Tweet
Мурсалица 1.2
Златна есен е. Грехота да не избичи човек няколко дни из Родопите по това време. Избираме Мурсалица и започваме да дискутираме още от средата на септември. Идеята е да се разходим из Чернатица и Мурсалица /спане по хижи/. Плановете ни са леко обезобразени от заявление /по тел./ на хижаря на х. Изгрев, че се качват само петък събота и неделя. После вече на място /звъннах от Смолян/ – и с Перелишкия грижовник се случва същото. Но ... млади сме, силни сме и адаптираме тези факти към ходенето без проблем.
Хехе това е сезонът когато
слънцето е меко,
цветовете златни,
шумата дълбока,
нощите студени,
а звездите зимни...
Значи не е за изпускане.
Една сряда по обяд, като вече спираме за пиш-пауза някъде горе по една от Камчиите в Айтоския проход си мисля, как колко спокойно и красиво ни е съвсем близко до Градовете и как рядко имаме очи да го видим и кураж да стигнеме до тези места...
Следващата спирка е Бачковския манастир. Исус изгонил търговците от Храма, как ли пък не... и@аси емблематично скучното и досадно място. Хубаво, че не е празник и рядко алчни погледи обарват кисиите ни /тея с парите/... е и сме облечени повече от небрежно, а джипката е спряна далече от манастирските сгради, магазинчетата и кебапчийниците.
Към късния следобяд почиваме на Невястата. Тролея не работи от 10 септември, а аз правя една-две снимки на спомените... жалко, имах желание да политна с главата напред, както Радко лятото.
Привечер в Смолян се настаняваме в къща за гости ... забравих ѝ името. След бързи шкембета се обаждам на Перелик за утре, но ... получавам учтив отказ /както споменах по-горе/. Както и да е, тоя път се оправяме без хижарско гостоприемство и това няма да бъде лоша идея занапред май. После до среднощ нищим утрешния ден. Толкова съм наплашен от писанията из разни форуми, за джунглите в резервата „Сосковчето”, липсата на, или некоректната маркировка, че съм си подготвил освен някаква нова карта на Родопи /нея после я ползваме просто като поглед от самолет, без подробности, ааааа.... и за постилане на маса става/, няколко разпечатки А4 с постинги на страдалци от тук от там и две навигации с качени доста подробни карти. В главата ми към полунощ започват мислите - не да се гонят, а да играят на прескочи кобила и към един часа угрижено заспивам.
На другата сутрин – началото е слънчево, оптимистично и свежо. Докато се усетим и сме на входа на "Каньона на водопадите". Всичко си е обозначено коректно и тръгваме нагоре. Върви се лесно и ... бавно. Много е красиво, хладничко, жълто-зелено и спокойно.
Пътеката се вие като питон околе реката и скоро достигаме вод. "Орфей" /най-впечатляващия за мен/.
След още няколко красиви места, излизаме на панорамна площадка дето си правим по-дълга почивка.
Това не е площадката още, но тук виждам един бял задник на коза, комай единственото диво жувотно заедно с някакъв заспал дъждовник, което се появи пред нас тези дни.
Поглед от площадката...
Времето от тръгването от инфоцентъра до тук е час и половина /9.22 – 10.54/. После навлизаме в „Сосковчето” /с обратната маркировка/.
"Редените камъни"
Посоката на движение горе-долу е ясна, макар, че пътеката се опитва да избяга перманентно в шубраците, но ние се объркваме само на едно място в гората, като след мълниеносна конференция, правим корекция и продължаваме нагоре.
На 30 минути от Казанките е Бука с пейките /11.50/. Тук пак малко релакс и газ нагоре през гората.
Залога на успеха - знам, чух и видях...
Някой благодетел е наръсил с цикламен спрей и точки по пътеката /камъни, дървета и пънчета/ тъй че, вече няма проблеми и към Перелишкото шосе трасето си е направо приказка.
Сещам се, да пусна навигацията кво ще каже, едва преди бараката на заслон "Сосковчето".:grin:
Тук спираме за дискусия относно обратния път. Възможностите са две – надолу по шосето за Стойките на едни завой започват две пътеки, едната по течението на Еленска река, която ни сваля евентуално отново в Средока. Втората - успоредна на първата /май по-източна/ слиза до хижа "Смолянски езера" и Смолян после, и нея избираме. Таме има нарядко паднали дървета, но малки, макар и чепати и като цяло е поддържана.
Преграда...
Но повечето пътека е такава.
...или такава.
Вече сме при езерата.
Впоследствие и не след дълго се оказваме в едно ресторнтче „Орфееви скали” май се казва, близо до хижата... и част от денарите ни се превръщат в супички, пататник и сирене домашно, умерено пиене, а добитото от мене мече по пътя, маленко сладенко в апетитна пържола. Хахахахаха майтап бе....
Орфеевите скали.
Апропо, говоря и питам постоянно за мечки в района и гражданите и селяните вдигат учудени рамене и не споменават за сакатлъци. Мечките и хората тука си живеят явно в симбиоза. Получавам различни мнения, но като цяло е „Тука няма проблеми, ако търсите такива, ходете и вижте в Белица, вижте в Източни Родопи...” Добре звучи, а и ние сме дошли да почиваме, а не да плуваме в неясни загадки или да се препотяваме при всеки магарешки рев... та по тъмно, развеселени тръгваме пеша към Смолян. Е, тука в някакви ниви пускам навигацията. Тъмно е като в ... единица мярка за тъмнина и спътниците ни спестяват няколко дерета и дупки по пътя до шосето към кв. ”Невястата” дето ни е бърлогата в къщата за гости.
Следва...
Златна есен е. Грехота да не избичи човек няколко дни из Родопите по това време. Избираме Мурсалица и започваме да дискутираме още от средата на септември. Идеята е да се разходим из Чернатица и Мурсалица /спане по хижи/. Плановете ни са леко обезобразени от заявление /по тел./ на хижаря на х. Изгрев, че се качват само петък събота и неделя. После вече на място /звъннах от Смолян/ – и с Перелишкия грижовник се случва същото. Но ... млади сме, силни сме и адаптираме тези факти към ходенето без проблем.
Хехе това е сезонът когато
слънцето е меко,
цветовете златни,
шумата дълбока,
нощите студени,
а звездите зимни...
Значи не е за изпускане.
Една сряда по обяд, като вече спираме за пиш-пауза някъде горе по една от Камчиите в Айтоския проход си мисля, как колко спокойно и красиво ни е съвсем близко до Градовете и как рядко имаме очи да го видим и кураж да стигнеме до тези места...
Следващата спирка е Бачковския манастир. Исус изгонил търговците от Храма, как ли пък не... и@аси емблематично скучното и досадно място. Хубаво, че не е празник и рядко алчни погледи обарват кисиите ни /тея с парите/... е и сме облечени повече от небрежно, а джипката е спряна далече от манастирските сгради, магазинчетата и кебапчийниците.
Към късния следобяд почиваме на Невястата. Тролея не работи от 10 септември, а аз правя една-две снимки на спомените... жалко, имах желание да политна с главата напред, както Радко лятото.
Привечер в Смолян се настаняваме в къща за гости ... забравих ѝ името. След бързи шкембета се обаждам на Перелик за утре, но ... получавам учтив отказ /както споменах по-горе/. Както и да е, тоя път се оправяме без хижарско гостоприемство и това няма да бъде лоша идея занапред май. После до среднощ нищим утрешния ден. Толкова съм наплашен от писанията из разни форуми, за джунглите в резервата „Сосковчето”, липсата на, или некоректната маркировка, че съм си подготвил освен някаква нова карта на Родопи /нея после я ползваме просто като поглед от самолет, без подробности, ааааа.... и за постилане на маса става/, няколко разпечатки А4 с постинги на страдалци от тук от там и две навигации с качени доста подробни карти. В главата ми към полунощ започват мислите - не да се гонят, а да играят на прескочи кобила и към един часа угрижено заспивам.
На другата сутрин – началото е слънчево, оптимистично и свежо. Докато се усетим и сме на входа на "Каньона на водопадите". Всичко си е обозначено коректно и тръгваме нагоре. Върви се лесно и ... бавно. Много е красиво, хладничко, жълто-зелено и спокойно.
Пътеката се вие като питон околе реката и скоро достигаме вод. "Орфей" /най-впечатляващия за мен/.
След още няколко красиви места, излизаме на панорамна площадка дето си правим по-дълга почивка.
Това не е площадката още, но тук виждам един бял задник на коза, комай единственото диво жувотно заедно с някакъв заспал дъждовник, което се появи пред нас тези дни.
Поглед от площадката...
Времето от тръгването от инфоцентъра до тук е час и половина /9.22 – 10.54/. После навлизаме в „Сосковчето” /с обратната маркировка/.
"Редените камъни"
Посоката на движение горе-долу е ясна, макар, че пътеката се опитва да избяга перманентно в шубраците, но ние се объркваме само на едно място в гората, като след мълниеносна конференция, правим корекция и продължаваме нагоре.
На 30 минути от Казанките е Бука с пейките /11.50/. Тук пак малко релакс и газ нагоре през гората.
Залога на успеха - знам, чух и видях...
Някой благодетел е наръсил с цикламен спрей и точки по пътеката /камъни, дървета и пънчета/ тъй че, вече няма проблеми и към Перелишкото шосе трасето си е направо приказка.
Сещам се, да пусна навигацията кво ще каже, едва преди бараката на заслон "Сосковчето".:grin:
Тук спираме за дискусия относно обратния път. Възможностите са две – надолу по шосето за Стойките на едни завой започват две пътеки, едната по течението на Еленска река, която ни сваля евентуално отново в Средока. Втората - успоредна на първата /май по-източна/ слиза до хижа "Смолянски езера" и Смолян после, и нея избираме. Таме има нарядко паднали дървета, но малки, макар и чепати и като цяло е поддържана.
Преграда...
Но повечето пътека е такава.
...или такава.
Вече сме при езерата.
Впоследствие и не след дълго се оказваме в едно ресторнтче „Орфееви скали” май се казва, близо до хижата... и част от денарите ни се превръщат в супички, пататник и сирене домашно, умерено пиене, а добитото от мене мече по пътя, маленко сладенко в апетитна пържола. Хахахахаха майтап бе....
Орфеевите скали.
Апропо, говоря и питам постоянно за мечки в района и гражданите и селяните вдигат учудени рамене и не споменават за сакатлъци. Мечките и хората тука си живеят явно в симбиоза. Получавам различни мнения, но като цяло е „Тука няма проблеми, ако търсите такива, ходете и вижте в Белица, вижте в Източни Родопи...” Добре звучи, а и ние сме дошли да почиваме, а не да плуваме в неясни загадки или да се препотяваме при всеки магарешки рев... та по тъмно, развеселени тръгваме пеша към Смолян. Е, тука в някакви ниви пускам навигацията. Тъмно е като в ... единица мярка за тъмнина и спътниците ни спестяват няколко дерета и дупки по пътя до шосето към кв. ”Невястата” дето ни е бърлогата в къщата за гости.
Следва...
Коментар