басейн, нещо като спа и ресторант. Снимките ще ви ориентират (от сутринта на следващия ден са.)
Беше късния следобяд, и решихме преди да е залязло слънцето да се поразходим из селото. Доста малко е, с много изоставени къщи, живот почти не се усеща. Обаче беше релаксиращо. Има и добра гледка на юг, все едно си в планината. В селото има дом за душевно болни (според една табела на центъра), но не отидохме на там, защото така започват филмите на ужасите.
Слънцето залезе и се прибрахме. Вечеряхме в кръчмата. Има и домашни продукти. По-късно се възползвахме и от джакузито.
На сутринта станахме късно, всичко беше в мъгла. Малко се разочаровахме, но докато се оправим и закусим, тя се отдръпна и слънцето започна да се прокрадва. Поехме към Сладка вода и екопарка. Намира се на 2-3 км северно от Черни връх, но няма пряк път и се заобикаля малко.
Мъгла по пътя:
Посредата между селата Боряна и Сладка вода има добре видима табела за екопарка. Следва няколкостотин метра чакълест път, който става черен и се спуска надолу. Вече сме в парка. Есента е невероятна.
Пътят слиза надолу и достига до изградено пикник място с пейка и чешма. Пътят се разделя наляво и надясно. Или по-скоро завива, защото и в двете посоки има жълта маркировка. Левия се спуска към Камен дял, а десния се изкачва нагоре. В Гугъл Ърт гледах, че нагоре има скални пещери. Тръгнахме на там. Маркировка беше добра и нямаше как да се заблудиш. След близо час вървене излязохме точно под скалите. А след малко пътеката се изкачва най-отгоре на платото. Открива се хубава гледка на юг. Вижда се и вр. Арковна.
За съжаление маркировката изчезна, отначало си личеше на къде е правилната посока, но после пътя обрасна и се загуби. Нямаше смисъл да продължаваме, а и в тази посока щяхме да излезем обратно към Черни връх. Тръгнахме наобратно.
Ето го пикник мястото:
Направихме почивка и тръгнахме на малка разходка по левия път към Камен дял. Повървяхме малко, гората беше много красива.
Следобяда беше към края си и слънцето почна да пада. Поехме на обратно.
Маршрутът:
Варна – Провадия – Дългопол – Партизани – Арковна – Черни връх
Черни връх – Сладка вода – Варна
200км.
На втория ден щяхме да минем покрай село Сладка вода, до което е изграден Екопарк Водениците.
Оказа се, че в района на Камунари, Арковна, Черни връх има неизвестен туристически маршрут именно през част от екопарка.
Тръгнахме по обяд. Магистралата бързо свърши. Не обичам да минавам през Провадия и Дългопол, защото са доста дълги и трябва да караш с 50-60. Минахме ги и свихме на запад към Партизани. В началото на селото имаше една къща все едно излязла от Ориндж Каунти, с голям двор и лъскави коли отпред. Иначе селото си е село. Продължихме към Арковна. След нея пътя стана тесен като планински само дето бяхме на 100м н.в.
А това е малко преди Черни връх. Есента тук беше в разгара си. Имах усещането, че съм в планината, въпреки ниската височина.
Намерихме къщата и се настанихме. Тя представлява цял комплекс, с няколко места за спане, басейн, нещо като спа и ресторант. Снимките ще ви ориентират (от сутринта на следващия ден са.)
Беше късния следобяд, и решихме преди да е залязло слънцето да се поразходим из селото. Доста малко е, с много изоставени къщи, живот почти не се усеща. Обаче беше релаксиращо. Има и добра гледка на юг, все едно си в планината. В селото има дом за душевно болни (според една табела на центъра), но не отидохме на там, защото така започват филмите на ужасите.
Слънцето залезе и се прибрахме. Вечеряхме в кръчмата. Има и домашни продукти. По-късно се възползвахме и от джакузито.
На сутринта станахме късно, всичко беше в мъгла. Малко се разочаровахме, но докато се оправим и закусим, тя се отдръпна и слънцето започна да се прокрадва. Поехме към Сладка вода и екопарка. Намира се на 2-3 км северно от Черни връх, но няма пряк път и се заобикаля малко.
Мъгла по пътя:
Посредата между селата Боряна и Сладка вода има добре видима табела за екопарка. Следва няколкостотин метра чакълест път, който става черен и се спуска надолу. Вече сме в парка. Есента е невероятна.
Пътят слиза надолу и достига до изградено пикник място с пейка и чешма. Пътят се разделя наляво и надясно. Или по-скоро завива, защото и в двете посоки има жълта маркировка. Левия се спуска към Камен дял, а десния се изкачва нагоре. В Гугъл Ърт гледах, че нагоре има скални пещери. Тръгнахме на там. Маркировка беше добра и нямаше как да се заблудиш. След близо час вървене излязохме точно под скалите. А след малко пътеката се изкачва най-отгоре на платото. Открива се хубава гледка на юг. Вижда се и вр. Арковна.
За съжаление маркировката изчезна, отначало си личеше на къде е правилната посока, но после пътя обрасна и се загуби. Нямаше смисъл да продължаваме, а и в тази посока щяхме да излезем обратно към Черни връх. Тръгнахме наобратно.
Ето го пикник мястото:
Направихме почивка и тръгнахме на малка разходка по левия път към Камен дял. Повървяхме малко, гората беше много красива.
Следобяда беше към края си и слънцето почна да пада. Поехме на обратно.
Коментар