Странджа и Източни Родопи

[bochkata]

От: Ден седми – Сакариада

С нетърпение чакам продължението!

[Радо 57]

От: Ден седми – Сакариада

Mного увлекателен разказ.Тенкс за фотото.

[Спас]

От: Ден седми – Сакариада

Браво, завиждам.................

[lubashki777]

От: Ден седми – Сакариада

Весе,въпреки многото видяно и огромното количество емоции,аз още преди 5 години организирайки една от първите експедицийки на старозагорци,им обясних,че си трябват поне 2 нощувки на бивак...
Това с една нощувка си е убийство брат.Разпъвай,сгъвай,то мокро,то притеснено,че километрите ни гонят...после пък не можеш да се отпуснеш и бързаш да търсиш подходящото място за новия бивак...
Абе не си е работа...
Посетили сте доста местенца,които ние като бяхме в региона преди няколко години пропуснахме.Едни неща не видяхме поради ограничеността на леките коли с които бяхме тръгнали/едни хора ни казаха,че за целта трябва да помислим дали да не си купим джипове,а ние тогава със Стефко се спогледахме и се съгласихме с тях...а ако знаеха какви дЖелеза имахме пред блоковете си.../,а други поради незнание за тях...
Готино сте си изкарали с много натрупване на емоции и впечатления/повечето както се вижда...положителни/.
Радвам се на екскурзията,която правя заедно с вас,макар и посредством компа!
П.П.За снимки от меандрите на р. Арда около Маджарово...направо търпиш критика.Може ли да ме лишиш от дългоочакваното удоволствие да ги видя през твоя обектив...
Както и да е...в края на м. август планирам да се завъртя за две нощувки в района и аз ще я свърша тази работа...да видим тогава Никона дали го бива или не..
Поздрави!

[Веселин Русев - Vesur]

От: Странджа и Източни Родопи

Ден последен – Странджа


Добре де, добре, нужно ли е всеки месец да ми се напомня, че не съм довършил темата? И аз съм човек, живея и работя извън нета, колкото и парадоксално да звучи. Редно е да претупам края на темата – нямам време, а и помощния матриал е предимно клипове, които трябва да се режат и съшиват – никак ме няма в тази работа. Затова – поне ще пусна малкото снимки.
Та, будим се на язовир Малко Шарково.





Вече е замирисало на кафе, сядам с чаша и навигация в ръка. По съвет на Жеко, сефте ползвам опцията за планиране на пътуване и... о’ дио, я виж къде се били скатали рутовете, дето правих с Мапсоурс... баси. Важното е, че крайния рут, този който предстои, така и не направих - щяхме да караме от Петрова нива по Велека до морето – такава бе идеята. По пътя до там ни чакаха един долмен /поне един/ и изворите на река Младежка. Докато чачкам навигацията, тя внезапно се рестартира, точките стояха, рута го нямаше /пак/, а времето напредваше, затова почнахме да събираме бивака, а рутирането оставих за нататък, евентуално. Плана беше да стигнем до село Факия, откъдето по черно да се спуснем към Голямо Буково, а по пътя да видим един долмен, който предварително бях заложил в навигацията. Запалихме джиповете и потеглихме, но навигацията взе да чертае разни прави линии, реших че след като се рестартира сама, нещо се е бъгнала, затова ресетнах пак. Без резултат. Как да е, до Факия пътя бе лесен, само една или две отбивки. Когато поехме по черно обаче, липсата на надеждно навигиране си каза думата и не след дълго си дадох сметка, че губим ценно време в лутане. Стигнахме до Голямо Буково, от където свърнахме за да дирим долмена. Тук долмен, там долмен, след доста лутане и накрая - прекосяването на едно поле с трева, чудесно прикриваща редуващи се трапове и бабуни, стигнахме до обширна и още по-трудно проходима област от храсти и млади дръвчета, дорде поглед стига, а долмена продължаваше да е нейде напред. При мисълта, че никак и не си виждаш в краката, камо ли – евентуално пълзяща гад, капитулирах. Някой друг път ще го търся пак тоя долмен, прекалено много време ми отне това лутане, а дори не бяхме влезли в Странджа, все още. Обърнах гръб и поехме към село Младежко.

http://tube.offroad-bulgaria.com/vid...134bd6c1d0fa42

Изворите на река Младежка – това бе целта ни. Страхотно място, приказно и мистично, сякаш имаш чувството, че в самия край на полезрението ти и дори малко по встрани, аха да видиш приказно същество, сякаш сме попаднали в царството на феите. Макар аз повече да си падам по нимфите, или както там се наричат, не съм много сигурен.





Първото на което се натъкнахме, бе една голяяяма змия, на 30 сантиметра от пътеката по която вървяхме. Дали не беше водна? Не знам, не им ги разбирам, а и не я попитах, устата и бе и без това пълна. Не знам какво бе захапала, но бе около 4 пъти по-голямо от главата и, сякаш бе половинка печено пиле. Не казвам че бе печено, нито че е пиле, но така и не разбрах какво е, а не посмях да го изследвам по-обстойно.




Подминахме и почнахме да се дивим на странджанските красоти.




Туристическа пътека, добре означена и осигурена ни поведе по реката напред, към изворите и.





По едно време реката се раздвои, като мястото наистина бе зашеметяващо, а падащите снопове слънчева светлина всред усойната зеленина му придаваше още по-мистичен и призрачен вид.






Поехме по пътеката в посоката на изворите, а табела уведомяваше и за пещери... а красотите си следваха.













Стигнахме пещерите, които се оказаха в непосредствена близост до изворите на реката.












Поехме по пътеката към пещерите, която се бе свила до някакви 20-на сантиметра ширина, но в замяна на това ставаше стръмна и криволичеща.




Самите пещери не бяха нещо забележително




Вече на връщане, разбрах от къде ми идва това чувство за присъствие по периферията на нерва, за вторачени в нас погледи, какви ти феи




И така... Хапнахме малко от снощните резерви, разделихме се с Жеко, който тръгна към Варна и поехме по пътя за Петрова нива.








Вече бяхме само двама.





Но точно от тук и почнаха заигравките - разходката по река Велека.























Всичко бе супер, докато трака малко по малко изчезна, а Гармина твърдеше че руслото на реката е встрани от нас. Обстановката задължаваше постоянно слизане и разузнаване напред пеша, атакуване на стръмни сипеи, каране по спикав пясък и естетвено - яко газене на вода. Резултата - 6 километра за час и десет, а бяхме на никъде. С това темпо, ако го поддържаме, можехме да стигнем по тъмно най-вероятно до Кости, максимум до Бродилово, но до морето - никак. Което навеждаше на мисли че требе си търсим бивак по реката. Идеята хич не ми допадаше, не само че бях каталясал от блъскане по /не/пътища цял ден, нито дори омръзналото вече до болка разпъване на бивак, ама и кайсиевия еликсир на Чаро бе привършил, а аз мразя да съм без резерви. Решихме да се измъкнем от реката и да поемем в гората на североизток, за да засечем пътя към Царево и да си бием шута към дома.

Така и направихме. Странджа от основна цел в пътешествието ни, се превърна в една не-съвсем-сбъднала-се мечта, която рано или късно ще се върна, за да /до/сбъдна и изживея.

Наттък, може би ще успея да кача клипчета.

[Ангел Иванов/sereco1/]

От: Странджа и Източни Родопи

Другия път да се обадиш,да те прекарам от Младежко през Стоилово и по реката до устието на Синеморец,за два часа.Без там разни тракери и говорещи машинки!Още веднъж браво са прекрасния пътепис,наздраве!

[GEORGI Y60]

От: Странджа и Източни Родопи

Другия път да се обадиш,да те прекарам от Младежко през Стоилово и по реката до устието на Синеморец,за два часа.Без там разни тракери и говорещи машинки!Още веднъж браво са прекрасния пътепис,наздраве!

Може да направим прехода през някои от дните на събора в Приморско

[Ангел Иванов/sereco1/]

От: Странджа и Източни Родопи

Може да направим прехода през някои от дните на събора в Приморско

Може разбира се.

[lubashki777]

От: Странджа и Източни Родопи

Абе щом сте живи...,че гледам змии,анаконди..пък и смело газите във водите...
Готино сте изкарали...спор няма.Натрупали сте много емоции и впечатления и...не се косете от опит знам,че винаги за нещо не стига времето и все нещо е пропуснато...Ама то иначе няма пък да остане за следващия път
Поздрави приятели!