Tweet
От: Интересен разказ
След като обещах, че ще отида до Гоздевица най-накрая го направих. Оказва се, че нещата не стоят така, както на пръв поглед изглеждат.
Това за мен беше нещо като мисия, исках да проверя историята, да я изживея, както автора на темата, да се потопя в приказния свят на Родопите. Но, както малко преди това ми каза един човек от Девин: "Родопите не са това, което изглеждат" нещата придобиха съвсем друг отенък.
Нека първо да кажа, че двете махали се наричат Гудевица, която е по-голямата и Гоздевица, която е по-малката. Никой от местните жители на село Арда не ги знаеше под името, както ги описва автора, нищо, че има просто едно "ьо". Историята на всеки може да започне от село Арда, което също крие много красота, а има и интересни забележителности. Населението е около 400 души, има около 6-7 хотели, конна база, където може да обходите близките махали с кон, много гостоприемни и добри хора и много добра кухня. Тук всичко приготвят с внимание и така, както повелява моралния закон към един гостенин.
Но темата ми ще е точно за двете махали. Оказва се, че доста хора са чели този разказ и знаят за него. Освен това, от тогава много туристи са посетили Гоздевица с мечтата да преживеят историята на нашия разказвач. И те, както и аз направихме една голяма грешка, да се опитаме да преживеем чужди спомени, а за съжаление се оказва и чужди фантазии, защото много малко неща от разказа са вярни. Това го потвърджват и местните жители, на които мога да вярвам много по-добре.
Още днес, като разбрах това от човек в махалата Гудевица му споделих, че може би не е добре да разказвам истината и нека хората да идват тук, водени от този красив разказ. Но когато човека ми каза, че е имало случаи някакъв дядо да гони туристи с брадва от Гоздевица, по най-вероятната причина, че му е писнало от туристи, журналисти, мечтатели и така нататък, които се опитват едва ли не да накарат местните жители насила да ги посрещат с ракийта на вратата и да ги канят и разправят легенди и всякакви чудати истории.
Още когато тръгвах към Арда, се усъмних в достоверността на разказа. И автора без да иска си го е казал, когато пише, че може би не е трябвало да влиза в онази къща и да чете писмото. Да, май не трябва да се прави нищо подобно, нищо че такова писмо никога не е имало, а ако е имало не е било в наше време. В махалата Гоздевица не се разхождат покъщнини и писма в нито една от изоставените къщи. Това, явно са били някакви случки от далечното минало на автора, които ги е включил в този разказ.
Също така, в махалата Гоздевица живеят само мюсолмани и НЯМА гробище там. Гробище има в Гудевица, по-голямата махала, която е населявана от християни. В Гуздевица няма дори и минаре, няма и поща, няма и телефонистка и не е имало в поне в последните години, а аз лично не видях тази табела, която е дал автора като снимка. Може и да я има, но аз не я забелязах. Но със сигурност никой не я чисти ако я има. Не видях и никъде българско знаме, може би защото няма такова.
За щастие, за наше щастие има и нещо вярно във фантазията на автора. Мюсолмани и християни наистина живеят в разбирателство, но така е в цяла Родопа планина.
Както казах грешката ми беше, че се опитах да изживея историята на нашият автор. За мое щастие аз изживях други истории, които може би промениха живота ми, защото за тези 4-5 дни в Родопи разбрах много неща за хората и себе си, които ще опиша надлежно със снимки в нова тема. Истината е, че който тръгва нанякъде, трябва да търси своята история, своето приключение и духовно израстване.
Жалко, че автора е толкова добър в разказването, но не пък чак толкова, за да ни накара да разберем, че това е просто един разказ. А защо съм толкова критичен? Ще разберете. Оказва се, че след този разказ много хора са посетили района, нещо, което само по себе си е много полезно за местната икономика. Но не толкова полезно за няколкото жители на тези махали, които са свикнали на спокойствие, а когато искат да си поговорят с някото, това не е човека с големия фотоапарат, който си завира обектива в муцуната им и после разказва колко са добри и страхотни хората, какво е преживял, каква народна любов е имало навсякъде. Да, народна любов, но през извратеното мислене на някои хора. Как разбрах всичко това. Аз също бях с фотоапарат, но не толкова голям слава Богу. Снимах и хората се съгласяваха, защото питах, винаги питам. Но така някак си между редовете разбрах, че са идвали и други хора, които са снимали много, разпитвали и така нататък. Умрях от срам, когато снимах баба Емине от Гуздевица и тя ме пита колко ще спечеля от снимката. И до сега си мислех, че не я разбрах, защото не искам да го приема. Има вероятност и да не съм я разбрал. Аз й казах, че не печеля от снимките си, а ги правя за мен. След малко тя излиза с пакет вафли и 5 лева, които ми ги поднася. По дяволите, защо трябваше да искам да я снимам, не можех ли просто да си поговоря с нея, както и направих. Толкова ли е важна едната снимка, пред спокойствието на човека. Понеже я помолих за кило домати и бях приготвил 4 лева й ги подадох, след което пък тя отказа настойчиво. Стана ми пък сега срам, че предлагам по-малко. И какво, всичко се превърна в един пазар едва ли не, а идеята не беше такава. Няма значение, ние си поговорихме с бабата, пожелахме си многократно много здраве, а тя поне пет път: Аллах здраве да ти дава.
Прости ми бабо Емине, че твоят и моят бог, които май са един и същи ми дават много здраве, но някак си не толкова разум, за да бъда малко по-внимателен, когато си завирам носа във вашите лични спомени!
След като обещах, че ще отида до Гоздевица най-накрая го направих. Оказва се, че нещата не стоят така, както на пръв поглед изглеждат.
Това за мен беше нещо като мисия, исках да проверя историята, да я изживея, както автора на темата, да се потопя в приказния свят на Родопите. Но, както малко преди това ми каза един човек от Девин: "Родопите не са това, което изглеждат" нещата придобиха съвсем друг отенък.
Нека първо да кажа, че двете махали се наричат Гудевица, която е по-голямата и Гоздевица, която е по-малката. Никой от местните жители на село Арда не ги знаеше под името, както ги описва автора, нищо, че има просто едно "ьо". Историята на всеки може да започне от село Арда, което също крие много красота, а има и интересни забележителности. Населението е около 400 души, има около 6-7 хотели, конна база, където може да обходите близките махали с кон, много гостоприемни и добри хора и много добра кухня. Тук всичко приготвят с внимание и така, както повелява моралния закон към един гостенин.
Но темата ми ще е точно за двете махали. Оказва се, че доста хора са чели този разказ и знаят за него. Освен това, от тогава много туристи са посетили Гоздевица с мечтата да преживеят историята на нашия разказвач. И те, както и аз направихме една голяма грешка, да се опитаме да преживеем чужди спомени, а за съжаление се оказва и чужди фантазии, защото много малко неща от разказа са вярни. Това го потвърджват и местните жители, на които мога да вярвам много по-добре.
Още днес, като разбрах това от човек в махалата Гудевица му споделих, че може би не е добре да разказвам истината и нека хората да идват тук, водени от този красив разказ. Но когато човека ми каза, че е имало случаи някакъв дядо да гони туристи с брадва от Гоздевица, по най-вероятната причина, че му е писнало от туристи, журналисти, мечтатели и така нататък, които се опитват едва ли не да накарат местните жители насила да ги посрещат с ракийта на вратата и да ги канят и разправят легенди и всякакви чудати истории.
Още когато тръгвах към Арда, се усъмних в достоверността на разказа. И автора без да иска си го е казал, когато пише, че може би не е трябвало да влиза в онази къща и да чете писмото. Да, май не трябва да се прави нищо подобно, нищо че такова писмо никога не е имало, а ако е имало не е било в наше време. В махалата Гоздевица не се разхождат покъщнини и писма в нито една от изоставените къщи. Това, явно са били някакви случки от далечното минало на автора, които ги е включил в този разказ.
Също така, в махалата Гоздевица живеят само мюсолмани и НЯМА гробище там. Гробище има в Гудевица, по-голямата махала, която е населявана от християни. В Гуздевица няма дори и минаре, няма и поща, няма и телефонистка и не е имало в поне в последните години, а аз лично не видях тази табела, която е дал автора като снимка. Може и да я има, но аз не я забелязах. Но със сигурност никой не я чисти ако я има. Не видях и никъде българско знаме, може би защото няма такова.
За щастие, за наше щастие има и нещо вярно във фантазията на автора. Мюсолмани и християни наистина живеят в разбирателство, но така е в цяла Родопа планина.
Както казах грешката ми беше, че се опитах да изживея историята на нашият автор. За мое щастие аз изживях други истории, които може би промениха живота ми, защото за тези 4-5 дни в Родопи разбрах много неща за хората и себе си, които ще опиша надлежно със снимки в нова тема. Истината е, че който тръгва нанякъде, трябва да търси своята история, своето приключение и духовно израстване.
Жалко, че автора е толкова добър в разказването, но не пък чак толкова, за да ни накара да разберем, че това е просто един разказ. А защо съм толкова критичен? Ще разберете. Оказва се, че след този разказ много хора са посетили района, нещо, което само по себе си е много полезно за местната икономика. Но не толкова полезно за няколкото жители на тези махали, които са свикнали на спокойствие, а когато искат да си поговорят с някото, това не е човека с големия фотоапарат, който си завира обектива в муцуната им и после разказва колко са добри и страхотни хората, какво е преживял, каква народна любов е имало навсякъде. Да, народна любов, но през извратеното мислене на някои хора. Как разбрах всичко това. Аз също бях с фотоапарат, но не толкова голям слава Богу. Снимах и хората се съгласяваха, защото питах, винаги питам. Но така някак си между редовете разбрах, че са идвали и други хора, които са снимали много, разпитвали и така нататък. Умрях от срам, когато снимах баба Емине от Гуздевица и тя ме пита колко ще спечеля от снимката. И до сега си мислех, че не я разбрах, защото не искам да го приема. Има вероятност и да не съм я разбрал. Аз й казах, че не печеля от снимките си, а ги правя за мен. След малко тя излиза с пакет вафли и 5 лева, които ми ги поднася. По дяволите, защо трябваше да искам да я снимам, не можех ли просто да си поговоря с нея, както и направих. Толкова ли е важна едната снимка, пред спокойствието на човека. Понеже я помолих за кило домати и бях приготвил 4 лева й ги подадох, след което пък тя отказа настойчиво. Стана ми пък сега срам, че предлагам по-малко. И какво, всичко се превърна в един пазар едва ли не, а идеята не беше такава. Няма значение, ние си поговорихме с бабата, пожелахме си многократно много здраве, а тя поне пет път: Аллах здраве да ти дава.
Прости ми бабо Емине, че твоят и моят бог, които май са един и същи ми дават много здраве, но някак си не толкова разум, за да бъда малко по-внимателен, когато си завирам носа във вашите лични спомени!
Коментар