Tweet
Здравейте.
В последният работен ден преди празниците,по традиция отново ни стегна шапката набързо и решихме да видим какво е положението на север , след Петрохан,с основна цел Скалите.Тръгнахме натам , където изобщо имаше някакви места за спане около Белоградчик в последния момент-с. Стакевци. Впоследствие останахме очаровани и си заслужава да Ви покажа обстановката там.
В деня за тръгване, пак ангажименти до последно,та потеглихме по никое време,без ясен план за деня.Това беше и причината, при Бързия , виждайки табелката за Клисурския манастир импулсивно да кривнем натам:
Малко история:
Клисурският манастир е основан през 1240г., като тогава е носил името Врещецки. През 15в. манастира е разрушен от турците и за дълго остава необитаем. През 1742г. е възстановен с дарения от клисурци, но 40г. по-късно отново е разрушен. Въпреки това манастира за пореден път възкръсва благодарение на монасите и местните родолюбци.
Годината 1862 е трагична в историята на Клисурския манастир. Тогава по време на празника на светите братя Кирил и Методий, манастира е нападнат от башибозука на берковскя паша Юсуф бей и плячкосан. Избити са над 120 души, а самият манастир е сринат.
В близък до сегашния си възрожденски стил Клисурският манастир е възобновен през 1869г. от ктитор архимандрит Антим Дамянов, а през 1891г. църквата "Св. св. Кирил и Методи" е официално осветена от Видинския митрополит.
Като изключим обичайната какафония пред манастирските порти от заведения и алъш-вериш, вътре е приказка.Навсякъде е идеална чистота. Пушенето е забранено след входа.Сградите са реновирани по "Красива България".Няма нещо изоставено , западнало, неподдържано.Не сме виждали на друго място такава хармония в манастир.Немаловажен е и факта, че манастира от 2008г. е женски.Монахините са с изрядно облекло и изключително мили.В такава обстановка и посетителите се чувстват задължени да се държат адекватно.
Експонат от музея на манастира.Там е и ателието на монахините,където практикуват иконография.
Хмм, това като че е писано съвсем скоро по нашите географски ширини
:
Манастирската обител предлага на съвсем поносими условия нощувки и храна от стопанството.
В непосредствена близост е гората, имаше пътеки,беседки и т.н., но нямахме време да разгледаме всичко.Тепърва ни чакаше път.
Следва...
В последният работен ден преди празниците,по традиция отново ни стегна шапката набързо и решихме да видим какво е положението на север , след Петрохан,с основна цел Скалите.Тръгнахме натам , където изобщо имаше някакви места за спане около Белоградчик в последния момент-с. Стакевци. Впоследствие останахме очаровани и си заслужава да Ви покажа обстановката там.
В деня за тръгване, пак ангажименти до последно,та потеглихме по никое време,без ясен план за деня.Това беше и причината, при Бързия , виждайки табелката за Клисурския манастир импулсивно да кривнем натам:
Малко история:
Клисурският манастир е основан през 1240г., като тогава е носил името Врещецки. През 15в. манастира е разрушен от турците и за дълго остава необитаем. През 1742г. е възстановен с дарения от клисурци, но 40г. по-късно отново е разрушен. Въпреки това манастира за пореден път възкръсва благодарение на монасите и местните родолюбци.
Годината 1862 е трагична в историята на Клисурския манастир. Тогава по време на празника на светите братя Кирил и Методий, манастира е нападнат от башибозука на берковскя паша Юсуф бей и плячкосан. Избити са над 120 души, а самият манастир е сринат.
В близък до сегашния си възрожденски стил Клисурският манастир е възобновен през 1869г. от ктитор архимандрит Антим Дамянов, а през 1891г. църквата "Св. св. Кирил и Методи" е официално осветена от Видинския митрополит.
Като изключим обичайната какафония пред манастирските порти от заведения и алъш-вериш, вътре е приказка.Навсякъде е идеална чистота. Пушенето е забранено след входа.Сградите са реновирани по "Красива България".Няма нещо изоставено , западнало, неподдържано.Не сме виждали на друго място такава хармония в манастир.Немаловажен е и факта, че манастира от 2008г. е женски.Монахините са с изрядно облекло и изключително мили.В такава обстановка и посетителите се чувстват задължени да се държат адекватно.
Експонат от музея на манастира.Там е и ателието на монахините,където практикуват иконография.
Хмм, това като че е писано съвсем скоро по нашите географски ширини
:Манастирската обител предлага на съвсем поносими условия нощувки и храна от стопанството.
В непосредствена близост е гората, имаше пътеки,беседки и т.н., но нямахме време да разгледаме всичко.Тепърва ни чакаше път.
Следва...
Прикачени файлове
,но огромното закъснение на изнасянето от Софето,остави това за следващ път.Посипвам си главата с пепел и продължавам...
:
.
Коментар