Tweet
Живота ни притиска все повече! Криза, работа, сметки, политически протести, неблагоприятни прогнози и масова безпереспективност - все неща от ежедневието ни, които ни отдалечават от нашата същност, или поне от моята - да съм зад волана на джипа си, обграден от красотите на природата и компанията на приятели, и познати. Не съм в най-успешния период от живота си... Проблемите ми в момента са повече от идеите ми за тяхното разрешаване, а лятото се изнизваше по терлици, много по-бързо от колкото ми се искаше... Изпратихме поне детето на море, при баба си и дядо си във Варна и пушейки със съпругата ми на балкона, правихме планове как да почиваме тази година, ако ситуацията поне малко се подобри около нас, въпреки пълната липса на всякакви изгледи това да се случи в близките месец или два. Стягаше ме чепика! Трябваше да се изнеса от София, ако не исках да се задуша в нищослучването което бе обзело личната ми вселена и точно в този момент телефона ми звънна! Беше добър мой приятел и колега (не само в работата, а и тук във форума) - Калин, известен тук като http://www.offroad-bulgaria.com/member.php?u=3066, който ми съобщи, че планува да се изнесе с група негови приятели към язовир "Беглика" за няколко дни и естествено ме покани да отида с тях (и преди сме ходили по горите заедно и ни си е получавало добре всеки път...). Поканата си дойде точно на време - седмица преди датата на тръгване - 12.07.2013. Имах цели пет дни да измисля някакви пари от някъде и да "рестартирам Уйндоуса" сред хубавините на Родопите. Ще спестя разни битовизми от сорта "финансиране на операцията" и "Мило (към съпругата ми), нищо няма да ти стане, ако две вечери спиш на палатка..".
Разбрахме се в петък да тръгнем около 10,00 сутринта. Мистър Мърфи не пропусна да се намеси и този път - точно преди да тръгне за мястото на срещата, Калин разбира, че една от ролките на ремъка, на джипа му е сдала багажа! Палим към тях за да му помогна да я смени (Калин вече се бе обадил на един от спътниците ни - Ники, за когото ще стане дума малко по-късно, на който един от магазините на "Вест Ауто" му бе на път). Изчакахме глупавия чарк, монтирахме го за 2 минути и потеглихме към мястото на срещата с останалите - бензиностанцията на "Лукойл" на излизане от София в посока Пловдив.:
Тук към нас се присъедини и Васко, който въпреки дъжда беше тръгнал с мотора си. Прехвърлихме багажа му в колата на Ники и потеглихме противно на всякаква логика и прогнози за времето! Гологлавия превъзбуденяк от БТВ ни убеждаваше, че дъжда ще ни издави в следващите няколко дни, а и самия дъжд в София правеше всичко възможно да му повярваме, ама на нас не ни дремеше. Потеглихме към Велингард, от където аз трябваше да си взема палатката и такъмите за къмпингуване, а всички заедно да си попълним провизиите. Почти през целия път ни валя дъжд, който на моменти си минаваше и за "порой". Въпреки пословичния ми непукизъм в това отношение (мога да спя и прав, вързан за дърво, с найлонова торбичка на главата, за да не ми мокри), тайно в себе си взех да правя резервни планове за уикенда, а именно - двудневно посещение на тъста и тъщата във Велинград. Съпругата ми нямаше да се навие да я вържа за дърво с найлонова торбичка на главата... Навлизайки в дефилето преди Велинград, дъжда се смили над нас и спря. Във "Спа столицата на Балканите" ни посрещна свежо и приятно време, което продължи колкото да си натоварим багажа и да купим някои неща за трапезата. Не пропуснах да купя 3 килограма овнешки пържоли! Да си по този край и да не хапнеш от този деликатес, е все едно да отидеш до Рим и да не видиш Папа-та. Поехме към Беглика и отново заваля! Чолаков определено го сърбеше задника, но това не правеше времето по-хубаво. Ако имаше нещо хубаво в този момент, то бе основно ремонтирания път от Батак до Доспад - почти непроходимия път в чиито дупки можеха да се видят скелетите на малки МПС-та барабар със скелетите на водачите им, бе превърнат в нещо достойно за кръг от F1! Кефейки се на новия асфалт, си мислехме за момента в който ще слезем от него, щото като няма асфалт се кефим още повече (да се чуди човек как да ни угоди). Така неусетно стигнахме до стената на язовир Беглика, където асфалта свърши...
От тук нататък ни чакаха около 7 километра по хубав черен път до хижа "Чатъма", която се намира точно на другия край на язовира (поне няма асфалт все пак...). Междувременно дъжда беше спрял и слънцето започна да прави плахи опити, да се покаже през облаците. Настроението ни се приповдигна в очакване на това което следваше. Същевременно към нас се присъедини още един джип и драйвера му - оператор в Нова телевизия. Подрусахме се из локвите около 20 минути и пристигнахме на мястото. Веднага разпънахме палатките, защото все още не бяхме сигурни, дали Чолаков не бе замислил някакво извратено отмъщение под формата на "48 часа дъжд". За целта подсилихме нещата с найлон и окопаване на периметъра! В противен случай рискувах да изгубя съпругата си за къмпингуването на палатка, за винаги... На мястото можехме да ползваме и доста спретнат заслон така, че в случай на непосилен за палатките и уменията ни дъжд, имаше къде да се спи и засофрява подобаващо така, че всичко се намести от самосебе си... Остана само да извадя валандара от джипа и да запалим огъня! И после се започна:
Следва продължение...
Разбрахме се в петък да тръгнем около 10,00 сутринта. Мистър Мърфи не пропусна да се намеси и този път - точно преди да тръгне за мястото на срещата, Калин разбира, че една от ролките на ремъка, на джипа му е сдала багажа! Палим към тях за да му помогна да я смени (Калин вече се бе обадил на един от спътниците ни - Ники, за когото ще стане дума малко по-късно, на който един от магазините на "Вест Ауто" му бе на път). Изчакахме глупавия чарк, монтирахме го за 2 минути и потеглихме към мястото на срещата с останалите - бензиностанцията на "Лукойл" на излизане от София в посока Пловдив.:
Тук към нас се присъедини и Васко, който въпреки дъжда беше тръгнал с мотора си. Прехвърлихме багажа му в колата на Ники и потеглихме противно на всякаква логика и прогнози за времето! Гологлавия превъзбуденяк от БТВ ни убеждаваше, че дъжда ще ни издави в следващите няколко дни, а и самия дъжд в София правеше всичко възможно да му повярваме, ама на нас не ни дремеше. Потеглихме към Велингард, от където аз трябваше да си взема палатката и такъмите за къмпингуване, а всички заедно да си попълним провизиите. Почти през целия път ни валя дъжд, който на моменти си минаваше и за "порой". Въпреки пословичния ми непукизъм в това отношение (мога да спя и прав, вързан за дърво, с найлонова торбичка на главата, за да не ми мокри), тайно в себе си взех да правя резервни планове за уикенда, а именно - двудневно посещение на тъста и тъщата във Велинград. Съпругата ми нямаше да се навие да я вържа за дърво с найлонова торбичка на главата... Навлизайки в дефилето преди Велинград, дъжда се смили над нас и спря. Във "Спа столицата на Балканите" ни посрещна свежо и приятно време, което продължи колкото да си натоварим багажа и да купим някои неща за трапезата. Не пропуснах да купя 3 килограма овнешки пържоли! Да си по този край и да не хапнеш от този деликатес, е все едно да отидеш до Рим и да не видиш Папа-та. Поехме към Беглика и отново заваля! Чолаков определено го сърбеше задника, но това не правеше времето по-хубаво. Ако имаше нещо хубаво в този момент, то бе основно ремонтирания път от Батак до Доспад - почти непроходимия път в чиито дупки можеха да се видят скелетите на малки МПС-та барабар със скелетите на водачите им, бе превърнат в нещо достойно за кръг от F1! Кефейки се на новия асфалт, си мислехме за момента в който ще слезем от него, щото като няма асфалт се кефим още повече (да се чуди човек как да ни угоди). Така неусетно стигнахме до стената на язовир Беглика, където асфалта свърши...
От тук нататък ни чакаха около 7 километра по хубав черен път до хижа "Чатъма", която се намира точно на другия край на язовира (поне няма асфалт все пак...). Междувременно дъжда беше спрял и слънцето започна да прави плахи опити, да се покаже през облаците. Настроението ни се приповдигна в очакване на това което следваше. Същевременно към нас се присъедини още един джип и драйвера му - оператор в Нова телевизия. Подрусахме се из локвите около 20 минути и пристигнахме на мястото. Веднага разпънахме палатките, защото все още не бяхме сигурни, дали Чолаков не бе замислил някакво извратено отмъщение под формата на "48 часа дъжд". За целта подсилихме нещата с найлон и окопаване на периметъра! В противен случай рискувах да изгубя съпругата си за къмпингуването на палатка, за винаги... На мястото можехме да ползваме и доста спретнат заслон така, че в случай на непосилен за палатките и уменията ни дъжд, имаше къде да се спи и засофрява подобаващо така, че всичко се намести от самосебе си... Остана само да извадя валандара от джипа и да запалим огъня! И после се започна:
Следва продължение...
!
Коментар