Tweet
Това пътешествие е от края на месец Юли, но чак сега ми се отдаде възможност да го споделя.
Решихме, че малко ще поскитаме из моя любим мальовишки район. Тръгнахме късно от София с ясното съзнание, че ще вървим поне един час по тъмно. Това не ни притесни защото до заслона го бяхме минавали няколко пъти и освен това разполагахме с осветление. Мястото за пренощуване беше заслон БАК намиращ се в подножието на вр. Камилата в много красив циркус на височина около 1900 метра височина. Там бяхме около 23ч и посрещнахме изгрева на луната.
Съня на такави височина винаги е по пълноценен, така че сутринта бях на крак рано рано, а гледката вещаеше един прекрасен ден.
Закусихме и потеглихме по стръмния улей към премката от която изгря луната вчера. Трудно е ама пък със усмивка:
Стигайки горе притеснихме стадо планински кози пасящи на воля. Успях да хвана само една:
Още малко и сме на върха!
На Орловец се разкрива прекрасна панорама. Това на мен ни един от любимите върхове. Трудно достъпен с бездни до Рилския Манастир от едната страна и до Говедарци от другата.
Слизането от върха също е интересно. На пръв поглед изглежда невъзможно но с малко желание става.
После прехода продължава със преминаването на Петлите.
На следващата снимка ако се загледате има бял букет посредата на скалата.
Това петно в долината е Рилския Манастир:
След Петлите слизаме към Еленините езера. Вече слънцето пече здраво и си мечтаем за сянка, ама тук планината е сурова и още дълго няма да има такава.
Без да се бавим продължаваме пъм премката между Мальовица и Орлето. Там в подножието на северната стена на Мальовица се скриваме за малко от жаркото слънце. Това ни дава сили за последната част от прехода. Слизането към едноименната хижа през езерата под върха.
Ето това е билото по което сме преминали. Внушително от тук.
В Овчарския улей и към цивилизацията за съжаление. Поне беше пълен с цъфнали билки и цветя.
Така ни изпрати планината.
Ето я и галерията:
https://htftp.offroad-bulgaria.com/Jimi/Orlovec/
Решихме, че малко ще поскитаме из моя любим мальовишки район. Тръгнахме късно от София с ясното съзнание, че ще вървим поне един час по тъмно. Това не ни притесни защото до заслона го бяхме минавали няколко пъти и освен това разполагахме с осветление. Мястото за пренощуване беше заслон БАК намиращ се в подножието на вр. Камилата в много красив циркус на височина около 1900 метра височина. Там бяхме около 23ч и посрещнахме изгрева на луната.
Съня на такави височина винаги е по пълноценен, така че сутринта бях на крак рано рано, а гледката вещаеше един прекрасен ден.
Закусихме и потеглихме по стръмния улей към премката от която изгря луната вчера. Трудно е ама пък със усмивка:
Стигайки горе притеснихме стадо планински кози пасящи на воля. Успях да хвана само една:
Още малко и сме на върха!
На Орловец се разкрива прекрасна панорама. Това на мен ни един от любимите върхове. Трудно достъпен с бездни до Рилския Манастир от едната страна и до Говедарци от другата.
Слизането от върха също е интересно. На пръв поглед изглежда невъзможно но с малко желание става.
После прехода продължава със преминаването на Петлите.
На следващата снимка ако се загледате има бял букет посредата на скалата.
Това петно в долината е Рилския Манастир:
След Петлите слизаме към Еленините езера. Вече слънцето пече здраво и си мечтаем за сянка, ама тук планината е сурова и още дълго няма да има такава.
Без да се бавим продължаваме пъм премката между Мальовица и Орлето. Там в подножието на северната стена на Мальовица се скриваме за малко от жаркото слънце. Това ни дава сили за последната част от прехода. Слизането към едноименната хижа през езерата под върха.
Ето това е билото по което сме преминали. Внушително от тук.
В Овчарския улей и към цивилизацията за съжаление. Поне беше пълен с цъфнали билки и цветя.
Така ни изпрати планината.
Ето я и галерията:
https://htftp.offroad-bulgaria.com/Jimi/Orlovec/
.....само малко трябва още да пораснем....
Коментар