Tweet
Пет дни по осем часа ходене средно.
Предела - х.Яворов – местн. Черната вода – местн. Пещерата – засл. Синаница – засл. Спано поле – х. Беговица – местн. Солищата – х. Пирин – х. Малина – с. Пирин
07.09.13.
Решихме да експериментираме и тръгваме тая вечер с влака за София през Карлово/. Вагонът е спален, климатикът работи и се регулира, консумацията е бира, полубира и вода. Тудуф-тудуф.....тудуф-тудуф. Лека нощ...
08.09.13.
Шест часа сутринта е, след малко пристигаме в София. Дали ще успеем да хванем превоз за Предела?
Същия ден – около обяд.
Все пак имахме късмета да уловим някакъв раздрънкан таралясник в желаната посока. Шофьорът беше достатъчно любезен да ни спре на асфалта за местн. Кулиното.Преди малко се преоблякохме, глътнахме по един залък и Ирена даде последни нареждания на деца и клиенти.
А аз едва не приключих пътешествието още в началото. Докато жена ми разговаряше по телефона се подхлъзнах на камък в близката рекичка, видях за момент петите ми да сочат слънцето и цопнах в един вир целия. Навигацията също описа замислена осморка във въздуха и цопна в съседния. Сега и двамата сме мокри и аз и GPS. Ама той е противоводен и противоударен, а мене ме боли зверски ръката. Не е счупена де, затова продължаваме към Ушиците и Яворов.
19.45.
Преди около час пристигнахме на хижа Яворов. Времето през целия път беше чудесно. Ей тия щеки биле много харни, бе. Гледката от Ушиците към карстовото било си я биваше – блокове стар лед на милиони години се е гушнал в синьото кошче на хоризонта.
Ирена дреме на Падината - снощното безсъние във влака заради киндъла си взема своето.
На хижата, току след пристигането поръчах като за начало две бири „Пиринско” и докато се намествахме на едни пънчета да си ги пийнем към нас се затича усмихнат чичка с голям нож в ръка... а в другата държи парче чудна бяло-розова сланинка с кожичка и вика:
„а, ето и мезето, ето и мезето”...
После ни отряза по две дебели парчета и изчезна също толкова мистериозно, както се беше появил. Хижата е доста реновирана, за мен 6 от 6 възможни точки като съотношения цена-условия-отношение на хижаря. Току що се изкъпахме и след малко ще сготвя: ориз, сушени зеленчуци и сублимирана кайма. После лягаме, че утре път ни чака. Айде чао засега...
Девети-девети. Тринайста.
Честит Рожден ден на Ирена.
Преди обяд.
В момента пиша от суходолско езерце, хапваме сухарчета с топен кашкавалец и пийваме водица. Долу се вижда Разложко, под нас Стъпалата, до нас Разложки суходол... Мого е хубаво и тихо. Има две фигури горе на превала до един камък, които ходят насам-натам. Колко ли ще стоят...
Около 18 часа, в местноста Пещерата сме, малко преди моста за пътеката за Синаница. Готвим се за лагер на палатка. Ирена я разпъва, а аз пиша в тетрадката...
По обяд Суходолския превал го изтърчахме след сухарените енергани сравнително бързо, а фигурите горе се помотаха помотаха и запъплиха към Кончето. Та така и не се срещнахме. Нашия път беше доле по жълтата маркировка към Черната вода.
Слизането донякъде е харно, макар и каменисто...
Мама крава с теле-бейби.
Преди самата местн. Черната река има чоглави серпантини през едни плешиви горички. Пътеката е ужасен прах, който се набива във всички гънки, цепки и ментални отвори.
местн. Черната вода /при Влахинска река/
Скален феномен - Орлите.
Под Черната река маркировката се губи, затова пък възникват любимите ми пирамидки /има една кафява която продължава директно към Синаница – но не ни беше цел за тази вечер/. Някъде надолу по Влахинска река срещнахме чичко с магаре натоварено с два чувала с нещо насипно. Брашно или захар за колибите нанагоре по течението? Чичката свирепо псуваше магарето, ама на нас ни обясни сички тънкости на витиеватата пътека до Пещерата дори и един пиниз след последните колиби.
Следобяда в около 17 и нещо вече излизахме към къщата на парковата охрана както ни казаха околните. Там заварихме поредния ДЕДО, само че немскоезичен и от бившето ГДР, както заподозрях. След кратки изричения на немски се доразбрахме на руски. Заяви ми, че тук бивакуването е забранено и щели да спят в някаква хата... 3 км. по-надолу към Кресна, когато си дочака аверите, които са тръгнали преди обяд към Синаница. И ако...
Докато се връщахме към последното място пригодно за бивак преди тоя МЦ*, си мислех дали швабата няма да ни изтропа, че ще спим в гората. За тях си е характерно информирането на властите.
Айде, че Ирена приключва с разпъването, ще наливам вода от някакво кално ручейче, ще се мием и ще се готви нещо за ядене. Примерно картофено пюре със зеленчуци, гъбобекон и сублимирана кайма. За пиене вода. До скоро.
П.П. Въъъ тая вода с много бубулечки и кал вътре, а ме мързи да слизам до реката, че тъмно и страшно по хендеците, вече там може и русалки да има... Май ще капна малко алкохол вътре. А, наздраве...
10 септември 2013.
07.55.
Нощта мина нормално. Има си хас да не е нормално да спиш на фона на шума на реката - с нейните гласове, брътвежи, стенания и кикот... комари няма щото е студено, слана също, понеже пък още е топло. Току-що сгънахме лагера и ще закусим две вкусни чаши, май с вода с пясък, вместо кафе. Плюс малка кутийка пастет и няколко сухарчета. Тръгваме след малко за Синаница.
12 часа е вече и сме на хижа Синаница. Закъсняваме с около час от туристическото време, но пусти ягоди и малини по пътя. Освен това за къде да бързаме. Пирин си е тука. По най-зловещия наклон срещнахме един англоезичен мъж приятен и две разпитващи жени. Едната по сутиен вече. Натурализирана рускиня, каза Ирена, аз не говорих с тях. Хубу че взехме радиотелефоните, щото по средата на баира се заблях и хванах деретата. Чакам-чакам да доде жената, никаква я няма, обадих се ...въй...
И така. Горе ме избъзика изморено нещо и продължихме.
Преди момент си поръчахме две „Пиринки” и разпускаме малко на една пейка над езерото. Синаница е едно от най-харните места в Пирин за мене, особено като нема глъчка. Ще си седим, ще разговаряме над облаците и ще се наслаждаваме. А, после продължаваме към Спано поле...
Късния следобяд – вече сме на заслон Сп. Поле. Пътя от Синаница до тук през Синаншка порта бе много приятен.
Кромлех:shocked:
Някъде вдън Полето Ирена падна в една дупка и панталона ѝ даде фира. Очаквахме, че до заслона ще малигнизират разпърите и ще се разпадне, но хвала - жена ми акостира там с припокрит задник /с нещо като фередже, но по меките части/.
По едно време имахме диалог с местни кучета, но аз в старанието си да ги сплаша паданх с раницата по гръб върху една чучка и изревах като тромбон, а песовете моментално се изпариха...
Впрочем околните крави не гледаха драматично, а аз вояве видях какво е да гледаш като теле.
На заслона ни посрещна усмихнатият Сашо. Посочи ни веднага бунгалото, банята и тезгяха на барчето. Вътре може да се готви. Преди малко заредих клечки в дървения бойлер и изкопах чистите гащи и чорапи от една гънка на раницата.
Баня.
Сградата на заслона всъщност.
В момента пием бира и се точим за после.
Вечеря – кускус с ... пардон ... сушени зеленчуци, сублимирана кайма. Питие вода с ананасов сок - нисък октан, преди това бира. След малко почва мача България - Малта. Звездите изгряха, а аз преядох с боровинки. Завиждайте.
П.П. Армения – Дания 0:1 лоша игра .
График за организирани туристи.
11.09.13.
Ей, че драматична дата. Ноща мина спокойно. Тоалетните са извън бунгалата на един хълм, само това е екшън, ако ти се доходи за дълго през нощта, хълма ще трябва да се „покори” - иначе нищо особено. Преди малко си поръчахме кафе – тук ти го носят направо с пълната кафеварка с фиксирана цена, сипвай докато има. След малко стягаме раниците и тръгваме към Беговица и хижа Пирин. Доволни сме от заслон Спано поле, аз и Ирена. Хладничко е и ще се прибера в туристическата столова. До скоро.
Тръгваме, понеже Сашо ни предупреждава, че ще се състезаваме по надолнището, поне в част от пътя, с около двеста крави и аз държа да ги преварим...че иначе пак ще има височинна акробатика и ще плюя кал до второто пришествие.
На половин час от Беговица сме на едно доста замърсено място за пикник. Преди четирисе и пет минути оставихме глутницата от говеда да дига прахоляка нанадолу към селата.Малко преди обяд е и влиза в действие миниатюрно пастетче, дето удобно се бучат сухари в него. Ирена изравя и няколко филийки топено сирене. Питие – вода.
На хижа Пирин сме, а аз ще драсна набързо няколко реда. Въъъъъх.
На Беговица пийнахме две бири, кола, поядохме вафли и отпрашихме към хижа Пирин през Солището /кафява маркировка/.
Тояга с протеза
Всичко добре, но малко преди да излезем на билото – първо загърмя, после заваля и загърмя още по страшно.
Малко се забавихме долу да съберем боровинки за децата в едно захаросано шише, верно, и току преди излизането на билото вече направо ливна дъжда.
А гръмотевиците падаха първо зад нас, после отпред ехехехе артилерийска вилка си помислих, а жена ми помоли да се скатаем под един клек. Да, ама нямаше хаир да седим в мокрото като наседки и форсирах събитията да продължим. С псувни и закани преминахме билото, дъжда се усили, но поне гръмотевиците заминаха на юг.
А после като се отпочна едно търчене надолу, понеже малките водни струйки по дерето заплашваха да се слеят в зловещ кало-провод... Най-ме беше страх някой да не навехне крак, че тогава ставаше мазало. Накрая съвсем в дъното покрай Кельова мандра? всичко утихна, дъжда спря, а ние излязохме досуш пред верандатата на голяма чобанска колиба. Поне беше завет.
Преоблякохме се с каквото Бог дал. Беше дал доста, ама сухо почти нямаше, изядохме по един горещ бульон и вече по-весели /мен ми тракаха зъбите/ се отправихме към хижа Пирин.
Скоро стигнахме. Хижата е доста ъпгрейтната. Посрещна ни усмихнатия хижар Иван и като ни видя мокрите косми веднага посочи стаята за нас и запали печката в столовата да се изсушим. Току-що пристигнахме на топло долу с вързопи мокри гащи чорапи и фланели и обувки под мищница и се готвим за приятната част. До утре, че тоя ден вече ми се яде, пие и не ми се пише...
12.09.13. Добро утро. Честит рожден ден Радко. Бъди мъж.
Снощи „хорошо посидели”. Запознахме се на салата и омлет с двойка от София, които също вършеят из Пирин по това време. Ми то освен тях, нас и хижарите друга публика в столовата нямаше. Вечерта мина приятелски и бързо затова. Намерихме общи познати и общи познания. После си легнахме и спахме без сънища, като гмуркане в блато беше заспиването ми и за щастие сутринта следваше събуждане. Дрехите ни бяха почти сухи и след две кафета аз и Ирена поехме към хижа Малина. Софиянци отдавна бяха отпрашили към Мелмак още заранта...
Ходенето беше малко под два часа по сенчест горски път, и на хижата бяхме ранния предиобяд. Седнахме да починем на едни пейки и се замислихме за по-нататъка. Накрая след половин часово умуване, решихме че пътешествието ни в Пирин приключва вече и одухотворени от взетото решение, бодро закрачихме към село Пирин.
Над алпийската част към Орелек още по-ведро и бързо се събираха от вчерашните облаци както видяхме по-отдолу де. Горе долу това беше максимума на идеята ни за Пирин този път, така че съвестта ни бе чиста. Черният път от Малина за селото би бил скучен, ако нямаше река покрай него и много, ама много къпини. Иначе втория и третия час щяха да бъдат най-досадни. Хеле изкретахме ги. В най –деликатния момент се появи с очукан джип и хижаря от Пирин - Иван и ни помогна последните три километра преди селото.
Сега седя на верандата в къщата „Бисерова –Хоф”, на Любимка Бисерова същата от сестри Бисерови, известните народни певици и чакам жена ми и хазяйката да се натъкмят със салатата. Ще идва и някакъв братовчед – горски, да похортуваме за околните баири и чакам газирания пелин и обещания фасул със сланинка в гърне.
П.П. Голям кеф да се изкъпе човек в нормална баня.
Лека вечер от мен.
13.09.13.
Сто пъти се благославям че не продължихме в съмнителните облаци към Папаз чеир вчера. Леля Любимка е уникална, братовчеда също, а аз кроя планове да се върнем тук за повече още другото лято. Сега е сутринта на петък 13-ти и един приятел ще ни взема с кола да ни кара до Сандански, а от там с автобус да си поемаме по пътя към София и после към дома с влак.
14.09.13.
След нощно лубмуркане във влака, изтормозени от срещи със софийски почитатели, най–сетне сме в къщи. До скоро.
1 ден ---- Проход Предел – 1142
Връх Плас /Ушиците / - 2307
Хижа Яворов – 1740
Качване – 1165
Слизане - 567
Общо - 1732
2 ден ---- Суходолски превал – 2550
Черната вода – 1806
Местн. Пещерата – 1400
Качване – 810
Слизане – 1150
Общо - 1960
3 ден ---- хижа Синаница – 2185
Синанишка порта – 2440
Заслон Спано поле – 2050
Качване – 1040
Слизане – 390
Общо - 1432
4 ден ---- Хижа Беговица – 1750
Местн. Солището – 2300
Хижа Пирин – 1620
Слизане – 300
Качване – 550
Слизане – 680
Общо - 1400
5 ден ---- Хижа Малина – 1595
Село Пирин – 630
Слизане - 990
Това с цифрите да се чете м.н.в.
или м.
Предела - х.Яворов – местн. Черната вода – местн. Пещерата – засл. Синаница – засл. Спано поле – х. Беговица – местн. Солищата – х. Пирин – х. Малина – с. Пирин
07.09.13.
Решихме да експериментираме и тръгваме тая вечер с влака за София през Карлово/. Вагонът е спален, климатикът работи и се регулира, консумацията е бира, полубира и вода. Тудуф-тудуф.....тудуф-тудуф. Лека нощ...
08.09.13.
Шест часа сутринта е, след малко пристигаме в София. Дали ще успеем да хванем превоз за Предела?
Същия ден – около обяд.
Все пак имахме късмета да уловим някакъв раздрънкан таралясник в желаната посока. Шофьорът беше достатъчно любезен да ни спре на асфалта за местн. Кулиното.Преди малко се преоблякохме, глътнахме по един залък и Ирена даде последни нареждания на деца и клиенти.
А аз едва не приключих пътешествието още в началото. Докато жена ми разговаряше по телефона се подхлъзнах на камък в близката рекичка, видях за момент петите ми да сочат слънцето и цопнах в един вир целия. Навигацията също описа замислена осморка във въздуха и цопна в съседния. Сега и двамата сме мокри и аз и GPS. Ама той е противоводен и противоударен, а мене ме боли зверски ръката. Не е счупена де, затова продължаваме към Ушиците и Яворов.
19.45.
Преди около час пристигнахме на хижа Яворов. Времето през целия път беше чудесно. Ей тия щеки биле много харни, бе. Гледката от Ушиците към карстовото било си я биваше – блокове стар лед на милиони години се е гушнал в синьото кошче на хоризонта.
Ирена дреме на Падината - снощното безсъние във влака заради киндъла си взема своето.
На хижата, току след пристигането поръчах като за начало две бири „Пиринско” и докато се намествахме на едни пънчета да си ги пийнем към нас се затича усмихнат чичка с голям нож в ръка... а в другата държи парче чудна бяло-розова сланинка с кожичка и вика:
„а, ето и мезето, ето и мезето”...
После ни отряза по две дебели парчета и изчезна също толкова мистериозно, както се беше появил. Хижата е доста реновирана, за мен 6 от 6 възможни точки като съотношения цена-условия-отношение на хижаря. Току що се изкъпахме и след малко ще сготвя: ориз, сушени зеленчуци и сублимирана кайма. После лягаме, че утре път ни чака. Айде чао засега...
Девети-девети. Тринайста.
Честит Рожден ден на Ирена.
Преди обяд.
В момента пиша от суходолско езерце, хапваме сухарчета с топен кашкавалец и пийваме водица. Долу се вижда Разложко, под нас Стъпалата, до нас Разложки суходол... Мого е хубаво и тихо. Има две фигури горе на превала до един камък, които ходят насам-натам. Колко ли ще стоят...
Около 18 часа, в местноста Пещерата сме, малко преди моста за пътеката за Синаница. Готвим се за лагер на палатка. Ирена я разпъва, а аз пиша в тетрадката...
По обяд Суходолския превал го изтърчахме след сухарените енергани сравнително бързо, а фигурите горе се помотаха помотаха и запъплиха към Кончето. Та така и не се срещнахме. Нашия път беше доле по жълтата маркировка към Черната вода.
Слизането донякъде е харно, макар и каменисто...
Мама крава с теле-бейби.
Преди самата местн. Черната река има чоглави серпантини през едни плешиви горички. Пътеката е ужасен прах, който се набива във всички гънки, цепки и ментални отвори.
местн. Черната вода /при Влахинска река/
Скален феномен - Орлите.
Под Черната река маркировката се губи, затова пък възникват любимите ми пирамидки /има една кафява която продължава директно към Синаница – но не ни беше цел за тази вечер/. Някъде надолу по Влахинска река срещнахме чичко с магаре натоварено с два чувала с нещо насипно. Брашно или захар за колибите нанагоре по течението? Чичката свирепо псуваше магарето, ама на нас ни обясни сички тънкости на витиеватата пътека до Пещерата дори и един пиниз след последните колиби.
Следобяда в около 17 и нещо вече излизахме към къщата на парковата охрана както ни казаха околните. Там заварихме поредния ДЕДО, само че немскоезичен и от бившето ГДР, както заподозрях. След кратки изричения на немски се доразбрахме на руски. Заяви ми, че тук бивакуването е забранено и щели да спят в някаква хата... 3 км. по-надолу към Кресна, когато си дочака аверите, които са тръгнали преди обяд към Синаница. И ако...
Докато се връщахме към последното място пригодно за бивак преди тоя МЦ*, си мислех дали швабата няма да ни изтропа, че ще спим в гората. За тях си е характерно информирането на властите.
Айде, че Ирена приключва с разпъването, ще наливам вода от някакво кално ручейче, ще се мием и ще се готви нещо за ядене. Примерно картофено пюре със зеленчуци, гъбобекон и сублимирана кайма. За пиене вода. До скоро.
П.П. Въъъ тая вода с много бубулечки и кал вътре, а ме мързи да слизам до реката, че тъмно и страшно по хендеците, вече там може и русалки да има... Май ще капна малко алкохол вътре. А, наздраве...
10 септември 2013.
07.55.
Нощта мина нормално. Има си хас да не е нормално да спиш на фона на шума на реката - с нейните гласове, брътвежи, стенания и кикот... комари няма щото е студено, слана също, понеже пък още е топло. Току-що сгънахме лагера и ще закусим две вкусни чаши, май с вода с пясък, вместо кафе. Плюс малка кутийка пастет и няколко сухарчета. Тръгваме след малко за Синаница.
12 часа е вече и сме на хижа Синаница. Закъсняваме с около час от туристическото време, но пусти ягоди и малини по пътя. Освен това за къде да бързаме. Пирин си е тука. По най-зловещия наклон срещнахме един англоезичен мъж приятен и две разпитващи жени. Едната по сутиен вече. Натурализирана рускиня, каза Ирена, аз не говорих с тях. Хубу че взехме радиотелефоните, щото по средата на баира се заблях и хванах деретата. Чакам-чакам да доде жената, никаква я няма, обадих се ...въй...
И така. Горе ме избъзика изморено нещо и продължихме.
Преди момент си поръчахме две „Пиринки” и разпускаме малко на една пейка над езерото. Синаница е едно от най-харните места в Пирин за мене, особено като нема глъчка. Ще си седим, ще разговаряме над облаците и ще се наслаждаваме. А, после продължаваме към Спано поле...
Късния следобяд – вече сме на заслон Сп. Поле. Пътя от Синаница до тук през Синаншка порта бе много приятен.
Кромлех:shocked:
Някъде вдън Полето Ирена падна в една дупка и панталона ѝ даде фира. Очаквахме, че до заслона ще малигнизират разпърите и ще се разпадне, но хвала - жена ми акостира там с припокрит задник /с нещо като фередже, но по меките части/.
По едно време имахме диалог с местни кучета, но аз в старанието си да ги сплаша паданх с раницата по гръб върху една чучка и изревах като тромбон, а песовете моментално се изпариха...
Впрочем околните крави не гледаха драматично, а аз вояве видях какво е да гледаш като теле.
На заслона ни посрещна усмихнатият Сашо. Посочи ни веднага бунгалото, банята и тезгяха на барчето. Вътре може да се готви. Преди малко заредих клечки в дървения бойлер и изкопах чистите гащи и чорапи от една гънка на раницата.
Баня.
Сградата на заслона всъщност.
В момента пием бира и се точим за после.
Вечеря – кускус с ... пардон ... сушени зеленчуци, сублимирана кайма. Питие вода с ананасов сок - нисък октан, преди това бира. След малко почва мача България - Малта. Звездите изгряха, а аз преядох с боровинки. Завиждайте.
П.П. Армения – Дания 0:1 лоша игра .
График за организирани туристи.
11.09.13.
Ей, че драматична дата. Ноща мина спокойно. Тоалетните са извън бунгалата на един хълм, само това е екшън, ако ти се доходи за дълго през нощта, хълма ще трябва да се „покори” - иначе нищо особено. Преди малко си поръчахме кафе – тук ти го носят направо с пълната кафеварка с фиксирана цена, сипвай докато има. След малко стягаме раниците и тръгваме към Беговица и хижа Пирин. Доволни сме от заслон Спано поле, аз и Ирена. Хладничко е и ще се прибера в туристическата столова. До скоро.
Тръгваме, понеже Сашо ни предупреждава, че ще се състезаваме по надолнището, поне в част от пътя, с около двеста крави и аз държа да ги преварим...че иначе пак ще има височинна акробатика и ще плюя кал до второто пришествие.
На половин час от Беговица сме на едно доста замърсено място за пикник. Преди четирисе и пет минути оставихме глутницата от говеда да дига прахоляка нанадолу към селата.Малко преди обяд е и влиза в действие миниатюрно пастетче, дето удобно се бучат сухари в него. Ирена изравя и няколко филийки топено сирене. Питие – вода.
На хижа Пирин сме, а аз ще драсна набързо няколко реда. Въъъъъх.
На Беговица пийнахме две бири, кола, поядохме вафли и отпрашихме към хижа Пирин през Солището /кафява маркировка/.
Тояга с протеза
Всичко добре, но малко преди да излезем на билото – първо загърмя, после заваля и загърмя още по страшно.
Малко се забавихме долу да съберем боровинки за децата в едно захаросано шише, верно, и току преди излизането на билото вече направо ливна дъжда.
А гръмотевиците падаха първо зад нас, после отпред ехехехе артилерийска вилка си помислих, а жена ми помоли да се скатаем под един клек. Да, ама нямаше хаир да седим в мокрото като наседки и форсирах събитията да продължим. С псувни и закани преминахме билото, дъжда се усили, но поне гръмотевиците заминаха на юг.
А после като се отпочна едно търчене надолу, понеже малките водни струйки по дерето заплашваха да се слеят в зловещ кало-провод... Най-ме беше страх някой да не навехне крак, че тогава ставаше мазало. Накрая съвсем в дъното покрай Кельова мандра? всичко утихна, дъжда спря, а ние излязохме досуш пред верандатата на голяма чобанска колиба. Поне беше завет.
Преоблякохме се с каквото Бог дал. Беше дал доста, ама сухо почти нямаше, изядохме по един горещ бульон и вече по-весели /мен ми тракаха зъбите/ се отправихме към хижа Пирин.
Скоро стигнахме. Хижата е доста ъпгрейтната. Посрещна ни усмихнатия хижар Иван и като ни видя мокрите косми веднага посочи стаята за нас и запали печката в столовата да се изсушим. Току-що пристигнахме на топло долу с вързопи мокри гащи чорапи и фланели и обувки под мищница и се готвим за приятната част. До утре, че тоя ден вече ми се яде, пие и не ми се пише...
12.09.13. Добро утро. Честит рожден ден Радко. Бъди мъж.
Снощи „хорошо посидели”. Запознахме се на салата и омлет с двойка от София, които също вършеят из Пирин по това време. Ми то освен тях, нас и хижарите друга публика в столовата нямаше. Вечерта мина приятелски и бързо затова. Намерихме общи познати и общи познания. После си легнахме и спахме без сънища, като гмуркане в блато беше заспиването ми и за щастие сутринта следваше събуждане. Дрехите ни бяха почти сухи и след две кафета аз и Ирена поехме към хижа Малина. Софиянци отдавна бяха отпрашили към Мелмак още заранта...
Ходенето беше малко под два часа по сенчест горски път, и на хижата бяхме ранния предиобяд. Седнахме да починем на едни пейки и се замислихме за по-нататъка. Накрая след половин часово умуване, решихме че пътешествието ни в Пирин приключва вече и одухотворени от взетото решение, бодро закрачихме към село Пирин.
Над алпийската част към Орелек още по-ведро и бързо се събираха от вчерашните облаци както видяхме по-отдолу де. Горе долу това беше максимума на идеята ни за Пирин този път, така че съвестта ни бе чиста. Черният път от Малина за селото би бил скучен, ако нямаше река покрай него и много, ама много къпини. Иначе втория и третия час щяха да бъдат най-досадни. Хеле изкретахме ги. В най –деликатния момент се появи с очукан джип и хижаря от Пирин - Иван и ни помогна последните три километра преди селото.
Сега седя на верандата в къщата „Бисерова –Хоф”, на Любимка Бисерова същата от сестри Бисерови, известните народни певици и чакам жена ми и хазяйката да се натъкмят със салатата. Ще идва и някакъв братовчед – горски, да похортуваме за околните баири и чакам газирания пелин и обещания фасул със сланинка в гърне.
П.П. Голям кеф да се изкъпе човек в нормална баня.
Лека вечер от мен.
13.09.13.
Сто пъти се благославям че не продължихме в съмнителните облаци към Папаз чеир вчера. Леля Любимка е уникална, братовчеда също, а аз кроя планове да се върнем тук за повече още другото лято. Сега е сутринта на петък 13-ти и един приятел ще ни взема с кола да ни кара до Сандански, а от там с автобус да си поемаме по пътя към София и после към дома с влак.
14.09.13.
След нощно лубмуркане във влака, изтормозени от срещи със софийски почитатели, най–сетне сме в къщи. До скоро.
1 ден ---- Проход Предел – 1142
Връх Плас /Ушиците / - 2307
Хижа Яворов – 1740
Качване – 1165
Слизане - 567
Общо - 1732
2 ден ---- Суходолски превал – 2550
Черната вода – 1806
Местн. Пещерата – 1400
Качване – 810
Слизане – 1150
Общо - 1960
3 ден ---- хижа Синаница – 2185
Синанишка порта – 2440
Заслон Спано поле – 2050
Качване – 1040
Слизане – 390
Общо - 1432
4 ден ---- Хижа Беговица – 1750
Местн. Солището – 2300
Хижа Пирин – 1620
Слизане – 300
Качване – 550
Слизане – 680
Общо - 1400
5 ден ---- Хижа Малина – 1595
Село Пирин – 630
Слизане - 990
Това с цифрите да се чете м.н.в.
или м.
Коментар