Tweet
Мечтаем за нови пътувания, но навън отново вали сняг. Ще заменя мечтите със спомени за миналото лято.
По този маршрут сме ходили с джипа и сега пробваме и с кемпера. Почваме от яз. Белмекен. Лека разходка за аклиматизация.
Прибираме се в базовия лагер. Ако времето се оправи сутрината тръгваме за връх Белмекен 2626 м. н.в.
На върха сме вече.
Язовира в ниското (ниско около 2000м.)
Продължаваме изкачването към 2-ри базов лагер х. Грънчар 2186м.н.в.
След Трещеник асфалтът свършва и последва най- дългия един час( около 7 км.)
Опитахме да се разходим до връх Ковач, но заваля и облаците скриха планината.
Яз. Бели Искър.
Навън е хладно, но печката работи.
Сутринта слънцето се показва от време на време и тръгваме по Кайзеровия път към х.Заврачица или до където ни завали.
Военнопленниците доста са се потрудили.
Облаците се смиляваха над нас и ни показваха за кратко Рила.
От южната страна мъглата беше много гъста. Бяхме решили да видим хижата, но друг път. На връщане вятърът беше изгонил облаците и сякаш не бяхме минавали от тук.
84 годишният Бай Недялко.
Предният ден прави 12 часов преход от Боровец, връх Мусала до х. Грънчар.
"Краката ме предадоха ще ме свалите ли до Якоруда."
Вече сме в Пирин, а това е Муратовото езеро.
Стара слабост, не мага да не ги снимам.
Не бяхме ходили до х. Македония и отново сме в Рила, и отново мъгла. Качваме се на Голям Мечи връх после и на Малкия ама нямаше мечки.
Винаги за накрая си оставаме Рилския манастир. От Кирилова поляна до х. Рибни езера, много зор и много красота.
Тайнственият водопад.Минавал съм и друг път от там, но не съм го виждал. Сега го чух и като влязох в гората го видях.
От много време се каня да кача снимките , но по-добре късно от колкото никога.
По този маршрут сме ходили с джипа и сега пробваме и с кемпера. Почваме от яз. Белмекен. Лека разходка за аклиматизация.
Прибираме се в базовия лагер. Ако времето се оправи сутрината тръгваме за връх Белмекен 2626 м. н.в.
На върха сме вече.
Язовира в ниското (ниско около 2000м.)
Продължаваме изкачването към 2-ри базов лагер х. Грънчар 2186м.н.в.
След Трещеник асфалтът свършва и последва най- дългия един час( около 7 км.)
Опитахме да се разходим до връх Ковач, но заваля и облаците скриха планината.
Яз. Бели Искър.
Навън е хладно, но печката работи.
Сутринта слънцето се показва от време на време и тръгваме по Кайзеровия път към х.Заврачица или до където ни завали.
Военнопленниците доста са се потрудили.
Облаците се смиляваха над нас и ни показваха за кратко Рила.
От южната страна мъглата беше много гъста. Бяхме решили да видим хижата, но друг път. На връщане вятърът беше изгонил облаците и сякаш не бяхме минавали от тук.
84 годишният Бай Недялко.
Предният ден прави 12 часов преход от Боровец, връх Мусала до х. Грънчар.
"Краката ме предадоха ще ме свалите ли до Якоруда."
Вече сме в Пирин, а това е Муратовото езеро.
Стара слабост, не мага да не ги снимам.
Не бяхме ходили до х. Македония и отново сме в Рила, и отново мъгла. Качваме се на Голям Мечи връх после и на Малкия ама нямаше мечки.
Винаги за накрая си оставаме Рилския манастир. От Кирилова поляна до х. Рибни езера, много зор и много красота.
Тайнственият водопад.Минавал съм и друг път от там, но не съм го виждал. Сега го чух и като влязох в гората го видях.
От много време се каня да кача снимките , но по-добре късно от колкото никога.
)
Коментар