Tweet
След като се проведоха няколко разходки, походи и състезания в посока София – морето, дойде време и за обратното движение. Секция „ Трите мечки „ към клуб „ 4х4 Варна „ осъществи мирен преход от морето – до връх Ботев.
Началото беше дадено от Старо Оряхово.
Маршрута беше предварително определен. Състава на прехода : два Патрула и един Уаз за разкош. В един момент към нас се присъедини още един патрул, така че имаше подавящо мнозинство на японците.
Тъй като още не съм успял да събера всички снимки сега ще пусна кратко резюме на похода с добавка няколко снимки само.
Ден първи : Старо Оряхово – Медвен
Това беше прехода с най-много асфалт.
Малко преди Медвен минахме през една приказно красива гора, която подозрително приличаше на горите описани във „ Властелина на Пръстените”.
Обаче елфи не видяхме. Тъй като в този момент бях без жена ако беше излязла Лив Тейлър нямаше да се разсърдя.
Успяхме да намерим пещера „ Ледницата”. Опитахме се да убедим жените да паднат вътре, но те не искаха.
Ден втори : Медвен – някъде (N42 48.112 E26 01.126 )
През този ден тръгнахме от Котел и по билото стигнахме до тази точка.
Беше изключително интересно каране със качвания и спускания, на едно място със страничен наклон.
На това място Уазката си показа рогата, като изключиха електрическите вентилатори и леееекичко загря. Абе не беше лекичко ама нейсе. След бърз ремонт с тиксо и свински опашки пак бяхме в движение. След пристигането на мястото на бивака бяха опънати палатки, налята ракия и бира, наловени раци и въобще идилия. Към нея не мога да не добавя и леко ръмящия дъжд, който слава на боговете бързо спря.
На следващата сутрин имаше близка среща от трети вид с местното население което в 7:30 си търсеше „ уоловете „ покрай бивака. Май ставаше дума за воловете.
Ден три : някъде (N42 48.112 E26 01.126 ) – Енина
Този започна с преминаването на един невероятно красив каньон образуван от река „ Голямата река”.
На въпросани към един местен как се казва тази местност той лаконично отговори „ Голямата Скала „ . След интересно каране минахме покрай една поляна с закована на нея табелка с надпис ( по памет ) „ Хайдушко сборище на Кара Колю Касапина и ... и ... и Панайот Хитов”.
Ранния следобед беше проведено къпане на децата в басейна на комплекс „ Лявата река” който се намира в село Лявата река.
След качване отново в посока билото михаме покрай хижа Българка където ни казаха, че пътя нагоре е много труден и предния ден една Нива едвам е минала и да не опитваме. Май нямаше по-лесен начин да ни изгонят бързо нагоре.
Излизайки от гората се оказахме на връх Бедек. От там след няколко малки заигравки слязохме до Енина.
Ден четири : Енина- Скандало
В този ден към нас се присъдиниха колегите от Стара Загора, но пък се наложи да напусна за един ден. Та всички останали се кефиха по горепосоченото трасе, а аз се разходих по неотложна работа до София и ги настигнах в Скандало.
От разговорите вечерта разбрах, че Янко е ударил лошо предницата на Нисана и в резултат на което е останал без серво на волана. Доста неприятно .
Ден пет : Скандало – някъде (N42 39.647 E24 58.732) през връх Ботев
Този ден аз лично мога да го нарека Голямото катеренe. След животоспасяващето кафе се насочихме от Скандало към Ботев по известиня на всички път. Като се качихме до Табите срещнах братовчеда на моя Уаз- друга варненска уазка което спокойно си седеше в двора на обекта.
От там след дълго пасане на малини тръгнахме по пътя към билото. Още в началото на пътя се случи сериозно проишествие. На Патрола на Петьо пропадна в нищото задно ляво колело а предното се държеше на магия. Наложи се Чуров да се връща на заден ход повече от 400 метра по оня страничен наклон ( наистина не е за хора със слаби нерви ). След доста сложна спасителна операци включваща Джекове, лебедки,камъне, дърве,жени деца и въобще целокупното население на кервана, Нисана беше изваден. Искам да предопредя всички. Внимавайте в началото на пътеката.
Пътя е станал много тесен с остър страничен наклон и трябва да се преминава много внимателно и най-добре с колега, който да ви води. След пътеката излязохме на билото и поехме към бръх Ботев.
В подножието разбрах, че страха ми от високо е по-голям от мерака ми да карам. И затова аз останаха при заслона, а колегите се качиха до Ботев.
След събиране отново на групата започна дългото и малко изнервящо ( лично за мен ) спускане към Калофер. Не мога да не призная обаче величието на гледките разкриващи се от него към Южна България.
После какво се случи : ами не успяхме да стигнем до планираното място за бивак и опънахме палатките на друго . На брега на Тунджа , която там е широка две крачки. Резултата беше, че сутринта вече нямаше сухи дрехи за децата.
Ден шест : Някъде-Енина през връх Триглав
Този ден вече бяхме много разходкажийски настроени. През русалийския проход се качихме почти до хижа Тъжа и от там до самия връх Триглав. Пътьом успяхме да зърнем Бабското пръскало и да разгледаме Купенското и още едно малко водопадче. Запознахме се с парковата охрана и въобще прекарахме си прекрасно.
Ден седем : Енина – Ягода- Люляк-Варна
На седмия ден обикновено се почива. Така и направихме. С Чуров само се разтъпкахме около Тунджа и продължихме към Варна. На асфалта Уаза обчви бойкот на прибирането. Той се изрази в умирането на долната помпа на съединителя. Но все пак се прибрахме по живо и здраво без някакви значителни проблеми. По пътя минахме през с. Ягода и останах очарован от комплекса там наречен „ Ягодите”.
С две думи. Три коли, 6 възрастни, 4 деца, минахме 1200 км, от който 700 офроуд. Някой от нас минаха през върховете, някой не минахме. Но си прекарахме прекрасно и аз лично съм много доволен от приключението. Повече снимки ще пуснем в понеделник.
Началото беше дадено от Старо Оряхово.
Маршрута беше предварително определен. Състава на прехода : два Патрула и един Уаз за разкош. В един момент към нас се присъедини още един патрул, така че имаше подавящо мнозинство на японците.
Тъй като още не съм успял да събера всички снимки сега ще пусна кратко резюме на похода с добавка няколко снимки само.
Ден първи : Старо Оряхово – Медвен
Това беше прехода с най-много асфалт.
Малко преди Медвен минахме през една приказно красива гора, която подозрително приличаше на горите описани във „ Властелина на Пръстените”.
Обаче елфи не видяхме. Тъй като в този момент бях без жена ако беше излязла Лив Тейлър нямаше да се разсърдя.
Успяхме да намерим пещера „ Ледницата”. Опитахме се да убедим жените да паднат вътре, но те не искаха.
Ден втори : Медвен – някъде (N42 48.112 E26 01.126 )
През този ден тръгнахме от Котел и по билото стигнахме до тази точка.
Беше изключително интересно каране със качвания и спускания, на едно място със страничен наклон.
На това място Уазката си показа рогата, като изключиха електрическите вентилатори и леееекичко загря. Абе не беше лекичко ама нейсе. След бърз ремонт с тиксо и свински опашки пак бяхме в движение. След пристигането на мястото на бивака бяха опънати палатки, налята ракия и бира, наловени раци и въобще идилия. Към нея не мога да не добавя и леко ръмящия дъжд, който слава на боговете бързо спря.
На следващата сутрин имаше близка среща от трети вид с местното население което в 7:30 си търсеше „ уоловете „ покрай бивака. Май ставаше дума за воловете.
Ден три : някъде (N42 48.112 E26 01.126 ) – Енина
Този започна с преминаването на един невероятно красив каньон образуван от река „ Голямата река”.
На въпросани към един местен как се казва тази местност той лаконично отговори „ Голямата Скала „ . След интересно каране минахме покрай една поляна с закована на нея табелка с надпис ( по памет ) „ Хайдушко сборище на Кара Колю Касапина и ... и ... и Панайот Хитов”.
Ранния следобед беше проведено къпане на децата в басейна на комплекс „ Лявата река” който се намира в село Лявата река.
След качване отново в посока билото михаме покрай хижа Българка където ни казаха, че пътя нагоре е много труден и предния ден една Нива едвам е минала и да не опитваме. Май нямаше по-лесен начин да ни изгонят бързо нагоре.
Излизайки от гората се оказахме на връх Бедек. От там след няколко малки заигравки слязохме до Енина.
Ден четири : Енина- Скандало
В този ден към нас се присъдиниха колегите от Стара Загора, но пък се наложи да напусна за един ден. Та всички останали се кефиха по горепосоченото трасе, а аз се разходих по неотложна работа до София и ги настигнах в Скандало.
От разговорите вечерта разбрах, че Янко е ударил лошо предницата на Нисана и в резултат на което е останал без серво на волана. Доста неприятно .
Ден пет : Скандало – някъде (N42 39.647 E24 58.732) през връх Ботев
Този ден аз лично мога да го нарека Голямото катеренe. След животоспасяващето кафе се насочихме от Скандало към Ботев по известиня на всички път. Като се качихме до Табите срещнах братовчеда на моя Уаз- друга варненска уазка което спокойно си седеше в двора на обекта.
От там след дълго пасане на малини тръгнахме по пътя към билото. Още в началото на пътя се случи сериозно проишествие. На Патрола на Петьо пропадна в нищото задно ляво колело а предното се държеше на магия. Наложи се Чуров да се връща на заден ход повече от 400 метра по оня страничен наклон ( наистина не е за хора със слаби нерви ). След доста сложна спасителна операци включваща Джекове, лебедки,камъне, дърве,жени деца и въобще целокупното население на кервана, Нисана беше изваден. Искам да предопредя всички. Внимавайте в началото на пътеката.
Пътя е станал много тесен с остър страничен наклон и трябва да се преминава много внимателно и най-добре с колега, който да ви води. След пътеката излязохме на билото и поехме към бръх Ботев.
В подножието разбрах, че страха ми от високо е по-голям от мерака ми да карам. И затова аз останаха при заслона, а колегите се качиха до Ботев.
След събиране отново на групата започна дългото и малко изнервящо ( лично за мен ) спускане към Калофер. Не мога да не призная обаче величието на гледките разкриващи се от него към Южна България.
После какво се случи : ами не успяхме да стигнем до планираното място за бивак и опънахме палатките на друго . На брега на Тунджа , която там е широка две крачки. Резултата беше, че сутринта вече нямаше сухи дрехи за децата.
Ден шест : Някъде-Енина през връх Триглав
Този ден вече бяхме много разходкажийски настроени. През русалийския проход се качихме почти до хижа Тъжа и от там до самия връх Триглав. Пътьом успяхме да зърнем Бабското пръскало и да разгледаме Купенското и още едно малко водопадче. Запознахме се с парковата охрана и въобще прекарахме си прекрасно.
Ден седем : Енина – Ягода- Люляк-Варна
На седмия ден обикновено се почива. Така и направихме. С Чуров само се разтъпкахме около Тунджа и продължихме към Варна. На асфалта Уаза обчви бойкот на прибирането. Той се изрази в умирането на долната помпа на съединителя. Но все пак се прибрахме по живо и здраво без някакви значителни проблеми. По пътя минахме през с. Ягода и останах очарован от комплекса там наречен „ Ягодите”.
С две думи. Три коли, 6 възрастни, 4 деца, минахме 1200 км, от който 700 офроуд. Някой от нас минаха през върховете, някой не минахме. Но си прекарахме прекрасно и аз лично съм много доволен от приключението. Повече снимки ще пуснем в понеделник.
Коментар