Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Една почивко-разходка в Родопа и Рила - пътефотопис

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Една почивко-разходка в Родопа и Рила - пътефотопис

    Тази година жената твърдо настоя да изпреварим Горещниците и да изкараме една седмица някъде на хладно.
    Речено -сторено.
    След известна борба с клавиатурата и мислене- къде не сме били скоро, планът беше изработен: 3-4 дни в Родопите и още толкова някъде по Рила.
    Чичко Гугъл ни каза, че в Доспат има хотел с изглед към езерото, на прИмоция, значи. Звъня по телефона- места в бунгалата няма, в хотела – има. Направих предварителна резервация и в неделя сутринта потеглихме.
    След три часа, прекосявайки красотите на Беглика и Широка поляна (там вече сме били), радвайки се на подновеният асфалт (тук там вече пропаднал), пред нас се откри язовир Доспат със чудните си заливчета.

    След малко стигнахме табелата с многорекламираният хотел ЛЕЙК ВЮ.
    Оказа се, че трябва да изпъплим нагоре до паркинга. Влизайки в хотела разбрахме че ВЮ-то, е дежавю- почивна станция на ДСК от социализма.
    В стаите новото време беше пропуснало да дойде- скърцащ паркет, прогорени от цигари табуретки и захабени кърпи.
    Твърдо отказахме да се нанесем.

    След секунден размисъл бяхме обратно в колата и отпрашихме към познатият ни от преди десетина години х-л Панорама в Доспат. Там всичко беше на ниво- любезни домакини, чистота, прекрасна кухня в ресторанта.

    На сутринта потеглихме към първата непозната цел- с.Долен-архитектурен резерват.
    На всеки няколко километра край пътя има чешмички:


    а край някой от тях и такива места за почивка:



    Рисувайки зигзагчета по пътя, сгушен между околните баири, забелязваме сигурен белег, че сме близо до целта- около пътя е пълно с останки от работата на местните тиклари. Купища цепен камък и тук там възрастни хора превити под сипещото жар слънце, които блъскат по цял ден с матарата, за 50ст., да- петдесет стотинки надник на квадратен метър плочи.
    На разклона за с. Долен ни махна с ръка един човек.
    Спряхме да го качим- бай Ахмед ефенди, както сам се нарече, стана нашият доброволен екскурзовод в миналото на селото.

    Според него произходът на част от местното население е от Кавказките планини, от където са дошли, бягайки от турските золуми.
    Така в приказки за няколко минути пристигнахме, преминахме през новият квартал и се оказахме в кътче от миналото.
    Първото което ни озадачи бяха тези издадени части по къщите- бай Ахмед разказа, че това са всъщност пещите за хляб, правени като балкони, за да не се прахосва пространството в собата.



    По тесните улички се виждаха някои подновени и очевидно поддържани къщи, но имаше и доста грохнали от непосилните години, с ослепели прозорци, изоставени от своите стопани.




    При всеки опит да заснема нашият екскурзовод, той се обръщаше настрани...



    Един поляк си е купил тук къща,

    и я е “облагородил” с подвижен мост(вижда се зад жена ми),

    с противотежест-като крепост.


    Изведнъж се оказахме пред малка църква. Храмът Св.Никола е построен в периода 1826-1837 година.



    През ноща християните са градили стените, през деня ги пазели от турците. Местният бей късно научил за този градеж - църквата вече била покрита с плочи, но забранил да се вдигне камбанария.

    Тя била достроена след почти сто години.

    Интересно е, че мястото за кръщаване не било в самата църква, а в малък параклис пред нея.

    Възрастна жена ни отключи и влязохме в нещо уникално- единственната църква,
    чиито таван е украсен с мозайка от оцветени дървени панели,

    с ажурни дърворезби на амвоните.




    Уви и този храм, плод на безкрайните усилия на нашите деди е обречен на загиване- миналата година са отпуснати някакви средства за ремонт на прокапалия покрив, унищожил част от уникалния таван.

    По станалият вече обичаен метод, част от парите потънала в нечий джоб и покривът останал недопокрит, а пари по-вече няма.


    Жената , която се грижи за храма спомена, че не достигат около 3-4000 лева, за материали и майстори.

    По обратният път към площадчето, където оставихме колата, неочаквано пред нас грейнаха цветовете на домашно тъкани черги, изнесени на чардака за проветрение.

    А от старата чешма, точно до местната “фабрика за веселие и танци”(казанът), все така струи бистрата планинска вода, приканваща те да наплискаш изпотеното си чело.


    Интересно направен балкон- всъшност май единственният който видяхме, изключвайки големите чардаци.



    Наложи се да се върнем по заобиколен път през Блатска, Абланица и Фъргово, поради тежка катастрофа на пътя за Сатовча.
    Тук планината е различна:


    На следващият ден поехме в обратна посока- целта беше Девин.
    Пътьом едва не пропуснахме римският мост “Кемера” преди с. Змеица.


    И тук има беседка за почивка.

    Прескочихме почти задължителните Ягодинска пещера и Змеева дупка, че бяхме ходили два пъти, единия от които жена ми беше бременна в 5-я месец.
    След обзорна обиколка в Девин и една среща от типа “съчетаване на почивката с работата” се озовахме в комплекс “Исмена” -басейн, чудни къщички по хълма около него и добра кухня за закъснял обяд.




    Неочаквано (както винаги става в планината) се появиха облаци и задуха. Потеглихме обратно към Доспат, Пристигнахме в хотела и в този миг от потъмнялото небе се изсипа благодатен разхлаждащ дъжд.



    На следващата сутрин ни предстоеше пътуване към втората дестинация- Паничище. Попътно жена ми направи проверка на обувните магазини в Пещера, оправдавайки известно количество ценни книжа. Маршрутът беше ясен –пазарджик, магистралата, Ихтиман, Горният край на Софийско море, Сапарева баня ииии... път с ширина автомобил и половина и завой след завой нагоре- към Паничище.За отрицателно време се изкачихме високо в планината, от където пред нас се откри обзорна гледка към ниското.



    Пристигнахме, с малко питане открихме хотела, където ни посрешна тази красавица


    и до него открихме сръбска скара,

    където с удоволствие прекарахме тази, а и останалите вечери.


    Следва продължение за Рила планина.


    П.П. Моля Ви, не бийте фотографа- той толкова си може, пък му е и за първи път...
    Ясен: ”в Наречен си лекувам нервите от форумното модериране...”

  • #2
    От: Една почивко-разходка в Родопа и Рила - пътефотопис

    До тук всичко е прекрасно! Чакаме продължението.
    ГАЗ 69 УАЗ 452-2 броя УАЗ 31512 Kia Sportage 2.0 16v
    Калта за УАЗа е като водата за водолаза 0886445318

    Коментар


    • #3
      От: Една почивко-разходка в Родопа и Рила - пътефотопис

      Благодаря!
      Чакам и аз продължение.
      Не ми пука за лака , а за пропуснатите приключения ))

      Коментар


      • #4
        От: Една почивко-разходка в Родопа и Рила - пътефотопис

        Красота!
        Чакам продължението!
        0осем9осем7шест0осем7едно
        Миро

        Коментар


        • #5
          От: Една почивко-разходка в Родопа и Рила - пътефотопис

          Както обещах - идва продължението от Рила, в две части- Рилски Манастир и Седемте Рилски Езера.След избистряне на главата от троянската сливова, на сутринта бе планирано посещение на Рилският манастир, поради облаците и вятъра.

          Преди това се отбихме до Саморановският манастир.


          Тук май доста грехове са изкупени от някой благодетел- всичко е ново, в полиран мрамор и гранит...






          И като си спомних за църквицата в с. Долен, очите ми се напълниха със сълзи.



          Стобските пирамиди не достигнахме поради ремонт на пътя и им се порадвахме отдалече.


          Входът към Великата рилска пустиня:


          За самият манастир е говорено много, така че само снимки:









          Гробът на Неофит Рилски.




          Хрельовата кула с часовника.



          И един забавен факт- монах слуша МР3, докато пере черги в екологичното планинско перило,
          (без прах за пране).


          Интересен артефакт- пожарникарска стълба RORSHACH от 1952 г. Тоя Роршах, не беше ли изследовател на някакви петна и драсканици- сигурно стълбите са му били хоби.




          По обратният път се отбих в коментираната тук Кочериновска вехтошарница на Били, за да открия отново изоставени автомобилни класики, в отчайващо състояние.




          Това май е един от първите руски ГАЗки 4х4.


          И любимото ми возило- BMV ISETTA, произвеждана 1956-1962г. Като дете съм обикалял с часове около единственната такава в Габрово.


          Има и четириколки за подрастващи шофьори:


          И кола, за която нищо не знам. Били казва, че била дело на руския Автопром, специално за военноинвалиди.


          Последва прибиране на Паничище, сръбска скара и сливов ракий до късно.
          Последно редактирано от dedoKoko; 15-08-13, 13:11.
          Ясен: ”в Наречен си лекувам нервите от форумното модериране...”

          Коментар


          • #6
            От: Една почивко-разходка в Родопа и Рила - пътефотопис

            На следващата сутрин посоката беше Седемте Рилски Езера. Естественно,
            докъдето може с механично превозно средство- в случая лифта до едноименната хижа.



            Там метнах раницата и суичера на гръб, дадох половинка вода на булката- да ми олекне малко,
            и хайде нагоре по баира.


            Оказа се, че трябвало да ръгна още от началото на първа бавна и с включени блокажи
            да изпълзя със всичките си 120 кила до незнайния връх.

            Не е непосилна задача, обаче за мен си беше направо Джомолунгма за сефте.


            Май се изкачихме.


            Има си и сняг ,




            а като погледнеш надолу...


            Интересно, как тези храсти в ниското са оформили правилни кръгли туфи.


            А? Не съм се бил изкачил- имало още баир...


            Това не е млада красавица от Арабистан или Индия, а моята булка, криеща се от вятъра.


            И най сетне равно.


            А пред нас се показа Бъбрека. Има си всичко,вода, върхове, сняг, дори и рибки...


            Последва дъъълга фотопочивка...



            Има тук някакви особенни маргаритки, ама не точно...


            и земноводни даже си има...


            Продължихме край брега на Бъбрека и преоследявайки пътеката с очи се оказа че...
            О,о,о! Не!

            Пак трябвало да се катеря- към Окото и Сълзата.


            Твърдо заявих, че мога да извърша този чутовен подвиг, само ако горе ме чака каса
            ледена бира и три-четири вратни пържоли... И понеже никой не потвърди, че там има такива благини,
            а и язе не съм таков голем баир-будала, се отправихме натам, на където водеше поточето:

            А това означава надолу- към Близнаците.




            Единият близнак е обсипан със странни бели цветчета,


            които от близо са прекрасни...



            В Рибното езеро риба не видях, ама едни дъ-ъ-ълги водорасли- колкото щеш.


            Тук дърветата растат хоризонтално:


            И вие искате да ми кажете, че аз преди час- два съм бил там горе,


            дето се виждат тези малки точки...


            И съм направил тая обиколка по сичкото туй баир нагоре...


            Е, верно съм спал одвит снощи и нещо май съм се повредил.

            Обаче всяко трудно начало си има добър край- на терасата на хижата имаше и студена бира,
            и горещо кафе...
            И цяло ято лястовички, които не знам- що за мухи ядат толкова на високо.


            Интересно- това сигурно е някакво послание от извънземните, ама като не мога да го разчета...


            С лифта надолу- поглед към Мальовишкия дял...

            и към Паничище:


            Ама то горе било бая студено...


            А аз щрапах само по една фланелка с къс ръкав по тези баири...



            Ами това беше.
            За една седмица обиколихме две планини, минахме през чудни места и бяхме на доста по хладно от останалите.
            Приятно гледане.
            Ясен: ”в Наречен си лекувам нервите от форумното модериране...”

            Коментар


            • #7
              От: Една почивко-разходка в Родопа и Рила - пътефотопис

              Красота, супер разказ dedoКоко, напълни ми душата!
              Няма значение колко бавно се движиш и колко дълго вървиш. Важното е да не спираш. - Конфуций

              Коментар


              • #8
                От: Една почивко-разходка в Родопа и Рила - пътефотопис

                Хубава живото-почивка сте изкарали!Колко човеко-километра минахте?

                Коментар


                • #9
                  От: Една почивко-разходка в Родопа и Рила - пътефотопис

                  От вчера се каня да разгледам разходката ти и все нещо изскачаше за вършене, но днес успях!
                  Хубави снимки, на хубави места!
                  Благодаря!

                  Коментар


                  • #10
                    От: Една почивко-разходка в Родопа и Рила - пътефотопис

                    Бравос!
                    Как милата ми родина се падна в толкова скапана държава?

                    Коментар


                    • #11
                      От: Една почивко-разходка в Родопа и Рила - пътефотопис

                      Абре ти не знаеш ли че баир с ЖиБ се катери, де си хукнал пеш.
                      не ме е яд когато ме лъжат а когато си мислят че им вярвам

                      Коментар


                      • #12
                        От: Една почивко-разходка в Родопа и Рила - пътефотопис

                        Чутовен подвиг с това изкачване. Само 120 килограмовите знаем що е то, да изкачиш толкоз гъз до горе.
                        Ама си повтаряш: - Кифтьетата га яди, ни рива а?
                        Не ми пука за лака , а за пропуснатите приключения ))

                        Коментар


                        • #13
                          От: Една почивко-разходка в Родопа и Рила - пътефотопис

                          Браво!!!

                          Коментар


                          • #14
                            От: Една почивко-разходка в Родопа и Рила - пътефотопис

                            Красота споделена в снимки! Поздравления!

                            Коментар

                            Активност за темата

                            Свий

                            В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                            Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                            Зареждам...
                            X