5 дни из североизточна България

[bgrali]

Работата ми е такава, че в началото на лятото обикалям за няколко дни по възможно най-диви места из България.
Миналата година се спряхме на места, където не сме ходили - североизточна България.
В по-голямата част - далече от градовете и от другите населени места.
Спането - на палатка, по възможност по язовири и на други красиви места.
Ядене - каквото си носим. Е, и едно портативно барбекю, примусче на газ и хладилна чанта на ток, докато се движи колата.
Пиене - носим си го.
Вода за пиене - минерална, носим си я.
Вода за хигиенни нужди - от чешмите, които намираме по пътя. Ще преживеем няколко дни без баня и течаща вода.
И няколко празни чувала за боклук. За съжаление част от тях се запълниха с оставен чужд боклук след природата...

Ден първи: София - язовир Цонево
До Шумен пътуваме по стандартния път, след това се отклоняваме към Смядово. Преди градчето тръгваме към Дългопол, като първата ни цел е с. Аспарухово на брега на язовира. Малко преди Комунари спираме на място с интересна природа.



Продължаваме към Аспарухово. В селото няма нищо интересно. Плътно застроени къщи, много от тях превърнати в хотелчета. Има и нещо положително - кметството работи и си подпечатвам командировъчното. Тръгваме към язовира, за да си харесаме место за спане.
Язовирът е голям и красив.





За съжаление достъпния с кола бряг е мръсен, пълен с боклуци и спането на това място никак няма да е добре. А и околните хотелчета са съвсем наблизо. Има реална заплаха от яка чалга в късните часове.
Още е рано и тръгваме към Чудните скали.



И над тях има интересен скален венец. За съжаление отново всичко е в боклуци, въпреки контейнера за целта на мястото, където може да се спре с кола. Кога ли двукраките говеда ще започнат да пазят чиста невероятната ни природа?



Тръгваме към един ръкав на язовира, където да потърсим място за спане. След известно обикаляне си харесваме местенце на високо, с хубава гледка - не сме рибари и няма защо да сме до водата. Докато опъват палатката, аз напълвам цял плик с боклуци, оставени от предишни посетители - основно кенове и пластмасови бутилки от бира. Никога няма да разбера какъв е проблема да не си ги приберат обратно в колата? След като ние на гръб във високата планина си прибираме дори и черупките от изядените яйца. Както и фасовете от изпушените цигари.
Преди да седнем да вечеряме се разхождам наоколо. Има интересен хълм зад крайния ръкав на язовира.



Наоколо са нацъфтели цветя, които са храна на различни насекоми.





На една височина виждам гледка, която все едно е от преди век...



Слънцето се спуска все по-ниско и за съжаление над главите ни се скупчват черни облаци.



Става ракиено време и аз правя салатата. Сядаме на масата, щастливи, че сме далеко от големия град сред природата. За съжаление малко след това завалява слаб дъжд.
Сега какво да правим? Не е добре да вечеряме в палатката, в колата не е най-удобното място. И вадим туристическите дъждобрани, увиваме се в тях и продължаваме да си пием ракията на открито. За наш късмет скоро дъждът спира.
Седим до късно на мъждукащата светлина на две соларни лампи, които си носим. Щастливи, че сме успели да избягаме от лудницата на столицата и сме сред природата.
Сутринта се събуждам рано и изпълзявам от палатката. Веднага вадя апарата, защото има какво да се снима. Правя си кафе и докато го пия, правя серия снимки на мъглата, която покрива всичко наоколо. Влажността е невероятно висока, вода се стича от външната част на палатката. Наоколо ранобудни рибари отдавна са на пост.





Изведнъж странен шум смущава тишината - една моторница се появява от съседния ръкав. По време, когато започват да се показват от мъглата и Чудните скали.





Слънцето започва да се показва и околната природа се показва в цялата си красота сред отделните парцали на мъглата.







Време е за закуска.

Следва...

[v12345s]

От: 5 дни из североизточна България

Поздравления!

[dragomir_68]

От: 5 дни из североизточна България

Браво колега! Чакаме продължението!

[bgrali]

От: 5 дни из североизточна България

Браво колега! Чакаме продължението!

Колежка съм!
Трябва да подбера и да обработя следващите снимки, а утре отпрашваме за няколко часа към нашенската си Черна (Църна) гора.

[bochkata]

От: 5 дни из североизточна България

Чудесен пътепис и прекрасни снимки!

Чакам продължението.

[bgrali]

От: 5 дни из североизточна България

Ден втори: яз. Цонево - Провадия- крепост Овеч - яз. Николаевка - яз. Ген. Киселово

След добре изкараната нощ на язовир Цонево трябваше доста да изчакаме, докато изсъхне палатката.
След това събрахме багажа, огледахме внимателно да не би случайно да е останало някое боклуче и тръгнахме за Провадия. Минаването ни от там имаше две цели - да си подпечатя командировъчното и да видим крепостта Овеч.
Първото се оказа доста трудно. Спряхме пред кметството и аз с питане се озовах на един етаж от сградата. Тя е с много странно архитектурно решение - едно каре, празно в средата, и коридори със стаи по края. След пълна обиколка никъде не видях стая с табела деловодство. По едно време излезна една жена и каза, че кметството било на друг етаж. Там положението беше още по-зле - заключена врата с табела "Вход за външни лица забранен" и достъп само с магнитни карти. Интересно как чиновниците обслужват гражданите при това положение...
Явно трябваше да се търси алтернативно решение. Просто трябваше да намеря фирмен печат, на който да пише Провадия. Реших, че в близкия магазин за строителни, водопроводни и ел. материали би трябвало да има печат. Но продавачите в него не мислеха по същия начин. Интересно как издават фактури без печат?
Аналогичен беше случая с книжарница, която освен канцеларски материали предлагаше и услуги като печат, сканиране, подвързване и др. Отново нямаше печат. Странно как фирмите си оправдават счетоводно разходите.
Отчаяна, реших, че последният вариант остава някоя бензиностанция. Но минавайки през града, видях офис на Еконт. Набиха се спирачки, връхлетях с нещастен вид вътре и след секунди излезнах щастлива с подпечатано командировъчно - все пак има и нормални фирми у нас.
След всичко това нямахме никакво желание да стоим повече в града и тръгнахме към крепостта Овеч.
За Овеч е писано много в мрежата. Заслужава си да се види, а и от нея се разкрива красива панорама към града.
Оставихме колата на сянка, платихме някакъв символичен вход и тръгнахме по стръмни стълби нагоре. Предупредени да внимаваме да не настъпим някоя змия. Влизането става през източния вход.



Градът отгоре изглежда добре, за разлика от сблъсъка с действителността в него.



Малко са реално запазените части от постройки. Странното е, че са дълбали в скалата, за да строят постройки. Основите на трикорабна абсидна църква от 13-14 век.



В явно карстовия и много сух район на платото все пак успяват да оцелеят различни растения. И от дупка в скалата се опитват дори дървета да растат.



На места има и представители на фауната. Змии не видяхме - сигурно се бяха скрили от невероятната жега.



Има и някои реконструирани градежи.







След като разгледахме всичко, което може да се види, продължихме на север. Към почти непозната част на България, далеко от популярните туристически дестинации.
По предварителен план смятахме да спим на язовир Николаевка. Единствена информация от мрежата - няколко поста от рибари.
Пътят минава през Суворово и през родното село на Доган - Дръндар. Зърнахме от далеко добре известния от медиите замък, но не си заслужаваше да го снимам. А и трябваше да пестя единствения акумулатор на апарата.
Следващото село е Николаевка, близо до което се намира язовира. Още при първия разговор с местни хора, за да питаме за пътя към язовира, разбрахме, че има нещо не особено добро. Хората бяха видимо наплашени и много изненадани, че искаме да отидем на язовира. Все пак посочиха от къде да минем.
На края на селото видяхме един мъж и говорихме и с него. Неговият тон беше коренно различен, но отново не беше очарован от нашето желание. Посочи ни един черен път, който не ни хареса - водеше към гол и грозен бряг на язовира. И беше проблематично минаването по него с обикновена кола. За това продължихме по широк път с нова настилка и изненада - с улично осветление отстрани! Пътят минаваше над една горичка, под която беше язовира. Но единствените възможности за слизане към него бяха добре заградени и заключени. И в един момент видяхме следната табела:



А ние никога не сме хващали въдици в ръка. Явно нямаше да спим на това място, а и вече нямахме никакво желание за това. От любопитство продължихме да видим до къде води този луксозен път с осветление. И той изведнъж свърши в нищото. На място, където едвам успяхме да обърнем колата.
След кратко съвещание на къде да продължим, защото времето напредваше, а искахме да нощуваме на някое приятно място, решихме да отидем на язовир Ген. Киселово.
Продължихме през Вълчи дол и стигнахме по черен път до язовира. И този язовир е арендуван, забирен и се събират такси от рибарите. Но един възрастен мъж от работещите ни обясни, че няма проблем да спим на язовира, само на сутринта да обясним на шефа му, че сме за една нощ и не ловим риба. Беше делничен ден и почти нямаше хора с въдици по брега.
Намерихме си добро място до брега и разпънахме палатката. Мястото беше приятно и си заслужаваше да стигнем до него.





Запалихме барбекюто, направихме салата, извадихме ракията и седнахме да се наслаждаваме на спокойната и тиха вечер. Имаше и красив залез.



Втора поредна вечер заспахме под звуците на жабешки хор. Тези симпатични животинки са и невероятно полезни за нас - не прелетя нито един комар, както и предишната вечер.

На сутринта язовирът беше пак тих и спокоен, нямаше мъгла и слънцето огряваше приятно.





Докато закусвахме, се отби арендатора. Любезно ни попита до кога ще стоим, и след като му обяснихме, че след малко си тръгваме, ни пожела лек ден. Изобщо не спомена за някакво заплащане. А доброто беше, че почти нямаше боклуци наоколо - явно хората се грижат да почистват след недобросъвестните посетители.
Това е място, което може да се посети и от хора, които не носят въдици, но в делничен ден. И ако не се смени арендатора.

Следва продължение.

[genatanaceko]

От: 5 дни из североизточна България

Благодаря за споделеното.Очаквам продължението с интерес.Поздрави.

[bgrali]

От: 5 дни из североизточна България

Ден трети: яз. Ген. Киселово - Червенци - Тервел - Житница - Крушари - яз. Оногур

За пореден път прибираме лагера, оглеждаме да не оставим някой боклук и продължаваме на север. През по-голямата част от пътя няма нищо интересно - засети ниви, тук-таме някое бедно селце. Само Тервел е наистина градче и даже си има нещо подобно на околовръстно.
В по-голямата част междуселските пътища са в прилично състояние, караме необезпокоявани нагоре - надолу. Добруджа изобщо не е равна, както знаят повечето от вас. Няма нищо интересно за снимане.
Проблемите започнаха, след като отминахме с. Черна. На практика пътят изчезна. Това, по което трябваше да преминем, беше по-зле от всичко, което бяхме срещали до сега и в най-затънтените места у нас. Добре че имаме богат опит как се кара кола по черни пътища. Късмет е, че по пътя расте само ниска растителност, защото и някое дръвче можеше да е пораснало вече.







През цялото време се чудих как така пътят до общинския център е в такова безобразно състояние. Но след като се прибрахме в София, разбрах причината - с. Черна е в Добричка община, докато следващото село - Северци, е в община Крушари. И никой чиновник не се интересува от състоянието на пътя между двете села.
С влизането в с. Северци видяхме още по-невероятни неща. Знак стоп трудно се забелязваше от корозията.



Това се среща и на други забравени от бога и управниците места. Но след няколко метра вече не вярвах на очите си. Снимката е правена на 30 юни 2012 година! Младите съфорумци ще трябва да правят справка в нета, за да разберат на къде сочи долната табела



От Северци до общинския център Крушари пътят вече беше в много добро състояние. В Крушари намерихме бензиностанция, в която да заредим и където си подпечатах командировъчното. Добре е, че в тази наистина забравена част от България (в северозападна България е доста по-добре) има и хора, които живеят наистина в 21 век. В миниатюрната бензиностанция ми отпечатаха фактурата на компютър!
От Крушари през с. Ефрейтор Бакалово стигнахме до язовир Оногур.
Той беше може би основната ни цел за пътуване до най-нетуристическата част на България.
Не вярвам да са много хората, които знаят, че преди век-два в Добруджа е имало реки. Сега са само сухоречия, в които само напролет и при силен дъжд има за кратко малко вода. По долините на сухоречията има много скални венци и те са едни от местата с най-ранни скални църкви и манастири у нас.
На едно от тези сухоречия - на Суха река, е язовир Оногур.
Тръгнахме по черния път между селата Ефрейтор Бакалово и Оногур към язовира.
Веднага забравихме за разбития път и ръждясалите указателни табели от преди 50 години. Мястото беше невероятно красиво.





Около стената на язовира пасеше стадо от расови крави.



Първо се появи кучето, охраняващо стадото.



След минута говорихме и със стопанина на кравите - Неджмедин от с. Ефрейтор Бакалово, на около 60 години. Изненадващо говореше много правилен български. И ни разказа интересни неща - как според предавани спомени на хората от селото преди малко повече от век са стигали с лодки по реката до Дунав - явно тогава е имало пълноводна река, а не сухи дерета.



На съседния хълм беше стадото на брата на Неджмидин.



При толкова много животни наоколо се притеснихме да няма кърлежи. Доста мислехме къде да опънем палатката, и накрая се спряхме до едно място под стената на язовира под скалния венец.
Имаше доста време до залез и тръгнахме да се разходим нагоре по един хълм покрай язовира.
А самият язовир беше интересен - зелена застояла вода в дефиле. Според Неджмидин преди време бил зарибен и под аредна, но сега е оставен на природата. Което на нас ни хареса.







Язовирът се извиваше като змия в долината на сухоречието. За съжаление голямата част от него беше на запад от нас и снимките нямаше как да станат добри.



Рано сутрин на изгрев този скален венец щеше да е много интересен.



Високо над язовира имаше друго стадо с крави. Тази не е Милка, в Добруджа живее, но сигурно дава вкусно мляко.



Продължихме на горе и след малко срещнахме 3 човека, отново от с. Ефрейтор Бакалово. И те говореха много добър български (етнически турци са). Заговорихме с тях. В селото с под 300 човека население имало над 700 млечни крави, собственост на хора от селото. Отделно от тях телетата, малко кози и овце. Всички животни се отглеждат екологично - от ранна пролет до късна есен пасат тревите и билките по околните хълмове, през зимата се хранят със сено. Всички крави видимо бяха породисти расови животни.
Би трябвало тези хора да печелят добре, за да живеят нормално. Но се оказа, че не е така. Най-младия, с когото основно говорехме, ни каза, че изкупуват козето мляко по 45 ст. литъра, а кравето - по 25 ст. И не били плащали за млякото повече от 3 месеца. Той преживявал, защото жена му работела друго и била с 300 лв. заплата, с които пари да си плащат консумативите и да си купуват хляб. Една елементарна сметка наум ми показа как ограбват тези трудобюливи хора и гражданите като нас, които купуват млечни продукти с ниско качество на безбожни цени (Килограм сирене се прави от 6-7 литра мляко. Узрялото краве сирене поне в София е 10 лв. килограма. Без да е ясно дали вътре няма сухо мляко или палмова мазнина.)
Попитах човека защо не се кооперират и да направят мандра, която да преработва млякото. Това би могло да стане и с пари от европейските фондове. Отговорът му беше много интересен - не мога да съм ортак с никого, дори и с брат ми! Веднага ще се скараме за нещо.
Замислих се за това, как след 600 години живот след българи турците са придобили характерни за нас черти. Не само те са ни нанесли вреди. Явно и ние сме се постарали да ги променим, за да заприличат на нас.
Заговорихме и за скалните църкви, крепости и други недостъпни за обикновените хора интересни места в района. Те знаят къде се намират и как се стига до тях. За съжаление ние нямахме време, за да ги посетим.
Времето напредваше и трябваше да се връщаме към колата. Опънахме палатката, и седнахме да вечеряме след добре познатия ни вече жабешки хор. Отново нямаше нито един комар наоколо.



Ето и няколо снимки от сутринта, когато слънцето огря засенчените привечер места.







Сухоречията в Добруджа са много интересни места и ако човек може да отдели няколко дни и научи от местните хора къде са скалните църкви и руините на крепости, може да прекара незабравими дни сред красивата природа на Добруджа. Но единствения вариант за спане са палатките.

Следва продължение.

[bgrali]

От: 5 дни из североизточна България

Ден четвърти: яз. Оногур - Кайнарджа - Стрелково (храмът на Залмоксис)- Меджиди табия - Алфатар - Дулово - Исперих.

Сутринта за пореден път прибрахме лагера, сбогувахме се с това красиво място и продължихме по пътя си.
Забравих да кажа, че около язовира нямаше боклуци - определено не е рибарска или туристическа дестинация, а местните изненадващо не хвърлят боклуци, докато пасат стадата си.
Продължихме по междуселските пътища, минаващи до сухоземната граница с Румъния. Преди с. Краново отново карахме по път с растящи по настилката растения.



Както на другите места в Добруджа, през които минахме, навсякъде имаше добре гледани ниви. Този път разликата беше, че на хоризонта земите бяха вече в Румъния. Долината в сянка е отново сухоречието на Суха река, което се вие като огромна змия из Добруджа.



Преди село Краново пътят пресича отново сухоречието и отново се виждат скали по долината. И по тези места има интересни пещери и може би и скални църкви. Но за съжаление нямаме време да се разходим наоколо.





Веднага след красивите гледки пътят пак стана безобразен, след което направо изчезна. И се наложи да минем по черните пътища за селскостопански машини покрай нивите, за да продължим към Кайнарджа.



От Кайнарджа продължихме към с. Стрелково, за да видим храмът на Залмоксис (Баджалията) в друго сухоречие на Добруджа - Табан.
Стрелково е поредното бедно добруджанско селце, в което видяхме и типична добруджанска къща.





Но си имаше и забележителност - войнишки паметник.



Този път са се погрижили да сложат информационни табели за забележителностите. Има и добър черен път с макадам, който води до долината на Табан и храма.



След стръмно спускане стигнахме до светилището.









Има стъпала и парапети и вътрешността на храма е лесно достъпна.







Скалните венци са красиви и внушителни.









За съжаление ни чакаше още много път този ден и нямаше как да походим по долината и да видим дали няма и други интересни места по Табан.
Продължихме към Силистра с цел разглеждане на Меджиди табия - турска крепост на хълм над града.





Около крепостта има прохладна гора, в която на сянка растяха странни доматоподобни растения.





Поглед към крепостта от вън.



В крпепостта, която е музей, входът е символичен като цена, но няма кой знае какво да се види - няколко старинни оръжия и останалото са снимки. В музейната експозиция снимането е забранено. Има добре поддържан двор с изложени старинни оръдия, а над крепостта има комуникационна кула - явно това е най-високото място над града.









На слизане към Силистра видяхме от високо Дунав и Румъния.



Нямаше какво да правим в Силистра, но беше кайсиено време. Отбихме се до Калипетрово и купихме истински силистренски кайсии за жълти стотинки.
Продължихме към Алфатар, където трябваше да си подпечатам командировъчното. Вече не търсех община (беше събота) или магазини, а се ориентирах към бензиностанцията. Но се оказа, че е на варненска фирма и не ми вършеше работа. Насочиха ме към гарата. Покрай която не знам от кога не беше минавал влак. Пълна разруха, но имаше дежурен, от когото се сдобих с нужния печат.
От там по невероятно разбит и на места в ремонт главен път продължихме към Дулово, след което към Исперих. Първоначалните ни планове бяха да спим на яз. Исперих. И подминахме едно гьолче малко преди града. За което после много съжалавяхме.
След трудна комуникация с местните, някои от които не ни разбираха добре, разбрахме, че желаният от наз язовир е съвсем пресъхнал. След кратко съвещание решихме да спим около една река наблизо в посока Сборяново - това беше отправната ни точка за следващия ден.
Трудно излезнахме от града, след време се оказа, че посочен на всички карти път не съществува, започна да се стъмва, и трябваше спешно да намерим къде да спим. Намерихме един черен път и тръгнахме по него. След малко си намерихме полянка в една гора.
Това беше най-неприятното място за спане от всички до сега. Наколоко имаше доста боклуци, а и веднага ни нападнаха огромни хищни комари. Дори и пушещите противокомарни спирали не успяха да ги прогонят.
Нямаше време да търсим по-добро място, вечеряхме на тъмно и се прибрахме в палатката.

Следва продължение.

[Roninn]

От: 5 дни из североизточна България

Благодаря за снимките.
пп Какво работите ако не е тайна ?

[Стоян Боюков-Sariones]

От: 5 дни из североизточна България

Интересна разходка. Благодаря.

[Радослав Стефанов]

От: 5 дни из североизточна България

И аз благодаря за пътеписа и снимките! Не съм бил никога в тази част на България.
И наистина интересна работа си имате, щом обикаляте по най-дивите места!?

[bochkata]

От: 5 дни из североизточна България

С интерес чакам продължението!

[bgrali]

От: 5 дни из североизточна България

Ден пети (и последен): Исперих - историко-археологичен резерват Сборяново - София

Тази сутрин събирането на лагера беше много бързо - искахме по-бързо да напуснем това неприятно място.
И се отправихме към Сборяново.
Сборяново е историко-археологичен резерват, включващ всички интересни обекти на доста голяма площ. Може би няма друго място в България, а и не само в нея, където да има толкова много могили на много малка площ. Повечето от които и до сега не са изследвани от археолози. Не знам как е положението с иманярите.
Някои обекти наистина заслужават да се видят, а други са съвсем зарязани след разкопаването. При това достигането с кола до отделните обекти си е доста трудна задача за навигатора.



Да не би да очаквате, че има табели как да се стигне до всичките места в картата?
Единствените лесно откриваеми и с указателни табели по пътя са тракийските гробници близо до Свещари. Определено заслужават да се видят. Бяхме там преди няколко години.
А сега искахме да видим Демир баба теке, за което при предишното ходене не остана време да посетим. Имаше и малка "екстричка" в прибавка - античния град Хелис.
Забравете за кафяви табели по пътя или за каквото и да е друго указание на къде трябва да карате.
За да стигнете до Демир баба теке и Хелис трябва да карате по пътя между селата Свещари и Малък Поровец.
Първо до пътя видяхме руините на Хелис. По-точно - бурените, сред които едвам се виждаха антични камъни. Които изобщо нямаше да забележим, ако не беше голямата информационна табела.







За съжаление не видахме почти нищо от този античен град, защото имаше голям риск от травми и от неприятна среща с някоя змия.
Защо ли не докарат няколко безработни да поразчистят поне малко бурените? Както е зарязано, природата в близките години ще унищожи и малкото запазено.

Според указанията градът се е разпростирал на голяма площ (200 декара!), дори и някакво езерце има на територията му. За да има карта, значи са провеждани разкопки. Странно защо не е поддържано и няма как да се разгледа.



Съвсем наблизо е мястото, където може да се остави колата и да се види Демир баба теке, което е в долината на река, ниско под пътя, под поредния скален венец, който виждахме през изминалите няколко дни.



Текето е предполагаема гробница на алиански (алевийски) светец. Алианите са някакъв клон на исляма, но след това, което видяхме, са доста далеко от нормалния ислям.
До пътя има голяма поляна, на която може да се остави колата. За съжаление беше неделя, и беше пълно с коли и хора. Може и да беше някакъв религиозен празник на религия, за което нищо не знам, но явно много различна от обикновения ислям. Може да се види и поредната информационна табела.



Хората бяха седнали на групи, готвеха ядене, имаше подвижни магазинчета за сладолед, дрънкулки и какво ли още не. По-интересното в моите очи беше, че нямаше нито една забрадена жена или жена с шалвари. Явно наистина алианите (ако такива бяха хората наоколо) са много различни от останалите мюсюлмани.
До Демир баба теке се стига по една безкрайна пътека, цялата със стъпала, която е в прохладна сенчеста гора.
Още в самото начало имаше изненада - навсякъде около нас имаше вързани парцалчета от плат - по дърветата, по перилата на пътеката.





За съжаление текето беше в ремонт или просто беше протекъл покрива.
Но въпреки това мястото е много красиво.









Вътрешността на текето показваше разликата с исляма, какъвто го познаваме - не само горяха запалени свещи, но имаше и изображения на хора.





Единствено рисунките по стените и тавана спазваха ислямските традиции



Това изглежда е цитат от Демир баба, но като не знам и дума от този език...



Прозорчетата на текето отново бяха окичени с парцалчета.



Времето напредваше, чакаше ни доста дълъг път, и решихме да оставим това интересно място на поклонниците, които знаеха за какво са дошли.
Качихме се на колата и се прибрахме в София.
Само пет дни, но дълго ще си спомням за това, което видях в напълно неизвестна за повечето от нас част от България.

Край.

[Веселин Русев - Vesur]

От: 5 дни из североизточна България

Много, ама много добре.
Благодаря за споделеното!