Tweet
Здравейте, тази неделя осъществихме една разходка, която ми беше много на сърце.Маршрутът беше:
язовир Калин - Винчето - хижа Иван Вазов - седловина Раздела - връх Дамга - Отовишки връх и обратно през хижата към Винчето
Бил съм и преди на язовира- с джиповете до Винчето, но после стигнахме само до хижа Иван Вазов.След като разгледах няколко теми тук осъзнах, че съм пропуснал най-интересното и предложих на групата да отидем.Маршрута не беше уточнен с точност в частта си след хижата, но идеята бе ясна-да видим най-после всички тези Урдини езера, които ни измъчиха миналия път.
И така събираме групата рано рано- в 7 часа сме на изхода на Благоевград и потегляме.След 45 минути сме на отклонението от Пастра към язовира, където спираме да закачим на една от джипките камера за екстремни спортове(така се водят). Този път в групата си имаме фотограф, ама не като мен, а истински.
Ето и първата снимка за деня:
Следващата спирка, вече сме високо(поне така ни изглеждаше):
След дълго изкачване и минаване на 12-те обратни завоя, а след това покрай язовир Калин(от който е останала една локвичка в момента и нямаше смисъл да се снима) вече сме на Винчето.Часът е 9:05 а там, както през целия път има мъгла:
Паркирахме колите с мисълта, че обичайната пряспа е на мястото си и ще ни попречи да преминем с джиповете.Оставих групата да се приготвя за похода и за всеки случай отидох да проверя какво е положението със снега и "О, чудо" :
Пътят е чист, явно фадрома е минавала наскоро.Радостен се върнах при групата и съобщих благата вест.
Някои се натоварихме във ферозите, други решиха да слизат пеша и да правят компанията на приятели със Сантафе-то, защото него го оставихме горе.Надолу беше изключително готино-много стръмно и същевременно в зависимост от завоите една от предните ти гуми е почти на ръба на пропастта(ако нямате опит в такива условия или ви е страх от височини по-добре слезте пеша). Слизането добре, но в един момент се прокрадна тревожната мисъл какво ли ще е качването, защото погледнат от долу пътят си пролича наистина колко е стръмен. През цялото спускане от
Винчето до пътеката към хижата снимах в телефона подаден от прозореца и ръката ми направо замръзна.Ето го и резултата:
Ей на т'ва му се казва хубаво място за паркиране
:
Поглед назад:
И напред:
Групата бодро крачи напред:
хижа Иван Вазов:
Облаците се сменят бързо и ни предлагат различни панорами:
Тук се вижда равната пътека към хижата:
От там идваме:
Ето го и фотографа:
Панорама на хижата и околностите:
Облаците са толкова близо, че можеш да ги пипнеш:
Под строй към хижата:
Вече сме на хижата:
Поглед от хижата:
Конете се разхождат свободно навсякъде:
Поглед към целта:
Тръгваме към седловина Раздела(от хижата до там са около три километра и половина):
До пътеката тече поточе:
Времето е супер редуват се слънце...:
...и сянка:
Винчето едва се вижда дори и със приближението на апарата:
Свобода:
Най-после слънцето огря хижата:
Около нас са цял отбор величествени върхове:
Ей горе където се виждат хората трябва да отидем
:
рилските изполините се пъчат гордо:
И се като се заразпъваха едни панорами пред нас, та и аз сега разпъвам едни километрични снимки...
Я ето ги камбаните на дловината.Спокойно тези не са като от песенахта на AC/DC
:
Хората вече спокойно си ходят по облаците:
оп моя грешка вдигнал съм повече обектива:
Пак фотографа даже не е в гръб и есвалил фотоапарата:
Панорама на Урдините езера:
Тук се виждат по-ясно и шесте, като на едното му се вижда само крайчето:
Пирамида от камъни на връх Дамга:
Вижда се всичко, имаш чувството, че си на върха на света:
.....
язовир Калин - Винчето - хижа Иван Вазов - седловина Раздела - връх Дамга - Отовишки връх и обратно през хижата към Винчето
Бил съм и преди на язовира- с джиповете до Винчето, но после стигнахме само до хижа Иван Вазов.След като разгледах няколко теми тук осъзнах, че съм пропуснал най-интересното и предложих на групата да отидем.Маршрута не беше уточнен с точност в частта си след хижата, но идеята бе ясна-да видим най-после всички тези Урдини езера, които ни измъчиха миналия път.
И така събираме групата рано рано- в 7 часа сме на изхода на Благоевград и потегляме.След 45 минути сме на отклонението от Пастра към язовира, където спираме да закачим на една от джипките камера за екстремни спортове(така се водят). Този път в групата си имаме фотограф, ама не като мен, а истински.
Ето и първата снимка за деня:
Следващата спирка, вече сме високо(поне така ни изглеждаше):
След дълго изкачване и минаване на 12-те обратни завоя, а след това покрай язовир Калин(от който е останала една локвичка в момента и нямаше смисъл да се снима) вече сме на Винчето.Часът е 9:05 а там, както през целия път има мъгла:
Паркирахме колите с мисълта, че обичайната пряспа е на мястото си и ще ни попречи да преминем с джиповете.Оставих групата да се приготвя за похода и за всеки случай отидох да проверя какво е положението със снега и "О, чудо" :
Пътят е чист, явно фадрома е минавала наскоро.Радостен се върнах при групата и съобщих благата вест.
Някои се натоварихме във ферозите, други решиха да слизат пеша и да правят компанията на приятели със Сантафе-то, защото него го оставихме горе.Надолу беше изключително готино-много стръмно и същевременно в зависимост от завоите една от предните ти гуми е почти на ръба на пропастта(ако нямате опит в такива условия или ви е страх от височини по-добре слезте пеша). Слизането добре, но в един момент се прокрадна тревожната мисъл какво ли ще е качването, защото погледнат от долу пътят си пролича наистина колко е стръмен. През цялото спускане от Винчето до пътеката към хижата снимах в телефона подаден от прозореца и ръката ми направо замръзна.Ето го и резултата:
Ей на т'ва му се казва хубаво място за паркиране
:Поглед назад:
И напред:
Групата бодро крачи напред:
хижа Иван Вазов:
Облаците се сменят бързо и ни предлагат различни панорами:
Тук се вижда равната пътека към хижата:
От там идваме:
Ето го и фотографа:
Панорама на хижата и околностите:
Облаците са толкова близо, че можеш да ги пипнеш:
Под строй към хижата:
Вече сме на хижата:
Поглед от хижата:
Конете се разхождат свободно навсякъде:
Поглед към целта:
Тръгваме към седловина Раздела(от хижата до там са около три километра и половина):
До пътеката тече поточе:
Времето е супер редуват се слънце...:
...и сянка:
Винчето едва се вижда дори и със приближението на апарата:
Свобода:
Най-после слънцето огря хижата:
Около нас са цял отбор величествени върхове:
Ей горе където се виждат хората трябва да отидем
:рилските изполините се пъчат гордо:
И се като се заразпъваха едни панорами пред нас, та и аз сега разпъвам едни километрични снимки...
Я ето ги камбаните на дловината.Спокойно тези не са като от песенахта на AC/DC
:Хората вече спокойно си ходят по облаците:
оп моя грешка вдигнал съм повече обектива
:Пак фотографа даже не е в гръб и есвалил фотоапарата
:Панорама на Урдините езера:
Тук се виждат по-ясно и шесте, като на едното му се вижда само крайчето:
Пирамида от камъни на връх Дамга:
Вижда се всичко, имаш чувството, че си на върха на света:
.....
Прикачени файлове
, но вървим в правилната посока
Коментар