Tweet
Скоро получих права за ползване върху едно колело, което съседът ми Любчо изрови от гаража си и в порив на благородство предложи да го карам. Колелото е малко старо, но за първи стъпки във велосипедния туризъм става. Покарах го малко нагоре-надолу и започна да ми се оформя идея за по-голямо кръгче. Но нали отдавна не ми е интересно само кръгчета да правя трябва да има и цел. И ето, целта сама си дойде – научих за Елешнишкия манастир „Св. Богородица”. Прочетох каквото пише тук-таме за мястото, прочетох и как се стига /когато въртиш педалите не е хубаво да объркваш пътя/ и един ден преди обед стегнах раничката. Мислех да тръгна от вкъщи /с. Кокаляне/ и да карам през Герман – Лозен – под автомагистрала Тракия – Равно Поле – Мусачево – Елин Пелин – Григорево – Столник – Елешница. От Елешница се тръгва по стария път за Витиня, подминава се паметника на Йорданка Чанкова и на 200 м. има отклонение в ляво. Самият манастир е разположен в долината на р. Яковищица. Според различните източници на информация е създаден през 15-ти или 16-ти век. Бил е важно книжовно и религиозно средище. Там са създадени Четириевангелие, Платир и др. книжовни паметници оцелели до днес и съхранявани в Националния църковен историко-археологически музей. Веднъж е разрушаван от кърджалии и е възстановен отново през 1820г. Ценна е църквата, датираща от 16 в. със запазени ценни стенописи от три различни периода. Тя е и причината да тръгна.
Повъртях педалите известно време, обядвах, лека полека взе да ми става тежко. Райката се е скрил зад облаци и я няма онази веселост, както когато грее. Реших, че в Елин Пелин ще седна да изпия едно кафе, даже си представях аромата и ще помисля, може пък да направя обратен завой. Да, но умората постепенно си отиде, подминах Елин Пелин, хайде още едно село, хайде и следващото… и ето ме в с. Столник! До целта остават някакви си 5-6 км. леко наклонче. Спирам за малко снимки.
Време е да се обадя в къщи. Жоро знае, че карам колело някъде по-за дълго, но не е разбрал точния ми план. „Къде си?” „В Столник” „Къде?!?” Общо взето затваря телефона изумен. След малко пак звъни, направил е справка с нета и ме залива с въпроси, а гласът му изтънява към края на изреченията : „Ти знаеш ли къде си? На 35 км. от вкъщи. Днес ли мислиш да се прибереш? Как ще караш по тъмното – нямаш фар, нищо светлоотразително!?, Имаш само 4 часа до залез!....”
Елешница е хубаво село, нищо, че е под автомагистрала Хемус. Къщите са хубави, дуварите каменни, старото е повече от новото. Продължавам покрай реката, подминавам паметника, ето я и отбивката в ляво.
Тук къде с каране, къде с бутане най-накрая в 16:25 стигам. Влизам през портата и веднага ми харесва. Големи борове, чешма, стари необитаеми сгради, църквичката.
Ето го и Дядо Ви, прави си нещо по двора.
- Добър ден!
- Добър ден! Откъде идваш? – първи и задължителен въпрос.
- От Кокаляне – гледа неразбиращо – Панчарево знаеш ли къде е?
- Знам.
- Е, от там идвам
- Чак от там? С това – сочи колелото – Сама?
- От там. Църквата може ли да разгледам.
Взема ключа и отиваме.
Хубаво място, с атмосфера. Нито за миг не съжалявам за усилието да дойда. Разглеждам я – вътре, вън, пак вътре. Вътре не снимам. Първо не било разрешено и не исках да притеснявам човека и второ който е трябвало да снима е снимал. Аз съм дошла да гледам.
Говорим си с дядото. Той е доста глух, така че той говори, аз викам. Изведнъж ме пита:
- Ракия пиеш ли?
- Пия, но сега нямам време, път ме чака.
Помълча малко па рече - „Поне едно вино ще пиеш!” Няма как да откажа. Вади вино /хубаво вино/, ракия, кюфтета, сирене. Вадя и аз каквото има в раницата. Вдигаме наздравица. Гледа ме, интересна съм му.
- Ти сега девойка ли си?
- Как ще съм девойка бе дядо, на 30 и съм.. Дете на 9 години имам, мъж…
- Мъж имаш ли? Той сега не казва ли нещо, чак дотук си дошла?
- Е, притеснява се малко, но търпи ме, какво да ме прави
- Смела си много, герой. Аз 30 г. съм пазач тука, преди това 30 г. бях в милицията, пенсионирах се и веднага застъпих тук….
- Значи си на 80 г.?
- 83
т.н. и т.н..
Следва продължение.....
Повъртях педалите известно време, обядвах, лека полека взе да ми става тежко. Райката се е скрил зад облаци и я няма онази веселост, както когато грее. Реших, че в Елин Пелин ще седна да изпия едно кафе, даже си представях аромата и ще помисля, може пък да направя обратен завой. Да, но умората постепенно си отиде, подминах Елин Пелин, хайде още едно село, хайде и следващото… и ето ме в с. Столник! До целта остават някакви си 5-6 км. леко наклонче. Спирам за малко снимки.
Време е да се обадя в къщи. Жоро знае, че карам колело някъде по-за дълго, но не е разбрал точния ми план. „Къде си?” „В Столник” „Къде?!?” Общо взето затваря телефона изумен. След малко пак звъни, направил е справка с нета и ме залива с въпроси, а гласът му изтънява към края на изреченията : „Ти знаеш ли къде си? На 35 км. от вкъщи. Днес ли мислиш да се прибереш? Как ще караш по тъмното – нямаш фар, нищо светлоотразително!?, Имаш само 4 часа до залез!....”
Елешница е хубаво село, нищо, че е под автомагистрала Хемус. Къщите са хубави, дуварите каменни, старото е повече от новото. Продължавам покрай реката, подминавам паметника, ето я и отбивката в ляво.
Тук къде с каране, къде с бутане най-накрая в 16:25 стигам. Влизам през портата и веднага ми харесва. Големи борове, чешма, стари необитаеми сгради, църквичката.
Ето го и Дядо Ви, прави си нещо по двора.
- Добър ден!
- Добър ден! Откъде идваш? – първи и задължителен въпрос.
- От Кокаляне – гледа неразбиращо – Панчарево знаеш ли къде е?
- Знам.
- Е, от там идвам
- Чак от там? С това – сочи колелото – Сама?
- От там. Църквата може ли да разгледам.
Взема ключа и отиваме.
Хубаво място, с атмосфера. Нито за миг не съжалявам за усилието да дойда. Разглеждам я – вътре, вън, пак вътре. Вътре не снимам. Първо не било разрешено и не исках да притеснявам човека и второ който е трябвало да снима е снимал. Аз съм дошла да гледам.
Говорим си с дядото. Той е доста глух, така че той говори, аз викам. Изведнъж ме пита:
- Ракия пиеш ли?
- Пия, но сега нямам време, път ме чака.
Помълча малко па рече - „Поне едно вино ще пиеш!” Няма как да откажа. Вади вино /хубаво вино/, ракия, кюфтета, сирене. Вадя и аз каквото има в раницата. Вдигаме наздравица. Гледа ме, интересна съм му.
- Ти сега девойка ли си?
- Как ще съм девойка бе дядо, на 30 и съм.. Дете на 9 години имам, мъж…
- Мъж имаш ли? Той сега не казва ли нещо, чак дотук си дошла?
- Е, притеснява се малко, но търпи ме, какво да ме прави
- Смела си много, герой. Аз 30 г. съм пазач тука, преди това 30 г. бях в милицията, пенсионирах се и веднага застъпих тук….
- Значи си на 80 г.?
- 83
т.н. и т.н..
Следва продължение.....
"
!Предстоят топли месеци и много такива емоции
Коментар