E-3

[didogen]

Тази година предизвикателството е Ком-Емине. Идеята за преминаване по билото на стара планина е на Алеко Константинов, българският вариант на Хемингуей. Макар да са корено различни като личности, с това сравнение мога да ви опиша същността на Алеко, на кратко. Но не доживява да осъществи идеята.
За първи път Балкана е преминат от Павел Делирадев и описан подробно. За първи път маршрута е преминат организирано през 1953-та година. По стечение на обстоятелствата го преминах успешно за 60-годишнината му годишнина. Това което следва едва ли може да се нарече пътепис, няма да е и пътеводител, а един прост джубурмак.

Денят Е, целта е да пристигнем, всъщност на прохода Петрохан решихме какво да правим. Естествено ако гледате прогнозата на Емил Чолаков може да се развеселите, но не и да разберете каква е прогнозата. Отделно колко е вярна.
Решихме да се качим до хижа Ком и да преспим там, вместо на палатки. Лекото преръмяване се състоя в мъгла, вятър и дъжд. Добро начако, като по вода. Емо каза, че от другия ден времето ще се развие до слънчево, но ще е преобладаващо.
Вярно беше така, 9 дена преобладаваха вятър, дъжд и мъгла.
Денят Е1, 1 юли. В 5,10 часа тръгнахме от хижа Ком към връх Ком.


Вечерта преди старта.

На връх Малък Ком има улеи със сняг.

На върха около 6,40 часа посрещнахме Джулай Морнинг. Какво ли е морето сега? Те първа ще тръгваме към него.

Снимка с паметника на Вазов преди потегляне, зад мен е Сръбско. Киултувата реплика на колегата зад мен, които оприличавах с Форест Гъмп беше " Голям вятър, добре че бяха сложили паметника на Вазов да се държим за него, че имаче щеше да ни отвее."

Спускането към прохода Петрохан мина гладко, като изключим порещия на моменти вятър. В 10,30 бяхме в капанчето, в което пяхме и преди по-малко от 24 часа. Хапнахме обилно, но без да прекаляваме и поехме към хижа Петрохан (не работи, както и мотела на самия проход). Колегата Иво все се притесняваше да не останем без вода, но малко преди да я стигнем пътеката започна да прогизва, планината беше пълна с вода. И така до хижа Пробойница, коята не намира на едноименната река. Така почти целия ден ходихме с мокри крака.

Но пък е красиво!

По билото имаше мощни пориви на вятъра до момента в който пътеката слизаше от билото и следваше коритото на река Пробойница. Минималната цел за деня беше стигната. Но още беше твърде рано за спиране, а и хижара ни срещна по пътя към село Губислав. Тоест липсваше.

Решихме да продължим и в крайна сметка по одометъра направихме 46 км. След Губислав, на два км преди гара Лакатник имаше рибарник, но се разминахме само с бира. При навлизането в Искърското дефиле се откриха величествени скални гледки и между тях схлупена добрата стара ракиджийница.

Минахме през петте кюшета на Гара Лакатник, напазарувахме свежа храна. До колкото може да са свеши кренвирши и ефтин салам. И продължихме към село Лакатник. Намерихме малко по равна полянка, разпънахме бивака и сготвихме полуготови спагети с кренвирши.

Заспал съм още по светло, но и аз не помня кога.
Друг култов лаф на Гунди: " Ако пейката на гарата е по-култивирана, оставам там. а вие ходете където искате.

Ден Е2.
Към 4 часа се събудих и установих, че в палатката е ужасен конденз. Температурата трябва да е паднала доста.
С помотване тръгнахме в 6 без нещо. Починахме в село Лакатник и естествено снимка на култовата спирка " Последна грижа". Името идва от факта, че зад нея са гробищата на селото.

На излизане от селото се залепихме на една спретната къщурка с две вишни отпред.

В 9 вече бяхме на хижа Тръстеная с малиновата ферма. Починахме и закусихме от нашата храна, че в хижата не предлагаха нищо. Е после си взехме и по някоя малинка, аз 10 броя. Все пак да не ставаме нахални. Малините с езерото до хижата.

Отново изкачихме планината, след като предния ден спуснахме дефилето.