Плановете за празниците ни бяха да посетим малко водопади из Родопите.
Маршрутът беше София -> с. Загражден(Смолянско) -> Смолян.
Тръгнахме късно от София и след Асеновград поехме по пътят към Смолян. От там има отбивка за Кръстова гора и с. Загражден. След известно лъкатушене по пътя стигнахме до едно кръстовище на което имаше табела за Смолян и за с. Загражден. Аз реших, че ще карам по табелите и няма да слушам GPS-а. Пътя от две платна изведнъж остана само с едно През целият път имаше невероятни гледки на каньони и малки закътани полянки, просто прекрасно за пикник или палатка.
Не след дълго асфалта изчезна изцяло и остана само чакъл. Горкият Трънчо, черен път не беше виждал и след малка консултация с жената решихме, че ако пътят не стане много лош ще караме по него.
И добре, че продължихме, след няколко км по черно сигнахме ето тези гледки:
И Горд херцог Трън за пръв път на черно
Не след дълго стигнахме и до едно малко водопадче:
А по пътя продължиха да ни радват красоти:
След известно време се притеснихме дали този път наистина стига селото и проверихме на GPS-а
С уверението на GPS-а продължихме и не след дълго се озовахме в центъра на селото. Слязох от колата за да ни упътят към еко пътеката за Загражденският водопад. В момента в който споменах пътеката и момчетата там се засмяха и казаха "Аааа, вие сте закъснели...". Аз реших, че се шегуват, водопада едва ли има кранче и попитах "защо да сме закъснели". При което момчетата се усмихнаха отново и обясниха, че пътеката е 12км и ще ни трябват поне 3ч за да стигнем до там Решихме да отложим този водопад за следващ ден и се запътихме към Смолян. На излизане Загражден ни изпрати с тези приятни гледки.
На следващият ден един колега(родом от Смолян) предложи да ни разходи по "Каньона на Водопадите" до Смолян(реално причината за нашето пътуване).
Пътеката започва от тук: 41.585276,24.650958
https://maps.google.com/maps?q=41.58....panoramio.all
Ние решихме да по скъсим малко и продължихме по разбитият път до последното място което беше удачно за паркиране. Ходенето започна лекичко по едно черно пътче:
Не след дълго между дърветата се показа и първият водопад:
Реката беше доста пълноводна и на доста места изглеждаше бърза
Пътеката беше сравнително лека и много добре поддържана. Останах много приятно изненадан.
На някой места се чудех дали да ходя или да спра и да направя 20тина пози:
В началото си мислиш дааа... те не са много големи, просто са много падове по реката. Но след 5-6 водопада започваш да виждаш красотата на всеки един от тях.
Пътеката криволичи покрай реката и можете да се насладите на безброй много водопади. Наистина си заслужава прозвището Каньона на Водопадите.
Няма да добавям всички стнимки от каньона, само ще загатна за красотите му.
След известно време се стига и до най-големият водопад, мисля, че беше към 30тина метра, но не съм много сигурен(мъжете нали имат навика да удължават нещата...). Пътеката беше засипана от водни капки, имахме чувството, че вали ситен дъждец. Аз реших да хвана по-голяма част от водопада и се изкачих на склона точно срещу него(там няма пътека, но не е изобщо сложно да се покатериш).
След като преминете на другият бряг има пътечка която води до ръбът който се вижда по средата на първите две снимки. От там можете да се порадвате на ето тази гледка:
Пътеката продължава да криволичи на горе по по-спокойни води, но от там се открива страхотна гледка към долината:
След около 5-10мин се стига до върхът, който се намира точно над големият водопад. От там се окрива гледка към цялата долина и части от пътеката:
Ако от там продължите по пътеката на ляво(за панорамните площадки) ще можете да се насладите и на тези гледки:
За съжаление нас ни подгони дъждът и се наложи да слизаме на обратно. По пътеката има тъбелки които показват посока към гр. Смолян, ако ги следвате ще излезете долу при реката точно при първото мостче.
Всички снимки от Загражден можете да видите тук.
А всички снимки от Каньона са тук.
Маршрутът беше София -> с. Загражден(Смолянско) -> Смолян.
Тръгнахме късно от София и след Асеновград поехме по пътят към Смолян. От там има отбивка за Кръстова гора и с. Загражден. След известно лъкатушене по пътя стигнахме до едно кръстовище на което имаше табела за Смолян и за с. Загражден. Аз реших, че ще карам по табелите и няма да слушам GPS-а. Пътя от две платна изведнъж остана само с едно През целият път имаше невероятни гледки на каньони и малки закътани полянки, просто прекрасно за пикник или палатка.
Не след дълго асфалта изчезна изцяло и остана само чакъл. Горкият Трънчо, черен път не беше виждал и след малка консултация с жената решихме, че ако пътят не стане много лош ще караме по него.
И добре, че продължихме, след няколко км по черно сигнахме ето тези гледки:
И Горд херцог Трън за пръв път на черно
Не след дълго стигнахме и до едно малко водопадче:
А по пътя продължиха да ни радват красоти:
След известно време се притеснихме дали този път наистина стига селото и проверихме на GPS-а
С уверението на GPS-а продължихме и не след дълго се озовахме в центъра на селото. Слязох от колата за да ни упътят към еко пътеката за Загражденският водопад. В момента в който споменах пътеката и момчетата там се засмяха и казаха "Аааа, вие сте закъснели...". Аз реших, че се шегуват, водопада едва ли има кранче и попитах "защо да сме закъснели". При което момчетата се усмихнаха отново и обясниха, че пътеката е 12км и ще ни трябват поне 3ч за да стигнем до там Решихме да отложим този водопад за следващ ден и се запътихме към Смолян. На излизане Загражден ни изпрати с тези приятни гледки.
На следващият ден един колега(родом от Смолян) предложи да ни разходи по "Каньона на Водопадите" до Смолян(реално причината за нашето пътуване).
Пътеката започва от тук: 41.585276,24.650958
https://maps.google.com/maps?q=41.58....panoramio.all
Ние решихме да по скъсим малко и продължихме по разбитият път до последното място което беше удачно за паркиране. Ходенето започна лекичко по едно черно пътче:
Не след дълго между дърветата се показа и първият водопад:
Реката беше доста пълноводна и на доста места изглеждаше бърза
Пътеката беше сравнително лека и много добре поддържана. Останах много приятно изненадан.
На някой места се чудех дали да ходя или да спра и да направя 20тина пози:
В началото си мислиш дааа... те не са много големи, просто са много падове по реката. Но след 5-6 водопада започваш да виждаш красотата на всеки един от тях.
Пътеката криволичи покрай реката и можете да се насладите на безброй много водопади. Наистина си заслужава прозвището Каньона на Водопадите.
Няма да добавям всички стнимки от каньона, само ще загатна за красотите му.
След известно време се стига и до най-големият водопад, мисля, че беше към 30тина метра, но не съм много сигурен(мъжете нали имат навика да удължават нещата...). Пътеката беше засипана от водни капки, имахме чувството, че вали ситен дъждец. Аз реших да хвана по-голяма част от водопада и се изкачих на склона точно срещу него(там няма пътека, но не е изобщо сложно да се покатериш).
След като преминете на другият бряг има пътечка която води до ръбът който се вижда по средата на първите две снимки. От там можете да се порадвате на ето тази гледка:
Пътеката продължава да криволичи на горе по по-спокойни води, но от там се открива страхотна гледка към долината:
След около 5-10мин се стига до върхът, който се намира точно над големият водопад. От там се окрива гледка към цялата долина и части от пътеката:
Ако от там продължите по пътеката на ляво(за панорамните площадки) ще можете да се насладите и на тези гледки:
За съжаление нас ни подгони дъждът и се наложи да слизаме на обратно. По пътеката има тъбелки които показват посока към гр. Смолян, ако ги следвате ще излезете долу при реката точно при първото мостче.
Всички снимки от Загражден можете да видите тук.
А всички снимки от Каньона са тук.
Коментар