Български мегалити - част 1-ва "Сакар"

[Валери Недялков]

От: Български мегалити - част 1-ва "Сакар" - продължение...

И така стигам до по-загадъчните мегалити в Сакар. Преди това искам да покажа още няколко снимки от клуб Армуда. Мястото е вълшебно,но е редно да се уточни,че е за непретенциозни хора.







През пролетта на далечната вече 2010 година попаднах на статия за Палеокастро. Тракийска крепост и светилище. От крепостта са останали няколко купчини камъни,но светилището... То трябва да се види. В скалите са издълбани над 150 слънчеви диска,ориентирани към изгрева на слънцето. Още с първото си посещение в Сакар се захванах да издиря това загадъчно място.













А това е останало от крепостните стени:



Две години по-късно в последните обиколки на района открихме и други загадъчни мегалити. Тук е редно да кажа,че данни и координати ни бяха предоставени от един млад човек от село Хлябово. Името му е Янко Динчев. Мегалитите са негова страст и той ги издирва със завидно желание. Благодаря Янко!

В Сакар има шарапани,камък с издълбана в него огромна длан,скални ниши,менхир.
Започвам с шарапаната в местността поничките.





В непосредствена близост намираме скала с издълбани улеи по нея.



Кулминацията,обаче е когато човек намери мегалита "Ръката на Тангра". Това име не претендира за автентичност,но е хубаво и затова го възприех и аз.

[Валери Недялков]

От: Български мегалити - част 1-ва "Сакар" - продължение...

В село Хлябово се намира мегалита "Калинкин камък". Някои го определят като менхир,но според мен не е.



Повече ми прилича на мостика на ядрена подводница.





Като стана дума за менхири се сетих за "Чучул камък". Това вече е истински менхир. Намира се в село Овчарово.






Светилище Каменна могила.







Още една малка шарапана.



И тук попадаме на совалката за луната.



При едно ходене до долмените в местността Бакалов кладенец със съпругата ми решихме да отидеме до водопадите "Казанките". Наричат се така заради цилиндричните форми на скалите през които минават. Тези форми според мен са направени от човешка ръка. Но вижте сами.





Тук (както пее Висоцки) Ина се прави на "трактористка мая". То май беше "алпинистка" в песента,но това са незначителни подробности.



Последния обект от първа част на пътеписа е канарата със скалните ниши.

[Валери Недялков]

От: Български мегалити - част 1-ва "Сакар" - продължение...

В края на пътеписа ще покажа снимки от два обекта,които нямат много общо със Сакар,но все пак си струва да бъдат посетени. Първият е крепост Кастра Рубра. Тя се намира относително близо до района на мегалитите в Сакар - между селата Оряхово и Коларово.









Втория обект е тракийското светилище на нимфите до село Каснаково. Определено е далеч от Сакар.









Това беше всичко от тази част на пътеписа. Сега остава да намеря време и за втората част - Странджа.

[Danika]

От: Български мегалити - част 1-ва "Сакар" - продължение...

Чакаме продължението с нетърпение .

[KOLEV G]

От: Български мегалити - част 1-ва "Сакар"

"...От началото на тази година не е между живите и милият дядо Димитър от Голям Дервент. Мъчно ми е, защото го познавах. Ще го запомня слабичък, неприемащ смъртта на "бабичката" си, полусляп, но пъргав, борбен и развълнуван. В последните години и месеци от живота си той трепереше за един от прекрасните два долмена край селото, който "четвъртият враг" си е наумил да изкорени и да монтира на мегдана в Елхово...."
Не бих се учудил ако и това сторят.Лично аз съм против подобни бих казал варварства защото се губи "магията "на обекта независимо какъв е той.
П.П.Валери,прочетох,че си ходил в района с.Белеврен.Били казал в какво състояние са пътищата в района,разчисти ни ли са от падналите дървета и по точно ме интересува пътя от Ябълково за местноста "Паша Дере"

[Валери Недялков]

От: Български мегалити - част 1-ва "Сакар"

Пътищата са разчистени от паднали дървета,но на места има здрави коловози от тежките камиони. От Горно ябълково до кльона в местността паша дере пътя е приличен.

[дядо Ники]

От: Български мегалити - част 1-ва "Сакар" - продължение...

Два-три пъти разглеждах темата (благодарности за чудесните снимки!) и ето, че пак се връщам в Палеокастро по най-неочаквана причина.

"Слънчевите дискове" отдавна са ми в плановете, но все някак не ми достига време. И сега е така, а "връщането" стана заради много хубавата (по мой вкус) книга "Да бъдеш шотландец" на Шон Конъри и съавтор.

Там е споменато "най-голямото струпване на неолитни (около 3000 години пр.Хр.) знаци във формата на концентрични кръгове на Британските острови". Тези кръгове са като образуваните от капка върху водна повърхност и авторите ги свързват с климата в Шотландия и с онези 50-ина думи за "вода", "влага", "дъжд" и т.н., на които е богат "гелик", шотландският език.

Това ме подсети за Палеокастро - за колко нещо може да се сети човек, ако пофантазира там, за колко начина да усетиш и да разкажеш своите виждания, за колко форми да съобщиш на поколенията: "Не сте първите на този свят, приятели". Дразнят ме учени, които ни натрапват не толкова своите хипотези, колкото своя мързел да пофантазират. Това си мисля като чуя върховното тълкувание "нещо култово". Досущ като зачестилата компетентна лекарска диагноза "нещо вирусно".

Ами ако на онова прекрасно място на онези хора не им е пукало за боговете, а за нещо съвсем земно и човешко? ("Ето тук, радост моя, баща ми и майка ми издялаха слънце за здраве, когато съм се родил, тук и ние с теб ще оставим наши слънца...") Ами ако козлето, кончето, човечето, с което днес свирепо позира някой експерт, въобще не е "нещо култово", а е детска играчка?...

Както и да е...

Поздрави! Още веднъж благодаря за вълнуващите снимки.

[Kent]

От: Български мегалити - част 1-ва "Сакар" - продължение...

Благодаря на Валери за чудесния пътепис.
п.п. Дядо НИКИ, подобни домисли ме обладаваха и на Мелница. В подобна посока, де... и другаде съм се чувствал по същия начин. Поздрави.

[TRACARH]

От: Български мегалити - част 1-ва "Сакар"

Валери Недялков впечатлен съм от интереса ви към долмените и като цяло към старините ни - вероятно този интерес не е от скоро, което предполага събирането на доста информация по въпроса. В случаят ми е интересно от къде е тази категоричност с която твърдите че Даниела Агре е подпряла с дървени подпори въпросната гробница в м.Пропада? Може би някои ви го е казал или по-вероятно сте го прочел в някои от писанията на Любомир Цонев. Не мога да остана безпристрастен към въпросната тема поради три основни причини:

1. Защото съм бил и все още съм заместник ръководител на археологическите терени проучвания на могилния некропол в м.Пропада.
2. Защото съм един от четиримата археолози които проучват долмени на територията на България.
3. Защото съм човек с достатъчно доблест и чест да се възмутя от лъжите и хулите в тази тема.

Проучванията на Д. Агре в м.Пропада започват през 1999 г. като спасителни. Спасителният характер на проучванията продължава и през следващите сезони. Да поясня за незапознатите - това означава, че проучваните обекти са били застрашени от унищожение (в случая от иманярска дейност). От спасените по време на въпросните проучвания движими културни ценности, днес е съставена 80% от археологическата експозиция в музея в г. Малко Търново. Забележете обаче, че въпросната могила с гробница не е проучвана от Д. Агре, а от Петър Делев (СУ) в края на 70-те. Въпросната консервация е по проект на Община Малко Търново и е извършена, ако не се лъжа през 2002 г. или 2003 г. и в нея няма никакво участие Д. Агре или хора от нейния екип. Единствената връзка е, че става дума за един могилен некропол. Всичко написано тук може да бъде проверено документално в община М. Търново. За това в мене възниква въпроса- що за човек е този, който петни хорските имена с лъжливи факти, вие как бихте го нарекли? Може би се разчита, че ако една лъжа бъде повторена достатъчно много пъти ще стане истина?! Разбира се, всеки сам решава дали да бъде част от това! Извинявам се за нецензурността, но няма как да не ми напомни ситуацията за израза „като кажат, че сестра ти е к***а, иди доказвай после, че нямаш сестра”.Дядо Ники, не съм запознат със журналистическата ви кариера, но със сигурност много или малко сте усвоил дарбата чрез перото си да влияете на масите. Аз пък все си мислех че добрият журналист няма нужда от лъжи и интриги за да направи добър материал. Историята със посещението ви на Мангъра е впечатляваща явно за някои, но защо ми се струва, че това не е нито цялата история нито цялата истина? ”… С няколко души, сред които Любо Цонев, минахме оттам съвършено случайно”??? Невероятно съвършено случайно дойдохте на обект проучван от Д. Агре по време на проучванията? Обаче в същия момент съвсем не случайно бяхте тръгнали с Л. Цонев да му помогнете в епичната му битка да спре преместването на долмена от Голям Дервент. Всъщност какво преместване г-н …… така и не разбрах за какво в крайна сметка ви беше материала? Някъде да показахте проект, писмо, план, скица или какъвто и да е друг документ, които да документира подобен акт или намерение? О.. да, вероятно сте усетили престъпното намерение което се заражда в нечия археологическа глава, браво това се казва журналистически нюх. Д. Агре е име на археолог познато в медийното пространство, съответно около него може да се вдигне шум – идеалният жълт репортаж – нали така! Разбира се, не успяхте да прикриете видимото си разочарование, че не Д. Агре е археологът проучвал въпросният долмен, а аз - Деян Дичев име далеко не толкова известно. Би трябвало да се подготвите по - добре когато сте тръгнали за скандален материал. В следствие на което, се опитахте да мините с идеята за коректно и безпристрастно отразяване на различните мнения, относно евентуалното хипотетично преместване на долмена. За каква безпристрастност говорим г-н …..Може би за тази с която ни съобщихте, че вашият приятел (Л. Цонев) е имал възможността да ви запознае подробно с „проблема” и че вие сте на неговото мнение и след това да говорите за безпристрастност- не е ли смешно?„... И да ги спасим.” Какво точно сте направил вие дядо Ники за да ги опазите? Спомняте ли си когато ми показахте снимките си на долмена в Г. Дервент с току що разконсервираното покритие от пясък и чували за да може да си направите безценните фотоси какво ви питах? Как можахте да разконсервирате фриза, които е от изключително мека порода камък и се влияе пагубно от влагата, студа и слънцето? Ако сте забравел, аз ще ви припомня какво вие ми отговорехте - „Ами ние не сме – разви го човекът, който ни водеше.” Да, вие просто сте невинни наблюдатели на чуждата нередност. Или може би въобще не е нередно щом е във ваша полза? Защо ли вашата загриженост за долмените ми напомня за тези „фенове” на древността, които величаят древен Египет, възхищават се на достиженията на древните строители и накрая си тръгват невинно с изкъртено камъче за спомен от някоя от пирамидите!Преместването на конкретен паметник, както в България така и по света, е свързано с вземането под внимание на много и разнообразни факти и причини които влияят или ще влияят за в бъдеще върху обекта. Главната цел е винаги да се съхрани паметника. Това винаги е било важно и за мене. А дали някои индивид или група от „специалисти” няма да е съгласна… - е едва ли може да се угоди на всички. Вкарването на трогателни истории за старци, които биха дали мило и драго за своят долмен, явно са добър ход от ваша страна, но доколко се препокриват с действителността? Когато проучвах първият долмен в Г. Дервент имах няколко интересни момента. Кметът на община Елхово разпореди на директора на музея да ни настани в сградата на кметството на село Дервент. С пристигането в селото обаче одарихме на камък, кметският наместник отказа да ни настани. Защо ли? Защото имала намерение да даде стаите на дървосекачи, които щели да дадат добър наем! След първоначалното ми стъписване, се опитах повторно да обясня кой сме и в чия полза е нашата работа. И знаете ли какво ми отговори тя: „Мене какво ме интересува това, аз и мъжът ми не сме от това село”. Тук вече останах безмълвен, разбрах че няма смисъл да продължавам този разговор. Две нощи екипът спа в изоставената застава край селото. В крайна сметка случаят бе решен от кмета на общината. Близо месец траеха проучванията ,обекта не се посети нито веднъж от въпросният кметски наместник. Историята обаче не свършва до тук. При едно от посещенията ни на единственият по това време магазин и кръчма в селото, кръчмарят реши да ни се похвали. От една цигарена кутия той изсипа пред нас на масата фрагментирана стъклена гривна и множество стъклени мъниста, които според неговите думи, бил изкопал от могила в близост до селото. Защо ви разказвам всичко това сигурно се питате? Ами защото някои хора умишлено пропускат да споменат, че именно този бивш кметски наместник и мъжът й (кръчмарят) са инициаторите на групата против преместването на долмена, а какъв е техният личен мотив сами се сетете. Заставам съвсем отговорно зад написаното по-горе, което може да бъде потвърдено както от екипът ми, така и от работниците на обекта по това време.
„По време на нейното врякане аз се опитах да снимам разкопките (откъм горския път, който се вижда на твоите снимки). Не може - викаха хората на г-жа Агре - да се снима и пред мен стърчеше един от нейните колоси на науката. Тук не му казвам името, а и нарочно съм го полуизрязал, за да не се разпознава, горкият.” Журналистическата професия предполага едно добро образование с което според мен ръка за ръка върви и културата убеден съм в това, защото имам доста познати с тази професия, но винаги има и изключения. Забраната за снимане на археологически обект по време на процеса на проучване и в дните докато трае той, е факт в цял свят. Ако на някои му е интересно може да се поразрови в интернет, пак там ще види, че с малки изключения в това число на първо място България са най-многобройни тези снимки. Разбира се, не заради по- различни правила, а заради наглостта и неуважението на някои хора към труда на други. Защото ако някои не е на ясно, това което остава за археологът е графичната и фото документация на процеса на проучването и по закон той държи правата над тях за определен период от време. Едва ли ще има човек (археолог), които безропотно да се съгласи труда на неговата работа да бъде достояние на цял свят (интернет) не благодарение на него, а на първия турист или журналист с фотоапарат под рака. Разбира се, не очаквам всички да ме разберат. Има и хора които живеят на принципа – „Моето си е мое, а чуждото е общо”. Явно някои хора могат да се и гордеят с подобна постъпка. Колегата които така нелепо сте изрязали от кадър е Христо Христов - Директор на Етнографско - археологическият музей в град Елхово и със сигурност не се срамува от своята позиция. Спомняйки си бих казал съвършено ясно ситуацията, искам да кажа че не ви прави чест тази отявлена лъжа. Колегата беше застанал да го снимате за интервюто което му вземахте. Даже и лаик в фотографията ще види че е фокусиран именно той, а не разкопките. Защо не показахте цялата снимка? Нямаше да ви пасни на епичният разказ ли? А и да Х. Христов е директор на същия музей в които сте се представили като най-големите специалисти по долмените в България??? В научните среди такива класификации не сме свикнали да си даваме сами, но явно вас ви блазнят. Тогава събрахте някаква доблест да се извените, но явно е било моментно състояние да говорите зад гърба на хората ви е по присъщо.Относно консервацията и реставрацията на недвижими археологически обекти може много да се изговори, но ще е добре събеседниците да имат поне елементарни познания в тази област. До тогава е хубаво да знаете, че след приключване на археологическите проучвания, обектите стават собственост на държавата или общината на чиято територия са. И като техни собственици единствено те могат да кандидатстват за тяхната реставрация , консервация и социализация. Къде е мястото на проучвателя до преди година две никъде по новият закон(ЗКН) вече трябва да участва в изготвянето на проекта. За това от обща култура е добре да знаете, че за паметниците се грижи общините и държавата, а не археологът.И поради тази причина „приятелю” Валери е добре да си на ясно, че социализацията на Перперикон е дело на общината и държавата (разбирай Г. Първанов), а не на колегата Н. Овчаров, разбира се без да омаловажавам неговият труд. Между другото, знаеш ли колко още обекта е проучил Н. Овчаров до ден днешен – много, и сетете се колко имат съдбата на Перпирикон. Мисля, че в случая добре пасва следното:”Човек е човек, когато е човек на голям човек”. Сама по себе си темата би била много интересна, ако не беше вкарана и злостната нотка, но нали сме си българи, няма как ако всичко е наред - значи нещо не е наред. Аз също като голяма част от вас не еднократно съм писал, изказвал съм мнения по теми в които нямам завидни познания, но никога не съм си позволявал да обиждам, заклеймявам и категоризирам хора и дейностите им в публичното пространство. Вероятно това мое поведение се дължи на необходимостта от коректност в научните среди? А може би на възпитание в по-ранна възраст? Със сигурност нямам безскрупулното анормално поведение на по-голямата част от журналистическата гилдия. Нито поведението на комплексирани личности с откривателска мания и нужда от медийно(форумно) пространство. Разбира се, че не е странно, че тези две категории хора се превличат заради своята обща изгода.Да точно за вас става дума. Мисля е ясно, че има какво още да кажа по темата, но смятам за момента да се въздържа. Накрая бих искал да се обърна и към ръководството на форума и да кажа, че уважавам свободното изказване(писане) на мнения, но използването на форума като трибуна за злепоставяне и лъжливи твърдения - не би трябвало да бъде толерирано.

[Nik Nikolov]

От: Български мегалити - част 1-ва "Сакар"

..... Забраната за снимане на археологически обект по време на процеса на проучване и в дните докато трае той, е факт в цял свят. ... Защото ако някои не е на ясно, това което остава за археологът е графичната и фото документация на процеса на проучването и по закон той държи правата над тях за определен период от време. ......

Уважаеми господин Младши Участник. Тук вярваме предимно на съфорумниците си. Понеже парадирате с някаква извънмерна честност, като същевременно сте споменали ЗАКОН , бихте ли цитирали закона, дословно и от коя част на българското законодателство е забраната за снимане ?

В противен случай няма как да не Ви помисля за лъжец

П.С. Готов съм да си отнеса последствията .

[Веселин Русев - Vesur]

От: Български мегалити - част 1-ва "Сакар"

Колега TRACARH,

Моите уважения, но мнението Ви рязко контрастира на собствения Ви подпис.

Освен това, не мога да се отърся от нотките на комерсиализъм и монополизъм, които навяват цели пасажи от изложението Ви по-горе, свързано с ОБЩОТО ни историческо наследство.

Да не говорим, че една добра снимка, направена от човек който го може, би могла да направи и обекта и труда Ви, много по-популярни за света, отколкото куп научна документация, претендираща за уникалност и чакаща да дойде времето за нейното признание.

[Борислав Бонев]

От: Български мегалити - част 1-ва "Сакар"

Уважаеми "колега" TRACAR , май повечко си падате по писането , че и с граматически грешки. Дори и да има нещо верно в това, което сте писал , защо не покажете някои Ваши снимки , експедиции , проучвания...?
На колегата Недялков вярвам , щото няколко пъти съм използвал негови указания и препоръки и ВИНАГИ са били точни , а Вас нито познавам , нито съм ви чувал и май така ще си остане!
Дано това е последното Ви писание в този форум!

[Ангел Иванов/sereco1/]

От: Български мегалити - част 1-ва "Сакар"

Страхотна тема и снимки,благодаря на Валери за това!За мен Странджа планина е наркотик без които не мога да живея!Аз съм се насочил към откриването и снимането на параклисите в Странджа:http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=147553

Ако Валери сметне че линка е не на място нека бъде премахне.

[giorgio]

От: Български мегалити - част 1-ва "Сакар"

...

1. Защото съм бил и все още съм заместник ръководител на археологическите терени проучвания на могилния некропол в м.Пропада.
2. Защото съм един от четиримата археолози които проучват долмени на територията на България.
3. Защото съм човек с достатъчно доблест и чест да се възмутя от лъжите и хулите в тази тема.

...

Oт точка 1 става ясно, че имате служебна връзка с г-жа Агре. Бихте ли добавили точка 4, от която да е видна, евентуалната ви роднинска връзка?

[pepihm]

От: Български мегалити - част 1-ва "Сакар"

Браво Валери,чудесен пътепис,и както винаги от теб-прекрасни снимки,жалко че тези чудеса са изоставени на произвола на съдбата,но какво да се прави-такава ни е държавата!Смятам че един такъв пътепис прави повече за популяризирането на подобни красоти,отколкото сто сухи статии в специализираните издания на археолозите!Много добре че си публикувал точното им местоположение,та човек да не се лута,когато пожелае да им се наслади.