Tweet
История на манастира:
Според преданието в района на с. Сяново е имало три манастира, един от които е бил Сяновският манастир "Св. Марина".
През 1911г. водата от аязмото в Сяновския манастир блика отново, извора е каптиран и започват да прииждат християни поклонници. През 1943г. за енорийски свещеник на с. Сяново Димитър Мирчев Петков решил да възстанови манастира, след като водата от аязмото излекувала ревматизма му. Бил основан комитет с председател и касиер свещ. Димитър Петков и членове Трифон Сабански и Иван Мокрев. С даренията на християните, посещаващи аязмото, през 1944-45г. е построен параклис, в средата на който е извора. Трите стаи за поклонници са построени с дарението на Донка Хлебарова от с. Нова Черна. Назначен бил пазач от с. Стамболово, който пристигнал в манастира с парализирани дясна ръка и крак, но след седмица, при ежедневно измиване с водата от извора оздравял напълно.
Около 1950г. в Сяновския манастира постъпила монахиня Текла, но тя била убита и погребана през 1960г. След нея за кратко време изпълнявала послушание друга монахиня. Околийския лекар от Тутракан, често правел проверка по сигнали, че мястото не е манастир, а лечебница. От направените проверки се оказало, че се спазва хигиена край извора и религиозното вярване да се пие вода от него, не може да се забрани. Злонамерени хора заплашвали поклонниците, които посещавали манастира и правели дарения. Твърдели, че манастира е построен без знание на държавната власт и е нелегален. Наплашени, християните започнали да се отдръпват и да не посещават манастира, а пазача напуснал. Сяновската обител започнала да запустява.
През 1991г. възниква идеята за възстановяване на Сяновския манастир. Аязмото отново било разкрито и достъпно за поклонниците. Били построени параклис и малка сграда. Всяка година на храмовия празник (17 юли), се стичат множество богомолци от цялата страна.
/От България Манастири с съкращения /
http://v12345s.snimka.bg/nature/syan...62878.26656548
Според преданието в района на с. Сяново е имало три манастира, един от които е бил Сяновският манастир "Св. Марина".
През 1911г. водата от аязмото в Сяновския манастир блика отново, извора е каптиран и започват да прииждат християни поклонници. През 1943г. за енорийски свещеник на с. Сяново Димитър Мирчев Петков решил да възстанови манастира, след като водата от аязмото излекувала ревматизма му. Бил основан комитет с председател и касиер свещ. Димитър Петков и членове Трифон Сабански и Иван Мокрев. С даренията на християните, посещаващи аязмото, през 1944-45г. е построен параклис, в средата на който е извора. Трите стаи за поклонници са построени с дарението на Донка Хлебарова от с. Нова Черна. Назначен бил пазач от с. Стамболово, който пристигнал в манастира с парализирани дясна ръка и крак, но след седмица, при ежедневно измиване с водата от извора оздравял напълно.
Около 1950г. в Сяновския манастира постъпила монахиня Текла, но тя била убита и погребана през 1960г. След нея за кратко време изпълнявала послушание друга монахиня. Околийския лекар от Тутракан, често правел проверка по сигнали, че мястото не е манастир, а лечебница. От направените проверки се оказало, че се спазва хигиена край извора и религиозното вярване да се пие вода от него, не може да се забрани. Злонамерени хора заплашвали поклонниците, които посещавали манастира и правели дарения. Твърдели, че манастира е построен без знание на държавната власт и е нелегален. Наплашени, християните започнали да се отдръпват и да не посещават манастира, а пазача напуснал. Сяновската обител започнала да запустява.
През 1991г. възниква идеята за възстановяване на Сяновския манастир. Аязмото отново било разкрито и достъпно за поклонниците. Били построени параклис и малка сграда. Всяка година на храмовия празник (17 юли), се стичат множество богомолци от цялата страна.
/От България Манастири с съкращения /
http://v12345s.snimka.bg/nature/syan...62878.26656548
Коментар