Tweet
Работим всички. Не е лош късмет, човек да не ходи на работа с отвращение и с едничката мисъл концентрирана в хитрия балкански поглед под бодливите вежди -...ква ми е кирията... Но това е съдба и адаптивност.
Отдавна ми са загадъчни част от разклоненията на източна Стара планина. Хем съм ходил по Ком-Емине наоколо, но четвъртината век който е минал оттогава, доста е поизтрил паметта ми относно тези незаслужено подминавани дебри. Ми ниско е, няма Хиндокуш тука, морени, езера и синята стрела дори няма.
Но няма и множество щъкащи хора, , табелите са двусмислении разпробити от проектили, а картинката на места е зверски пасторална. Мирише на разгоненени напръщяли крави и на пролет.
След бързите въпроси които задаваме на местните господа из по селата Руец и Овчарово и мъглявите насрещни отговори най-сетне стигаме до х. Младост. Там се запознаваме с хижаря и след кратък релакс забързваме надолу към прохода и крепоста Мисионис. Пътеката е много приятна, а напъните ми за физически ъпгрейт дават резултати вече...
На маркировачите не им липсват освежаващи идеи.
Пролетта е напъпила. Идва ми да загриза, ухапя и осмуча тревата...
Едно заслонче в низкото.
Пушека и аромата от пържолите и кифтаците отпътуват право към полумесеца от тук. Към Луната де.
Която се движи в околоземна обрита още.
Доста години ме е човъркала загадката какво има над Дервентския боаз... аха ограда.
Стилно се проектира цвета и върху околните сипеи също.
Наистина сме пропуснали , че не сме идвали преди тук.
Великденска Сурвакница за любители. Дървото върху клоните на което вързвах мартениците на село изсъхна и оставям тука тая следа. Под Мисионис.
За крепоста и града има доста източници за който се интересува и не смятам лаишки да ги допълвам.
Просто няколко снимки.
Тоз двуглав великан явно е свидетел.
Информация от гората.
Е крепостта е това вече.
Масивна, голяма. Мога да си представя какво е значела през пре и пост античноста...
Църквата вътре, олтара е в дъното на изток.
Още.
Стената се проточва някъде из дерето и то дълго се проточва като змей. Накрая се губи в някакви плахи драки. Дебела и скучна е като берлинската и май е суха сглобка.
Доста обикаляме из старините, но накрая продължаваме нагоре пак обратно за хижата, но по друг път, че клони към вечер.
Сега нагоре се върви, но е приятно.
Хъката-мъката пристигаме на хижата вече привечер и верно че умора няма, но хижаря вежливо се учудва, че как сме били толкова бързи с краката досега. Нищим после дълго въпроса с повишената физическа активност на офисния планктон първо по време на ранната вечеря....
Това не пише на.уй на консервата на Ирена, както първо го разчетох в топлата, ароматна, романтична и доволна надтърговишка вечер на фона на Астрата. Подобно на мариновани фъстъчки имаше там се установи после
Аз после въобще ям гума според славянския надпис на един мой сандвич:grin:
Следва...
Отдавна ми са загадъчни част от разклоненията на източна Стара планина. Хем съм ходил по Ком-Емине наоколо, но четвъртината век който е минал оттогава, доста е поизтрил паметта ми относно тези незаслужено подминавани дебри. Ми ниско е, няма Хиндокуш тука, морени, езера и синята стрела дори няма.
Но няма и множество щъкащи хора, , табелите са двусмислении разпробити от проектили, а картинката на места е зверски пасторална. Мирише на разгоненени напръщяли крави и на пролет.След бързите въпроси които задаваме на местните господа из по селата Руец и Овчарово и мъглявите насрещни отговори най-сетне стигаме до х. Младост. Там се запознаваме с хижаря и след кратък релакс забързваме надолу към прохода и крепоста Мисионис. Пътеката е много приятна, а напъните ми за физически ъпгрейт дават резултати вече...
На маркировачите не им липсват освежаващи идеи.
Пролетта е напъпила. Идва ми да загриза, ухапя и осмуча тревата...
Едно заслонче в низкото.
Пушека и аромата от пържолите и кифтаците отпътуват право към полумесеца от тук. Към Луната де.
Която се движи в околоземна обрита още.
Доста години ме е човъркала загадката какво има над Дервентския боаз... аха ограда.
Стилно се проектира цвета и върху околните сипеи също.
Наистина сме пропуснали , че не сме идвали преди тук.
Великденска Сурвакница за любители. Дървото върху клоните на което вързвах мартениците на село изсъхна и оставям тука тая следа. Под Мисионис.
За крепоста и града има доста източници за който се интересува и не смятам лаишки да ги допълвам.
Просто няколко снимки.
Тоз двуглав великан явно е свидетел.
Информация от гората.
Е крепостта е това вече.
Масивна, голяма. Мога да си представя какво е значела през пре и пост античноста...
Църквата вътре, олтара е в дъното на изток.
Още.
Стената се проточва някъде из дерето и то дълго се проточва като змей. Накрая се губи в някакви плахи драки. Дебела и скучна е като берлинската и май е суха сглобка.
Доста обикаляме из старините, но накрая продължаваме нагоре пак обратно за хижата, но по друг път, че клони към вечер.
Сега нагоре се върви, но е приятно.
Хъката-мъката пристигаме на хижата вече привечер и верно че умора няма, но хижаря вежливо се учудва, че как сме били толкова бързи с краката досега. Нищим после дълго въпроса с повишената физическа активност на офисния планктон първо по време на ранната вечеря....
Това не пише на.уй на консервата на Ирена, както първо го разчетох в топлата, ароматна, романтична и доволна надтърговишка вечер на фона на Астрата. Подобно на мариновани фъстъчки имаше там се установи после
Аз после въобще ям гума според славянския надпис на един мой сандвич:grin:
Следва...
Прикачени файлове
Коментар