Tweet
Хубаво нещо са отпуските, особенно за онези от нас, за които се случват по-рядко.
Искаш хем да си починеш, хем и същевременно да видиш и да обиколиш колкото се може повече интересни места. Когато пък преживееш интересни моменти и видиш красиви места ти се иска да ги споделиш с колкото се може повече хора, на които няма да им е отегчително да ги разглеждат, а може би дори ще им харесат.
Понеже тази година ми предстоеше почивка в Шкорпиловци, но пък все още не мога, колкото и да ми се иска да си позволя пътуване тип „РаСоТка Трофи 2007” бях „принуден” да сменя формата.
Воден от мисълта, че е добре, ако имаме време разбира се, пътувайки от т. А до т. Б да се отбиваме до някое интересно място, застанах пред картата на България, затворих очи и забодох пръст някъде в разстоянието между София и Варна...
Първа спирка: Плиска - Първата Столица на България, наистина не бях ходил още там, срам.
Излишно е да споменавам, че трябва да се види. В последно време явно доста се работи по популяризиране на мястото, но въпреки това в събота на обяд имаше около дузина души разглеждащи разкопките. Може би това се дължеше и на обедната жега, която беше нагряла камъните. Голямо впечатление ни направи и катедралния храм Голямата Базилика, недалеч от Вътрешния Град.
Всъщност, дори има и връзка между Плиска и Шкорпиловци. Варненският учител и братовчед на Константин Иречек, Карел Шкорпил пръв изказал предположения, че това е Плиска и насочил археолозите да започнат по-задълбочени разкопки и проучвания. Точно на него е кръстено и с. Шкорпиловци.
Втора спирка: Една „специална” чешма, на около 1 км преди Побитите камъни.
Самият престой на Шкорпиловци разбира се, беше разнообразяван и с всекидневни разходки в околностите. Времето беше сухо, така че ми позволи, въпреки лошите гуми да премина през места, които при малко дъжд биха били проблем. Стара Планина завършваше с много красиви гори и гледки към Черно Море.
Много беше интересно и едно полу-изоставено с. Самотино между Шкорпиловци и Бяла, в което почти единствените жители бяха прасенца,
разхождащи се по улиците му.
Един ден открих и един неизвестен за мен плаж в местността Кара Дере до н. Черния Кос, до който се стига само по черни пътища.
Със сигурност съм пропуснал и други интересни места, които не съм ги знаел, ама така е като Пърси и Чуров от Варненската група са били на друго важно мероприятие, бяха уморени, някои останали без съединител и нямаше кой да ми ги покаже.
Друг път.
Почивката беше към края си, така че беше време да се спуснем малко и на Юг, хем и да отидем на гости и на Голди.
Отдавна не бях идвал насам и просто меко е да се каже бях шокиран от обема на новото строителство. Созопол и Каваците се бяха слели, а стария път през горичката беше станал граски, с улично осветление и т.н., Райския залив вече не беше в стария си вид, а на мястото на дървото от филма „Голямото нощно къпане” имаше къща...
Голди ни посрещна с едно нощно каране по дюните до к-г „Градина”. Страхотно. На първото ми глупаво закъсване половинката изкочи ужасена навън в тъмното ... след миг колебание все пак я убедих да се върне.
На другия ден при следващите преминавания на същото място дори ú беше леко интересно.
Благодаря на Голди за гостоприемството и за преживяванията.
Това е скучното резюме, следват и по-интересните за Вас снимки.
Искаш хем да си починеш, хем и същевременно да видиш и да обиколиш колкото се може повече интересни места. Когато пък преживееш интересни моменти и видиш красиви места ти се иска да ги споделиш с колкото се може повече хора, на които няма да им е отегчително да ги разглеждат, а може би дори ще им харесат.
Понеже тази година ми предстоеше почивка в Шкорпиловци, но пък все още не мога, колкото и да ми се иска да си позволя пътуване тип „РаСоТка Трофи 2007” бях „принуден” да сменя формата.
Воден от мисълта, че е добре, ако имаме време разбира се, пътувайки от т. А до т. Б да се отбиваме до някое интересно място, застанах пред картата на България, затворих очи и забодох пръст някъде в разстоянието между София и Варна...
Първа спирка: Плиска - Първата Столица на България, наистина не бях ходил още там, срам.
Излишно е да споменавам, че трябва да се види. В последно време явно доста се работи по популяризиране на мястото, но въпреки това в събота на обяд имаше около дузина души разглеждащи разкопките. Може би това се дължеше и на обедната жега, която беше нагряла камъните. Голямо впечатление ни направи и катедралния храм Голямата Базилика, недалеч от Вътрешния Град.
Всъщност, дори има и връзка между Плиска и Шкорпиловци. Варненският учител и братовчед на Константин Иречек, Карел Шкорпил пръв изказал предположения, че това е Плиска и насочил археолозите да започнат по-задълбочени разкопки и проучвания. Точно на него е кръстено и с. Шкорпиловци.
Втора спирка: Една „специална” чешма, на около 1 км преди Побитите камъни.
Самият престой на Шкорпиловци разбира се, беше разнообразяван и с всекидневни разходки в околностите.
Времето беше сухо, така че ми позволи, въпреки лошите гуми да премина през места, които при малко дъжд биха били проблем. Стара Планина завършваше с много красиви гори и гледки към Черно Море. Много беше интересно и едно полу-изоставено с. Самотино между Шкорпиловци и Бяла, в което почти единствените жители бяха прасенца,
разхождащи се по улиците му. Един ден открих и един неизвестен за мен плаж в местността Кара Дере до н. Черния Кос, до който се стига само по черни пътища.
Със сигурност съм пропуснал и други интересни места, които не съм ги знаел, ама така е като Пърси и Чуров от Варненската група са били на друго важно мероприятие, бяха уморени, някои останали без съединител и нямаше кой да ми ги покаже.
Друг път.Почивката беше към края си, така че беше време да се спуснем малко и на Юг, хем и да отидем на гости и на Голди.
Отдавна не бях идвал насам и просто меко е да се каже бях шокиран от обема на новото строителство. Созопол и Каваците се бяха слели, а стария път през горичката беше станал граски, с улично осветление и т.н., Райския залив вече не беше в стария си вид, а на мястото на дървото от филма „Голямото нощно къпане” имаше къща...
Голди ни посрещна с едно нощно каране по дюните до к-г „Градина”. Страхотно.
На първото ми глупаво закъсване половинката изкочи ужасена навън в тъмното ... след миг колебание все пак я убедих да се върне. На другия ден при следващите преминавания на същото място дори ú беше леко интересно. Благодаря на Голди за гостоприемството и за преживяванията.
Това е скучното резюме, следват и по-интересните за Вас снимки.
, а пък някъде и сега сигурно няма 
, защо мястото е любимо за разходки на Пърси и други от Варненската група и горите са пълни с черни пътчета. Ей, да не сте намерили златото и да си траете.
Коментар